Р Е Ш Е Н И Е
№124 10.09.2019г.
гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд
наказателен състав
На двадесет
и шести юли две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги
Пепеляшев
ЧЛЕНОВЕ:1.Даниел
Марков
2.Петя Георгиева
Секретаря:
Йовка Иванова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Д.Марков
ВНЧХ дело
№ 610 по описа за 2019г, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 85, постановена на 02.05.2019г.
по НЧХД №310/2018г., Районен съд, гр.Бургас е признал подсъдимата М. П. К. ***, ЕГН **********, за невинна в това, че на
18.07.2017 г., гр. Бургас, в офиса на ****************“, находящ се в гр. ********, ул. „*********“ № *, офис * е приписала на Р.С.П. престъплението измама с думите
„измамница и мошеничка“ , поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдал
по повдигнатото обвинение по чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК.
С присъдата подс.М.К. е призната за невинна в това, че на
18.07.2017 г., гр.Бургас, в офиса на *********************“, находящ се в гр.**********, ул. „*******“ № *, офис * е казала нещо унизително за честта и достойнството на Р.С.П.,
в нейно присъствие, а именно: „Вие сте измамница!“, като обидата е нанесена
публично, поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдал по повдигнатото
обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146 от НК.
Със същата присъда частната тъжителка Р.С.П., ЕГН **********,
е осъдена да заплати на подс.М.К. направените от нея разноски в размер на 1011,10 лева,
както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - гр.
Бургас сумата от 505 лева, представляваща съдебни разноски.
Въззивното производство е образувано
по въззивна жалба на частния тъжител, в която се твърди
незаконосъобразност и неправилност на присъдата, постановена при съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правото на защита на тъжителя. Възразява се
срещу отказа на БРС да приемане като веществени доказателства материални
носители на звукозаписи, за които се твърди, че са от телефонен разговор и от
разговор в офис на ***************“ на инкриминираната дата. Иска се
тяхното приобщаване от въззивната инстанция. Във въззивната жалба се моли за отмяна
на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на районния съд.
Повереникът на
тъжителката пред БРС - адв. П., е уведомил БОС с получена на 10.07.2019г. по електронната поща молба за ограничаване на
участието му по делото до приключването му пред първа инстанция.
Във второто по делото заседание и след изричното й
уведомяване от БОС да организира участието си по делото, тъжителката, позовавайки се на оттеглянето на
третия поред повереник, настоява за ново отлагане на делото, за да се запознаят
неназовани адвокати с книжата към него и за да представи документи за финансовите
си взаимоотношения със свидетели,
участвали по нейна инициатива в
производството пред БРС. В хода на съдебните прения пред въззивния съд частната
тъжителка поддържа искането си за отмяна
на присъдата.
С определението, постановено по реда на чл. 327 НПК
въззивният съд е оставил без уважение доказателственото искане на тъжителката.
Защитата на подсъдимата намира присъдата за правилна и
обоснована. Моли тая да бъде потвърдена , а въззивната жалба оставена без
уважение. Подсъдимата също моли
обжалваната присъда да биде потвърдена.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и като
съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното:
През м.април 2017 г. . между свид.Г. Д. Т. и „********, чрез посредничеството на *******************) , представлявано от частния тъжител Р.С.П. (Председател на УС), било подписано
споразумение, с което свидетелят да погаси на вноски редуциран дълг от 5902 лв., първата от които
възлизала на 3600лв и е следвало да бъде заплатена на дружеството до 05.05.2017 г. Свидетелят Б. М. предоставил на свид.А. Г. сумата от 3600 лв., който от своя
страна я превел по банкова сметка ***, за да послужи като първа вноска за погасяване дълга на свидетеля Т.. Сдружението не превело сумата по
сметка на „***********. Дружеството
кредитора по воденото срещу Т. изпълнително дело от ДСИ при Смолянският районен съд
предприел принудително изпълнение и запор на банкова на сметка на длъжника.
На 18.07.2017 г. тримата свидетели Т., М. и Г.посетили офиса на подсъдимата, работеща като ******* в гр.**** за да потърсят правна помощ във връзка с непревеждане на сумата от 3600
лв. от председателя на сдружението към „********. При срещата подсъдимата се
запознала с представените й документи и разказа на свидетелите за отношенията им по повод дълга на свид.Т. с представилата
се като адвокат частна тъжителка. След като провела телефонни разговори с ДСИ
при РС – Смолян и управителя на „*******, подсъдимата позвънила на тъжителката Р.П.. По време на
разговора станало ясно, че тъжителката не е адвокат, а медиатор, а сумата от
3600лв. вече била преведена на дружеството, но имало някакъв технически проблем, на което разговора
приключил. След кратко тъжителката позвънила на подсъдимата и й казала да не се
занимава със свидетелите Т., М. и Г., да не ги мами и да не ги лъже, че
може да им помогне. Подсъдимата веднага реагирала с думите: „Аз ли ще ги
измамя? Ти си измамница, ако се представяш за адвокат и не им върнеш парите на
момчетата.“ Тъжителката заявила , че ще предостави документи за сумата от 3600 лв. само на свидетелите Г. и Т. и подсъдимата й казала, че са в гр. ****** и
ще дойдат в офиса на сдружението.
Когато след около половин час тримата свидетели Т., М., Г. и
подсъдимата посетили офиса на
сдружението, намиращ се в гр. *******, ул. „*********“ № *, заварили там свид. Ж. С., която
отказала да им даде информация и документи за превода на процесната сума и
уведомила по телефона частната тъжителка, че я чакат хора в офиса, които искат
да видят платежното нареждане и документите по случая . Свид.Ж.С. се
представила за сътрудник в *********, но не носела личната си карта и позвънила на майка си –
свид.С. С., която след около 10 минути донесла
личната й карта. По същото време в офиса на сдружението отишла и свидетелката В. А. - адвокат,
която имала предварително уговорена среща с тъжителката и попитала къде
е г-жа П.. Подсъдимата отговорила, че също я чакат и попитала дали тя е
колегата с когото трябва да разговарят по случая и ако познава г-жа П. да й
звънне, за да се разберат нормално за връщането на парите. Свид. А. отговорила, че не знае за какво става
въпрос и не иска да се занимава и си тръгнала. Подсъдимата също си тръгнала,
като казала да й се обадят като се върне тъжителката, за да може веднага да
дойде.
След около 30 минути тъжителката пристигнала в офиса със
свидетеля адвокат З. К., но свидетелите Т., М. и Г. ги уведомили, че искат разговорът да продължи, когато
пристигне техният адвокат -подсъдимата К.. На място пристигнала и подсъдимата и
попитала тъжителката къде са парите, преведените
по сметката на дружеството. Тъжителката им казала да напуснат, защото нямала
работа с тях. Подсъдимата я попитала кога ще върне парите на момчетата. Тонът
на разговора между тъжителката и подсъдимата се повишил. Тъжителката заявила, че и
подсъдимата ще измами тези момчета, ще им вземе парите и няма да им
свърши работа и й поискала пълномощно,
че представлява посочените трима свидетели. Подсъдимата обяснила, че може да
бъде упълномощена и устно и тримата свидетели я упълномощили, след което отново
поискала обяснение от тъжителката къде са парите, какво се случва със сумата от
3600 лв. и ако няма намерение да преведе парите, където е необходимо, да ги
върне. Тъжителката отговорила, че на никого не дължи пари, защото е свършила
каквото трябва и без уговорен час няма да показва документи и да дава
обяснения. Обърнала се към свидетеля Т. с думите: „Ж., това ще е поредният адвокат, който ще те излъже!“, а на
подсъдимата казала, да не се занимава с тези момчета, защото ще я излъжат. Разговора
между подсъдимата и тъжителката бил възприет като надвикване, но спорния въпрос
не бил изясняван, а била уговорена среща в 16,00 ч. същият ден, когато
тъжителката казала, че ще покаже документ, с който е наредила сумата от 3600
лв. на „*******. Междувременно
тъжителката позвънила на телефон 112, за да съобщи че тримата свидетели не
искат да напуснат офиса на сдружението. На повикването, след като си били
тръгнали подсъдимата и тримата свидетели, се отзовали двама служители на
полицията. Уговорената в 16,00 ч. среща се състояла, но посоченият документ не
бил представен и подсъдимата казала на тъжителката, че в този случай
единственият вариант да разрешат спора е в съда.
По повод непреведената на „******* сума от 3600лв. свидетелите Т. и Г. са подала жалба срещу председателя на ********- Р.П., по която била образувана
на следващия ден - 19.07.2017г., преписка вх.№6501/2017г. по описа на Районна
прокуратура - Бургас. На 20.07.2017г. свид.К., като упълномощен представител на същото сдружение, е
подал жалба в БРП с твърдения за извършени в офиса на сдружението от свидетелите Т., М. и Г.на 14.07.2017г. и 17.07.2017г.
действия, довели до грубо нарушаване на обществения ред . По същата жалба е
образувана преписка вх.№6540/17г. по описа на БРП, като впоследствие по молба
на адв.К. двете преписки
били обединени под номера на първата образувана. С постановление от
09.05.2018г. на Апелативна прокуратура –Бургас са потвърдени постановленията на
БОП и БРП, в частите им с които е отказано да се образува досъдебно
производство, поради липса на данни за извършено престъпление по чл.325, ал.1,
ал.2 от НК и отменени същите постановления в частите им , с които с които е
отказано да се образува досъдебно производство за осъществено престъпление по
чл.209 от НК или по чл.206 от НК( л.49-л.53,л.244-л.245 от НЧХД№310/18г. на БРС).
Заплащането на сумата от 3600лв. е било коментирано в съдебно заседание на
07.02.2019г. по гр.д.№7259/19г. на БРС
по повод постигане на спогодба между ищеца А. Г. и представлявания
от частния тъжител ответник – ******* – л.439 от НЧХД№310/18г.
на БРС. Видно от пощенското клеймо, в деня на изтичане на законоустановения шестмесечния
срок по чл.81,ал.3 от НПК (изм.ДВ,бр.63/2017г.) е депозирана тъжбата, послужила
за образуване на воденото наказателно производство, а след определяне на срок
за отстраняване на неяснотите в нея и удължаването му, през м.март 2018г. е депозирано допълнението
към тъжбата.
Така изложената
фактология на събитията в цялост може да бъде приета за изяснена от първоинстанционния
съдебен състав в необходимата степен и достатъчно пълнота. Съобразявайки
очертания с тъжбата доказателствен предмет, БРС е предприел дължимите усилия и
е събрал всички възможни и относими доказателства за правилното решаването на
спора. Чрез предвидените в закона способи БРС е приобщил към доказателствената
съвкупност относимите писмени
доказателства и събраните чрез показанията на свидетелите
А. Г., Г. Т., Б. М., А. Д., Д. В., П.М., Ц. Д., В.А., Ж. С., С.С., З. К., К. Ц.
доказателства и подробно ги е анализирал.
Въз основа на събраните доказателства и след техния
обстоен анализ първоинстанционният съд е приел за установена фактическа
обстановка, която се споделя и от тази инстанция. Извършвайки собствена оценка
на доказателствената съвкупност, настоящият състав намери, че фактите са
изведени в резултат на правилна и обоснована интерпретация на наличните доказателства
и не се нуждаят от внасяне на съществена корекция, като е необходимо да се
допълни следното:
БРС обосновано е отчел наличието на противоречия в
гласните доказателствени източници на сочените очевидци на инкриминираните
деяния , оформящи две основни групи. Едната от тях включва показанията на
свидетелите свидетелите А. Г., Г. Т., Б. М., (ползвали правната помощ на
подсъдимата), а другата – показанията на свидетелите Ж. С., С. С., А. Д., и Д. В..
Първоинстанционният съд много подробно е анализирал
показанията на свидетелите Ж. С., ******** в сдружението и майка й – С. С.. Съобразявайки се със заключението на съдебно
–психиатричната експертиза за способността
на свид. Ж. С. правилно
да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни
показания за тях към 18.07.2017 г. и на датата на съдебното заседание, когато е проведен
разпитът й, въпреки заболяването си от параноидна форма на шизофрения, съдът е обсъдил самостоятелно
и съпоставил показанията й с останалите събрани по делото доказателства.
Показанията на същата свидетелка обаче съдържат отричащи се твърдения,
противоречат на основни и безспорни факти по делото (например, категоричното й отрицание тъжителката да е
напускала сградата на офиса през този
ден) и на съобщаваното от останалите
присъстващи в офиса Г., Т., М., С. С., А. и К., поради което правилно не са
възприети като достоверни от БРС.
Правилна е и преценката на БРС, че показанията на свид. С. С. не могат да се ползват като надеждна и стабилна основа, установяваща
инкриминираните в тъжбата думи, включително и досежно заявената от нея реплика на подсъдимата към
частната тъжителка: „Вие сте измамница , ако не върнете парите“ или за твърдението
й, че подсъдимата е потвърдила казаното от свид.Г., че тъжителката е
измамница, дружеството било също компрометирано и че парите
трябвало да се възстановят. В показанията си тази свидетелка преразказва чутото
от дъщеря си, от една страна, а от друга
възпроизвежда отделни фрази, казани според нея от “Г.“, „М.“, „адв.К.“ и „госпожа П.“, както и действия по обаждането
на тел.112 , но не и цялостното съдържание или поне смисъла на разговора между присъствалите в офиса.
Причината да присъства на тази среща е притеснението й за дъщеря й – свид.Ж.С. по повод работата й в
сдружението, в каквато връзка разказва и
за предхождащо обаждане на свид.Г. М. на
телефона на дъщеря й, докато последната е била в болнични. От съдържанието (по
всички основни пунктове некорспендиращо с показанията на Г., Т., М., А. и К.) и изказа на
свидетелката явства пристрастност на
дадените от нея показания, защото тъжителката е осигурявала работа по граждански
договор и като сътрудник на дъщеря й – свид.Ж.С., която според експертно решение на ТЕЛК е с 99% трайно
намалена работоспособност без чужда помощ, поради миопия ексцесива окули
декстра, миопия кумастигматизмус миопикус
ок, синистра, неврит на двата слухови нерва, булбарна пареза –лека степен,
параноидна шизофрения и терапевтична ремисия. До същия извод води и последвалия
опит чрез „декларация“ от нея и „сведение“ от дъщеря й да се промени
съдържанието на показанията им - л.246, л.421-л.424 от НЧХД №310/18г. на БРС .
Основателно съдът не е дал е вяра на показанията на А. Д. и Д. В. досежно
присъствието им по време и място на инкриминираното събитие. Освен множеството противоречия помежду им,
останалите доказателства по делото не потвърждават твърденията им за присъствие
и придвижване от и до офиса на тъжителката, включително и за чакане в паркирана
кола пред офиса и/или стоейки на тротоара
под прозореца на същия офис, откъдето чували разговор в
„нереторичен тон“ и женски глас да
говори за измами, пари и и закани чрез полиция да си вземе парите.
В показанията си свидетелите свидетелите А. Г., Г. Т., Б. М. , заради които подсъдимата е
посетила трикратно офиса на тъжителката, категорично отричат последната да е
била наричана измамница от подсъдимата при срещите им.
Налице е и трета
група свидетели – посочените от тъжителката свидетели - адвокатите Ц. Д., В. А. и З. К., за
които в тъжбата се твърди, че са чули казаните от подсъдимата позорни и обидни
думи. Колегиалните отношения наистина прави възможна заинтересованост, но сама по себе си
не е от естество да дискредитира свидетелските показания, каквото се е
домогвала да постигне защитата на тъжителката след разпитите им, поради което
БРС самостоятелно и подробно ги е обсъдил. Последните двама от свидетелите също са категорични, че по време на
присъствието им в офиса на сдружението, а за свид. А. то е било много кратко и по повод договорена с нея среща
с тъжителката( а не да успокоява свид.Ж.С., както твърди свид.С.С.),
подсъдимата не е наричала
тъжителката измамница или мошеничка. Показанията на свид.К. са достатъчно ясни и последователни
за изясняване на причината да присъства на срещата с подсъдимата, идването му заедно с тъжителката в офиса й,
естеството и тона на водения разговор, резултата от него и изготвянето на
сигнала до БРП. Незаплатеното от тъжителката възнаграждение за изготвената до
ВКП жалба и приключилото към датата на разпита му дисциплинарно производство не
са основания да се подлага под съмнение
неговата добросъвестност при излагане на възприятията му от срещата.
Показанията на свид.Д., в частта им досежно хронологията на посещенията на
отделните лица в офиса на тъжителката съответства на показанията на свидетелите
А.Г., Г. Т., Б. М., С. С., В. А. и З. К., което
тя обяснява с отворените врати на нейния и този на тъжителката офиси към общия
коридор. Със същата причина свидетелката обяснява и възприемането в цялост на
разговорите, водени в офиса на сдружението в отсъствието на тъжителката и
впоследствие след пристигането й със свид.К., насочени към неколкократно поставяне на въпроса от
подсъдимата към тъжителката за преведената сума и връщането й, както и за отсъствието на
отговор от тъжителката, за устното упълномощаване на подсъдимата от Г., Т., М. и за
отправеното им предупреждение, че подсъдимата ще ги излъже.
На самостоятелно основание въззивният съдът също не дава
вяра на изнесеното в показанията на свид.Д.. Още в началото на разказа за случилото се тази
свидетелка е заявила пред съда, че тя и преводачката М.искали спокойствие и не искали да слушат викове. При това
ясно изразено желание за спокойна атмосфера,
житейски е необяснимо твърдението на свидетелката за пребиваване в
собствения й офис при отворена врата (дори при летни климатични условия и липса
на професионални ангажименти), което
обстоятелство би я лишило от нормална работна обстановка и би довела до неволни
чуване на случващото се в съседния офис.
На следващо място, според показанията на същата свидетелка , тя се учудила от
пристигането на двамата полицаи в сградата и даже го коментирала с преводачката,
каквото учудване не би се появило, ако
действително свид.Д. е чувала
разговора в офиса на сдружението, където
освен самото обаждане до тел.112, няколко пъти преди това се е коментирало самото
позвъняване към тел.112. Отделно от
това, никой от останалите свидетели не потвърждава същия ден да са видели адв. Д. или отворената й врата при
посещението си в офиса на тъжителката. Твърдяното от
свид. Д. излизане на подсъдимата
от офиса на тъжителката и отиването й при нея и преводачката, за да им разкаже
за причината да посети сградата, също не е станало достояние на никой от други
свидетели. Самата свидетелка Д., макар и да твърди,
че е виждала и излизащите от офиса на сдружението и е чувала разговори в помещението, изобщо не
съобщава за излизането от същия офис на колежката си - свид. В. А. за да проведе разговор с тъжителката и връщането й отново в офиса, за да предаде на
чакащите в помещението, че тъжителката ще дойде след 10минути. Предвид коментираните
несъответствия въззивната инстанция намира преценката на БРС да не се довери на
показанията на свид.Д., че чула
подсъдимата да каже на тъжителката: „Ти си измамница, ако си се представила за
адвокат, лъжеш клиентите и кога ще им върнеш парите.“ за напълно обоснована,
още повече, че реплика с подобно съдържание е била употребена от подсъдимата,
но в предхождащ срещите телефонен разговор и нито същата свидетелка , нито останалите свидетели съобщават да се обсъждал
отново в офиса въпроса за представянето на тъжителката като адвокат.
Показанията на свид. М. и отчасти тези на свидетелите А. Г., Г. Т., Б. М. са относими именно към проведените
телефонни разговори между подсъдимата и тъжителката, които са извън предмета на
делото, но спомагат за изясняване на хронологията на възникналите отношения
между двете.
В показанията на свид.Ц. се съобщават обстоятелства,
касаещи личността на тъжителката, а тези на свид. Н. не допринасят за установяване на обстоятелства по делото.
Не са допуснати и логически грешки при оценката на
наличния доказателствен материал. В съответствие с изискванията на чл. 305,
ал.3 от НПК съдът е обсъдил о събраните по делото доказателства и е обосновал
съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации,
като по този начин формирането на неговото вътрешно убеждение е възможно да бъде
проследени както от страните в процеса,
така и от контролната инстанция. В мотивите си, БРС аргументирайки своите съображения за достигнатите фактически
и правни изводи по делото, е дал в достатъчна степен обоснован отговор на направените
в пледоариите доводи на страните.
Липсват данни съдът да е нарушил задължението си по чл. 107, ал. 3 от НПК - да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства. Отказът
на съда за събиране на нови доказателства би съставлявал нарушение на
процесуалните правила само, когато възпрепятствува изясняването на
обстоятелствата от съществено значение за правилното решаване на делото. По
настоящото дело не се констатира неоснователен отказ за събиране на
доказателства. Напротив, БРС в стремежа си да осигури разкриването на
обективната истина, е уважил множество доказателствени искания на страните, и
основно от страна на частната тъжителка, отнасящи се до установяване на обстоятелства без съществено значение към предмета на доказване.
Не се явява нарушение на процесуалните правила и отказа на
БРС да приобщи твърдяните от защитата звукозаписи от телефонни разговори и от звукозаписващо
устройство в офиса, обективирани върху оптични
и хартиени носители. След заявеното от тъжителката наличие на такива записи в предоставената на 14.05.2018г. възможност за помирение на страните, съдът е
изследвал фактическата реализация на предвиденото изключение по чл. 32 от Конституцията на Република България при разпита на всеки свидетел и отрицателния
резултат е отразил в мотивите си. Обстоятелството, че *********** има изготвени
вътрешни правила за администриране на лични данни не внася промяна в преценката
за допустимостта на сочените записи като годно доказателствено средство. Отказът
на БРС да инкорпорира към доказателствената маса недопустимо доказателствено
средство е напълно законосъобразен и ясно изразен – за първи път в съдебно
заседание от 20.06.2018г., а за последен
– в съдебно заседание от 02.05.2019г. (л.гърба на л.111 и л.452 от НЧХД
№310/18г. на БРС). Релевантните за делото обстоятелства са изяснени след
обоснован доказателствен анализ, като съдът е ползвал единствено и само годни
доказателствени източници.
По повод единственото конкретно оплакване, направеното във
въззивната жалба, изразило се в неоттегляне
на съдебния състав на тайно съвещание, е необходимо да се посочи следното:
В конкретния случай, видно от протокола от съдебно
заседание от 21.09.2018г. (гърба на л.263-л.264 от НЧПД №310/18г.) липсва формално изрично отбелязване за оттегляне на съда на
тайно съвещание за произнасяне по отвода.
Регламентираното в чл. 31, ал. 4 НПК произнасяне по отвода в „тайно“ съвещание се отнася до
реда на постановяване постановяване на съдебните актове - в тайно съвещание,
като членовете на състава следва да пазят тайната на съвещанието. Този ред не
следва да се асоциира винаги с оттегляне на състава извън съдебната зала.
Без значение е къде и с каква продължителност е проведено
тайното съвещание, защото от изложените в
протокола от същото съдебно заседание мотиви към определението по отвода е видно, че такова съвещание е
проведено. Именно тогава едноличният съдебен състав е обмислил доводите на искания му отвод, черпени от
неуважени доказателствени искания на тъжителката и е преценил тяхната
неоснователност, а съображенията е изложил в посочените мотиви. Поради това не
е допуснато твърдяното във въззивната жалба съществено нарушение на
процесуалните правила, нито са били ограничени правата на частната тъжителка.
Цялостната проверката на съдопроизводствените действия на първата
инстанция сочи, че председателя на
състава стриктно е съблюдавал задълженията си по чл.266, ал.1 от НПК,
което
в никакъв случай не би могло да се възприеме като
заинтересованост или предубеденост по делото. Липсва каквото и да е
ограничаване на правата по чл.82, ал.1 от НПК на частната тъжителката П..
При внимателна пълна служебна проверка въззивният съд
установи, че БРС е приела за установена фактическа обстановка, съблюдавайки
стриктно принципното положение, че фактите, възведени от обвинението следва да
се докажат категорично и несъмнено и че когато не могат да се изведат на базата
на стабилни, сигурни и единствено възможни доказателствени изводи, следва да се
третират като недоказани.
Изброените по-горе гласни доказателствени източници, на
които се е основал и районният съд, обосновават така изнесената фактология и не
позволяват да се приеме за доказано по несъмнен и категоричен начин
обвинението, възведено с тъжбата, в частност - отправянето от страна на
подсъдимата към тъжителката на инкриминираните думи.
Доказателствената съвкупност не обосновава доказването на
обвинението по несъмнен начин, а само така доказаното обвинение може да има за
последица издаването на осъдителна присъда. Последната не може да почива на
несигурни и колебливи изводи, нито пък на предположения досежно факта на
извършването на деянието. Съдът признава подсъдимия за виновен само и
единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин (чл. 303, ал. 2 НПК), което е гаранция за реализиране правата на подсъдимия в наказателния
процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл. 16 НПК.
Предвид всичко посочено, първоинстанционният съд е направил
правилни крайни правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на
ВС и ВКС на Република България, досежно липсата на консумиран от подсъдимата състав на престъпна деятелност по повдигнатите
й обвинения по 147, ал. 1 от НК и по чл.
148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146 от НК. Констатирайки
липсата на повдигнато фактическо обвинение за осъществено чрез телефонен
разговор инкриминирано деяние и следвайки рамките на обвинението, съобразно
изложеното в тъжбата и допълнителното уточнение към нея, БРС в пълнота се е
произнесъл по всеки един от пунктовете на същото, като са обхванати всички
инкриминирани думи и израз.
При недоказана липса от обективна страна на извършени
престъпни деяния, безпредметно се явява обсъждането на наличието или липсата на
доказаност на престъпленията от към субективна страна. Въпреки това, районният
съд е положил допълнителни усилия и демонстрирайки завишени критерии за
качеството на крайния му акт е обсъдил и обосновал и липсата на субективния
съставомерен елемент, анализирайки, макар и категорично непотвърдените с доказателства,
два израза, заявени в показанията на свидетелката С. С. - „Ти си
измамница, ако не върнеш парите“ и в показанията на свидетелката Д. - „Ти си
една измамница, ако си се представяла за адвокат, лъжеш клиентите и кога ще им
върнеш парите“. Тук не може да не се отбележи обстоятелството, че и в двата
израза думата „измамница“ е употребена под условие. По този начин смисловото й значение е поставено в
зависимост от сбъдването на някакво условие (представяне за адвокат или
невръщане на пари), но и в двата израза не се съдържа твърдение то да е
осъществено. Като инициатор на образуваното наказателно производство, тъжителят
е този, който определя предмета на доказване, който от своя страна се извежда
от обстоятелствената част на тъжбата. Право
на частния тъжител е да прецени какъв ще е обхватът на неговата тъжба, но
задължение на съда е да преценява във всеки конкретен случай дали
инкриминираните думи или изрази могат да бъдат предмет на твърдяното престъпление
и доколко разглеждането им изолираното от контекста на цялостният им мисловен
смисъл и съдържание на разговора, в които са употребени, не води до подмяна на
тяхното значение и волята на казалия ги.
Направената преценката на БРС за несъставомерност
от субективна страна в разгледаната от
него допълнителна хипотеза е вярна и не опорочава крайния му извод за липса на
извършено престъпление от подсъдимата.
Отделно от това и по повод формулираното в тъжбата
обвинение за клевета, следва много ясно да се посочи, че в инкриминираните с
тъжбата две думи – „измамничка и мошеничка“,
не се съдържа твърдение за определени обстоятелства, свързани с
личността на тъжителя, поради което с тях обективно не би могло да се разгласи
и разпространи позорно обстоятелство, т.е. те не могат да послужат за
осъществяване на състав на престъпление по 147, ал. 1 от НК.
При извършената в цялост служебна проверка, БОС намира
обжалваната присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна, поради което и
на основание чл. 338 и чл. 190, ал. 1 от НПК същата следва да бъде потвърдена.
Признаването на подсъдимата за невинна прави основателно искането
на защитника й за възлагане на направените разноски за производството пред
въззивната инстанция в тежест на частния тъжител, поради което и на основание
чл. 190, ал. 1 от НПК същият следва да бъде осъден да плати на подсъдимата сума
в размер на 500,00 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение (
адвокатско пълномощно - л.44 от ВНЧХД №610/2019г. на БОС)
Водим от горното,
Бургаският окръжен съд на основание чл.338 и чл. 190, ал. 1 от НПК
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№85, постановена на 02.05.2019г. по НЧХД №310/2018г. по описа на Районен съд, гр.Бургас.
ОСЪЖДА Р.С.П., ЕГН **********, да заплати на М. П. К., ЕГН **********,
сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.