Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………….
Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Четвърти граждански състав
На
четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА ПЕНЕВА
Секретар
Тонка Тенева
като
разгледа докладваното от съдията Пенева
гражданско дело номер 5088 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са обективо съединени искове с правно основание
чл.344 ал.1 т.1 т.2 т.3 вр. с чл.225 ал.1 от КТ.
Постъпила е
искова молба от Г. Емилов Б., с която ищеца иска отмяна като незаконна Заповед
№114/19.06.2020г. и от 22.06.20г. на осн. чл.330 т.6 от КТ. Излага следната
фактическа обстановка: имал трудов договор с ответника като готвач. Незаконно
му били променили работното време и трудовата функция и заплатата, въз основа
на което прекратил едностранно без
предизвестие трудовия договор. За същото с писмо с обратно разписка уведомил
работодателя си. Много след това с атакуваната заповед №114 първо от
19.06.2020г. а след това с втора под същия номер от 22.06.2020г. ищеца бил
уволнен дисциплинарно.
Искането до
съда е да бъде прогласена атакуваните заповеди за незаконни, уволнението за незаконно ищеца да
бъде възстановен на работа и да му се заплати от ответника обезщетение за
времето за което е останал без работа.
Претендира разноски.
Моли да бъдат
допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане.
Моли да бъде
изискана от Инспекция по труда жалбата му по случая. В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответната страна
Ответника
оспорва изцяло предявеният иск от Г.М.Б. по основание и размер, и счита същият
за неоснователен по следните съображения: Относно редовността на исковата молба
счита, че така предявената искова молба не отговаря на изискванията на
разпоредбата на чл.127, ал.1, т.5 ГПК, поради това, че видно от петитума на
исковата молба, ищецът претендира след като заповедта за уволнение бъде отменена като
незаконосъобразна, ищецът да бъде възстановен на работа. В исковата си молба
обаче сам ищецът твърдял, че трудовия договор с ответника е бил прекратен
едностранно на основание чл.327, ал.1 т.2 и т.З КТ още на 08.06.2020г., т. е
преди издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение. В този случай, не
ставало ясно ако трудовия договор между ищеца и ответника евентуално е бил
прекратен още преди издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение, на какво
основание ищеца иска възстановяване на работа и обезщетение за оставането му
без работа, като сам се е поставил в това положение с едностранното прекратяване на трудовия си договор с
ответника.
Относно
неоснователността на исковата молба счита, че процесната Заповед
№114/19.06.2020г. на управителя на „Грейн Хил " ООД е правилна и
законосъобразна, издадена при спазване на материалния и процесуалния
закон. Безспорно било, че между ищеца и
ответника е съществувало трудово правоотношение, съгласно Трудов договор №94 от
05.01.2017г. Във връзка с епидемиологичната обстановка в страната и Решение на
МС от 13.03.2020г., на 01.04.2020г. управителя на ответното дружество издал
Заповед №2 от 01.04.2020г., с която на основание чл.138а, ал.2 КТ било въведено
непълно работно време, с продължителност 4 часа за служителите Звено ресторант
Барбекю, като между тези, служители бил и ищеца Г.М.Б..
Във
връзка с издадената заповед от 01.04.2020г., ответника изготвил Допълнително споразумение №205 от
01.04.2020г. към сключения между страните Трудов договор №94 от 05.01.2017г., с
което да бъдат отразени новите промени в продължителността на работния ден. Тъй
като, ищецът още тогава не е бил съгласен с тези промени, допълнителното
споразумение му е връчено при отказ. При отказа на ищецът на подпише допълнителното
споразумение присъствали и други
служители на ищцовото дружество, които щели потвърдят това обстоятелство.
Отделно
от това, ответника счита, че ищеца е бил напълно запознат с въведените промени
за намаленото работно време, тъй като два месеца е изпълнявал и спазвал именно
това намалено четири часово работно време. Нещо повече, два месеца по късно
именно защото не е бил съгласен с направените промени и намаленото работно
време, същия отправил едностранно съобщение до работодателя за прекратяване на
трудовото си правоотношение, като посочва за основание чл.327, ал.2, т.2 и т.З КТ.
Несъстоятелни били твърденията на ищеца че неправилно ответника е
променил задълженията на работника по трудовия договор с ответника като е намалил
работното му време. Ответната страна счита, че в случая правилно и
законосъобразно е било въведено непълното работно време от ответника и ищецът
не е прекратил едностранно трудовото си правоотношение на 08.06.2020г.
Тъй
като продължителността на работния ден е един от задължителните елементи от
съдържанието на всеки трудов договор, то тя не може да бъде променяна без
съгласието на работника. Затова и изключенията, свързани с продължителността на
работното време, били изчерпателно посочени в КТ. Със създаването на
чл.138а КТ - д.в.бр.48/2006 г. се предоставила възможност на работодателя едностранно
да въвежда непълно работно време. Този законов текст се използвал от
няколко години и като антикризисна мярка, за да не се съкращават работни места.
Именно по такъв начин бил използван и от работодателя. В този случай не се
изисквало съгласие на работника, а само до него да достигнат и да бъде запознат
с новите промени.
Разпоредбите на чл. 138а, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда допускат установяване
на непълно работно време, както при подневно, така и при сумирано изчисляване
на работното време. Във всеки случай, установеното непълно работно време не
можело да бъде по-малко от половината от законоустановеното работно време.
Следвало да се има предвид, че законоустановено работно време е работното време
с нормална продължителност (чл. 136, ал. 3 КТ - 8 часа през деня) и с намалена
продължителност (чл. 137, ал. 1 КТ - 6 или 7 часа за работниците и служителите,
които извършват видове работи съгласно Наредбата за определяне на видовете
работи, за които се установява намалено работно време и 7 часа за работници и
служители, нена-вършили 18 години - чл. 305, ал. 3 КТ). При подневно
изчисляване на работното време, дневната продължителност на непълното работно
време не можела да бъде по-малко от: 4 часа - при работно време с нормална
продължителност 8 часа; 3,5 часа - при работно време с намалена продължителност
7; 3 часа - при работно време с намалена продължителност часа.
Предвид гореизложеното,
ответника счита, че от страна на работодателя били спазени всички изисквания
при промяна на работното време и работника не е бил ощетен. Ответника счита за
безспорно, че процесната заповед за уволнение била издадена при спазване
изискванията на чл.193, ал.1 от КТ, наказанието е наложено в сроковете по
чл.194 от КТ и в съответствие с чл.195 от КТ-предвид обстоятелството, че ищецът
не се явявал на работа за периода 08 -
10.06.2020г., от страна на ответника била изпратена до ищеца писмена покана, с
която бил поканен да се яви в ресторант „Зеления хълм" гр. Стара Загора,
за да даде обяснения и да представи документи относно неявяването си на работа.
Поканата била получена лично от ищеца. Въпреки това в указания срок ищецът не
бил представил никакви оправдателни документи относно неявяването си на работа,
вследствие на което ответника издал
процесната заповед за дисциплинарно уволнение, която била връчена лично на
ищецът. Следвало да се има предвид и обстоятелството, че в случай, че ответника
неправомерно бил намалил работното време и издадената заповед за уволнение е
издадена незаконосъобразно, то тя била издадена след едностранното прекратяване
на трудовото правоотношение от страна на ищецът, т. е към датата на
дисциплинарното уволнение трудовия договор е бил вече прекратен. След като
трудовия договор е бил прекратен още на 08.06.2020г., то ищецът неправомерно
искал възстановяване на работа /трудово правоотношение/, което сам е прекратил.
В тази връзка е несъстоятелен бил иска на ищецът за присъждане на обезщетение
за времето, през което е останал без работа. Фактическият състав за уважаване
както на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, така и
на иска за присъждане на обезщетение за вредите, настъпили в следствие на
уволнението, включвал като кумулативен елемент признаването на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. В случая след като уволнението е законно/ или при
хипотезата на прекратен едностранно трудов договор/, то ищецът не можело да
бъде възстановен на заеманата преди това длъжност, нито да му бъде присъдено
обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ, отделно от това следвало изрично да се
подчертае, че е абсурдно и искането на ищеца за присъждане на обезщетение за
времето през което е останал без работа в размер по - голям от предвидения по
закон. Претендира и направените разноски
по делото.
В първото по делото съдебно заседание се явява процесуалния представител на
ищеца-адв. Д., за ответника се явява адв. Пенева, в следващо заседание са допуснати
и разпитани като свидетели лицата И. Й. Й.,
М. К. К., и А. Г. Ч..
Изискани и приложени по делото са документи от
Инспекция по труда.
Не се спори по делото относно това, че ищеца и
ответното дружество са се намирали в трудово правоотношение, като същото е
възникнало на основание трудов договор № 94/05.01.2017г. по същото ищеца започнал работа в „Грейн Хил“ ООД като „готвач“ за
срок 6 месеца-срок на изпитване. По делото е приложена длъжностна
характеристика-готвач подписана от ищеца на 06.01.2017г. Налице е и копие на служебна бележка
№94/05.01.2017г. за проведен начален инструктаж на ищеца, същата е подписана от
последния. С Допълнително споразумение №129/01.01.2018г. към трудов договор
№94/05.01.2017г. ищеца е назначен в ответното
дружество на длъжност „готвач“ за неопределено време. С допълнително
споразумение №155/01.01.2019г. към трудов договор №94/05.01.2017г. ищеца и
ответното дружество се споразумели за изменения на трудовия договор в насока
основно месечно дневно трудово възнаграждение - 560лв. С Допълнително
споразумение №186/01.01.2020г. към трудов договор №94/05.01.2017г. ищеца и
ответника се споразумели за изменения на
трудовия договор в насока основно месечно дневно трудово възнаграждение- 610лв.
Със Заповед №2 от 01.04.2020г. на осн. чл.138а, ал.2 от КТ и във връзка с
въведеното извънредно положение в
страната с решение на Народното събрание на РБ от 13.03.2020г. било установено
непълно работно време с продължителност от 4 часа дневно за звено ресторант „Барбекю“,
считано от 01.04.2020г. заповедта
засягала двама работници, от които единият бил ищеца, който бил и запознат с
нея.
С Допълнително споразумение №205/01.04.2020г. към
трудов договор №94/05.01.2017г., трудовия договор на ищеца бил изменен както
следва продължителност на работния ден -4 часа, основно месечно дневно трудово
възнаграждение 305лв.
С Писмо от 08.06.2020г. ищеца заявил, че прекратява на
осн. чл.327 ал.1 т.2 и 3 от КТ трудовия договор с ответното дружество.
Впоследствие с покана от ответното дружество във
връзка с отсъствието на ищеца от работа от 08.06.2020г. до 10.06.2020г. искало
от него да представи документ от който да е видна причината за отсъствието му,
като му се указвало в тридневен срок от получаване на поканата да се яви в Ресторант „Зеления хълм“, като бил и
предупреден, че при непредставяне на съответни документи ще му бъде наложено
дисциплинарно наказание съгл. КТ.
Със Заповед №114/19.06.2020г. на ищеца било наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“ поради това, че на 08,09,10.06.2020г. не се
явил на работа и не представил оправдателен документ за неявяването си, както и
било прекратено трудовото му правоотношение с ответника. Заповедта била връчена
на ищеца на 22.06.2020г.
Със Заповед № 114/22.06.2020г. на осн. чл.330 ал.2 т.6
от КТ трудовото правоотношение между ищеца и ответното дружество било
прекратено.
Видно от показанията на свидетелят Й. е, че познавал
ищеца както и посещавал заведението „Зеления хълм“, в което последния работил
при ответното дружество. През месец април 2020 г. свидетелят посетил
заведението, ищеца извършвал и дейност по почистване, като споделил, че се
налага заради пандемията, споделил, че работи на 4 часа и заплатата му била
намалена.
От показанията на свидетелката К. става ясно, че
същата работи като администратор в „Грейн Хил“ ООД, познавала ищеца, работел
при тях като готвач, действително заради епидемията от „Ковид19“ намалили
работното време на готвачите през месеците март април 2020г., допълнително
споразумение в тази връзка ищеца отказал да подпише.
От показанията на св. Ч. е видно, че работи в „Грейн Хил“ ООД на длъжност „мениджър
екип“. Не отрича, че работното време на ищеца било намалено, но той спрял да
идва на работа, поради което му изпратили писмо, а след това го уволнили
дисциплинарно. Що се касае до почистването уточнява, че когато след първоначалното затваряне на
заведенията заради епидемията от „Ковид 19“ същите отворили, персонала бил
повикан да почисти, при което ищеца дошъл за ден -два и след това вече не идвал, било му променено
работното време-като било намалено, но не и трудовата функция. Самото почистването
било с цел привеждане на заведението в нормални условия за работа, специално
готвачите трябвало да почистят работното си място-плотове, вещите с които
работят.
Не се спори по въпроса относно това, че ищеца с
едностранно свое волеизявление от дата 08.06.2020г. което е достигнало до
ответника е прекратил трудовото си правоотношение с последния. Предвид
признанието на ответника, че е получил волеизявлението на работника за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, преди издаването на
атакуваните заповеди съдът намира, че уволнението сторено с тях се явява
незаконосъбразно. Това е така поради факта, че трудово правната връзка се явява
прекратена от страна на работника с достигане волеизявлението на последния до
работодателя-в случая „Грейн Хил“ ООД, тъй като соченото правно основание
чл.327 ал.1 от КТ, не изисква отправяне на предизвестие от работника до работодателя
преди прекратяването. Следователно последващо прекратяване на правоотношението,
от която и да е страна не произвежда правно действие. Без правно значение се
явява обстоятелството дали в патримониума на работника е било възникнало
правото на едностранно прекратяване на правоотношението.
Поради изложеното по-горе прекратяването на трудовото правоотношение от страна на
работодателя-ответното дружество с процесните заповеди се явява
незаконосъобразно, поради което следва
да се признае за незаконно уволнението на ищеца и същото да се отмени.
По повод на второто депозирано искане за
възстановяване на работа на ищеца при ответното дружество видно от изявление на
процесуалния представител в последно съдебно заседание това искане не се
поддържа
По отношение на претенцията за заплащане, на
основание чл.344, ал.1,т.3 от КТ вр. с чл.225, ал.1 от КТ, на обезщетение за шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, в размер на 460лв.:
Доказателствената тежест по този иск
е на ищеца – той следва да установи оставането си без работа поради
уволнението, неговата продължителност, причинната връзка с уволнението и
размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил
преди уволнението. Трудова книжка респ. заверено копие от такава, не е
представено по делото от страна на ищеца-тоест не са ангажирани доказателства в
насока трудовия му статус след прекратяване на правоотношението с ответника. Предвид
гореизложеното обаче би липсвала причинна връзка между незаконното уволнение,
извършено със заповеди №№114/19.06.2020г. и 114 от 22.06.2020г. и евентуално
оставане на ищеца без работа. Прекратяването на трудовото правоотношение и
оставането на ищеца без работа не е
поради незаконното му уволнение, а по негово собствено желание. Ето защо и
претенцията се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Направено е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца от страна
на ответника. Размерът на адвокатското възнаграждение за ползваната от ищеца
правна помощ от адвокат се определя при условията на свободно договаряне.
Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не
съответства на фактическата и правна сложност на делото. Възможността за
намаляване на възнаграждението е ограничена до минимално определения размер по
чл.36 от ЗА, който в ал.2 предвижда, че
при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да
бъде по-ниско от размера предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатски възнаграждения. В
настоящия случай съгласно чл.7 ал.1 т.1 -възнаграждението следва да не е по-малко
от размера на минимална месечна работна заплата за страната към момента на
сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на
възнаграждението по реда на чл.2.
Минималната работна заплата от 01.01.2021г.
е 650лв. Предвид горното съдът намира че адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител се явява прекомерно и следва да бъде намалено до
650лв. Претендират се от страна на процесуалния представител на ищеца 200 лв
пътни разноски, но не са представени доказателства за направени такива, предвид
на което и не следва да бъдат присъждани.
На осн. чл.78 ал.1 следва да бъдат присъдени на ищеца направените
по делото разноски в размер на 650,00лв.
Така мотивиран
Старозагорски районен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ заповеди
№ №114/19.06.2020г.
и 114 от 22.06.2020г. на „Грейн Хил“ ООД,
със седалище и адрес на управление гр. Ст. Загора ул. „Сава Силов“ №70 Офис 3 представлявано
от Христо Иванов Михалев и Г. А.ов Ч., ЕИК *********, с които на основание
чл.330 ал.2 т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Г.М.Б., ЕГН **********,***,
считано от 22.06.2016г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.М.Б., ЕГН **********,***, против „Грейн Хил“ ООД, със седалище
и адрес на управление гр. Ст. Загора ул. „Сава Силов“ №70 Офис 3 представлявано
от Христо Иванов Михалев и Г. А.ов Ч., ЕИК *********, иск, да му се заплати от ответника обезщетение за времето,
за което е останал без работа- за срок
от 6 месеца в размер на трудовото му възнаграждение, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 „Грейн
Хил“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Ст. Загора ул. „Сава Силов“
№70, Офис 3 представлявано от Христо Иванов Михалев и Г. А.ов Ч., ЕИК *********
да заплати на Г.М.Б., ЕГН **********,*** сумата от 650,00лв.- направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.6 ГПК „Грейн Хил“ ООД, със седалище и адрес на
управление гр. Ст. Загора ул. „Сава Силов“ №70 Офис 3 представлявано от Христо
Иванов Михалев и Г. А.ов Ч., ЕИК ********* да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт 50 лв държавна
такса.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред ОС Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: