РЕШЕНИЕ  

 

        №    9.03.2021г.      град  Пазарджик

 

 

В      И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

на    девети февруари  две хиляди двадесет и първа  година

В   публично  заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА  РАЛИНОВА

 

секретар:Катя Кентова

като разгледа докладваното от съдия Ралинова

търговско дело №55  по описа за   2020 година

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 от КЗ,чл.227 т.2 от КЗ /отм. §22 от ПЗР на КЗ /1.01.2016г./във вр. с  чл.86 от ЗЗД.

        Производството по настоящето дело е образувано по искова молба предявена от Застрахователна компания „Л.И“ АД, с ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от Б.Е.В.и П.В.Д.чрез проц. представител юрк.А.Г., срещу Г.П.К., с ЕГН ********** с адрес ***, регресен иск за получено обезщетение по реда на чл.274 ал.1 т.2 от КЗ /отм./, в който се твърди, че на 01.03.2013г., около 13.оо ч., на път ІІІ-801, около км.56+407, в посока от гр. Панагюрище към гр. Стрелча водачът на мотоциклет „Хонда ЦБР 900 РР" с peг. №***- Г.П.К., поради движение с превишена скорост, изгубил контрол над мотоциклета и реализирал ПТП, вследствие на което е пострадала М.Л.Ц., която е пътувала на мотоциклета зад водача. За посоченото ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №16 от 01.03.2013 г. видно от който мотоциклетът е бил с техническа неизправност.

Твърди се в исковата молба, че в резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие била пострадала Н.Л.Ц., която била транспортирана по спешност от екип на Спешна медицинска помощ МБАЛ „Св. Георги" гр.Пловдив. След обстоен преглед било установено, че е необходимо извършване на тежка операция ***, поради което пострадалата била откарана за лечение в УМБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ". гр. София, където е била хоспитализирана *** за периода от 01.03.2013г. до 11.03.2013 година. Същата била получила телесни увреждания, изразяващи се ***.

Сочи се,че след изписване на пострадалата, тя продължила лечението си в домашни условия. Възстановяването й продължило около година. Вследствие на претърпяното пътнотранспортно произшествие, Н.Л.Ц. претърпяла както физически, така и психически неимуществени вреди, търпяла такива към настоящия момент, ще търпи такива и за в бъдеще. Ищецът сочи, че във връзка предписаното лечение, пострадалата била реализирала разходи в размер на 5040.00 лева, представляващи имуществени вреди вследствие на претърпяното ПТП. Ищецът твърди, че към момента на ПТП отговорността на водача на мотоциклета-ответника К. е била по застраховка гражданска отговорност  към ЗК „Лев Иис" АД, полица №22113000434381 със срок на валидност от 22.01.2013г.до 21.01.2014г.

Сочи се, че  Н.Ц.е предявила иск срещу ЗК „Л.И" АД на основание чл.226 от КЗ/отм./ и чл. 86 от ЗЗД, вследствие на което е било образувано гр.д. 4880/2013г. по описа на СГС, 8 с-в. В рамките на съдебното производство били извършени съдебномедицинска и автотехническа експертизи, които доказвали обстоятелствата, при които е настъпило пътно-транспортното произшествие. От изготвената САвТЕ, се установявало,че причина за ПТП се явявала несъобразената скорост, както и техническа неизправност на мотоциклета, а именно - износени гуми. Твърди се, че съдът се е произнесъл с решение, с което е осъдил ЗК „Л.И" АД да заплати на ищцата сумата от 40 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, 5040 лева - обезщетение за имуществени вреди, както и 6 608.80 лева разноски в първата инстанция. Решението е било обжалвано от ищеца пред САС. По образувано гр.д.№4588/2014г. по описа на САС, било увеличено с 20 000 лева присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което съответно рефлектирало и на съдебните разноски.

Ищецът твърди, че бил  издаден изпълнителен лист в полза на ищцата и по  образуваното изп.д. №20157790400100 срещу ЗК „Л.И" АД при ЧСИ Василка И., превели  сумата от 85 824.41 лв. включваща присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 5040 лева. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, законна лихва в размер на 14 196.09 лева, както и разноските на ЧСИ.Сочи се, че на основание чл.274 ал.1 т.2 от КЗ/отм./, във връзка е чл.45 от ЗЗД, с изплащане на застрахователните обезщетения, за ЗК „Л.И" АД, възниквало  право на регрес срещу Г.П.К. до размера на изплатените застрахователни обезщетения във връзка с причинените от него имуществени и неимуществени вреди на Н.Л.Ц. и присъдената законна лихва върху тях, представляващи обща сума в размер на 79 236.09 лева.

            Във връзка с изложеното се моли съдът, да постанови решение, с което да осъди Г.П.К., с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ЗК „Л.И", ЕИК *********, сумата от 79 236.09 лева, представляваща размера на изплатеното застрахователно обезщетение за нанесените на Н.Л.Ц. неимуществени и имуществени вреди,ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба- 30.03.2020 година.

В срока по чл.367 от ГПК, не е постъпил писмен отговор от ответника.

След изтичане на сроковете за размяна на книжата преди о.с.з. със становище вх.№262651/12.11.2020 г. ответникът Г.К., чрез адв.И.Х.Ц. е изразил становище, че претенцията е изцяло неоснователна, тъй като техническата неизправност на мотора не била в причинно следствена връзка с ПТП.Претендира разноски, представен е списък по чл.80 от ГПК.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Производството по делото е образувано по иск, квалифициран по чл. чл.274 ал.1 т.2 от КЗ /отм./, приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ. Съгласно §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г./, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г.), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ. Следователно, доколкото в случая никоя от страните не твърди, а и не ангажира доказателства относно подобна договорка помежду им, то следва да се приеме, че споровете във връзка с процесния застрахователен договор, който е сключен преди 01.01.2016г. /през 2013г./ ще бъдат разрешавани по реда на ч.ІV от КЗ/отм./.

Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 т.2 от КЗ, освен в случаите по чл.227, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие, не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това. Застрахователят-ищец е обосновал регресното си право с обстоятелството, че ответникът, при управление на МПС е причинил ПТП, като е осъществил състава на посочената норма на чл.274, ал. 1, т.2 КЗ (отм.), управлявал е мотора с износени гуми до степен тяхното разслоение до плат и телове. Настъпването на застрахователното събитие и участието на ответника в него е безспорно установено с решение №5663/25.07.2014 година по гр.д.4880/2013г. по описа на СГС. От мотивите на това решение се установява, че съобразно приетата САвтЕ, причините за настъпване на процесното ПТП са три- 1.движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, 2. слаб контрол върху управляваното МПС и 3. Управление на МПС с техническа неизправност силно износени гуми.

         При регресното право по чл.274 от КЗ застрахователят придобива с плащането на застрахователното обезщетение, регресно право за връщането му срещу самия деликвент, който е увредил третото лице, на което пък застрахователят дължи обезщетението пряко. Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата, сумата, която е платил на застрахования, е регресно право, а встъпването във всички права, които има застрахованият, е суброгационно право.

Регресната отговорност от своя страна предполага виновно поведение и причинна връзка между него и настъпилите щети. В този смисъл регресната отговорност намира израз в елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно:следва да е причинена вреда, тази вреда да е резултат от виновно противоправното поведение на ответника, следва да е налице и причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.

Елементите от сложния фактически състав са установени съобразно влязлото в сила решение №5663/25.07.2014 година, на СГС.

В настоящото производство са изслушани САвтЕ и СМЕ, изводите на които се припокриват, с вече установеното по решение №5663/25.07.2014 година, на СГС, с изключение на крайният извод в САвтЕ.

От приетата в настоящото производство САвтЕ, се установява, че мотоциклета е бил с техническа неизправност – износени гуми, не отговарящи на техническите изисквания по ЗДвП. В заключение инж. М. приема, че това не е единствената и пряка причина за произшествието.

         От съдебното решение се установява още, че процесното пътно- транспортно произшествие е настъпило, след като на 01.03.2013г., на километър 56+407 от път ІІІ-801 от РПИ, между гр. Панагюрище и гр. Стрелча, непосредствено след ляв завой и при движение на мотоциклета от около 111 км/ч (по изчисление на вещото лице), същия излиза в дясно от пътното платно и пада на дясната си страна. В последствие, мотоциклетът се при плъзва по пътното платно и на около 52 метра, считано от източния ориентир, преустановява движението си. Според вещото лице, от техническа гледна точка, непосредствените причини за настъпване на процесното ПТП са три: първо- движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост; второ- слаб контрол върху управляваното МПС; и трето- управление на МПС с техническа неизправност - силно износени гуми.

По делото са представени и приети без оспорване медицински документи, характеризиращи здравословното състояние на пострадалата, в деня след настъпване на процесното ПТП, вкл. и извършените лечебни и възстановителни медицински интервенции и манипулации. Тези документи са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза(ортопедия и травматология).

Като доказателства по делото са представени Фактура № 42633/06.03.2013г. изд. от УМБАЛ „Царица Йоана- ИСУЛ” ЕАД за сумата от 5040 лева, издадена на името на ищцата и фискален касов бон за сумата от 750 лева.

Приетото без оспорване заключение на съдебно- медицинската експертиза (ортопедия и травматология), която е изготвена от д-р Каменов установява, че в следствие на процесното произшествие, ищцата е получила следните увреди с травматичен характер: ***. Според вещото лице липсват обективни медицински данни, които могат да потвърдят наличие на мозъчно сътресение. Налице са данни за ***. Констатацията на вещото лице при прегледа на пострадалата сочи следното обективно състояние: ***, неопасно за живота и възстановителният им период е бил под 30 дни.

 Следва да се отбележи,че в настоящето производство фактическите констатации относно възникването на деликта, вината, причинната връзка, вредите на пострадалият  и най вече размера на обезщетението, важи задължителната сила на мотивите на съдебния акт и най вече размера на обезщетението/за което има направено възражение/, важи задължителната сила на мотивите на съдебния акт,, предвид качеството на ищеца и ответника на подпомагаща и подпомагана страна по гр.д.№4880/13 г. на СГС и на основание чл.223 ал.2 от ГПК.

В качеството на водач на МПС, върху което е пътувала пострадалата, ответникът Г.К. е нарушил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, да спазва установените в ЗДвП ограничения в скоростта, да избира скорост, която да му позволява обективна възможност да спре движението на МПС, дори при внезапно появила се опасност на пътя. При това, водачът К. е предприел управление на очевидно неизправно МПС - със силно протрити гуми /видно от цветната сн. и в настоящата приета САвТЕ/.

       С постановеното решение №5663/25.07.2014г. по гр.д.4880/13г. по описа на СГС, е осъдена  ЗК „Л.И” АД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „Черни Връх“ № 51Д, да заплати на Н.Л.Ц. ЕГН ********** със съдебен адрес ***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ - сумата от 40 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 5040 лева представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на собственика и водача на мотоциклет „Хонда” с peг. № ***, които са причинени в следствие на ПТП от 01.03.2013г., заедно със законната лихва върху присъдената сума на обезщетението от 40 000 лева, считано от 01.03.2013г. до деня на окончателното плащане и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението от 5040 лева, считано от 06.03.2013 г. до деня на окончателното плащане.

С решение №662/2.04.2015г. година постановено от Апелативен съд гр.София по в.гр.д.№4588 по описа на САС за 2014 година е осъден настоящият ищец - ЗК „Л.И” АД с ЕИК *********, да заплати  на Н.Л.Ц. ЕГН **********  сумата от още 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени й съобр. описаното по-горе ПТП, ведно със законната лихва считано от 1.03.2013 година.

Съдът счита, действително повредата, респ. техническата неизправност не е настъпила внезапно, с разкъсване на гумата и не приема изводите на в.л. инж.М. по приетата в настоящото производство САвтЕ, които противоречат на приетото при разглеждане на делото пред СГС и приетата там САвтЕ /където ответника е участвал като трето лице помагач и е следвало да изложи там своите възражения/ и на целият доказателствен материал. Направеният извод,че износените гуми до степен не отговарящи на технически изисквания по ЗдвП и до степен разнищване на плата е необоснован извод от в.л.

Както и СГС е приел в мотивите износените гуми, наред с другото виновно поведение, са в корелативна връзка за настъпване на произшествието.

 Поради което това не е основание за отпадане на отговорността на водача към застрахователя, тъй като той е знаел за състоянието на гумите - „стари и износени“ и е имал възможност да предвиди последиците. (В този смисъл и решение № 130 от 3.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 244/2010 г., I т. о., ТК). При тези изводи, съдът намира предявената регресна претенция за доказана по своето основание, като с плащане на застрахователното обезщетение, определено с посочените по-горе решения на СГС и САС, ищецът е встъпил в правата на пострадалите лица срещу деликвента –ответник.

По делото, безспорно се установи, че ищецът в настоящото производство е изплатил сумата, след образуване на изпълнително производство пред ЧСИ Василка И., с рег.№779, по изп.лист от 14.04.2015 година.

  От приетата в настоящото производство СИЕ, се установява,че по образуваното дело от Н.Л.Ц. срещу ищеца в настоящото производство ЗК „Л.И“ АД, е било образувано и.д. 20157790400100, което е прекратено,поради изплащане на сумите,в следният размер 80400.09 лева по банков превод и 66 лева платени с РКО №4/8.05.2015г. От заключението се установява, че е заплатена главница- 65 040 лева, такса 05322.32 лева, 1200 лева - адв.възнаграждение и законна лихва.

В съдебно заседание вещото лице М.Л. е пояснила, че законната  лихва, върху главница от 65 040 лева, за периода от 1.03.2013г. до 7.05.2015 година е била в размер на 3 515.45 лева, а според вещото лице за този период лихвата е в размер на 14 448.62 лева.

Съгласно чл. 227 КЗ (отм.) застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования за всичко платено на увредения - в случаите по чл.226, ал.3  КЗ/отм./, както и за платените лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на предявяване на прекия иск по чл.226, ал.1  КЗ (отм.). Следователно отговорността на деликвента в случая обхваща както размера на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, присъдено с решенията на СГС и САС, възлизащи на общо 65 040 лв., така и лихвата за забава върху тази главница от датата на увреждането – 1.03.2013 г. до датата на предявяване на иска на увреденото лице срещу ЗК Л.И АД – 8.04.2013 г. Установената след извършване на служебна справка, при изчисление на основание чл.162 от ГПК, за размера на дължимата лихва за посочения период е сумата в размер на 706.71 лева.

Не следва да бъде поставено в тежест на деликвента-ответник К., плащането на суми произтичащи от отговорността на застрахователя за точното, пълно  и своевременно изпълнение на неговите задължения по договора. Това е така, защото не е налице  причинно-следствена връзка между поведението на ответника и направените разноски на пострадалите за снабдяване с изпълнителен лист, нито за натрупаните в изпълнителното производство разноски, а още по-малко и за изтеклия период на забава на застрахователя в изплащането на обезщетението на увредените лица, за които е било начислено допълнително обезщетение за забава. Затова тези суми не попадат в обхвата на регресната отговорност.Относно обхвата на паричното вземане на застрахователя при реализиране на неговото регресно право срещу застрахования в хипотезата на чл.274, от КЗ/отм./ и по арг. от чл.227, т.2 КЗ/ отм./ е формирана непротиворечива практика на ВКС - решение по т.д. № 705/2009 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 244/2010 г. на ВКС, І т.о. Възприетото становище в посочените съдебни актове на ВКС е в смисъл, че застрахователят има право на регрес срещу застрахования и за платените лихви за забава, считано от настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224, ал.1 КЗ, в настоящият случай до депозиране на исковата молба по прекият иск.

По изложените съображения съдът намира, че предявената претенция следва да бъде уважена до размера от 65040 +лихвите -706.71 лева или общо 65 746.71 лева, представляващи сбора от заплатените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди и лихва за забава, като за горницата до 79 236.09 лева искът се явява неоснователен и недоказан.

Както е прието редица решения на ВКС и  решение по т.д. № 768/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., задължението на застрахователя да обезщети третото лице за нанесените му вреди и регресното му право срещу делинквента възникват по силата на закона и са в корелативна връзка.

Регресното притезание е изискуемо от момента на плащането на застрахователното обезщетение на третото увредено лице и с оглед по-горе изложените изводи следва главния иск за сумата от общо 65 746.71 лева да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 30.03.2020 година.

При този изход на делото на делото на всяка от страните се полагат разноски.

Ищецът е направил разноски съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК, които са в размер на 4110 лева от които – 3160 лева държавна такса, 450 лева юрк.възнаграждение и 500 лева депозит за експертизи. Съобразно уважената част от иска, на ищеца се полагат разноски в размер на 3410.30 лева.

Ответникът е представил списък по чл.80 от ГПК за заплатено адв.възнаграждение в брой в размер на 3500 лева. Съобразно отхвърлената част от исковете на ответника се полагат разноски в размер на 595.85 лева. Или по компенсация, следва ответника К. да заплати на ищеца ЗК „Л.И“ АД, разноски в размер на 2814.45 лева.

        Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСЪЖДА Г.П.К., с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес *** адв.И.Ц., да заплати на  ЗК „Л.И“ АД, с ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от Б.Е.В.и П.В.Д.чрез проц. представител юрк.А.Г., сумата в размер 65 746.71 лева представляваща сбор от обезщетения за имуществени и неимуществени вреди и законна лихва /за които дружеството е било осъдено и е заплатило обезщетенията на Н.Л.Ц. пострадала при ПТП на 1.03.2013 година, съгласно решение №5663/25.07.2014г. по гр.д.4880/13г. по описа на СГС и решение №662/2.04.2015г. по в.гр.д.№4588 по описа на Апелативен съд София/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 30.03.2020г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 2814.45 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 65 746.71 лева, до претендираният размер от 79 236.09 лева, като неоснователен.

              Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.

             Препис от решението да се връчи на страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: