№ 737
гр. Пазарджик, 26.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
и прокурора С. Ст. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20245200600735 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподателите-подсъдими С. С. З., М. С. М., М. К. П. и Е. И. П. се
явяват лично.
За всички тях се явяват адв. Е. К.-П. и адв. П. П. от АК – Пазарджик,
редовно упълномощени да ги представляват отпреди.
За Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик се явява прокурор С. Д..
Становище на страните по хода на делото.
Прокурорът: - Липсва процесуална пречка, да се даде ход на делото.
Адв. К.-П. и адв. П.: - Липсват процесуални пречки, да се даде ход на
делото.
Съдът намира, чене са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,
СЕКРЕТАРИЯ И ПРОКУРОРА.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдия-докладчик.
Адв. К.-П.: - Поддържам въззивната жалба, така както е депозирана
пред вас. Само в допълнение накратко ще заявя, че след запознаване с
мотивите на практика констатираме, че първоинстанционният съд не само не
обсъжда, той изобщо игнорира в мотивите си присъствието на едно писмените
доказателства, събрани в хода на първоинстанционното производство,
събрани от различни юридически лица, като „Х. г.”, като фирмата, която на
практика е осъществила ремонта на процесния автомобил, доколкото твърдят
нашите подзащитни, че са взели процесния автомобил да се возят П. и П. е в
допълнение на това, което сме посочили във въззивната жалба е игнорирал
тези доказателства, а и не е подложил на сериозна преоценка и преценка като
ги съпостави с гласните събрани, а напротив мотивира присъдата си,
базирайки се само на гласните доказателства на П. и П., които впрочем са
противоречиви.
Имаме доказателствени искания, които сме заявили и считаме, че
първоинстанционният съд неоснователно не допусна. Моля да допуснете
исканата на първа инстанция съдебно-техническа почеркова експертиза, която
да отговори на поставените въпроси, а именно:
Да се обследва представената в досъдебното производство заверено
копие пътна книжка на процесния автомобил и да отговори как са вписани
данните в тази пътна книжка, касаещ процесния период от 17.05. до
25.05.2018 г. един и същ ли е почеркът, който ги е нанасял като се вземе
сравнителен материал.
В последното по делото съдебно заседание беше постъпил отговор от
адв. П., който сочи, че въпросната автомобилна книжка на автомобил „Ф. Г.“
му е била предадена от С. П. и той върнал въпросния оригинал
непосредствено преди заседанието по частното наказателно дело, по което се
твърди да са извършили деянието нашите подзащитни.
Моя да допуснете до разпит на свидетеля С. П., който да отговори на
въпроса къде фактически се намира пътната книжка на процесния автомобил.
Ако същата бъде представена в оригинал, тъй като считаме, че
2
първоинстанционният съд не положи нужните усилия да се сдобие с този
оригинал по делото, за да бъде направено обследване и чрез който да се
изготви експертизата. Ако същата бъде представена имаме допълнителен
въпрос към експертизата, а именно:
Да се изследва една и съща ли е мастилната паста, с която е оформена
пътната книжка, тъй като считаме, че същата е била съставена за целите на
частното наказателно производство. Отделно това има противоречие от
вписванията в същата като километри не кореспондира с данните, които са
представени от първоинстанционното производство по цитираното обвинение
от свидетеля В. Е.. В частното обвинение там той твърди, че автомобилът е
имал друга повреда и е бил оставен в гараж.
Адв. П.: - На първо място, понеже аз не съм подписал самата жалба да
заява, че я поддържам. По отношение на доказателствените искания, моля да
бъдат уважени. Искам само една скоба да отворя - на практика
първоинстанционният съд беше уважил вече искането за допълнителен разпит
на С. П. и то по собствен почин, беше поискал това нещо, за да се установи
къде е отишла тази „митична книжка”, защото се оказа, че нито работодателят
може да я представи, нито физическо лице и в този смисъл това да бъде
основание след това евентуално за допускането на исканата съдебно-
техническа графическа експертиза. В последния момент съдът прецени, че
тези факти не са необходими за изясняване на обективната истина. Ние
продължаваме да считаме, че това не е така, защото ако обърнете внимение в
предходното производство, по което се твърди да е извършено
лъжесвидетелстването съдът изцяло се е позовал на обективната
невъзможност този автомобил да е бил управляван, понеже той е бил в сервиз.
От сервиза се върна се информация в настоящото производство, че
автомобилът той не е постъпвал там, а само турбокомпресор, за което те не
могат да кажат дали е от този автомобил. И в този смисъл тази разколебана
теза ние искахме да бъде проверена докрай, относно и вписванията по
книжката за този автомобил, за да можем да посочим, че няма такава
обективна невъзможност той наистина да е бил управляван в процесния ден и
тогава вече съвместно с тези доказателства да бъдат обсъждани и показания
на свидетелите и обясненията на подсъдимите. Включително обръщам
внимание, че имах още едно искане, което аз да не беше споменато
поддържам, то беше направено от мен, а именно „Х. г.” ООД, които
3
представиха становище, че не могат да представят тази пътна книжка, не
поясниха по каква причина, макар че управителят на „Х. г.” ООД като
свидетел заяви, че всичко се съхранява при тях. В този смисъл още още едно
допълнително искане към изложеното от адв. К.-П. е да се поиска
допълнителна информация от „Х. г.” по каква причина те не могат да
представят тази книжка – изгубена ли е, унищожена ли е, предадена ли е на
някого, за да може да се разбере каква е нейната съдба.
Адв. К.-П.: - Само да добавя при условие, че същата е представена на
15.06.2021 г. по досъдебно производство по настоящото дело. Към 15.06.2021
г. същата е съществувала като документ в правния мир.
Прокурорът: - Въззивната жалба е процесуално допустима. Подадена е
в срок от надлежни страни. Оспорвам така подадената въззивна жалба против
постановената от Районен съд – Пазарджик присъда.
По отношение на направените в днешното съдебно заседание
доказателствени искания, считам, че същите не следва да бъдат уважавани.
Факт е, че въпросната пътната книжка не съществува. Налице са писмени
доказателства за това, че същата не може да бъде представена. При липсата на
оригинала на въпросната пътна книжка няма как да бъде назначена и
поисканата от страна на защитниците на въззивните жалбоподатели съдебно-
техническа почеркова експертиза. Също считам, че не са налице основания за
допускане на преразпит в качеството му на свидетел на лицето С. П..
Адв. П.: - При условията на евентуалност, дори да приемете, че пътната
книжка не следва да бъде издирвана и набавяна в оригинал, част от въпросите
не касаят техническата част за мастилната паста, а чисто почерково
изследване, което може да бъде извършено и върху копие на книжката, така че
в този смисъл моля евентуално да допуснете почерково изследване на
въпросите, касаещи именно такова изследване, а не химикалната паста.
По исканията по доказателства СЪДЪТ след тайно съвещание счита, че
същите следва да бъдат оставени без уважение.
Една част от въпросите, които са формулирани по поисканата за
допускане в съдебно-техническа-почеркова експертиза, са неотносими по
делото, като това, дали книжката е намастилена с една и съща мастилена
паста.
Освен това СЪДЪТ споделя изцяло изложените от първоинстанционния
4
съд съображения в съдебно заседание на 24.06.2024 г., където защитата са
направили същите искания за допускане на такава експертиза, както и за
необходимостта или не, С. П. да бъде разпитан като свидител, относно
процесната пътна книжка.
Не се налага и изискване на информация от „Х. г.“ ЕООД за наличната
като ксерокопие пътна книжка по делото, тъй като обстоятелствата, които се
искат да се изяснят чрез тези доказателства, биха могли да се изяснят от
събраните до момента по делото доказателства, които съдът намира, че са в
достатъчен обем.
По изложените съображения
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение исканията на защитата по доказателствата за
изискване на информация от „Х. г.“ ЕООД в горния смисъл, за разпит на С. П.
като свидетел и за допускане на съдебно-техническа почеркова експертиза със
задачите, формулирани по-горе.
Прокурорът: - Нямам искания по доказателствата. Няма да соча
доказателства, да се приключи делото.
Адв. К.-П. и адв. П.: - Нямаме други доказателствени искания, да се
приключи делото.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Прокурорът: - Уважаеми окръжни съдии, оспорпам така подадената
жалба против присъдата, постановена от Районен съд – Пазарджик, с която на
четирите въззивни жалбоподателки са признати за виновни за извършено
престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. Не споделям нито един от доводите,
изложени във въззивната жалба, които да дават основания за отмяна на
присъдата постановяване на нова оправдателна такава, респективно считам,
че от първоинстанционния съд не са допуснати твърдяните във въззивната
жалба съществени процесуални нарушения, които да са довели до
ограничаване правото на защита на подсъдимите в първоинстанционното
5
производство, което да налага съответна отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Считам, че Районен съд - Пазарджик не е извършил нито едно от
твръдяните в жалбата процесуални нарушения. Проведено е съдебно
следствие, в хода на което по надлежния ред са събрани относими за
изясняване пълно и всестранно такова на обективната истина по делото.
Приобщени са по надлежния ред събраните на досъдебното производство
доказателства. Съдът направил обстоен анализ на всички събрани по делото
доказателства, съответно изложил е подробно съображения в мотивите към
постановената присъда защо не е кредитирал обясняненията на подсъдимите,
дадени в хода на съдебното следствие, с които съображения аз изцяло се
солидаризирам. На първо място от обясненията и на четирите подсъдими са в
разрез и в противоречие с останалия събран по надлежния процесуален ред
доказателствен материал по делото и на второ място налице са съществени
противоречия в обясненията на четирите подсъдими. Считам, че от събраните
по делото доказателства безспорно по един несъмнен и категоричен начин е
доказано, че всяка една от жалбоподателките в настоящото производство от
обективна и субективна страна при форма на вината „пряк умисъл” е
реализирала престъпния състав на престъплението „лъжесвидетелство” по
смисъла на чл. 290, ал. 1 от НК. Предвид на което, правилно Районният съд ги
е признал за виновни с частично оправдателния диспозитив, който така или
иначе прокуратурата не оспорва. Наказанията по отношение и на четирите
жалбоподателки са определени с приложение на нормите на чл. 55 от НК, като
считам, че същите съответстват на степента на обществена опасност, както на
извършените деяния, така и на тази на самите подсъдими като по този начин
съответно ще бъдат постигнати целите както на личните, така и на
генералната превенция на наказанието. В горния смисъл моля да произнесете
с решение, с което да потвърдите присъдата, постановена от Районен съд –
Пазарджик като правилна, обоснована и законосъобразна.
Адв. П.: - Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите въззивната жалба
и отмените първоинстанционната присъда като неправилна и
незаконосъобразна. Не мога да се съглася с изложеното от прокурора, че
съдът в присъдата си, конкретно в мотивите е направил обстоен анализ,
защото този анализ следваше да включва не само анализ на събраните
доказателства, а и на направените от нас възражения и собствен анализ на
6
същите. В присъдата няма мотиви, които да отричат по някакъв категоричен
начин съществените възражения за това изобщо има ли съставомерност на
деянието, както за всяка от четирите така и конкретно за поотделно за Е. П. и
за С. З., защото ако другите две участнички в този процес са присъствали или
се твърди, че са присъствали в автомобила и по-нататък, във всички по-
нататъшни развития на събитията, то за тези две странични участнички
изобщо няма спор, че те не са били в него и техните възприятия трябва да
бъдат анализирани по-подробно дали след това възпроизвеждани в съда
представляват лъжесвидетелстване. Ясно е, че лъжествидетелстването е тежко
престъпление в такъв смисъл, че още в Първа и Втора Българска държава за
такова престъпление са предвиждали най-тежки наказания, като дори
членоразделни наказания и прокуждане от държавата.
Ясно е, че това, не може да бъде търпимо и сега, но в крайна сметка
трябва да се съобразим и с основните постановки за това представлява ли
всяко неточно изложение на факт или дори лъжа пред съд е
лъжесвидетелстване.
В този смисъл, моля да обърнете внимание и на казаното от нас в
предходната инстанция, но и накратко ще кажа и пред вас, доколкото
лъжесвидетелстването в практиката се възприема само до неверните данни
или затаените такива, изложени пред органи на съдебната власт, които касаят
предмета на доказване в делото, в което са изложени, то аз ще ви помоля все
пак да направите анализ, който не беше направен от първата инстанция затова,
като са казали нещо за вида на разминаващия се автомобил или за
последващото отиване в къщата на Е., а не са казали нещо, което е от
съществото на първото дело, в което са били разпитвани като свидетели, което
е било за обида и за закана с убийство, едното направено чрез жест на
гръкляна /показва с ръце/, за което има оправдателна присъда в онова
производство, а второто представлява обида, извършена чрез телефон,
представляват ли тези твърдения, макар да ги приемат първоинстанционния
съд за неверни, че има присъствие в автомобила, че има разминаване с
конкретен автомобил по вид и марка и след това ходене в дома на Е. П., това
представлява ли в крайна сметка лъжесвидетелстване като това не са данни
преки, касаещи има ли такъв жест, има ли такива обидни думи.
Моля да подложите на анализ този основен момент, защото пак казвам
7
не всяко невярно твърдение в съд представлява лъжесвидетелстване.
Изхождайки от тук нататък моля да обърнете внимание конкретно и за Е. П.,
за която дори няма твърдения в Обвинителния акт тя да е присъствала на
въпросното разминаване с автомобили, да е присъствала на евентуално на
жестове, изричанане на думи и т.н. Всичко това на нея й е казано от
присъствалите на място, когато са се върнали при нея. Лъжесвидетелстване
може да има само, когато лично си възприел факти и обстоятелства и след
това кажеш наистина за същите и да ги затаиш.
При това положение, тя може да има лъжесвидетелски показания само
по отношение на това, какво на нея й е казано, но такова обвинение няма. Има
обвинение за това, че невярно твърдят да са се разминали определени
автомобили, нещо което няма как нейните твърдения да са
лъжесвидетелстване, след като не е присъствала, не ги е възприела лично. В
мотивите на присъдата няма една дума по този въпрос. Моля във вашите да
залегнат такива, защото това е съществен въпрос по делото.
По отношение на С. З. – има един обратен анализ, че след като тя казва
нещо, което съвпада с останалите свидетелски показания, това значи, че тя не
е била там и няма как да е видяла такива данни при разминаванията на
автомобилите. Няма нито един факт, който да опровергава нейното
присъствие там. По този аналитичен начин то да бъде изключено само заради
различията в нейните възприятия не може да представлява обосновано
мотивиране на присъдата. Има достатъчно практика на Върховния съд, че
когато ти излагаш личните си възприятия с убеждението, че те са истина, но те
се окажат неверни заради самото ти възприятие, тогава това не е
лъжесвидетелстване. Когато З. е излязла на пътя и вижда безспорно
разминаващи се два автомобила, независимо какви детайли по украсата има
на единия – има ли надпис, или няма и т.н., това става за няколко секунди.
Нима това неминуемо е лъжесвидетелстване във всеки вариант. Тук няма няма
мотиви на първоинстанционния съд защо не може да бъде примерно грешно
възприето видяното от нея, дори във варианта, в който да се твърди, че
данните, които тя излага са неверни. Пак казвам суровостта на наказанието за
такова престъпление все пак трябва да е съобразено и с влиянието и има ли
винаги лъжесвидетелстване по тези хипотези.
Накратко по анализираните от съда доказателства считам, че наистина
8
има недооцененост на част от доказателствата и липса на подробен анализ на
други такива, защото ако обърнете внимание има една еволюция в съжденията
в тази насока конкретно, когато говорим за автомобила, който ние изначално
твърдим, че е бил при разминаването, а пък съдът в предходното
производство, в което са изложени лъжесвидетелските показания, според съда
е казано друго. Там съдът приема, че зариади пътната книжка и заради това,
че тя показва да е бил в сервиз, автомобилът няма как да е присъствал там.
При положение, че от сервиза се оказа, че автомобилът не е бил там, а е била
само някаква част, която не може да бъде обвързана с него, тогава под
съмнение трябва да бъдат подложени всички доказателства от там нататък
дали и самата пътна книжка е попълнена вярно, при положение, че невярно би
се оказало попълването, че тя е отведена в сервиз.
Моля да имате предвид, че при това положение се дискредитират и
показанията на свидетели, които са управлявали този автомобил до възможния
сервиз В. Е.. В книжката имаше и друго посочено лице, което не е разпитвано
като свидетел и за което също имахме искане да бъде разпитано и това не се
случи.
В този смисъл тази обективна невъзможност, за която аз споменах и по-
рано не е категорична възможността да се разминава от точно посочения от
свидетелите автомобил е напълно възможна и защо другата страна твърди
обратното, защото на практика мотивите лежат само на свидетелски
показания се обяснява добре с обтегнатите отношения, за които съдът
изначално е изложил мотиви към присъдата си.
Моля да имате предвид и показанията на свидетелката, която твърди да
е очевидец С. Н. на обидни думи, изложено от страна на С. Т. пред дома на
П.и, нещо което много обобщено съдът е приел, че е било възможно, но
обърнете внимание, че в производството по предходното дело частен характер
тя е казала, че е видяла лично присъствието на Т. и нейните думи ги е
възприела пряко. Тук започва да казва в настоящото производство, че само е
чула. Съдът даже й даде да чертае как е разположен нейния дом спрямо този
на С. Н.. Мисля, че няма никакво съмнение, че е толкова отдалечено и без
пряка видимост, ме дори твърдението да е чула отдалече подобни думи се
оказва крайно невероятно. Това не се обсъжда от съда.
Моля да имате предвид, както и това, че и повечето баби, които са
9
присъствали там в крайна сметка, нито заявяват конкретен ден, случка, а в
крайна сметка съобщават и съвсем лаконично, че има едно минаване на Т., без
да твърдят, че това е минаването, за което се разглежда настоящото
производство, защото тя е минавала много пъти оттам.
Моля да обърнете внимание на тези детайли. Няма да изземвам изцяло
инициативата в съдебните прения. Давам възможност и на колежката да
доразвие конкретика по отношение на доказателствата.
Молбата ми е да се взрете в тези основни моменти, които изложих пред
вас и да намерите за достатъчни същите за отмяна на първоинстанционната
присъда, ако не изцяло, поне в отделни нейни части.
Адв. К.-П.: - Уважаеми окръжни съдии, аз споделям напълно
изложеното в пледоарията от колегата П. и се присъединявам към същото.
Считам, че първоинстанционният съд е постановил присъда, която
подлежи на ревизия и отмяна в част ако приемете, че са допуснати,
посочените във въззивната жалба процесуални нарушения, съответно да
върнете същата и да върнете делото да бъде разглеждано от друг състав на
първоинстационния съд.
Обвинението в настоящия процес е повдигнато по инициатива на съдия
Л., който е бил съдия-докладчик по частно наказателно дело, в което нашите
подзащитни са призовали сами свидетелки, а именно ЧНД № 1914/2018 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик за 2018 г. В мотивите си съдията Л., за да
приеме за неверни показанията на настоящите подсъдими, приема, че същите
не биха могли да бъдат свидетелки, всяка една от тях поотделно на
разминаванията на автомобил, в който са били свидетелите К. П. и С. П.
заедно с тогава подсъдимата Т., тъй като категорично съдът приема, че от
писмените доказателства, при частното наказателно дело, а именно пътната
книжка на въпросния автомобил „Ф. Г.“ като същият за този период е бил на
ремонт същите не биха могли да видят разминаването с този автомобил, а това
бил автомобила „С. К. П.“.
На практика това обствоятелство и въвеждането на тази процесна пътна
книжка в частното обвинение довежда до формиране и на мотивите,
вътрешното убеждение на съдията Л. за това, че свидетелите в този процес
заявяват неистина пред него, като използва състава на престъплението по чл.
290 от НК, а именно - лъжесвидетелстване.
10
Считам обаче, че както обвинението, така и първоинстанционният съд
не взеха под внимание въведените още в първата инстанция наши твърдения
за доктринално разминаване на обвинението с практиката на ВКС касателно
лъжесвидетелстването, а именно, че всяко възпроизвеждане на възприятия
лични или предадени и въобще излагане на факти пред съдебен орган
представляват лъжествидетелстване. Такава е посоката на Решение № 76 от
09.05.2016 г. по наказателно дело № 240/2016 г., на трето наказателно
отделение на ВКС, с което се приема, че когато едно лице свидетелства за
факти и обстоятелства, които не са свързани с предмета на доказване по
конкретното дело нямат значение за правилното му решаване, независимо
дали потвърждава истина или неистина, то поведението на това лице макар и
укоримо и осъществява състава на престъплението лъжесвидетелстване.
ВКС има множество подобни решения, няма да ги цитирам, тъй като
настоящия съдебен състав е наясно с тях, но неясно защо
първоинстанционният съд не обърна внимание на това, тъй като нито една от
нашите подзащитни в своето свидетелстване по тяхното обвинение не
заявяват и не е обвинена, за това, че същата е видяла, че Т. показва някакви
жестове, с които на практика се е заканила срщу П.. Напротив, по това
обвинение Т. е оправдана от част от обвинението.
От тук насетне за нас остава необяснимо по каква причина
първоинстанционният съд изобщо не подлага на анализ в своите мотиви
събраните по делото писмени доказателства, които опровергават именно
присъствието на въпросния автомобил „К.“ на процесния ден и на процесното
място, тъй като ако съдът беше обърнал внимание на въпросната пътна
книжка, то би констатирал, че в периода от 17.05. до 25.05.2018 г. съответната
дата, същият е изминал приблизително 101 км, вероятно в период, в който се
твърди, че е в ремонт.
В тази посока от писмените доказателства, които съдът не обсъжда биха
се разколебали и свидетелските показания, които първоинстанционният съд
кредитира, а именно на свидетелските показания на свидетелката К. П. и С.
П.. Самият Д., за който се твърди да е присъствал в автомобила, с който са се
разминали в процесния ден твърди, че автомобилът е фирмен, служебен на П.,
а в делото се изясни, че автомобилът, който те са управлявали в този процесен
ден не е служебен и никога не е бил такъв.
11
Отделно от това не остана изяснено в крайна сметка свидетелката Н.,
кога казва истината дали в частното обвинение или в обвинението по
настоящия процес. Тя заявява, че в едното е чула, а в другото - видяла в
процесния ден Т., докато нейните показания са напълно в противоречие със
свидетелката Р., която казва, че в този ден тя не е виждала С. Н.. Впрочем
съдът изолира множество подобни противоречия, събрани като доказателства
по делото като дава превес необяснимо на други такива като на практика
мотивира присъдата си със свидетелските показания на свидетеля П., на
свидетелката П. и на свидетеля Е..
Считам, че само въз основа на тези свидетелски показания, които се
разколебават от събраните по делото писмените такива, включително от
представените от фирма „Б. Д.-Д”, която заявява с писмо до Районен съд -
Пазарджик, че автомобилът „Ф. Г.” не е бил на ремонт, а и неизяснението на
въпросната пътна книжка, която считаме от значение, макар нито първата
инстанция, нито настоящия момент съдът да приема за необходимо да бъде
изследвана считаме, че тя е в основата като доказателство за разколебаване на
гласните доказателства, които първоинстанционният съд приема за
достатъчни, за да приеме за виновни нашите подзащитни.
В тази връзка моля да подложите на задълбочен анализ на всички
събрани по делото доказателства в посоката, в която защитата акцентира и да
приемете, че същите обосноват невинността и да постановите присъда, с която
да признаете за невинни нашите подзащитни.
Адв. П.: - Съдията Л. явно му е направило силно впечатление
противоречия между събраните доказателства и евентуално казаното от
нашите подзащитни, та да направи този сигнал. Искам да обърнете внимание
на още нещо - свидетелят П., който е бил свидетел и по това първо дело казва,
че той е видял този жест за закана към управлявалата другия автомобил, обаче
съдът оправдава, казвайки, че това не е така, но срещу П. няма дело за
лъжествидетелстване. Молбата ми е наистина да бъде един аршин използван
при преценката за казаното от един свидетел по това производство и от
другите свидетели в същото. Моля ви да извършите именно такава преценка,
постановявайки съдебния си акт.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДС. С. З.: - Съгласна съм с
казаното от адвокатите ми.
12
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДС. М. М.: - Съгласна съм с
казаното от адвокатите ми. Сега като слушам нещата имам нещо наум и искам
да го споделя. Аз много добре си спомням, когато бях свидетел в първото дело
срещу С. Т.. Аз никъде не съм казала, че тази кола е на „Х. г.”, защото не им
познавам колите, нито пък съм виждала надпис. Само за миг я зърнах тази
кола отпред и това съм казала. Ако бяхме си сговаряли с моята снаха, ние
бяхме в автомобила, щях същото, каквото тя е казала, и аз да кажа. Аз не съм
казвала, че съм виждала надписи, че колата е на „Х. г.”. Само за цвета си
спомням, че бях сигурна, когато ме разпитваха, че цветът беше сив. Но за
марката на колата какво точно, трябва да ви кажа, че в тази ситуация, в която
бяхме поставени, за мен тогава важното е било, да кажа пред съда, че беше
заплашен живота ми – колата срещу нас караше бързо и щяхме да се блъснем.
Това беше важното. А с каква кола, този детайл не съм го сметнала за нещо
важно. Ако нещо съм сгрешила, то не е било умишлено, както се твърди тук,
че съм искала да излъжа. И през ум не ми е минавало такова нещо.
Ситуацията беше за миг, какво можеше да се види, когато си уплашен. Колата
ли е важна или това, че се спасихте. Моля ви, преценете ситуацията.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДС. М. П.: - Поддържам това,
което казаха моите адвокати. Нямам какво повече да кажа.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДС. Е. П.: - Поддържам това,
което казаха моите адвокати. Нямам какво да допълня.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДС. Е. П.: - Искам да бъда
оправдана, защото не се чувствам виновна.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДС. З.: - Невинна съм, това е
което съм видяла, не съм излъгала.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДС. М.: - Моля да прецените
реално обстановката. Била съм уплашена. Това което съм видяла, това съм
казала. Бях поставена в риск и аз можех да подам жалба пред съда срещу тези,
които щяха да ме убият. А сега съм виновна – как да си го обясня това, не
знам.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДС. М. П.: - Искам да бъда
оправдана, защото не се чувствам за виновна. Не съм излагала. Казала съм
какво са ми разказали случката, която е била дефакто в разминаването с
13
колите.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14