Р Е Ш Е Н И Е № ............
гр. София, ….04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІІ-В
въззивен състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Юлия
Асенова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Богданова в. гр. д. № 4883 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С решение, постановено на 18.08.2014 г. по гр. дело № 15668/2014 г. по
описа на Софийски районен съд (СРС), ІІ-ро ГО, 73-ти състав, са отхвърлени изцяло предявените
от З. „Б.В.И.Г.“ срещу „З.А.Б.“ АД обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 213 КЗ
/отм./ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 617,21 лева,
представляваща дължим остатък от регресно обезщетение за вреди, причинени на
собственика на МПС марка „Априлия-Атлантик 500“, рег. № *****, в резултат на ПТП,
настъпило на 04.08.2008 г. по вина на водача на МПС марка „Сузуки Суифт“, рег.
№*******, и – съответно – за сумата от 264,36 лева, представляваща лихва за
забава, начислена върху претендираната главница за периода от 16.03.2009 г. до
20.03.2013 г.
Ищецът по делото – З. „Б.В.И.Г.“ – е обжалвал в цялост постановения съдебен
акт като неправилен поради допуснато нарушение на приложимия материален закон. Според
въззивника, погрешен е изводът на районния съд, че стойността на заплатеното от
него обезщетение по застраховка „Каско“ надвишавало средните пазарни цени за
отремонтиране на щетите, причинени на увреденото МПС. Изложени са подробни
доводи в подкрепа на така релевираното възражение, като е отправено искане за
отмяна на атакуваното решение и за уважаване в цялост на исковите претенции.
От въззиваемата страна в производството – ответникът „З.А.Б.“ АД – е постъпил
отговор в срок на подадената жалба, в който се твърди, че същата е
неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение. Според изложеното от ответното
дружество, СРС е ценил правилно доказателствения материал по делото, поради
което постановеното съдебно решение, като изцяло законосъобразно и обосновано, следва
да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си задължения, този
въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, а относно релевираните в
подадената жалба доводи за неправилност намира следното:
От фактическа страна:
Въз основа на подадено на
20.03.2013 г. от З. „Б.В.И.Г.“ заявление по реда на чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. №
12142/2013 г. по описа на Софийски районен съд, ІІ-ро ГО, 73-ти състав, на 27.11.2013
г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е
разпоредено „З.А.Б.“ АД да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ сумата от 617,21
лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, ведно със законната лихва
за периода от 20.03.2013 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 264,36
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.03.2009 г. до
20.03.2013 г., начислено върху посочената главница. След подадено от „З.А.Б.“ АД възражение
за недължимост на претендираните вземания, З. „Б.В.И.Г.“ е предявило в законоустановения
едномесечен срок положителни установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 213 КЗ /отм./ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимостта на претендираните суми, по които е постановено
обжалваното в настоящото производство съдебно решение.
Не е спорно между страните и
се установява от събраните по делото доказателства, че по силата на сключена
имуществена застраховка „Бонус Каско“, полица № 51198203, с период на покритие
от 29.07.2008 г. до 28.07.2009 г., З. „Б.В.И.Г.“ е изплатило на Т.С.М.на
18.03.2009 г. сумата от 3643,26 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени по собственото на Минчев МПС марка „Априлия Атлантик 500“,
рег. № *****, в резултат на ПТП, реализирано на 04.08.2008 г. в гр. Костинброд по
вина на водача на МПС „Сузуки Суифт“, рег. №*******. Настъпилото произшествие е
посетено от младши автоконтрольор от РПУ – Костинброд Р.В., който е констатирал
причинените щети и е съставил протокол за ПТП. Към датата на произшествието
гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована от ответника „З.А.Б.“ АД. След
заплащане на обезщетението З. „Б.В.И.Г.“ е отправило до „З.А.Б.“ АД регресна
претенция по процесната щета с искане ответното дружество да заплати сумата от 3643,23
лева и ликвидационните разходи по щетата в размер на 25,00 лева. Въз основа на
така отправената покана ответното дружество е заплатило регресно обезщетение в
размер на 3051,05 лева. Изложените обстоятелства, както и описаните в исковата
молба механизъм на настъпване на процесния пътен инцидент и вредите, причинени
от него, са отделени като безспорни между страните по делото в проведеното
открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд.
В производството пред
районния съд са изслушани заключенията на допуснатите съдебно-счетоводна и
съдебна автотехническа експертизи. Същите не са оспорени от страните по делото
и следва да бъдат кредитирани в цялост като обосновани и компетентно изготвени.
Според вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, стойността на
ремонта на увреденото МПС мотоциклет „Априлия Атлантик 500“, рег. № *****,
определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от
3674,40 лева с ДДС.
От правна страна:
Съобразно чл. 213, ал. 1 КЗ
/отм./, изпълнявайки свое договорно задължение за заплащане на застрахователно обезщетение,
застрахователят встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата и
неговия застраховател по гражданска отговорност. За да възникне регресното
притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу
застрахователя, обезпечил деликтната отговорност на причинилото вредите
физическо лице (делинквент), е необходимо да са осъществени следните
предпоставки: 1/ действително застрахователно правоотношение между увреденото
лице и ищеца-застраховател; 2/ възникнало в полза на увреденото лице вземане на
извъндоговорно (деликтно) основание срещу причинителя на вредата; 3/
застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил застрахователно
обезщетение за причинените на увреденото лице вреди; 4/ към момента на
настъпване на вредата (осъществяването на процесния деликт – ПТП) между
делинквента и ответника-застраховател да съществува действително
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
В настоящото производство е безспорно
между страните, и се установява по категоричен начин от събраните в хода на
производството доказателства, че на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ въззиваемият
„З.А.Б.“ АД носи регресна отговорност спрямо ищеца З. „Б.В.И.Г.“
АД за имуществените вреди, причинени на МПС мотоциклет „Априлия Атлантик 500“,
рег. № *****. Единственият спорен въпрос по делото касае размера на дължимото
обезщетение. Ответното дружество не оспорва описания от ищеца механизъм на
реализиране на процесното ПТП и причинените на увреденения мотоциклет вреди, а
само твърденията на застрахователя по имуществената застраховка „Каско“, че
заплатеното от него обещетение е съответно на реалната пазарна цена на ремонта
на МПС към датата на произшествието.
Съгласно чл.
208, ал. 3 КЗ /отм./, обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на застрахователното събитие, за да може чрез
изплащането му да се обезпечи пълното репариране на вредоносните последици. Посочената
разпоредба е императивна, което налага да бъде установена пазарната стойност на
увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователния риск.
Съгласно неоспореното
от страните заключение на допуснатата по делото автотехническа експертиза, сумата,
необходима за репарирането на причинените по увредения мотоциклет вреди възлиза
на сумата от 3674,40 лева с ДДС, определена по средни пазарни цени към датата
на застрахователното събитие. Налага се изводът, предвид цитираната законова
уредба, че максимум до сумата от 3674,40 лева ищецът, в качеството си на
застраховател, заплатил обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, може да
се суброгира на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ в правата на удовлетворения
кредитор срещу делинквента, съответно – застрахователя на последния по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Установява се по делото, че З. „Б.В.И.Г.“ е заплатило обезщетение по процесната
имуществена застраховка на собственика на увреденото МПС в размер на 3643,26
лева, т. е. в размер, по-нисък от действителната пазарна стойност на ремонта на
превозното средство към датата на произшествието. Именно до размера на така
заплатената сума ищецът се е суброгирал в правата на застрахования и има
правото да иска заплащането ѝ от ответника. Поради тази причина,
основателно З. „Б.В.И.Г.“ претендира на регресно основание заплащането на пълния
размер на платеното по застраховка „Бонус Каско“ обезщетение, тъй като същият
не надвишава императивно определената по чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ максимална
стойност. Ответникът, обаче, е заплатил само част от обезщетението, възлизаща
на сумата от 3051,05
лева.
От изложеното е видно, че районният съд погрешно е отхвърлил исковата претенция
за установяване дължимостта на незаплатения от ответника остатък от регресното
обезщетение в размер на 617,21 лева, което налага първоинстанционното решение в
тази си част да отменено като неправилно.
Неоснователно е
възражението на ответника-въззиваем, че ищецът неправилно е заплатил и
начисления върху цената на ремонта ДДС, доколкото липсвали доказателства за
действителното му заплащане. Съгласно константната съдебна практика на върховната съдебна
инстанция, разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ предвижда, както бе посочено, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на застрахователното събитие и не може да надвишава действителната (при пълна
увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго със същото качество, съответно – стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (вж. чл. 203, ал. 2 КЗ /отм./). От посоченото
следва, че застрахователното обезщетение за
причинените имуществени вреди на собственика на процесното увредено МПС трябва
да се равнява на пазарната стойност на ремонтните дейности по неговото
възстановяване. В т. нар. „пазарна стойност“ по определение се включва и
дължимият ДДС, без да е необходимо да се доказва плащането на същия от страна
на съответния автосервиз, доставчик на части и т. н.
Основателността на главния иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ предопределя и основателността на иска
за признаване дължимостта на обезщетение за забава в плащането на процесната
главница. По делото не се спори, че ответното дружество е получило покана да
заплати доброволно процесното регресно обезщетение, но в предоставения срок е
извършило само частично плащане, поради което дължи лихва за забава върху
незаплатения остатък от същото. Основателно е, обаче, своевременно релевираното
от ответника възражение за частично погасяване по давност на претендираното
обезщетение за забава. Погасителната давност е прекъсната с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 20.03.2013 г. и тъй като
същата е тригодишна, налага се изводът, че вземането за мораторна лихва за
периода от 16.03.2009 г. до 19.03.2010 г. е погасено по давност. Изложеното
налага искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да
бъде частично уважен до сумата от 191,06 лева, определена по реда на чл. 162 ГПК, за периода от 20.03.2010 г. до 19.03.2013 г.
Настоящият съдебен състав намира, че в обжалваното
първоинстанционно решение са допуснати явни фактически грешки, изразяващи се
във формулиране на осъдителен диспозитив, вместо на установителен такъв, както
и в погрешно посочване на данните за ПТП, датата и мястото на настъпване на
същото, участниците в него, както и на процесните застрахователни полици.
Въззивният съд приема, че се касае за техническа грешка на съда по смисъла на
чл. 247 ГПК, доколкото в
мотивите на съдебния акт е налице произнасяне по действително предявените
положителни установителни искове с коректно посочени данни за процесните
фактически обстоятелства. Формирането на воля от страна на съда относно същите обосновава
възможността делото да бъде върнато на СРС за постановяване на акт по реда на
чл. 247 ГПК.
По разноските:
Предвид изхода
на спора, разноските между страните следва да бъдат разпределени съобразно
уважената, съответно – отхвърлената част от исковите претенции. С оглед
представените доказателства за реалното заплащане на адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по първоинстанционното и въззивното
производство, но не и в заповедното такова, в полза на ищцовото дружество
следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част от исковите
претенции, както следва: сторени по ч. гр. д. № 12142/2013 г. по описа на СРС,
ІІ-ро ГО, 73-ти състав – в размер на 22,92 лева за заплатена държавна такса;
сторени в хода на първоинстанционното производство – в размер на 554,69 лева за
заплатени държавна такса, адвокатски хонорар и депозит за съдебно-счетоводна и съдебна
автотехническа експертизи; сторени пред въззивната инстанция – в размер на 265,89
лева за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение. В полза на
ответника следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение и депозити за съдебна автотехническа експертиза в първоинстанционното
производство в размер на 37,42 лева и за юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 8,31 лева, съобразно отхвърлената част от
предявените искове.
Така
постановеното въззивно решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение,
постановено на 18.08.2014 г. по гр. дело № 15668/2014 г. по описа на Софийски
районен съд, ІІ-ро ГО, 73-ти състав, в
частта, с която е отхвърлен изцяло предявеният от З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК:********,
срещу „З.А.Б.“ АД, ЕИК: ********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 213 КЗ /отм./ за сумата от
617,21 лева, представляваща дължим остатък от регресно обезщетение за
вреди, причинени на собственика на МПС марка „Априлия-Атлантик 500“, рег. № *****,
в резултат на ПТП, настъпило на 04.08.2008 г. по вина на водача на МПС марка
„Сузуки Суифт“, рег. №*******; в частта,
с която предявеният от З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК:********, срещу „З.А.Б.“ АД, ЕИК:
********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата до 191,06 лева,
представляваща лихва за забава, начислена върху претендираната главница за
периода от 20.03.2010 г. до 19.03.2013 г., както
и в частта, с която З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК:********, е осъдено на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на „З.А.Б.“ АД, ЕИК: ********, разликата
над сумата от 37,42 лева (тридесет и седем лева и четиридесет и две
стотинки), представлявана сторени от ответника разноски, до пълния присъден размер от 450,00 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „З.А.Б.“
АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление ***9, дължи на З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление ***, пл. „********, сумата от 617,21 лева (шестстотин и седемнадесет лева и двадесет и
една стотинки), представляваща дължим остатък от регресно обезщетение за вреди,
причинени на собственика на МПС марка „Априлия-Атлантик 500“, рег. № *****, в
резултат на ПТП, настъпило на 04.08.2008 г. по вина на водача на МПС марка
„Сузуки Суифт“, рег. №*******, ведно със
законната лихва върху посочената сума за периода от 20.03.2013 г. до
окончателното изплащане на задължението, както
и сумата от 191,06 лева (сто деветдесет и един лева и шест стотинки), представляваща
лихва за забава, начислена върху претендираната главница за периода от
20.03.2010 г. до 19.03.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение на 27.11.2013 г. по ч. гр. д. № 12142/2013 г. по описа на Софийски
районен съд, ІІ-ро ГО, 73-ти състав.
ОСЪЖДА „З.А.Б.“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление ***9, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК да заплати на З. „Б.В.И.Г.“,
ЕИК:********, със седалище и адрес на управление ***, пл. „********, сумата от 22,92 лева (двадесет и два
лева и деветдесет и две стотинки), представляваща сторени разноски по ч. гр. д. № 12142/2013 г. по
описа на Софийски районен съд, ІІ-ро ГО, 73-ти състав, както и сумата от 554,69 лева (петстотин
петдесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща направени
в хода на първоинстанционното производство разноски, съобразно уважената част
от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение, постановено на 18.08.2014 г. по гр. дело № 15668/2014
г. по описа на Софийски районен съд, ІІ-ро ГО, 73-ти състав, в останалата му част.
ОСЪЖДА „З.А.Б.“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление ***9, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление ***, пл. „********, сумата
от 265,89 лева (двеста шестдесет и пет лева и осемдесет и двете стотинки),
представляващи разноски, сторени във въззивното производство, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление ***, пл. „********, да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на „З.А.Б.“ АД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление ***9, сумата
от 8,31 лева (осем лева и тридесет и една стотинки), представляваща разноски,
сторени в хода на въззивното производство, съобразно отхвърлената част от
исковете.
ВРЪЩА делото на Софийски
районен съд, ІІ-ро ГО, 73-ти състав, за
отстраняване на очевидни фактически грешки по реда на чл. 247 ГПК в решение,
постановено на 18.08.2014 г. по гр. дело № 15668/2014 г. по описа на Софийски
районен съд, ІІ-ро ГО, 73-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.