№ 15937
гр. С., 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110144056 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация С.“ ЕАД е предявило искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1
ЗЗД срещу Р. Й. К. за сумата от 1744,42 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2018г. до 30.04.2020 г. вкл., до имот на адрес: гр. С., ж.к. „С***, аб.№ 92960, ведно със
законната лихва от 24.08.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 243,37 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2019г. до 29.07.2021г., за сумата от
37,51 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.07.2018г. – м.04.2020г., вкл., ведно
със законната лихва от 24.08.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнeние) до окончателното плащане и за сумата от 7,15 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху последната главница за периода 31.08.2018г. - 29.07.2021г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48735 по описа за 2021 г.
на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот и
период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата
на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Teхем Сървисис“ ЕООД.
Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните
уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане
на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответникът Р. Й. К., чрез назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител е подал
отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер.
Излага доводи, че през процесния период неговата наследодателка К.П.Н. не е била собственик на
процесния имот, поради което и ответникът като наследник не отговаря за процесните задължения.
Възразява, че няма качеството на клиент на топлинна енергия за процесния имот и съответно, че не
е налице договорно правоотношение между страните. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност при приложение на 3 – годишен давностен срок съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД. Сочи, че към
делото няма приложени фактури във връзка с претендираните вземания, както и че не са
1
представени доказателства за публикуване на изравнителните сметки в интернет страницата на
ищеца.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Teхем Сървисис“ ЕООД, е взело становище, че
дяловото разпределение е извършено съобразно законовите изисквания.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик или носител на вещно право на
ползване върху процесния имот или на друго основание е сключил договор за доставка на ТЕ с
ищеца, респ. че са наследници на такова лице, че през процесния период ищецът е доставял
топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
Спорен по делото е въпросът дали ответникът е титуляр на вещни права върху имота.
Доказателствените усилия на ищеца са насочени да установи, че собственик на имота е била
К.П.Н., ЕГН **********, на чието име се води и партирата на имота. Последната е починала на
04.12.2010г., като същата е оставила за свои наследници двама от синовете си Стоян Й. К. (починал
на 11.06.2015г.) и ответникът Р. Й. К., а третият й син Божидар Й. К. е починал преди
наследодателката неженен, видно от приетите справка от НБДН (л.15) и удостоверение за
наследници (л.114).
Единствените събрани по делото доказателства, в които се съдържат данни за собствеността
върху имота са списък на собствениците към протокол на Общото събрание на етажните
собственици от 17.08.2002г. (л.20), в който срещу процесния апартамент са изписани имената
„К.П.Н.“, без от същата да е положен подпис, и документ – извадка от данъчна декларация (л.25), в
която процесният имот е посочен като собственост на К.П.Н. и като основание за придобиване на
имота е посочено „съд. реш.“, документ за собственост - „гр.д. 276“. Съдът намира, че така
събраните писмени доказателства не позволяват безспорен извод, че К.П.Н. е била собственик на
имота, респ. че ответникът като неин наследник е придобил права върху имота. В нито един от
посочените документи не се съдържа лично направено от Кръстина Николова изявление, от което
може да се заключи за извънсъдебно признание от нейна страна за притежавано право на
собственост върху процесния имот, доколкото представеният списък към протокол от общото
събрание на етажните собственици не съдържа неин подпис, нито е представена саморъчно
подадена данъчна декларация относно имота. При това съдът приема, че по делото не са
ангажирани надлежни доказателства, от които да се направи извод, че ответникът е собственик на
процесния имот, съответно не се доказа качеството му на клиент на ТЕ спрямо имота. При това
поради недоказано облигационно правоотношение между страните съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ
ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря по исковете. От това следва, че
исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
Само ищецът е поискал присъждането на разноски, но предвид изхода на делото такива не
му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД от “Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. “Ястребец” № 23 Б, срещу Р. Й. К., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр.
2
С., ул. „Люлин Планина“ № 24 – адв. С. К., за сумата от 1744,42 лева – цена за доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. вкл., до имот на адрес: гр. С., ж.к. „С***, аб.№
92960, ведно със законната лихва от 24.08.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 243,37 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2019г. до
29.07.2021г., за сумата от 37,51 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.07.2018г. –
м.04.2020г., вкл., ведно със законната лихва от 24.08.2021г. (дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнeние) до окончателното плащане и за сумата от 7,15 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
31.08.2018г. - 29.07.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 48735 по описа за 2021 г. на СРС, 64 – ти състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Проф. Г.Павлов“
№ 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3