Р Е Ш
Е Н И Е
№_______
03.01.2020г., гр.Добрич
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №2337 по описа на ДРС за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от И.Т.И., ЕГН ********** *** срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, район
Владислав Варненчик, бул.”Владислав Варненчик” №258, Варна Таурс – Г иск да се
признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи
паричната сума в размер на 100 лв. (съгласно изменение,
допуснато с определение от о.с.з. от 12.12.2019г.), представляваща допълнително начислена
стойност на ел.енергия по фактура №0280924387 от 13.06.2019г., издадена на сумата от 2883,94
лв., за периода 13.06.2017г. – 12.06.2018г. за обект, находящ се в гр.Добрич, ж.к.”****” бл.46 вх.Е
ап.10, клиентски №*****, абонатен №*****. Претендират се и сторените по
делото разноски.
В исковата молба са изложени съображения, че ищецът е клиент на „Енерго-Про Продажби" АД по
партида с клиентски №***** и абонатен №*****. През месец юни 2019г. при проверка на текущата си сметка
на каса на ответника, ищецът узнал, че от него се претендира сума в размер на 2883,94 лв. по издадена фактура
№**********/13.06.2019г. за обект на потребление, находящ се на адрес в
гр.Добрич, ж.к. **** бл.46, вх.Е, ап.10 за периода от 13.06.2017г. до
12.06.2018г. Процесната сума по предоставена
информация от ответника представлява
корекция на сметка и е служебно начислена. Ищецът не е консумирал електрическа
енергия в размер на количествата, обективирани в процесната фактура. Оспорва се
изцяло дължимостта на сумата предмет на иска поради липса на правно основание
за това. Оспорва се начина на определяне на сумата по размер.
Към релевантния за спора
момент - периода на корекция на
сметка от 13.06.2017г. до 12.06.2018г. и по-спецнално датата на съставяне на
протокола за демонтаж на средството за търговско измерване - 12.06.2018г., липсва нормативна възможност, даваща право на
ответника да коригира едностранно сметките на потребителите. Преди извършеното изменение в
Закона за енергетиката чрез приемането на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от
ЗЕ (обн.ДВ бр.54 от 17 юли 2012г.) за ответника не е
съществувала нормативна възможност, която да предоставя право на същия да
извършва едностранна корекция на сметките на потребителите. След цитираното
изменение тази възможност се обвърза с приемането на Правила за измерването на
количествата електрическа енергия, обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013г. Преди
влизането им в сила електроразпределителните дружества коригираха сметките на
потребителите на основание неравноправни, а следователно и нищожни клаузи от
собствените си Общи условия, което беше потвърдено в стотици решения на ВКС.
Към периода на корекцията е налице решение №1500/06.02.2017г. по адм. дело №2385/2016г. на
Върховен административен съд, с което са отменени Правилата за измерване на
количествата електрическа енергия, приети по т.3 от Протоколно решение №147 от 14.10.2013г. на ДКЕВР,
обнародвани в Държавен вестник брой 98 от 12.11.2013г., с изключение на
чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от този акт. При това към този период не
съществуват налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
Общи условия съобразени с разпоредбата на чл.98а ал.2 т.6 от Закона за
енергетиката.
Фактът, че са действали чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51
от ПИКЕЕ в сила от 16.11.2013г., по никакъв начин не се припокрива с
изискването за наличие на действащи правила за измерване на количеството
електрическа енергия. Въпросните членове регламентират единствено, начините по
които се изчислява служебно начислената електрическа енергия при неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена такава. Чл.47 от ПИКЕЕ е отменен, а същият
като норма имаща процесуален характер описва реда за извършване на проверката.
Очевидно е, че при липса на регламентация относно стъпките, които следва да
бъдат извършени при проверката, това е нормативен вакуум, който няма как да
бъде запълнен. Ето защо липсата й предполага произволност на действията на
ответника и на „Електроразпределение Север" АД, които няма как да бъдат
контролирани от никой поради отсъствие на действащи разпоредби. След отмяната
на чл. 41 - 44 от ПИКЕЕ липсват и ред и
предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и
техническа изправност на СТИ.
С Решение №798 от 20.01.2017г. по адм. дело
№3068/2016г. на Върховен административен съд
е отменено Решение №ОУ-6 от 21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени
Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго Про
Продажби" АД. С Решение №595 от 17.01.2017г. по адм. дело
№2719/2016г. на Върховен административен съд
е отменено Решение №ОУ-05 от 21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени
Общите условия за достьп и пренос на електрическа енергия на „Енерго Про
Мрежи" АД (със сегашно наименование
„Електроразпределение Север" АД). Така към датата на съставянето на
протокола за проверка от служителите на „Електроразпределене Север" АД и
периода на корекция на сметка не е имало действащи Общи условия или ако е имало
са били Общите условия на „Енерго Про Продажби" АД и „Електроразпределение
Север" АД приети 2007г. Общите условия от 2007г.
обаче, не са съобразени с изискванията на чл.98а, ал.2,
т.6 (досежно „Енерго Про Продажби" АД) и чл.104а, ал.2, т.5 (досежно
„Електроразпределение Север" АД) от Закона за енергетиката, където е
посочено, че Общите условия трябва да съдържат задължително ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83,
ал.1, т.6 от Закона за енергетиката.
Сочи се
също, че отношение на процесния електромер не е извършвана периодична проверка в
нормативно определения срок. Този срок е определен в чл. 43, ал.4 от Закона за измерванията,
където е посочено, че периодичността на последващите проверки се определя със
заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в
официалния бюлетин на агенцията. В конкретния случай такава се явява заповед
№А-102/05.03.2010г., която на основание чл.43, ал.3 от Закона за измерванията
посочва, че последващи проверки на средствата за измерване за еднофазен ток се
извършват в срок от от една до четири години, преди изтичане на срока на
предходната проверка в зависимост от мощността. В задължение на
„Електроразпределение Север" АД - собственик на ел. съоръженията и в
частност на средството за търговско измерване, както по силата на закона така и
по силата на собствените си Общи условия е да извършва такива периодични
проверки. В тази връзка „Електроразпределение Север" АД, не е проявило
грижата за добросъвестно изпълнение на договорните си задължения по смисъла на
чл.63 от ЗЗД и не може да се приеме, че неизправността в измервателния уред е
причинена от потребителя на електрическата енергия/ищец, а напротив същата се
дължи на неизпълнение на цитираното дружество. Поради което няма как от
потребителя да бъде търсена отговорност за процесната сума.
В срока по чл. 131 от ГПК по
делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-Про Продажби" АД, с
който се оспорва предявения иск.
Твърди се, че ищецът дължи
процесната сума по фактура №0280924387
от 13.06.2019г. на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
чл. 200, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ и чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ.
Проверката на техническо средство
за измерване на ел.енергия – електромер с фабричен номер
1114021666890222-2016г., собственост на И.Т.И. – клиент с клиентски №*****, абонатен №*****, е извършена на основание чл.34, ал.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Установено е, че СТИ е в несъответствие с
нормалните характеристики. Съгласно чл.16 от Общите условия, ползвателят е
задължен да не променя схемата на свързване на електрическите съоръжения, да не
преустройва, ремонтира или да заменя елементите на средствата за търговско
измерване, да не снема самоволно или поврежда средство за търговско измерване,
знак, пломба или друго контролно приспособление, поставено от лица, на които
„Електроразпределение Север” АД е възложило дадената дейност или овластен
държавен орган, както и да не използва електрическа енергия, без тя да се
отчита от средства за търговско измерване, монтирани и пломбирани съгласно
изброения ред. За установеното при извършената проверка от служители на
„Електроразпределение Север” АД е съставен КП 1202243 от 12.06.2018г.
Демонтираното СТИ е предадено на БИМ. От БИМ, ГД „МИУ“ РО – Русе е изготвен КП
1045/05.06.2019г., в който е записано, че при софтуерно четене е установена
външна намеса в тарифната схема на електромера, наличие на преминала енергия на
тарифа 15.8.3-015650,948 кВтч; електромера не съответства на техническите
характеристи. Процесната сума съставлява цената на коригираното със становище
за начисляване на ел.енергия от 11.06.2019г. потребление за периода от
13.06.2017г. до 12.06.2018г. на стойност от 2883,94 лева по фактура №0280924387
от 13.06.2019г.
Корекцията е извършена на
основание чл. 24, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕ.
Претендират
се и сторените по делото разноски.
Районният
съд, съобразявайки становището на страните,
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон прие
за установено от фактическа и правна страна, следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК. Условие за надлежното му упражняване е наличието
на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесните суми, без да е
необходимо по отношение на същите да е инициирано принудителното събиране. В настоящата
хипотеза интересът на ищеца произтича от качеството му на потребител и от
обвързаността му с Общите условия на ответника, регламентиращи възможност за
едностранното спиране на електрозахранването в имота му. По изложените
съображения предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим и
съдът дължи произнасяне по същество на спора.
Между страните липсва спор
относно съществуването на правоотношение по доставка на електрическа енергия до
потребител-собственик на обект, присъединен към електроразпределителната мрежа.
От събраните доказателства се установява, че ищецът И.Т.И. е ползвател на
електрическа енергия в недвижим имот, находящ се на адрес гр.Добрич, ж.к.“****“ бл.46 вх.Е ап.10 и че за отчитане на
доставената ел.енергия в обекта се е използвал електромер с №1114021666890222-2016.
На 12.06.2018г. служители на „ЕРП Север” АД са извършили контролна проверка на средството за
търговско измерване /СТИ/ - посоченият по-горе
електромер, за
която проверка е съставен нарочен
констативен протокол №1202243. В протокола са посочени
отчетените при проверката показания на електромера: 2412,8 kWh по първа /нощна/ тарифа и 1813,7 kWh по втора /дневна/ тарифа. Отразено е наличието на държавна и ведомствена
пломби. Електромерът е демонтиран и е монтиран нов с нулеви показания по първа
и втора тарифа. В протокола е отбелязано също, че демонтираното СТИ е с
показания 1813 kWh по регистър 1.8.1, 2412 kWh по регистър 1.8.2, 15650 kWh по регистър 1.8.3, 0 kWh по регистър 1.8.4 и 19877 kWh по сумарния регистър 1.8.0.
Данните в протокола за проверка
са потвърдени от показанията на свидетеля С. Георгева. Свидетелят – служител на
„Електроразпределение Север” АД е
участвал в извършената проверка на електромера и съставил протокола от същата.
Проверката, извършена чрез лицензиран софтуер, установила наличието на натрупани
показания в невизуализирания /скрития/ регистър. Електромерът бил демонтиран,
поставен в безшевна торба и изпратен в БИМ.
От констативен протокол №1045/05.06.2019г., издаден от
БИМ ГД „МИУ” – Русе за извършена метрологична експертиза на средство за
измерване се установява, че електромерът е в класа на точност, метрологичните му характеристики съответстват на нормираните.
Размерът на грешката е от -0,2 до +2,0%. След софтуерно прочитане на паметта е
установена „външна намеса в тарифната схема на електромера; наличие на
преминала енергия на тарифа 15.8.3 – 15650,948 kWh. Не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на
електромера.
От „Електроразпределение Север“ АД е изготено становище
за начисление на ел. енергия на основание чл.50 от ПИКЕЕ за период от 13.06.2017г.
до 12.06.2018г. Поради промяна на цените на електроенергията, периодът на
корекцията е разделен на два подпериода: 772 kWh за период 13.06.2017г. – 30.06.2017г. и 14878 kWh за период 01.07.2017г. – 12.06.2018г. В становището е посочено, че е
извършено прочитане на паметта на електромера, при което е установено
количество неотчетена ел.енергия 15650 kWh.
От
„Енерго-Про Продажби” АД на 13.06.2019 г. е издадена
фактура №0280924387 за електрическа
енергия в размер на 15650
kWh на обща стойност 2883,94 лв.
Съгласно заключението на вещото
лице по назначената ССчЕ се
установява, че
процесната фактура №0280924387 от 3.06.2019г. е издадена на основание становище от
„Електроразпределение Север“ АД, констативен протокол №1202243/12.06.2018г. и
метрологична експертиза по констативен протокол №1045/05.06.2019г. за
установена при софтуерно четене външна намеса в тарифната смеха на електромера.
Няма извършено плащане по процесната фактура. Според заключението,
математическите изчисления по извършената корекционна процедура са аритметично
точно извършени, като ел.енергията за която няма данни в кои часове /дневни или
нощни/ е консумирана е остойностена по цени за технологични разходи и мрежови
услуги за битов клиент на краен потербител, които са по-ниски от цените за
дневна и нощна тарифи поотделно и са утвърдени с решение на КЕВР.
Отношенията между доставчика и потребителя
на енергия, като търговска сделка, са уредени в чл.91 и сл. от ЗЕ. Според
чл.98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия, а според чл.98б от ЗЕ
потребителите на крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които
са присъединени, при публично известни общи условия.
Спорното
правоотношение се е развило при положение, в което ПИКЕЕ /ДВ.
Бр. 98/2013г./ са отменени изцяло /с решение № 2315/21.02.2018 г. по
адм.дело № 3879/2017 г. на ВАС, IV отд. в сила от 23.11.2018 г., са отменени и
последните четири разпоредби от ПИККЕ/, поради което и нормите на чл. 48, чл.
49, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ не са приложим материален закон към отношенията между
страните по повод извършените действия по установяване на неточно измерване и
начисление на цена за електрическа енергия. Новите ПИККЕ, издадени от КЕВР, са
обнародвани в Държавен вестник на 30.04.2019г. Т.е. към исковия
период е нямало нормативни правила за корекция на сметката на потребителя при
констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от
него електрическа енергия. Правоотношението между страните обаче
съставлява договор за продажба на електроенергия при публично известни общи
условия. Те имат своята специална регламентация в ЗЕ, която не изключва за неуредените
случаи приложението на общите норми на ЗЗД, касателно задължението на
купувача да плати цената на продадената енергия. Дори да е налице
непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на
правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване.
В съответствие с общата норма
на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но по
грешка то е отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално
дължимата цена, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва
специална правна уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът
дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. Потребителят дължи да заплати
реално потребената електронерегия, ако доставчикът докаже наличието
на потребление и действителния му размер.
При липса на специална
регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия
поради грешки в отчитането, исковото производство е достатъчна гаранция за
равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители /в
този смисъл решение № 124/18.06.2019 по гр.д.2991/2018г. на
III Г.О. на ВКС/. Според ВКС гражданският съд не може да се позовава
единствено на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за
да отхвърли исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а
е длъжен да се произнесе по съществото на спора въз основа на събраните по
делото доказателства. Правото на доставчика да извърши едностранно корекция на
количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа
енергия, не е обусловено и от доказване на виновно поведение на потребителя, защото целта на
корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно
поведение /в този смисъл решение № 115 от 20.09.2017 г. по т.д.№1156/2016 г.,
на ІІ г.о. на ВКС, решение №274 от 06.11.2017г. по в.гр.дело №404/
2017г. на ДОС/. Друг аргумент за този извод е обстоятелството, че не всяка от
причините за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия се
дължи на виновно поведение на потребителя / каквато е настоящата хипотеза/.
В настоящия спор ответникът е
доказал неправомерното вмешателство в софтуера на средството за
техническо измерване, както и извършването му след монтиране на средството в
обекта на ищеца /следва от
установената параметризация в две тарифи от производителя и факта, че електроразпределителното
дружество не разполага със софтуера за програмиране/. В резултат на
неправомерното вмешателство доставена в обекта на ищеца 15650 kwh електроенергия не е отчетена при
електроразпределителното дружество и не е заплатена от ищцата. Софтуерното вмешателство
е свързано с противоправно виновно поведение на ищеца. То съставлява човешка
намеса в паметта на електромера и единствената възможна причина за
осъществяването му е виновното поведение на ищеца – купувач, предвид, че ответникът и
електроразпределителното дружество не разполагат с необходимия софтуер,
а и реализираната цел /скриване и неотчитане на част от реално доставената
и потребена електрическа енергия/ ползва само купувача - ищеца. Ето защо той дължи да заплати стойността на
доставената му
електронергия в горепосочения обем. Няма данни наистина в кой период от
денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър електроенергия, но това е
без значение, предвид, че е остойностена от ответника по цени за технологични
разходи, а те са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа.
Като се има предвид
изложеното количеството електроенергия, начислено от ответника на стойност от 2883,94 лева се дължи от ищеца по сключения
между тях договор за продажба на електроенергия. Предявеният отрицателен
установителен иск за сумата от 100 лв. е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно
отговорността за разноски:
Ответникът претендира
разноски, както следва: 1032 лв. – адвокатско възнаграждение и 200 лв. – депозит за
вещо лице.
Наведеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява основателно.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност за съда по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, но
не по-малко от минималния такъв, в случай когато заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат се явява прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. В настоящия случай съобразно разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се
установява, че минималният размер за адвокатско възнаграждение е 431,88 лв., изчислено при
първоначалната цена на иска от 2883,94 лв. Липсва основание при разглеждане на
наведеното възражение, минималният размер на адвокатското възнаграждение да се
определя върху материалния интерес от 100 лв., постигнат от ищеца чрез
намаляване размера на исковата претенция, предприето в последното съдебно
заседание, непосредствено преди устните състезания. Уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 860.00 лв. без ДДС и 1032.00 лв. с вкл. ДДС надвишава минималното такова с два пъти. Делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което наведеното своевременно от ищеца възражение за
прекомерност е основателно и следва да бъде уважено, като платеното
от ответното дружество възнаграждение от 860.00 лв. без ДДС следва да се намали на 431.88 лв., респ. при начисляване на ДДС следва да се
присъди такова в размер на 518.86 лв. В полза на ответника „Енерго - Про Продажби” АД следва да се
присъди и сумата от 200 лв. – депозит за вещо лице.
Водим от горното, Добричкият
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Т.И.,
ЕГН ********** *** срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, район Владислав Варненчик,
бул.”Владислав Варненчик” №258, Варна Таурс – Г иск да се признае за установено
по отношение на ответника, че ищецът не му дължи паричната сума в размер на 100 лв., представляваща допълнително начислена стойност на
ел.енергия по фактура №0280924387
от 13.06.2019г., издадена на сумата от 2883,94 лв., за периода 13.06.2017г. – 12.06.2018г. за обект,
находящ се в гр.Добрич,
ж.к.”****” бл.46 вх.Е ап.10,
клиентски №*****, абонатен №*****.
ОСЪЖДА
И.Т.И., ЕГН ********** *** да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, район Владислав Варненчик,
бул.”Владислав Варненчик” №258, Варна Таурс – Г сторени по
делото разноски в
размер на 718,86 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: