Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 31.12.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, IІ-ри въззивен
състав
в публично съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ
МЛ. СЪДИЯ: СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
При секретаря: Мариана Косачева и с участието на прокурор: Антоанета Панчева, като разгледа докладваното от съдия КОЕВ ВАНД № 4008 по описа на Софийски градски съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
Въззивното
производство е образувано по въззивна жалба на жалбоподателката М.Т. З., чрез
защитник адв. В.М. от САК срещу решение от 19.06.2018 година, постановена по НАХД
№ 21037 по описа на Софийски районен съд за 2017 година, Наказателно отделение,
98 състав.
С горното решение Софийски районен съд е
признал за виновна обв. М. З. в това, за времето от 18.04.2017
година до 16.08.2017 година в град София, ж.к. "********", етаж 6,
апартамент 23, засяла и отглеждала три растения от рода на конопа, разпределени
в два броя пластмасови кофи – коноп /марихуана/ с общо нето тегло 16,73 грама с
процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 0,1%, на обща стойност 100.38 лева, в нарушение на
установените в ЗКНВП правило – чл. 7 ал. 1: "забранява се производството, преработването, пренасянето и
превозването, търговията, вносът, износът, транзитът и съхраняването на наркотични
вещества от лица без лицензия, издадена при условията и по реда на този закон", чл. 27, ал. 1: "забранява се засяването и отглеждането на територията на Република България на растенията опиев мак,
кокаинов храст, както и на растенията от
рода на конопа /канабис/, освен в
случаите на чл. 29, ал. 1" и чл. 29, ал. 1: "отглеждането на растения от рода на конопа /канабиса/, предназначени за
влакно, семена за фураж и храна и семена за посев със съдържание под 0,2
тегловни процента на тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните
и плодни връхчета, се извършва само след издадено разрешение от Министерство на земеделието,
храните и горите", като конопът е под контрол, съгласно ЗКНВП,
обнародван в ДВ бр.30/1999г. и ЗИД на ЗКНВП, обнародван в ДВ бр. 56/2003г. и е
включен в списък 1, на "растения и
вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина", на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, обнародвана в ДВ бр. 87/2011г. на основание на изменение на чл.
3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП, като деянието
представлява маловажен случай – престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал.
1, от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК първоинстанционният
съд е освободил от наказателна отговорност жалбоподателката и е наложил административно
наказание "Глоба" в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
Със същото
решение на основание чл. 354а, ал. 6, вр. чл. 53, ал.
2, б. "а" НК е отнето в полза на държавата веществените доказателства
– високорисково наркотично вещество - коноп
/марихуана/ със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
0,1%, на обща стойност 100.38 лева, което на основание чл. 112, ал. 2 НПК следва
да бъде унищожено след влизане на решението в сила. На
основание чл. 189, ал. 3 НПК обвиняемата е осъдена да заплати по сметка на СДВР
направените по делото разноски в размер на 188.77 (сто осемдесет и осем лева и 77 стотинки) лева, както и 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
В законния срок решението е обжалвано от обвиняемата М.З., чрез адв. В.М., като неправилно
и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон, необосновано и несправедливо. Моли
за оправдаване или алтернативно за изменение на наложената "глоба"
в минимален размер. По делото е депозирано
допълнение към
въззивната жалба в което се твърди, че
е нарушен чл. 103 НПК и чл. 303 НПК. Навеждат се доводи, че е налице допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, поради липсата на изложени пълни
и задълбочени мотиви по делото и се цитира практика на ВКС.
С определение №
3877 от 17.09.2018 година, въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че
за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на свидетели,
изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и/или
веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно
съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по
чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав жалбоподателката
М. З., обвиняема по делото се явява лично и с адв. Б., преупълномощена от адв. М.,
с пълномощно, адв. Б. поддържа подадената жалба и пледира за оправдателна присъда. Алтернативно, моли за изменение на решението, като
се наложи "глоба" в минимален размер.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че постановения съдебен акт от Софийски районен
съд е правилен и законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
В последна дума обв.
М. З., поддържа казаното от нейния защитник.
Настоящият съдебен състав на Софийски градски
съд, след като обсъди доводите на страните във връзка с
данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваното
решение, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, приема за
установено следното:
Първоинстанционният
съд e извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно,
всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Фактическата
обстановка по делото като цяло е правилно изяснена от първоинстанционния съд,
който е направил анализ на събраните доказателства, спазил е изискванията на
формалната и на правната логика и е охранил в пълнота правото на защита на обвиняемата,
като в съответствие с изискванията на чл. 6, §3 от ЕКПЧ. Тази обстановка се
възприема изцяло и от настоящата инстанция. Последната, като извърши и
собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи
по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:
Обвиняемата
М.Т.З. е живуща ***, ж.к "********",
апартамент 91, етаж 16, българка, българска гражданка, с висше образование,
студентка, неосъждана, с ЕГН: **********.
На 16.08.2017 година в звено "Наркотични вещества" към 07 РУ-СДВР постъпила оперативна
информация, касаеща лица, които притежават и евентуално отглеждат наркотични
вещества. По този повод полицейските служители св. И.П.и Е.О.на 16.08.2017
година около 15.00 часа се намирали в района на обитавания от обвиняемата
апартамент с цел наблюдение и извършване на проверка. Полицейските служители
решили да проверят св. Г., който се приближавал към вх. "1" на блок 427 в ж.к. "******"
в град София, като започнал
да се оглежда във всички посоки и да се върти. Свидетелят Г.съобщил на
полицаите, че преди седмица напуснал апартамента, който обитавал заедно с
обвиняемата, след пореден скандал. Казал им също така, че обвиняемата отглежда
марихуана на балкона на жилището в две кофи. Впоследствие обвиняемата била
доведена на адреса и потвърдила казаното от св. Г.. На място пристигнала ДОГ
при 07 РУ-СДВР, която предприела неотложно претърсване и изземване по реда на
чл. 161, ал. 2 НПК в апартамента, обитаван от обв. М.З.. При огледа били
открити трите конопени растения, зелени на цвят. Растенията били иззети по
надлежния ред чрез подрязване на стеблата на листна маса, както и на цветни и
плодни връхчета. Обвиняемата М.З. била съпроводена до сградата на 07 РУ-СДВР за
доизясняване на случая. Там тя била задържана за срок от 24 часа на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР (л. 52 от ДП).
Марихуаната, амфетаминът и кокаинът имат наркотично
действие, нямат легална употреба, пазар и производство в страната и са
поставени под контрол съгласно Единна Конвенция на ООН по упойващите вещества,
ратифицирана и от Република България, доколкото са с висока степен на риск за
общественото здраве.
От субективна
страна престъплението е извършено при пряк умисъл, като обвиняемата е съзнавала
неговия общественоопасен характер, предвиждала е и е искала настъпването на
общественоопасните последици. Действията на обвиняемата материализират
субективно отношение към извършеното и сочат, че в съзнанието й са били оформени
ясни представи, че тя засяла и оглеждала наркотични вещества с коноп
/марихуана/.
След анализ на
събрания по делото доказателствен материал районният съд с основание е приел,
че извършеното от обвиняемата представлява маловажен случай на престъпление по
чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 1 НК. За решаващият си извод съдът е съобразил не само
стойността на наркотичното вещество, което е в пъти под минималната работна
заплата за страната, а и всички обстоятелства по делото, отнасящи се до
деянието и дееца. Същата е в млада възраст, по делото няма данни за други
незавършени наказателни производства спрямо нея, което означава, че извършеният
акт има инцидентен характер в живота й. Изводът за маловажност на случая следва
от характера на конкретното деяние и възможността му да засегне обществените
отношения, които са обект на престъпленията от този вид. В процесния случай
наркотичното вещество е в занижено количество. В съвкупност всички тези
обстоятелства разкриват ниска степен на отрицателно въздействие върху
обществените отношения, чието охраняване цели състава на престъплението по чл.
354а, ал. 1 НК.
Въззивният съд
не споделя защитната теза на защитата, че на досъдебното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като протоколът за
претърсване и изземване – чл. 162, ал. 2 НПК не е бил одобрен в законово
предвидения 24 часов срок. Въззивният съд анализира протокола (л. 4-5 от ДП) за претърсване и изземване от 16.08.2017
година, извършени за времето от 16:30 часа до
17:08 часа. Съгласно чл. 161, ал. 2 НПК в неотложни
случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на
доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършат
претърсване и изземване и без предварително разрешение по реда на чл. 161, ал.
1 НПК, като протоколът за извършеното действие по разследването се представя на
наблюдаващия прокурор за одобряване от съдия незабавно, но не по-късно от 24
часа. Органите на досъдебното производство безспорно са спазили тези изисквания
констатира и настоящата инстанция, тъй като протоколът за претърсване и
изземване е бил представен за одобрение от съдия (л. 8 от ДП), където е образувано НЧД № 14398 по описа на
Софийски районен съд за 2017 година, Наказателно отделение, 109 състав на
17.08.2017 година в 15:02 часа,
като същия е бил надлежно одобрен. Спазен и изискуемия от законодателя 24 часов
срок, който е изтекъл на 17.08.2017 година в 17:08 часа.
Първоинстанционният съд е изградил фактическите си
изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност, на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно
изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл. 102 НПК, изпълнил
е задължението си за оценка на процесуалната годност на доказателствените средства
и на достоверността на доказателствените източници и е спазил правилата на
формалната логика.
Въззивният съд
намира жалбата за неоснователна относно направеното в нея конкретно искане – за
намаляване размера на наказанието. За престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр.
ал. 1 и чл. 78а НК е предвидено наказание глоба от хиляда до пет хиляди лева.
При наличните в закона съвкупни материалноправни предпоставки по чл. 78а, ал. 1 НК за дадени деяния, запазващи престъпния си характер, деецът може да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание глоба. Административното наказание е фиксирано с минимум от 1 000 (хиляда) лева и максимум
от 5 000 (пет хиляди) лева. Първоинстанционният
съд е приел, че на обв. М.З. следва да бъде определено наказание в близост до
минималното предвидено наказание, а именно "глоба" в размер от 1500 (хиляда и петстотин)
лева. Въззивният съд счита, че правилно първата инстанция е определила размера
на административното наказание глоба, който е отмерила на 1 500 (хиляда и петстотин)
лева, съобразявайки всички обстоятелства, имащи отношение към този размер.
При извършената
служебна проверка на решението на основание чл. 314 НПК съдът не констатира същото
да е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до отмяната му или неговото изменение.
При така
установената фактическа обстановка и правни изводи въззивният съд приема, че
атакуваният съдебен акт е обоснован, правилен и законосъобразен и определеното
с него наказание на обвиняемата е справедливо, поради което следва да бъде
потвърден изцяло, поради което въззивната жалба и допълнение към нея като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.06.2018 година на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 98 състав,
постановена по НАХД № 21037/2017 година по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.