Определение по дело №167/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Проиводството е образувано по искова молба, подадена от А. С. Г. против В. М. Б. и М. Х. Б. за прекратяване на допуснатото пълно осиновяване на детето В. А. Г., поради унищожаемост, вследствие нарушение на чл. 89, ал. 1, т. 2 от СК– не е дадено необходимото съгласие на родителя /майката/.

Сочи се от ищцата, че В. Г. е рожденно нейно дете, което е осиновено при условията на пълно осиновяване от ответниците. Установила е, че с решение № 514/27.12.2013 г. по гр. д. № 2431/2013 г. по описа на ОС-Бургас, влязло в сила на 10.1.2014 г. детето е осиновено. Твърди, че при осиновяването не са били спазени условията за неговото допускане. Според нея „формално” осиновяването на детето е допуснато при условията на чл. 93, ал. 2 от СК, като обаче за това не са били налице всички изискуеми материалноправни предпоставки на чл. 84, ал. 2 във вр. с чл. 93, ал. 2 от СК за вписване на детето в регистъра на деца за пълно осиновяване без съгласие на родителя. Затова сочи, че въобще не е възникнало правото на органа по чл. 84 от СК да впише детето в регистъра за пълно осинованане, вследствие на което е нарушено изискването на чл. 82, ал. 1, т. 1 от СК. Липсата на съгласие на майката за осиновяване на детето е видно от изразеното несъгласие на същата в протокол от 9.5.2013 г. по гр.д. № 2895/2013 г. на съда по настаняване на детето институционално, възпроизведено и в решението на съда по настаняването.

Сочи още ищцата, че детето след раждането му е настанено извън семейството по причина, че тя като негова майка не е имала възможност да полага грижи за неговото отглеждане и възпитание като „дете в риск”. Изтърпявала е в затвора в [населено място] наказание „лишаване от свобода” и по причина предстоящ ремонт на детската ясла към затвора, както и отказ на прокуратурата да прекъсне изпълнението на наказанието й до навършване на едногодишната възраст на детето, са обстоятелства довели до настаняване на детето институционално със заповед № ЗД –РД01-0100/22.3.2013 г. на Д”СП”, С. и решение № 1148/3.7.2013 г. на РС-Бургас по гр.д. № 2895 по описа за 2013 г. в специализирана институция Д. „Вяра, Надежда и Любов” за срок до навършването му на една година или до настъпване на други основания за изменение на мярката. Протоколът от с.з. по гр.д. № 2895/2013 г. на РС-Бургас е официален документ, доказващ заявеното изрично несъгласие от майката детето й да бъде настанено в специализирано заведение и желание да се грижи за него, което има значение на заявление за прекъсване на настаняването и полагане на лични грижи от нейна страна. При такова искане не е предвидена възможност за вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване въз основа на преценка от страна на органите на отдел „Закрила на детето”. Освен това същата писмено е декларирала, че след изтърпяване на наказанието ще продължи да се грижи за дъщеря си. Въпреки това със заповед № РД 01 490/4.10.2013 г. на директора на РД „СП”, Б., изд. на основание чл. 84, ал. 2 във вр. с чл. 84, ал. 6 от СК е наредено детето да бъде вписано в Регистъра на деца за пълно осиновяване. Актът е атакуван за обявяване на нищожността му, за което производството е висящо пред ВАС. Съдът по осиновяването не е проверил дали са налице условията за издаване на охранителния акт. Затова ищцата счита осиновяването за унищожаемо, вследствие нарушаването на чл. 89, ал. 1, т. 2, от СК - липса на съгласие на родителя на осиновявания, поради което иска да се прекрати.

Настоящият съдебен състав счита производството за недопустимо предвид следното: Нормата на чл. 106, ал. 1 т. 1 от СК визира възможност за прекратяване на осиновяването при унищожаемост поради нарушение на чл. 89, ал. 1 т. 1 от СК, изискващ за допускане на пълното осиновяване - съгласие на родителите на осиновявания, каквато се явява ищцата.

Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищцата оспорва законосъобразността на решението на съда за допускане на осиновяването на правно основание чл. 93, ал. 2 от СК, което не изисква съгласие на родителите. Съгласно цитираната норма осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгл. Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на ЗЗД. Следователно за осиновяването не е било необходимо съгласие на биологичния родител и съответно наличието му въобще не е било преценявано от съда по осиновяване. Ето защо настоящият състав счита за недопустимо по реда за прекратяване на осиновяването при унижожаемост по съображения за нарушение на нормите изискващи, съответните съгласия фактически да се атакува законосъобразната преценка на съда по осиновяването за допускането му на основание правна норма от СК, изрично уреждаща хипотеза, която не изисква такова съгласие. Възможността съдът да прекрати осиновяване поради недадено съгласие ще е налице при твърдения за необходимостта от такова съгласие, което да е предпоставка, предвидена от конкретна правна норма, която да е приложима по отношение на основанието, на което е допуснато осиновяването. Случаят не е такъв и след като самата теза на ищцата се оказва несъстоятелна т.е. дори да се установят, сочените от нея факти, то това няма да има за резултат уважаване на искането й за прекратяване на осиновяването, то настоящият състав счита, че липса правен интерес от водене на делото, поради което производството следва да се прекрати. Противното означава възможност по този ред и основание да се атакува всяка хипотеза в СК, предвиждаща допускане на осиновяване без съгласие на родителите, с твърдения за липса на превидените в закона условия за това, логична последица от което е необходимостта от съгласие на биологичните родители.

Водим от горното, окръжният съд

О п р е д е л и:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№34/2015г. по описа на ОС-Благоевград, поради недопустимост на иска.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: