№ 1070
гр. Варна, 25.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20253100500331 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 92415/18.11.2024 г. на „Неткредит“ ООД
срещу Решение № 3890/04.11.2024 г., постановено по гр. д. № 16254/2023 г. на ВРС, 33-ти
състав, с което: 1. е прогласена за нищожна клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски
кредит № ********** от 10.03.2023 г., сключен между ищцата, понастоящем въззиваема
страна, Г. А. К. и ответника, настоящ въззивник, „Неткредит“ ООД, предвиждаща
дължимост на неустойка при непредоставяне на обезпечение, поради накърняване на
добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД; и 2. „Неткредит“ ООД е осъдено да
заплати на Г. А. К. сумата от 57,40 лв., представляваща недължимо платена неустойка по чл.
6 от Договор за потребителски кредит № ********** от 10.03.2023 г., на основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 14.12.2023 г. до окончателното заплащане на дължимата сума.
Жалбоподателят отправя искане за цялостната отмяна на атакуваното решение, като
твърди, че същото е недопустимо в частта, с която е уважен предявеният установителен иск
и неправилно в тази, с която е уважен осъдителният иск. По отношение на първото
оплакване, поддържа, че съдът се е произнесъл по недопустим иск поради липсата на правен
интерес от предявяването му, доколкото ищцата е разполагала с възможност за защита на
правата си чрез осъдителен иск, в решението си по който съдът да се произнесе инцидентно
и по действителността на неустоечната клауза. Сочи релевантна съдебна практика. Относно
неправилността на акта твърди, че некоректно съдът е приел, че ищцата е заплатила в полза
на ответника претендираната неустойка за непредставяне на обезпечение по кредитния
договор, тъй като такава не е била начислявана поради представянето от нейна страна на
гаранция за плащане, издадена от „Кредит Гарант БГ“ ООД въз основа на сключен между
нея и последното дружество, при условията на ЗПФУР, договор за гаранция. Обръща
внимание, че претендираната сума е била преведена в полза на третото за кредитното
правоотношение лице „Кредит Гарант БГ“ ООД.
В постъпилия в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор по жалбата, въззиваемата
страна поддържа че същата е неоснователна и моли за потвърждаването на
първоинстанционното решение. Обосновава правния си интерес от предявяване на
установителния иск с рамковия характер на договора за заем, възможността за автоматично
продължаване на действието му и включването в него на въпросната неравноправна клауза,
нарушаваща правата й на потребител. Пояснява, че договорът, респ. въпросната клауза, е все
1
още в сила, като произнасянето по недействителността й инцидентно при предявен
единствено осъдителен иск, не би довела до формирането на СПН относно
недействителността на основанието, на което се начислява неустойката. Във връзка с
твърдяната неправилност на решението твърди, че договор за гаранция не е бил сключван.
Излага и че е превела сумата за неустойка в полза на ответника, като е ирелевантно какво се
е случило с нея след постъпването й в неговия патримониум.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
По отношение на отправеното от въззивника искане за допускане на съдебно-
техническа компютърна експертиза, съдът намира, че същото е неоснователно. Макар и
искането за допускане на това доказателствено средство да е направено своевременно в
производството пред първоинстанционния съд, същото правилно е било оставено без
уважение, доколкото касае отношения с трето за спора лице, които са неотносими към
предмета на настоящия спор, в т.ч. иска за връщане на получена сума без основание.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 92415/18.11.2024 г. на „Неткредит“
ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“
№ 3, ет. 10, срещу Решение № 3890/04.11.2024 г., постановено по гр. д. № 16254/2023 г. на
ВРС, 33-ти състав, с което: 1. е прогласена за нищожна клаузата на чл. 6 от Договор за
потребителски кредит № ********** от 10.03.2023 г., сключен между Г. А. К., ЕГН
********** с адрес **************** и „Неткредит“ ООД, предвиждаща дължимост на
неустойка при непредоставяне на обезпечение, поради накърняване на добрите нрави, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД; и 2. „Неткредит“ ООД е осъдено да заплати на Г. А. К.
сумата от 57,40 лв. /петдесет и седем лева и четиридесет ст./, представляваща недължимо
платена неустойка по чл. 6 от Договор за потребителски кредит № ********** от 10.03.2023
г., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 14.12.2023 г. до окончателното заплащане на дължимата
сума.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допускане на съдебно-
техническа компютърна експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.03.2025 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2