№ 383
гр. П., 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500488 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение № 487/ 11.05.2022 г. , постановено по гр.д. № 3805/2021 г. по описа на
Пазарджишки районен съд, е отхвърлен предявеният от М. Х. С., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.П., ул.“Г.Б.“ №65, чрез адв.С. Н. М. от АК-П., съдебен адрес: гр.П.,
бул.“Ш.с.“ №187, ет.5 против „ДАЙНЪРС КЛУБ Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., район Т., бул.“Б.“ №81Г, иск с правно основание чл.439 от ГПК -
за признаване за установено, че М. Х. С. не дължи на "ДАЙНЪРС КЛУБ Б." АД, ЕИК
********* сумата от 827.81 лева, произтичаща от издаден от М. Х. С. запис на заповед в
полза на „ДАЙНЪРС КЛУБ Б.“ АД, за който е издаден по ч.гр.дело №5285 от 2011г. по
описа на PC - П. изпълнителен лист и образувано и висящо изпълнително дело № 374 от
2021 г. по описа на ЧСИ Т., с район на действие - района на ОС - П., като неоснователен.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата М. Х. С. , в която са
изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи,
както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа , че в настоящия
случай е приложима нормата на чл. 531 ал.1 ТЗ и за процесното вземане важи , не 5-
годишна погасилана давност, а 3 –годишна такава, тъй като посочената по-горе норма е
специална по отношение на нормата на чл. 117 ал.2 ЗЗД. Изложени са съображения, че
извършването на изпълнителни действия по перемирано на 17.01.2014 г. дело са
1
недопустими и се явяват незаконосъобразни и невалидни и подлежат на отмяна, тъй като
към момента на извършването им не е налице висящо изпълнително производство.
Поддържа се , че от 17.01.2014 г. е изтекла специалната давност предвидена в чл. 531 ал.1
във връзка с чл. 537 ТЗ , която е тригодишна , но дори и да се приеме , че на основание чл.
117 ал.2 ЗЗД е приложима петгодишната давност , то давността отново е изтекла на
17.01.2019 г. и тази давност е погасила вземането по записа на заповед, както и акцесорните
задължения. Твърди се , че на 23.08.2021 г. ЧСИ е постановил прекратяване на
изпълнителното производство поради перемция, но този факт, няма каквото и да било
значение, тъй като изпълнителното производство се било прекратило по право още през
2014 г. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба, но към
датата на съдебното заседание, в което делото е разгледано пред въззивна инстанция е
депозиран такъв отговор, в който се оспорва жалбата по подробно изложени съображения.
Направено е искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
обосновано и за присъждане на съдебно- деловодни разноски за възнаграждение на
юрисконсулт.
Пазарджишкият окръжен съд , като прецени събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
В исковата молба ищцата се позовава на изтекла погасителна давност, тъй като
три годишният давностен срок за погасяване на задължението й произтичащо от запис на
заповед на основание чл. 537 от ТЗ във връзка с чл. 531 ТЗ бил започнал да тече от
01.12.2011 г. е изтекъл преди образуване на първото изпълнително производство.
Евентуално се поддържа, че тригодишният срок е започнал да тече и е изтекъл преди
образуването на второто изпълнително производство на 31.08.2021 г.
По делото между страните не са спорни следните обстоятелства:
Въз основа на Заповед №3387 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от
ГПК от 02.12.2011 г., издадена по ч.гр.д. №5285/2011г. по описа на Районен съд-П., е
разпоредено длъжникът – М. Х. С. да заплати на кредитора – ответника „ДАЙНЪРС КЛУБ
Б.“ АД сумата от 827,81 лв., ведно със законна лихва от 01.12.2011 г. до окончателното
изплащане, както и сторените разноски в размер на 125 лв., като на 02.12.2011 г. е издаден
изпълнителен лист за присъдените в полза на ответното дружество парични суми.
2
Процесното вземане произтича от Запис на заповед от 01.03.2010 г. Въз основа на
издадения изпълнителен лист, по молба на кредитора от 17.01.2012 г. до ЧСИ С.Я., рег.
№844, с район на действие СГС е образувано изпълнително дело №20128440400182, с
взискател „ДАЙНЪРС КЛУБ Б.“ АД и длъжник – М. Х. С., което изпълнително дело
впоследствие е изпратено от ЧСИ С.Я. на ЧСИ Г. Т., с рег.№882, с район на действие
Окръжен съдП. за продължаване на изпълнителните действия. При ЧСИ Г. Т., с рег.№882, с
район на действие Окръжен съд-П. е образувано на 29.11.2016 г. изпълнително дело
№20168820400791.
С молба от 09.12.2016 г., взискателят – ответното дружество, чрез процесуалния си
представител, е поискало налагането на запор и възбрана, включително на придобито по
наследство имущество, както и извършването на опис на движими вещи на известните
адреси на длъжника в района на ЧСИ 882. С молба с вх.№12451 от 11.10.2018 г. взискателят
е поискал налагането на запор на трудовото възнаграждение, което длъжникът получава при
работодателя „САТ 1977“, с.Г.“, ЕИК *********, налагането на запор на МПС, както и
насрочването и извършването опис на движими вещи на известните по делото адреси на
длъжника в съдебния район на ЧСИ. На ЧСИ са възложени всички правомощия по чл.18
ЗЧСИ, включително и определяне на начина на изпълнение.
Видно от книжата по приложеното заверено копие от изпълнителното дело
№20168820400791 по описа на ЧСИ Г. Т. е, че след образуването му срещу ищцата са
предприети следните изпълнителни действия: На 02.03.2017 г. е насрочен опис и оценка на
движими вещи, находящи се на адреса на длъжника; на 15.10.2018 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника М. Х. С., получавано от работодателя „САТ 1977“
ООД, с.Г.. С разпореждане на ЧСИ от 04.02.2019г. е наложен запор на банкови сметки на
длъжника – ищцата в „Общинска банка“ АД и „Първа Инвестиционна Банка“ АД. Насрочен
е и опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, на адрес: гр.П., ул.“Г.Б.“ №65.
Изпратени са запорни съобщения до двете банки, които са получени от тях на датата
15.04.2019 г.
С Постановление от 23.08.2021г. е прекратено на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК
производството по изпълнително дело №20168820400791 по описа на ЧСИ Г. Т., но с молба
с вх.№ 08903/31.08.2021г. до ЧСИ Т., взискателят „ДАЙНЪРС КЛУБ Б.“ АД е поискал да
бъде образувано изпълнително дело срещу длъжника М. Х. С. и да бъде приведен в
изпълнение изпълнителния лист по негово изпълнително дело №20168820400791. На ЧСИ
са възложени от взискателя всички правомощия по чл.18 от ЗЧСИ и е поискано налагането
на запори на движимите вещи, в това число на притежавани от длъжника автомобили; запор
на вземанията на длъжника от трети лица, както и по договори за управление; възбрана
върху всички притежавани от длъжника недвижими имоти, включително такива, придобити
по време на брака.
Според направеното отбелязване върху процесния изпълнителен лист, последното
изпълнително действие по изпълнително дело №20168820400791 е на 15.04.2019 г.
3
По молбата на взискателя е образувано изпълнително дело №20218820400374 по
описа на ЧСИ Г. Т., заверено копие, от което е приложено по делото.
Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите
за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните
изпълнителни основания по чл. 237 от ГПК /отм./. По тези съображения, разпоредбата на
чл. 439, ал. 2 от ГПК следва да се прилага за факти, настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че
съдебно дирене не се провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г.
на ВКС, ТК, I ТО/. На новонастъпили факти /след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, независимо от това, че в заповедното производство съдебно дирене не се
провежда/ длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 от
ГПК – в този смисъл са и решение № 781 от 25.05.2011г. на ВКС по гр.д. № 12/2010г., ІІІ ГО
и решение № 6/21.01.2016 г. 9 по т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, І ТО.
В случая жалбоподателката като длъжник в заповедното производство, претендира
защита по чл. 439 от ГПК, като се позовава на изтекла погасителна давност за принудително
събиране на вземането, удостоверено в издадения в полза на кредитора изпълнителен
лист. При наведени твърдения за настъпили след влизане в сила на изпълнителното
основание факти, с които се свързва недължимост на претендираното от ответника
/твърдение за факти, с които се отрича материалното право на взискателя/, предявеният иск
по чл. 439 от ГПК е допустим, тъй като установяването на тези факти е в състояние да
рефлектира върху дължимостта на процесното вземане.
Съобразно приетото становище в правната теория и съдебна практика,
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността да
бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като вземане и
длъжникът продължава да го дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само
до доброволното му изпълнение – чл. 118 от ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и
търсената с процесните отрицателни установителни искове съдебна защита – установяване
недължимост на вземания поради давност като правен резултат означава установяване, че е
погасена възможността за принудителното им изпълнение.
Съдът, сезиран с иск по чл. 439, ал. 2 от ГПК е длъжен да извърши преценка кога
заповедта за изпълнение на парично задължение е влязла в сила, доколкото това
обстоятелство обуславя допустимостта на релевираните доводи за недължимост на
оспореното вземане. Тази преценка е самостоятелна, като сезираният съд не е обвързан от
преценката на органа по принудително изпълнение относно редовността на връчването на
4
поканата за доброволно изпълнение, ведно с подлежащия на изпълнение акт. В случая се
установи, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 24.01.2012 г.
По делото не се твърди, нито се установява в срока по чл. 414 от ГПК да е подадено
възражение, поради което се налага извод, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на
08.02.2012 г. /при съобразяване на действащата към релевантния момент редакция на
нормата на чл. 414, ал. 2 от ГПК/. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416
ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на присъдено нещо и длъжникът не може да
релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК
и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно
разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и
намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е
всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се
приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а"
ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се
установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен
волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора. Наред с
изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 214 от
15.05.2018г. на ВКС по ч.гр.д. № 1528/2018г., ІV ГО, изрично е посочено, че влязлата в сила
заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването
на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2
ЗЗД. В подобен смисъл са и други актове на ВКС – решение № 37 от 24.02.2021г., на ВКС
по гр.д. № 1747/2020г., IV ГО; определение № 480 от 27.07.2010г. на ВКС по ч.гр.д. №
221/2010г., IV ГО, определение № 443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч.т.д. № 1366/2015г., II ТО,
определение № 576 от 16.09.2015г. на ВКС по ч.гр.д. № 4647/2015г., IV ГО, определение №
480 от 19.07.2013г. на ВКС по ч.гр.д. № 2566/2013г., IV ГО.
В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизане в сила на
процесната заповед за изпълнение на посочената по-горе дата – 08.02.2012 г. , по отношение
на длъжника / жалбоподателката в настоящото производство / е започнала да тече нова
петгодишна давност за всички вземания. Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД,
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 год., ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане,
съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността, в т.ч. налагане на запор. Според ТР 2/2013 г. в
изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали
5
да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да
не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение
дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради
това новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на
последното по време валидно изпълнително действие. С посоченото Тълкувателно решение
е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 год. на Пленума на Върховния съд.
Според даденото с ППВС № 3/1980 год. тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от горепосоченото Тълкувателно решение от 2013 г. е дадено противоположно
разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не спира. С решение № 170 от 17.09.2018 год. на ВКС по гр. дело №
2382/2017 год., IV ГО и решение № 51 от 21.02.2019 год. на ВКС по гр. дело № 2917/2018
год., IV ГО, е прието, че даденото с отмененото тълкувателно ППВС решение, тълкуване на
правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се
отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за период преди отмяната
на тълкувателния акт, като новото Тълкувателно решение ще се прилага от този
момент за в бъдеще. С оглед на това извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 год., ОСГТК, отмяна на ППВС № 3 от
18.11.1980 год. поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение,
като даденото с т. 10 от Тълкувателното решение разрешение се прилага от тази дата и то
само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производство, но не и за
тези, които са приключили преди това.
По тези съображения се налага извод, че за периода до 26.06.2015 г. /към която дата
процесното изпълнително дело е било висящо/, давност за вземанията не е текла.
Следователно новата петгодишна давност за процесните вземания е започнала да тече от
26.06.2015 г. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Основанието за прекратяване, предвидено в
цитираната норма, предпоставя бездействие на взискателя по образувано изпълнително дело
за период от време, надвишаващ две години. Изтичането на този срок води само до
прекратяване на започналото изпълнително производство, но не и до погасяване на
материалното право на взискателя. Прекратяването настъпва по силата на закона / ТР №
47/65 г. на ОСГК на ВС и ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 282013г., ОСГТК на ВКС/,
а с постановлението си съдебният изпълнител само констатира настъпилото прекратяване,
като издаването му, сега предвидено изрично в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, е
6
необходимо не само с оглед прогласяване на това прекратяване, а и за да се приложат някои
от последиците му /напр. чл. 433, ал. 3 ГПК/. В конкретния случай изпълнителни действия
срещу длъжника С. не са били предприети повече от две години до 17.01.2014 г. , нито в
посочения период са искани нови изпълнителни действия. Предвид изложеното се налага
извод, че на горната дата действително изпълнителното дело е било прекратено по право на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Настоящият съдебен състав обаче не споделя доводите на жалбоподателя, че
настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК има за последица недопустимост на следващи
изпълнителни действия, предприети по прекратеното изпълнително производство.
Действително в този случай съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и
възбрани /чл. 433, ал. 3 от ГПК/, а всички други предприети изпълнителни действия за
принудително събиране на паричното притезание се обезсилват по право с изключение на
тези по приключените изпълнителни способи, от които трети лица са придобили права
(напр. купувачите от публичната продан) и на редовността на плащанията, извършени от
трети задължени лица. Служебното задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на
предприетите изпълнителни действия, като законни последици на перемпцията, не се
съотнасят към основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД. Фактическият му състав е осъществен.
Погасителната давност е прекъсната и не зависи от по-късно настъпилата перемпция /в този
смисъл е решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д. 16 № 1722/2021г. на ВКС, Четвърто ГО и
решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, Четвърто ГО/. Перемпцията е
без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и и
същи юридически факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността.
Това обаче са различни правни институти с различни правни последици. Изтеклата
погасителна давност изключва правото на принудително изпълнение, въпреки че кредиторът
се е снабдил с изпълнително основание /пред съдебния изпълнител обаче длъжникът не
може да се позове на нея и съдебния изпълнител не може да я зачете, освен при влязло в
сила решение за уважаването на иска по чл. 439 ГПК/. Перемпцията не изключва правото на
принудително изпълнение. Обратно, и след настъпването й правото на принудително
изпълнение може да съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК задължава
съдебният изпълнител да я зачете. Без значение за настъпване на правните последици на
давността е перемцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като перемцията не изключва
правото на принудително изпълнение.
Извършването на изпълнителни действия по прекратено поради перемпция, но
фактически висящо изпълнително дело, се приравнява на искане за образуване на ново
изпълнително дело и предприемане на действия по това дело, имащи за последици
прекъсване на давността. Когато и да е поискано и предприето това изпълнително действие,
съдебният изпълнител е бил длъжен да го осъществи – в рамките на същото изпълнително
дело /което фактически е било висящо, макар и прекратено по силата на закона – чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК/ или в образувано отделно производство. Когато по изпълнителното дело е
7
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител
не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения
и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане
на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо
не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото
не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са
нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. Дори
изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на новото искане в отделно дело
няма значение за прекъсването на давността. Образуването на изпълнително дело не е
предприемане на принудително изпълнение, а канцеларско действие, което следва
предявяването на изпълнителния лист за изпълнение. В този смисъл е и даденото
разрешение по този въпрос в решение № 37/2021г. по гр.д. № 7047/2020г. по описа на ВКС,
Четвърто ГО и в решение № 127 от 12.07.2022г. по гр. д. № 2884/2021г. на ВКС, Трето ГО.
"Валидно изпълнително действие" в смисъла, разяснен с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, което прекъсва погасителната давност
за вземането, означава действие за принудително събиране на паричното притезание,
предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение. Редовна е молбата за
изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на
имуществото на длъжника (чл. 426, ал. 2 ГПК), включително когато първоначалната й
нередовност е била поправена в срок, както и молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.
Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство, съгласно т. 1 ТР № 2/2013,
ВКС, ОСГТК, съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на
длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в
изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера –
неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и
присъединените кредитори.
В конкретния случай започналата да тече нова 5-годишна давност, считано от
26.06.2015 г., е била прекъсната на 09.12.2016 г. , когато ответното дружество, чрез
процесуалния си представител, е поискало налагането на запор и възбрана, включително на
придобито по наследство имущество, както и извършването на опис на движими вещи на
известните адреси на длъжника в района на ЧСИ. След това с молба с вх.№12451 от
11.10.2018 г. взискателят е поискал налагането на запор на трудовото възнаграждение, което
длъжникът получава при работодателя „САТ 1977“, с.Г.“, ЕИК *********, налагането на
запор на МПС, както и насрочването и извършването опис на движими вещи на известните
по делото адреси на длъжника в съдебния район на ЧСИ. На ЧСИ са възложени всички
8
правомощия по чл.18 ЗЧСИ, включително и определяне на начина на изпълнение. От
09.12.2016 г. е започнала да тече нова 5-годишна давност за вземанията, като всяко
следващо валидно изпълнително действие, я е прекъсвало и е започвала да тече нова
давност.
Видно от изложеното изискуемият петгодишен срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД не е
изтекъл по отношение на ищцата до датата на подаване на исковата молба в съда /
03.11.2021 г. Неоснователно длъжникът отрича съществуването на правото на
принудително изпълнение, а предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено. Въззиваемата страна претендира разноски,
поради което такива следва да и се присъдят в размер на 150, 00 лв. на основание чл. 78
ал.8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 25 от Наредбата за заплащане на правна помощ и
след като се вземе предвид невисоката правна и фактическа сложност на настоящото дело.
Така мотивиран ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 487/ 11.05.2022 Г. , постановено по гр.дело №
3805/2021 Г. по описа на ПзРС.
ОСЪЖДА М. Х. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул.“Г.Б.“ №65,
чрез адв.С. Н. М. от АК-П., съдебен адрес: гр.П., бул.“Ш.с.“ №187, ет.5 да заплати на
„ДАЙНЪРС КЛУБ Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
район Т., бул.“Б.“ №81Г сторените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в
размер на 150,00 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280 ал.3 т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9