№ 1967
гр. С., 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110208210 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните наказания и нарушения (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В. Г. Ш. срещу наказателно постановление
(НП) - без номер и дата - издадено от заместник-кмет на Столична община
/СО/, с което на основание чл.22, ал.5 от Закона за местното самоуправление
и местната администрация, вр. чл.36, ал.2, вр. чл.14, т.1 от Наредбата за реда
и условията за упражняване на търговска дейност на територията на Столична
община (Наредбата), вр. чл.53, ал.1 от ЗАНН на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение на
чл.14, т.1 от Наредбата.
Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност
и необоснованост на издаденото наказателно постановление, като моли
атакуваният акт да бъде отменен. Настоява за присъждане на сторени
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител. Жалбата се поддържа, като се
иска отмяна на НП и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 100 лв.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от
процесуален представител. Писмено жалбата се оспорва и се моли за
потвърждаване изцяло на НП.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал,
съдът прие от фактическа страна следното:
На 13.11.2022 г. около 00.40 ч. в гр. С., ул. “Ц.“ № 24, заведение „M.“, е
извършена проверка от органите на 01 РУ-СДВР. Проверката е завършила с
констатация за това, че жалбоподателят, в качеството на управител, не
представя заявление за работно време.
Затова св. В. Ц., служител в 01 РУ-СДВР, съставил в присъствие на
жалбоподателя и на св. С. А., също служител в 01 РУ-СДВР, акт за
установяване на административно нарушение (АУАН). Актосъставителят
приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 14,
т.1 от Наредбата за реда и условията за упражняване на търговска дейност на
територията на Столична община (Наредбата). Актът е предявен на
жалбоподателя и подписан от него, като му е връчен препис. В
законоустановения срок не е постъпило писмено възражение.
Въз основа на акта заместник-кмет на Столична община издал
процесното наказателно постановление, с което на което на основание чл.22,
ал.5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, вр.
чл.36, ал.2, вр. чл.14, т.1 от Наредбата за реда и условията за упражняване на
търговска дейност на територията на Столична община, вр. чл.53, ал.1 от
ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл.14, т.1 от същата наредба.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на
свидетеля Ц., съставител на АУАН. Като лице, участвало в проверката,
същият се явява и очевидец на нарушението. Свидетелят по същество
потвърждава констатациите по акта. Съдът възприе с доверие тези показания
като непротиворечиви, в синхрон със събрания по делото доказателствен
материал. Съдът цени и писмените доказателства по делото, които са
относими и също допринасят за разкриване на обективната истина, събрани и
са приобщени по предвидения в закона ред.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд трябва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – по аргумент от чл.
314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие
съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове. Видно от представените
по делото копия копия от заповеди, налице е била компетентност на
актосъставителя и на издателя на наказателното постановление.
Съдът съобрази изискванията на ЗАНН относно реквизитите на
процесуалните документи, като констатира допуснати процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство.
Разпоредбата на чл.14, т.1 от Наредбата предвижда, че търговецът е длъжен
да държи на разположение на контролните органи заявление за работно време
на търговския обект. На жалбоподателя е повдигнато административно
обвинение с цифрово изражение по чл.14, т.1 от Наредбата, като нарушена
се явява разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, тъй като не са посочени всички
конкретни факти и обстоятелства за съответното нарушение, при които
същото е било извършено и установено. Така докато в акта нарушението се
описва по дата и място на извършване, с крайно пестеливо писмено
отразяване на неизпълнение от страна на жалбоподателя на задължението да
държи на разположение на контролните органи заявление за работно време на
търговския обект, формулирано като: „не представя заявление за работно
време“ /без наличие на каквато и да било конкретика касателно описание на
нарушението/, то в процесното наказателно постановление не се съдържа
нито номер, нито дата на издаването му, като отново е възпроизведена
липсата на уточнение по отношение на неспазено задължение по смисъла на
чл.14, т.1 от Наредбата. Отново в наказателното постановление пестеливо и
лаконично е фиксирано неизпълнение на соченото задължение /същото,
впрочем, се поддържа да е налице във вид на непредставяне на заявление на
работно време, а законодателят е заложил задължение за търговеца да държи
на разположение на контролните органи заявление за работно време на
търговския обект/ - без конкретика, пълнота и прецизност и при липсата на
други допълнителни данни, от които да се направи неоспорим извод за
фактическата обстановка, и по начин, непозволяващ ясно и недвусмислено да
се очертае предметът на административното обвинение. Следва да се
отбележи още, в тази връзка, че волята на административнонаказващия орган
не може да се извлича по тълкувателен път. Като съобрази това, настоящият
съдебен състав намира, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя,
доколкото същият е бил поставен в невъзможност да разбере, какво е
извършил, и така са създадени препятствия за организиране защитата му. По
делото се установява, че при издаването на АУАН и процесното НП са
допуснати нарушения на императивните изисквания на разпоредбите на чл.42,
т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Правото на защита на
санкционираното лице включва това, да разбере, какво е наложеното му
наказание, на какво основание се налага то и на кое нарушение съответства,
3
като така неправомерно е ограничено правото му на адекватна и в пълен обем
защита. Съдът намира за необходимо да отбележи още в тази връзка, че
административнонаказателното производство е строго формално, като тази
завишена формалност не е самоцел, а е гаранция за законосъобразното
протичане на наказателния процес, а спазването на установените гаранции е
необходимо, доколкото при налагане на административно наказание
държавата упражнява репресивната си функция – дейност, реализираща се
при предварително установени законово правила. Недопустимо е по пътя на
субективната човешка мисъл да се формулира волята на наказващия орган,
респективно административнонаказаният да я предвижда. Налице е
съществено процесуално нарушение, опорочаващо процесното наказателно
постановление и представляващо самостоятелно основание за неговата
отмяна. При тези съображения настоящият съдебен състав приема, че
атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно, като безпредметно се
явява обсъждането за приложимост на института на чл. 28 от ЗАНН, затова
наказателното постановление следва да бъде отменено.
По искането за разноски:
С оглед изхода по спора съдът намира, че претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
следва да бъде уважена като основателна и да бъдат присъдени такива в
размер на 100 лв.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ срещу наказателно постановление - без номер и дата -
издадено от заместник-кмет на Столична община /СО/, с което на основание
чл.22, ал.5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация,
вр. чл.36, ал.2, вр. чл.14, т.1 от Наредбата за реда и условията за упражняване
на търговска дейност на територията на Столична община (Наредбата), вр.
чл.53, ал.1 от ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл.14, т.1 от
Наредбата.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на жалбоподателя сумата
от 100 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд – С.-град в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4