Р Е
Ш Е Н
И Е № 57
гр. Сливен, 29.01.2018 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на осемнадесети
януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря МАРИАНА
ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3923
по описа на съда за 2017 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание:
чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК, за установяване
съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от
длъжника.
В исковата молба на ищцовото
дружество „Мобилтел” ЕАД се твърди, че срещу ответната страна М.А.Д. по частно гражданско дело № 3240 по описа на СлРС за 2017 година, на 03.07.2017
година е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 2141 и във връзка с подаденото от него възражение се
предявяват исковете. Твърди се, че сумата 179.00
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга е дължима по Договор № М 3815564 от 02.10.2013 година,
съгласно фактура № ********* с падеж на плащане 02.09.2014 година, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 30.06.2017 година до окончателното й
изплащане, както и сумата 49,74 лева, представляваща мораторна лихва, начислена
върху сумата по фактура № *********/02.09.2014 година.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми, за които по частно
гражданско дело № 3240 по описа на СлРС за 2017 година е издадена заповед № 2141
от 03.07.2017 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок от
ответната страна не е депозиран отговор
на исковата молба. В съдебно заседание ответникът се явява лично. Оспорва
основателността на исковите претенции и представя доказателства за плащане.
В съдебно заседание,
редовно призованото ищцово дружество не се представлява. В писмена молба -
становище е заявено, че се приема извършеното в хода на процеса от ответника доброволно плащане, с което кредиторът е получил изпълнение на вземането си по
издадената заповед за изпълнение. Счита се, че са налице условията на закона
ответникът да понесе отговорността за сторените в хода на процеса разноски, тъй като същия с неизпълнението си
е станал повод за образуване на делото. Моли съда да се произнесе с осъдителен
диспозитив по отношение на разноските, сторени както в заповедното така и в
настоящото исково производство. В молба - становище вх. № 23988 от 08.12.2017
година по вх. рег. на СлРС е инкорпориран списък по чл. 80 от ГПК за
направените в хода на заповедното и
исковото производство разноски, присъждане на които ищецът претендира.
Ответникът, редовно
призован не се явява в последното по делото открито съдебно заседание и не
изразява становище по същество.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество „МОБИЛТЕЛ" и ответникът М.А.Д. не спорят относно факта, че са страни по предсрочно прекратен
договор за далекосъобщителна услуга № М 3815564 от 02.10.2013 година, за
задължение по който е издадена фактура № ********* с падеж на плащане
02.09.2014 година.
Въз основа на подадено от
заявителя - ищец заявление, на 03.07.2017 година е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 2141/03.07.2017 година по частно гражданско дело № 3240/2017 година на
СлРС за сумата 179.00 лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, дължима по
договор № М3815564 от 02.10.2013 година, съгласно фактура № ********* с падеж
на плащане 02.09.2014 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от
30.06.2017 година до окончателното й изплащане; за сумата 49.74 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху № *********/02.09.2014 година и
за сумата 205.00 лева, представляваща
разноски по делото.
В законоустановения
двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение ответникът е подал
възражение за недължимост на сумите по нея.
В срока по чл. 415 от ГПК
заявителят по заповедното производство е предявил настоящия положителен
установителен иск.
Исковата молба е заведена
на 17.08.2017 година.
В проведеното на 16.11.2017
година открито съдебно заседание, от ответника са представени два броя фискални
бона, удостоверяващи доброволно плащане в полза на ищеца на сумата 21,56 лева, извършено на 09.10.2017
година и на сумата 194,09 лева,
извършено на 07.11.2017 година.
В писмена молба -
становище, представител на ищцовото дружество е направил изявление за приемане
на извършеното в хода на процеса от ответника плащане, като изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на
събраните по делото писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и
безпротиворечиви.
Установеното от фактическа
страна мотивира следните правни изводи:
Предявените искови
претенции с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1
от ГПК са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Сумите за
главница, представляваща неустойка и
лихви са била дължими от ответника по предсрочно
прекратен договор № М 3815564 от
02.10.2013 година за далекосъобщителна услуга към датата на завеждане на
исковата молба на 17.08.2017 година. По безспорен и
категоричен начин се прие за установено, че двукратно на 09.10.2017 година и на
07.11.2017 година в хода на процеса от
страна на ответника е извършено доброволно плащане
на суми, приети от заявителя - ищец като изпълнение на вземането му по издадената заповед
за изпълнение. Тъй като доброволното плащане е настъпило
в хода на процеса,
следва да се приеме, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на
делото, понеже и преди образуването на делото/в хода на заповедното
производство/е канен да ги заплати.
Поради изложеното коментираните исковите претенции
следва да се отхвърлят като неоснователни, поради плащането на сумите в хода на
процеса.
По правилата на процеса и
като се има предвид, че ответникът е дал повод за завеждане на делото с
неплащането на исковите суми на съответните падежи, а е сторил това едва в хода
на настоящото съдебно производство, съдът следва да го осъди да заплати на
ищеца направените разноски. В процесния случай не е налице хипотезата на чл. 78,
ал. 2 от ГПК, тъй като освен признание на исковете е необходимо ответникът да
не е дал повод за завеждане на делото, като последното не е налице-подадено е
възражение срещу заповедта за изпълнение и плащането е направено по време на
исковия процес.
Разноските по заповедното
производство следва да се присъдят отделно съобразно т. 12 на ТР по ТД № 4/2013
година на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите възлизат
общо на 410 лева и включват държавни такси и адвокатски възнаграждения.
Ръководен от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ поради настъпило в хода на процеса плащане, предявените
от „МОБИЛТЕЛ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Илинден, ул. Кукуш, № 1 против
М.А.Д. с ЕГН ********** *** искови претенции с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК за сумата 179.00 лева /сто седемдесет и девет лева /, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга дължима по
договор № М3815564 от 02.10.2013 година, съгласно фактура № ********* с падеж
на плащане 02.09.2014 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от
30.06.2017 година до окончателното й изплащане и сумата 49.74 лева /четиридесет
и девет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва,
начислена върху № *********/02.09.2014 година, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 2141 от 03.07.2017
година по частно гражданско дело
№ 3240 по описа на СлРС за 2017 година,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М.А.Д. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул.
Кукуш, № 1 сумата 410 лева /четиристотин и десет лева/, представляваща разноски по делото, включващи разходите по заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: