Решение по дело №14/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Административното дело е образувано по жалба на И. А. З., [населено място], [улица] , съдебен адрес: [населено място] бряг, ул. К. Б. I“ [адрес] срещу решение № 2153-14-100/18.12.2023г. на директора на ТП на НОИ Плевен.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на постановеното решение, тъй като неправилно не е зачетен стажа му в периодите от 05.11.1984 г. до 17.06.1985 г., от 01.11.1985 г. до 01.12.1987 г., както и периода от 09.09.2011 г. до 14.12.2016 г.

Намира, че осигурителният стаж в периода от 05.11.1984 година до 17.06.1988 година и от 01.11.1985 година до 01.12.1987 година към предприятие „Съби Димитров” - [населено място] следва да бъде зачетен като стаж втора категория, тъй като са налице основанията по т.31б от отменения ПКТП и от записите в представената трудова книжка № 1486 е видно, че за периодите от 05.11.1984 година до 17.06.1985 година и от 01.11.1985 година до 01.12.1987 година е заемал длъжността „Организатор производство“, което е изисквало да бъде непосредствено в цеха, където се изработват обувните изделия. Посочва, че по време на работа при изработката на обувни изделия са използвани лепила на база органични разтворители (хелметекс и бяло лепило) , като изпаренията от тези лепила са вдишвани от всички работници и служители в цеха, включително и от него. Намира, че са налице предпоставките на т.31 б от отм. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, за да се приеме, че положеният труд е от втора категория – работа в обувната промишленост и работата да е свързана с употребата на лепила на база органични разтворители.

По отношение на периода на работа в „А2В Тръкинг България” – ЕАД в периода от 09.09.2011 година до 14.12.2016 година посочва, че е изпълнявал функциите за длъжността „шофьор“, шифър по НКПД Шофьор тежкотоварен автомобил (Международен транспорт), с код 8332 2006, което е описано в сключения договор с дружеството № 266/07.09.2011 година, като камионът, който е управлявал е с тонаж над 12.5 тона и счита, че и този осигурителен стаж следва да бъде зачетен като такъв от втора категория.

Моли за отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане и признаване на периодите на работа в „Съби Димитров” - [населено място] и „А2В Тръкинг България” – ЕАД за стаж от втора категория.

В съдебно заседание оспорващият – И. А. З., [населено място], ул. „Яне Сандански“ № 30 не се явява , представлява се от адв. В. И., който поддържа жалбата и моли за отмяна на решението и разпореждането и присъждане на разноски в размер на 809, 40 лева. В срок представя писмени бележки, в които поддържа изложеното в жалбата, че работата на оспорващия в предприятие „Съби Димитров” - [населено място] и „А2В Тръкинг България” – ЕАД е стаж от втора категория. Посочва, че в трудовата книжка е отразено място на работа в цех за производство на обувки, тъй като длъжността е „организатор производство“. Намира, че условията на работата се доказват и от разпитана на свидетелката Д. Г., която е работила в комбинат „Съби Димитров“ петнадесет години и в този период оспорващият е работил като организатор и е бил винаги между работниците, в цеха, където са използвани лепила. Свидетелката посочва, че З. е бил един от работниците, чест от колектива и в цеха се е работило с лепила – бяло лепило, хелметекс.

Намира, че и от съдебно-счетоводната експертиза, която не е оспорена, се установява, че за процесния период от 05.11.1984 година – 17.06.1988 г. и от 01.11.1985 г – 01.12.1987 г. не е имало диференциация на размер на осигурителните вноски за отделните категории труд и осигурителната вноска е била в размер на 30% за всички категории .

Намира, че е приложима разпоредбата на т. 31б от ПКТП отм., тъй като лицето е работило в обувната промишленост и работата е свързана с употреба на лепила на база органични разтворители.

Посочва, че и стажът в периода 09.09.2011 г. – 14.12.2016 г. неправилно не е зачетен като стаж от втора категория, тъй като в този период с оглед запис в трудова книжка е изпълнявал длъжността“ шофьор на международен транспорт“ с код НКПД 83322006 и осигуряван в професионален пенсионен фонд, където се осигуряват лице, упражняващи труд при втора категория. Това е описано и в трудов договор от 07.09.2011 г. и е налице управление на камион от 12, 5 тона. Посочва, че с оглед справка от сектор „Пътна полиция“ [населено място] се установява, че пътните превозни средства – влекачи, ремаркета, регистрирани на „А2В Тръкинг България“ ЕАД [населено място] за процесния период са с товароподемност 12,5 тона и по този начин се доказва управление на камион с тонаж над 12,5 тона. Моли за отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане и зачитане на процесните периоди за стаж от втора категория.

В съдебно заседание ответникът – директорът на ТП на НОИ Плевен, се представлява от юрк С., която намира жалбата за неоснователна, Моли за отхвърляне на жалбата.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 2113-14-1392/31.07.2023 г. /лист 7 по делото/ от И. З. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от КСО. Към заявлението са представени документи за трудов/осигурителен стаж, подробно описани.

С разпореждане № 2113-14-1392#11/06.11.2023 г. на ръководител ПО на лицето е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочва се, че лицето има към датата на подаване на заявлението навършени 60 години 6 месеца и 29 дни и стаж от втора категория – 5 години 8 месеца и 5 дни и от трета категория – 35 години 2 месеца 29 дни и не отговаря на условието на чл. 69б от КСО за 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория, изизскуеми за 2023 година. Посочва се, че стажът за периода 05.11.1984 г. - 17.06.1985 г., 01.11.1985 г. - 01.12.1987 г.към Районно предприятие „Съби Димитров“ [населено място] от трета категория, тъй като не попада в т. 31б от ПКТП отм, тъй като е работил на длъжност „организатор производство“ в обувната, а не в кожарската и кожухарска промишленост.

Срещу разпореждането е подадена жалба от лицето с доводи за незаконосъобразност на постановеното решение, тъй като неправилно не е зачетен стажа му в периодите от 05.11.1984 г. до 17.06.1985 г., от 01.11.1985 г. до 01.12.1987 г., както и периода от 09.09.2011 г. до 14.12.2016 г.

Намира, че осигурителният стаж в периода от 05.11.1984 г. с прекъсвания до 01.12.1987 г. към предприятие „Съби Димитров” – [населено място] следва да бъде отчетен като стаж втора категория, тъй като са налице основанията по т.31б от отменения ПКТП.

По отношение на периода на работа в „А2В Тръкинг България” – ЕАД счита, че също са налице основания за зачитане на стаж от втора категория, тъй като е управлявал камион с тонаж над 12.5 тона.

С решение № 2153-14-100/18.12.2023г. на директора на ТП на НОИ Плевен е отхвърлена жалбата на З. и е потвърдено разпореждане № 2113-14-1392#11/06.11.2023 г. на ръководител ПО като правилно и законосъобразно. Изложени са мотиви, че периодите от м. 11.1984 г. до м.06.1985 г. и от м. 11.1985г. до м. 11.1987 г. лицето е заемало длъжност „орг. производство“, а посочената длъжност не попада в обхвата на т. 31б от отм. ПКТП, за да може да се приеме, че трудът на лицето за посочените периоди е от втора категория. Посочва се, че е с оглед правилното категоризиране на стажа е изготвено писмо изх. №2113- 14-1392#4/23.08.2023 г. с искане за издаване на удостоверение обр. УП-15 за периода 05.11.1984 г. - 01.12.1987 г., като се посочи цех, звено, заемана длъжност от лицето. Постъпил е отговор изх. №5512-10-2047/07.09.2023 г. Посочено е, че за периода м. 11.1984 г. - м.11.1987г. лицето е работило както следва: от м. 11.1984 г. до м.06.1985 г. - „орг. пр-во“ в „обувен участък“ от м.06.1985 г. до м. 10.1985 г. - „счетоводител“ в „АУП“ от м. 11.1985 г. до м.11.1987 г. - „орг. пр-во“ в „обувен участък“.

 

По отношение на периода 09.09.2011 г. - 14.12.2016 г., е прието , че съгласно вписването в представената от лицето трудова книжка за посочения период е работил в „А2В Тръкинг България“ АД. В раздел длъжност е посочено НКПД 83322006, а съгласно Национална класификация на професиите и длъжностите (актуална към 2011 г.) посочения номер 83322006 съответства на длъжността „шофьор, товарен автомобил (международни превози)“. Посочва се, че считано от 01.01.2000 г. е в сила Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) и съгласно т. 25 от наредбата от втора категория е трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, но в трудовата книжка на лицето няма отбелязване, което да сочи, че управляваният автомобил е бил над 12 т., а при извършена справка в Регистър на осигурените лица (РОЛ) е видно, че в рамките на посочения период е извършено отбелязване, че лицето е осигурявано за втора категория труд, но тези данни не могат да служат за основание за зачитане на стаж от втора категория. Прието е, че липсата на отбелязване в представените трудова книжка, трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на тонаж на управляван товарен автомобил, прави невъзможно зачитане на периода като такъв за стаж, положен при условията на втора категория.

Представено е копие препис на трудова книжка №1486 на л. 34 и сл. по делото, в която периода от 05.11.1984 г. до 17.06.1985 г. и от 01.11.1985 г. до 01.12.1987 г. е отбелязано РП „Съби Димитров“ Луковит , длъжност „Организатор производство“.

Представено е копие на трудова книжка №13 на л. 65 и сл. по делото, в която за периода от 09.09.2011 година до 14.12.2016 година г. е отбелязано работа в „А2В Тръкинг България” - ЕАД, длъжността „шофьор“ шифър по НКПД Шофьор тежкотоварен автомобил (Международен транспорт), с код 83322006.

С писмо с вх.№ 77/05.01.2024 г. от ответника е приложена посочената в решението кореспонденция във връзка с изясняване на стажа на лицето за периода 09.09.2011 г. – 14.12.2016 г.

Представено е писмо ТП на НОИ Кюстендил с вх.№ 1310/1.03.2024г., към което са приложени заверени ксерокопия на ведомости за заплати /фишове/ на лицето И. А. З. от осигурителя „А2В Тръкинг - България“ ЕАД, „2 ИКСЕЛ България“ ООД [населено място] за периода от м.09.2011 г. до м.12.2016 г., от които се установява осигуряване за втора категория.

Представено е писмо ТП на НОИ Ловеч с вх.№1454/11.03.2024г. в което се посочва, че за периода от м.11.1984 г. до м.06.1985 г. и от м.11.1985 г. до м.11.1987 г. се съхраняват общо 23 бр. ведомости за заплати с формат А 2. Приложени са 37 бр. заверени копия от страници с информация за звеното, в което е работил И. А. З..

Представено е справка от Директор на Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ в МВР с вх.№2397 от 24.04.2024г. , в която са посочени рег номера и тонажа на регистрирани пътните превозни средства - влекачи и ремаркета, които са били регистрирани на името на „А2В Тръкинг България" - ЕАД, [населено място] за периода от 09 септември 2011 г. до 14 декември 2016 г. и товароподемността на всяко едно от тях в АИС КАТ „Регистрация на ПС и собственици" е над 12 т..

По делото по искане на оспорващия бе разпитана като свидетел Д. И. Г., която е работила със З. в комбинат „Съби Димитров“ Луковит и посочва, че той е бил организатор на производството, бил е постоянно в цеха, тя е работила като саяджика т.е. шила е горното на обувката, работила е с лепила, бяло лепило и хелметекс и кожите се обработват със същите лепила и са получавали кисело мляко всеки ден. Посочва, че З. е бил част от колектива и са работили заедно, като той е снабдявал с лепила. Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни относно обстоятелството, че оспорващият е работил като организатор на производството при производството на обувки, при което се използват вредни лепила.

По делото съдът допусна и изслуша съдебно –счетоводна експертиза като вещото лице посочва, че за периода от 05.11.1984 г – 17.06.1985 г и 01.11.1985 г. – 01.12.1987 г. лицето е работило като „организатор производство“ в РП „Съби Димитров“ Луковит и с оглед отговор на ТП на НОИ Ловеч от 07.09.2023 година това е било в обувен участък. Посочва, че след проверка на ведомостите за заплати в тях е отразено заеманата длъжност, но не се посочва степен, разряд, категория , но в процесния период осигурителната вноска е общ , а не в зависимост от категорията на положения труд в размер на 30% и са правени върху общото брутно месечно възнаграждение. Съдът кредитира заключението на вещото лице относно факта, че лицето е осигурявано, но не може въз основа на внесените осигурителни вноски да се установи, дали е осигуряван за труд , положен при определена категория, тъй като вноската за всички работещи е била в един размер от 30%.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по см. на чл. 117, ал. 3 от КСО – директор на ТП на НОИ –Плевен .

Съдът намира, че решението е постановено в установената писмена форма, изложени са мотиви, спазени са административно-производствените правила, но е налице неправилно прилагане на материалния закон и целта на закона.

По отношение на периода от 05.11.1984 г. – 17.06.1985 г. и 01.11.1985 г. – 01.12.1987 г. , когато лицето е работило като „организатор производство“ в РП „Съби Димитров“ Луковит съдът намира, че следва този период да бъде взет предвид като стаж , положени при условия на втора категория.

Съгласно §9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. В случая периодът е преди 1999 година и приложение следва да намери Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране отм.

Точка 31б, предл. второ от ПКТП отм.причислява към втора категория трудът на работници в обувната и коженогалантерийната промишленост при работа с лепила на база органични разтворители: конфекционери-ръчници, конфекционери на машини, саяджии, кроячи на ходилни детайли, машинници, ръчници, шприцьори на директно и индиректно леене на ходилни детайли, ръчници - финишна обработка на ходилни детайли; работници в каучуково-обувната промишленост: бемберисти, каландристи, валцьори, пресьори, работници ситопечат, вулканизатори на каучукови плондери; лепилобъркачи на лепила с органични разтворители. Съгласно чл. 69 от ПКТП отм. трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. В случая с оглед отбелязване в трудова книжка и разплащателни ведомости с установява, че лицето е организатор производство в обувен цех т.е. трудовите функции са свързани с цялостна подготовка и организация на производството на обувки, при което се използват лепила на база органични разтворители. Свидетелката посочва, че през процесните периоди З. е работил в цеха и е осигурявал необходимите материали наред с лепила, използвани в производствен процес, като са получавали кисело мляко за вредни условия. Вещото лице установи, че за горепосочения период не е налице диференцирано осигуряване за отделните категории труд и вноската е в размер на 30 % и лицето е осигурявано, но именно характер на извършваната работа, условията , при които е работило, а именно да организира производството на обувки е непосредствено свързана с работа с вредни лепила и материали и съдът намира, че следва този период да бъде зачетен като такъв, положен при втора категория при преценка на правото на пенсия.

По отношение на период на работа 09.09.2011 година до 14.12.2016 година г. в „А2В Тръкинг България” - ЕАД, длъжността „шофьор“ шифър по НКПД Шофьор тежкотоварен автомобил (Международен транспорт), с код 83322006 съдът намира, че този стаж следва да бъде взет като такъв, положен при условия на втора категория.

Представена е трудова книжка на л. 65 по делото, която не е оспорена от органа и в същата е отбелязано длъжността на лицето по НКПД 83322006 или „шофьор на товарен камион“ и това не оспорва от органа, но се приема, че не са налични данни за тонаж на камиона, за да приеме, че трудът е от втора категория.

В РОЛ лицето е осигурено за втора категория и това не се оспорва от административния орган, но се приема, че не може само това да е основание за зачитане на стажа.

Съдът намира, че с оглед представени доказателства – писмо от МВР със справка на МПС л. 262 и сл. по делото за процесния период на притежавани от дружеството-работодател превозни средства се установява, че всички те са над 12 тона. Наред с това осигурителните вноски за З. за процесния период са за труд от втора категория и така са отразени и в РОЛ. На л. 137 и сл. по делото са представени заверени копия на ведомости за заплати за лицето, от които се установява, че е осигуряван за втора категория труд и същите не са оспорени от ответника.

Всички тези доказателства водят до извод, че лицето като шофьор на товарен автомобил е управлявало такъв над 12 тона, осигурявано е за втора категория и следва да бъде зачетен стаж при преценка право на пенсия именно като такъв от втора категория съгласно чл. 2, т. 25 от НКТП, съгласно която от втора категория при пенсиониране е трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона.

Съдът намира, че решението е постановено и в несъответствие с целта на закона – ползване на права от осигурените лица с оглед приноса им към държавното обществено осигуряване и зачитане на придобития от тях осигурителен/трудов стаж в съответствие със закона.

Предвид горното следва да бъде отменено решението и да бъде върната преписката на административния орган, който с оглед изложените по-горе мотиви да извърши преценка правото на пенсия на лицето при зачитане на стаж за периода 05.11.1984 г. – 17.06.1985 г. и 01.11.1985 г. – 01.12.1987 г. , когато лицето е работило като „организатор производство“ в РП „Съби Димитров“ Луковит и период 09.09.2011 година до 14.12.2016 година г. в „А2В Тръкинг България” - ЕАД, на длъжност „шофьор“ шифър по НКПД Шофьор тежкотоварен автомобил (Международен транспорт), като стаж от втора категория.

С оглед изход на делото, искане на пълномощник на оспорващ за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. ал. 1 от АПК съдът намира, че следва ТП на НОИ Плевен, да заплати на И. А. З., [населено място], ****** , съдебен адрес: [населено място] бряг, ул. К. Б. I“ [адрес] разноски в размер на 809, 40 лева, като следва -300 лева за депозит за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза и 500 лева, договорено и изплатено възнаграждение за адв. възнаграждение съгласно договор на л. 341 по делото и 9 , 40 лева и държавна такса за препис от документи по делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. второ от АПК вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав

 

 

 

РЕШИ:

 

 

Отменя решение № 2153-14-100/18.12.2023г. на директора на ТП на НОИ Плевен и потвърденото с него разпореждане № 2113-14-1392-11/06.11.2023 година на ръководител ПО.

Връща административната преписка на директор на ТП на НОИ Плевен за произнасяне с оглед дадени указания и мотиви в решението в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение.

Осъжда ТП на НОИ Плевен да заплати на И. А. З., [населено място], ****** , съдебен адрес: [населено място] бряг, ул. К. Б. I“ [адрес] разноски в размер на 809, 40 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.