Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.12.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в
публичното заседание на шестнадесети ноември през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ
МАРИНОВА
мл.с.ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 8885 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 71478 от 13.04.2020
г. СРС, 24 с-в, по гр.д.№ 36873/2018 г. е признал за установено на основание
чл.422 ГПК, че Ж.А.К. дължи на З.Г.Г. по иск с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл.280 и сл. ЗЗД сумата от 500,00 лв., представляваща дължима сума по договор
за правна защита и съдействие серия А № 0316866/27.06.2014 г. с предмет защита
и процесуално представителство по гр.д.№ 3598/2014 г. по описа на ВКС, IV ГО със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК-29.01.2018 г до окончателното й
изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение в производството по
ч.гр.д.№ 6291/2018 г. по описа на СРС, 24 с-в.
Срещу решението е
постъпила въззивна жалба от ответницата Ж.А.К. с оплаквания, че същото е
неправилно и незаконосъобразно.Въззивницата твърди, че възнаграждението по
процесния договор е платено от сестра й Д.К. на 08.07.2014 г. по банковата
сметка на ищеца.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявения иск.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- З.Г.Г. оспорва същата.Твърди, че претендираното възнаграждение не му е
заплатено.Оспорва твърденията във въззивната жалба за извършено плащане от Д.К.,
като поддържа, че направеното плащане на 08.07.2014 г. касае възнаграждение по сключен с нея друг договор за
правна помощ от м.юни 2014 г., а не процесния договор.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.280 ЗЗД вр. чл.286 ЗЗД и чл.36, ал.1 ЗА.Ищецът- З.Г.Г. твърди, че с ответницата Ж.К. е сключил договор
за правна защита и съдействие серия А № 0316866 от 27.06.2014 г. за
осъществяване на процесуално представителство по гр.д.№ 3598/2014 г. на ВКС, IV ГО със срок на
плащане до края на месец юли 2014 г.Твърди, че се възнаграждението не му
е изплатено в срок, но независимо от това се е явил по делото през м.10.2014 г.
и е осъществил правната защита на ответницата.Твърди, че на 29.01.2018 г. е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ж.А.К. за сумата от 500 лв.,
представляваща дължим и неизплатен адвокатски хонорар по договор за правна
защита и съдействие серия А № 0316866 от 27.06.2014 г., а с разпореждане от
20.04.2018 г. на СРС, 24 с-в, гр.д.№ 6291/2018 г., получено на 10.05.2018 г. е
уведомен, че в 1-месечен срок следва да предяви иск за установяване на
вземането си.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на Ж.А.К., че му дължи сумата от 500 лв.-неизплатен адвокатски
хонорар по договор за правна защита и съдействие серия А № 0316866 от
27.06.2014 г. за осъществяване на процесуално представителство по гр.д.№
3598/2014 г. на ВКС, IV ГО със срок на
плащане до края на месец юли 2014 г. със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба ответницата е оспорила иска с твърдения, че
претендираното адвокатско възнаграждение е платено своевременно по банковата
сметка на ищеца, като плащането е извършено от нейната сестра Д.К..
Със заявление вх.№ 3010060/29.01.2018 г. З.Г.Г. е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ж.А.К. за процесната сума.На 12.02.2018
г. СРС, 24 с-в, по ч.гр.д.№ 6291/2018 г. е издал заповед по чл.410 ГПК.Длъжникът
е подал възражение по чл.414 ГПК.Ищецът е получил съобщението за предявяване на
установителен иск на 10.05.2018 г.Искът е предявен на 05.06.2018 г. /в срока по
чл.415, ал.4 ГПК/.
Видно от договор за правна защита и съдействие серия А № 0316866 от
27.06.2014 г. ответницата Ж.А.К. е възложила на З.Г.Г. оказване на правна
защита и съдействие, изразяваща се в процесуално представителство по гр.д.№
3598/2014 г. на ВКС, IV ГО.Договорено е възнаграждение от 500,00 лв. със срок
на плащане до края на месец юли 2014 г.
Представено е решение № 337/14.10.2014 г. на ВКС, IV ГО, по гр.д.№ 3598/2014 г., в което е посочено, че
ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор, като в съдебно
заседание твърди, че касационната жалба е частично основателна.
Пред
въззивната жалба са представени платежно нареждане и отчет по сметка,
установяващи извършено плащане на 08.07.2014 г. от Д.А.К. по банкова сметка ***.-адвокатски
хонорар.
Останалите
доказателства не установяват относими към предмета на спора обстоятелства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителния
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.280 ЗЗД вр. чл.286,
ал.1 ЗЗД и чл.36, ал.1 ЗА и същият се явява допустим, тъй като длъжникът е
подал възражение в срока по чл.414, ал.1 ГПК.
От събраните
доказателства не се установи, че страните по делото са сключили договор за
правна защита и съдействие за осъществяване на процесуално представителство по гр.д.№ 3598/2014 г. на ВКС, IV ГО с договорен размер на адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лв., платимо до края на м.юли 2014 г.Не се спори, а и от представеното
съдебно решение по посоченото дело е видно, че ищецът е осъществил договорената
правна защита и е изпълнил задълженията си по договора.По делото не е доказано,
че ответницата е изпълнила задължението си да плати уговореното възнаграждение.
Настоящият съдебен
състав счита, че представеното пред въззивната инстанция платежно нареждане от
08.07.2014 г. не доказва надлежно плащане по процесния договор за правна защита
и съдействие, тъй като плащането е извършено от лице, което не е страна по
договора, без да е отразено в платежния документ, че основанието за
извършването му е процесния договор, сключен между ищеца и Ж.К..Поради това не
може да се приеме, че с извършения превод на сумата от 500 лв. е въззивницата е
погасила задължението си по процесния договор.
Други конкретни
оплаквания не са посочени във въззивната жалба, а съгласно чл.269, ал.1, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
Разноски
за настоящата инстанция не се претендират от въззиваемия, поради което такива
не следва да му се присъждат.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 71478 от 13.04.2020 г. на СРС, 24 с-в, по
гр.д.№ 36873/2018 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.