№ 464
гр. Стара Загора , 15.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215500501549 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274-279, вр. чл. 577, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Р.М.“ ЕООД със седалище
и адрес на управление гр.С. чрез И.Й.С. в качеството му на управител по ЗОЗ
на търговското предприятие против определение № 4/23.04.2021 г. на
Съдията по вписванията при Служба за вписванията при РС - Р., с което се
отказва вписване на договор за цесия от 28.07.2015 г. с нотариална заверка на
подписите рег. № 4015, том 1, акт № 149/28.07.2015 г. на Нотариус Д.Ж. с
рег. № ** на НК.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на съображенията
на съдията по вписванията и за неправилност и необоснованост на
определението, което според жалбоподателя било постановено в нарушение
на материалния и на процесуалния закон. Излагат се подробни съображения.
Молят съда да отмени определение № 4/23.04.2021 г. на Съдията по
вписванията при Служба за вписванията при РС - Р., с което се отказва
вписване на договор за цесия от 28.07.2015 г. с нотариална заверка на
подписите рег. № 4015, том 1, акт № 149/28.07.2015 г. на Нотариус Д.Ж. с
рег. № ** на НК и да се постанови вписване на Договора за цесия.
Съдът, след като обсъди направените доводи и въз основа на
доказателствата представени по делото, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Жалбата е постъпила в преклузивният срок по чл. 275 ГПК.
Преценена по същество жалбата е основателна.
1
Установено е по делото, че в Службата по вписванията при РС-Р. е
постъпило е заявление с вх.рег.№ 789/23.04.2021 г. от И.Й.С., ЕГН
**********, с адрес гр. С., ул. „**********, в качеството му на управител по
ЗОЗ на търговско предприятие на „Р.М.“ ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК
******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ******* за вписване на
договор за цесия от 28.07.2015 г. с нотариална заверка на подписите рег.№
4015, том 1, акт № 149/28.07.2015 г. на Нотариус Д.Ж. с рег.№ ** на НК.
Към заявлението са приложени: заверено копие рег.№ 2211 от
08.04.2021 на Нотариус Д.Ж., нотариус в район PC С., рег.№ ** на НК на
Договор за продажба на вземане от 28.07.2015 г. между „П.И.Б.“ АД, в
качеството на цедент и „Р.М.“ ООД в качеството на цесионер - 2 бр., копие от
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими,
извлечение от Търговски регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел, платежно нареждане за платена държавна такса.
С обжалваното определение съдията по вписвания е отказал вписване на
договора за цесия от 28.07.2015г. като е приел, че липсва нотариална заверка
на молбата за вписване; липсва идентичност между данните от заявлението за
вписване и данните в представения документ за вписване; липсва платежно
нареждане за платена в пълен размер държавна такса.
Въззивният съд намира, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно.
На първо място съдията по вписвания е приел, че в настоящият случай е
представено единствено заявление /молба по чл.571 от ГПК/, като липсва
молба от заинтересованото лице с нотариална заверка на подписи, каквото
било изискване на Правилника за вписванията. Посочил е, че начинът и редът
за вписване на актове по чл. 171 ЗЗД е указан в чл.17 от Правилника за
вписвания. За да бъде вписан договор за цесия, било необходимо молбата и
подлежащият на вписване акт да съдържат реквизитите, визирани в чл.17,
ал.2 и чл.6, ал. 1 от Правилника за вписвания. Съгласно тези разпоредби в
компетентната Служба по вписвания се представяла молба от
заинтересованото лице в два екземпляра с нотариална заверка на подписа,
която съдържа данните посочени в чл.6, ал.1, б.“а“ на молителя, документа за
вписване, размера на сумата, както и тома и страницата на ипотечната книга,
в която е вписан договора за ипотека. Липсата на тези данни в молбата, както
и липсата на нотариална заверка на подписа на молителя било основание за
отказ на исканото вписване. Актът подлежащ на вписване трябвало да
съдържа данните посочени в чл.6, ал. 1, б.“а“ на страните, дата и място на
издаване, цената или материалния интерес, да са описани имотите, до които
се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението /община, населено
място, адрес, местност/, номера на имота, площ и граници. Посочените
реквизити били необходими с оглед характера и целта на вписването. Не било
налице идентичност в данните между заявлението за вписване и данните в
представеният документ за вписване.
2
Въззивният съд намира, че съгласно чл. 17 от Правилника за
вписванията, вписването на актовете по чл. 171 от ЗЗД се извършва по молба
на всеки заинтересован, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от
два екземпляра на документа, на основание, на който се иска вписването.
Никъде в Правилника за вписванията не е посочено, че молбата за вписване
следва да е с нотариална заверка на подписа. Съгласно чл. 3 от Правилника за
вписванията, подлежат на вписване актове, които са извършени по
нотариален реди или са с нотариално заверен подпис. В случая, актът, който
се иска да бъде вписан, е Договор за цесия от 28.07.2015г. Същият е оформен
в законовоустановената форма - с нотариално заверени подписи на лицата,
които са подписали договора за цесия. Както е посочено, изискването на
закона е единствено за нотариална или нотариално заверена форма на
подлежащия на вписване акт, а именно - договора за цесия, а не и за
заявлението /молбата по чл.571 ГПК/.
По отношение на липсата па идентичност между данните от
заявлението за вписване н данните и представените документ и за вписване
съдът намира, че съгласно чл. 17, ал. 2 от Правилника за вписванията,
молбата трябва да съдържа, данните, посочели в чл. 6. ал. I. буква "а", па
молителя, основанието (документа) за вписването, размера на сумата, както и
тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека
или молбата за учредяване на законната ипотека, върху които ще се направи
вписването.
В случая, към молбата за вписване безспорно са посочени данните на
заявителя, съгласно изискването на чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ПВ, като са посочени
всички индивидуализиращи белези на молителя.
Посочено е и основанието (документа) за вписването - Договор за цесия
от 28.07.2015г. с нотариална заверка на подписите рег. 4015, том 1, акт №
149/28.07.2015г. по описа на нотариус Д.Ж., рег. № ** на НК. Актът за
вписване е представен в два нотариално заверени преписа, съгласно
изискването на чл. 8, ал. 2 от ПВ.
В молбата за вписване е посочена сумата, за която е учредена
договорната ипотека. Същата се вижда и от представения към молбата
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. От друга страна, сумата,
за която следва да се извърши самото вписване, е видна от подлежащия на
вписване акт - Договор за цесия.
Съдията по вписванията е констатирала материалния интерес, върху
което следва да се извърши вписванията 7 316 284,15 лева.
Неправилни са съображенията, изложени от съдията по вписванията
относно липсата на данни за местонахождението на имотите. Договора за
цесия се отбелязва към конкретен договор за ипотека. В договора за ипотека
са подробно описани и индивидуализирани всички ипотекирани недвижими
имоти - чрез посочване на граници, съседи, местонахождение, площ и т.н. В
3
договора за цесия, с който се прехвърля вземане, обезпечено с ипотека, не е
необходимо подробна индивидуализация на имотите - същите са
индивидуализирани в самия договор за ипотека. Имотите, които са
прехвърлени с договора за цесия са идентифицирани в достатъчна степен - с
посочване на идентификатор. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗКИР,
идентификаторът е уникален номер, чрез който недвижимият имот се посочва
еднозначно за територията на страната. Следователно, не може да
съществуват други имоти със същия идентификационен номер.
Идентификаторите са посочени и при учредяването на договорната ипотека,
така че е възможно да се направи връзката между имотите, ипотеката върху
които е прехвърлена с Договора за цесия. В случая без значение е и
обстоятелството относно частичното заличаване на договорните ипотеки.
След като договорната ипотека е частично заличена, то няма пречка да се
прехвърли вземане, което е обезпечено с имоти, ипотеката, върху които не е
заличена. Върху имотите, за които е поискано отбелязване на цесията, не е
заличена ипотеката.
На следващо място съдията по вписванията е посочил, че липсва
представено платежно нареждане за платена в пълен размер държавна такса.
Посочил е, че не е представена и изискуемата държавна такса, която според
посоченият размер в заявление с вх.рег. № 789 от 23.04.2021 г. следва да бъде
в размер на 11 250 лв., а съгласно представеният за вписване договор за
прехвърляне на вземане от 28.07.2015 г. в размер на 3 658,14 лв. Приложеното
към заявлението банково бордеро е за внесена сума в размер на 3 015 лв.
Въззивният съд намира и тези изводи за неправилни и
незаконосъобразни.
Съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, събирани от
Агенцията по вписванията, за извършване на отбелязване (включително на
актовете по чл. 17 от Правилника за вписванията), за заличаване и за
подновяване на вписване се събира половината от събраната такса за
вписване.
В случая, поискано е отбелязване на Договор за цесия към Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 11, том II, рег. № 996, дело № 69/
2012 г. по регистъра на Нотариус Г.Д., рег. № ** на НК с район на действие
Районен съд - гр. Р., вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 562/
07.03.2012 г., Акт № 4, том 1, дело № 264/ 2012 г.
Върху самият нотариален акт за учредяване на договорна ипотека е
записана пропорционалната такса, за която е вписан - 6 000.00 лева и
обикновена такса - 30,00 лева. Към заявлението е представено платежно
нареждане за сумата 3015,00 лева. представляваща 50% от заплатената такса
Предвид гореизложените съображения настоящия състав намира, че
определение № 4/23.04.2021 г. на Съдията по вписванията при Служба за
вписванията при РС - Р., с което се отказва вписване на договор за цесия от
4
28.07.2015 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 4015, том 1, акт №
149/28.07.2015 г. на Нотариус Д.Ж. с рег. № ** на НК, е неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и да бъде върната
преписката на Агенцията по вписванията, съдията по вписванията с указания
съдията по вписванията да извърши исканото вписване на договор за цесия от
28.07.2015 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 4015, том 1, акт №
149/28.07.2015 г. на Нотариус Д.Ж. с рег. № ** на НК.
Водим от горните мотиви, окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 4/23.04.2021 г. на Съдията по вписванията
при Служба за вписванията при РС - Р., с което се отказва вписване на
договор за цесия от 28.07.2015 г. с нотариална заверка на подписите рег. №
4015, том 1, акт № 149/28.07.2015 г. на Нотариус Д.Ж. с рег. № ** на НК.
УКАЗВА на Съдията по вписванията да извърши исканото вписване на
договор за цесия от 28.07.2015 г. с нотариална заверка на подписите рег. №
4015, том 1, акт № 149/28.07.2015 г. на Нотариус Д.Ж. с рег. № ** на НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5