Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 28.03.2018г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 14788 по описа за
2017г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 11.07.2017г., гр.д.39399/16г., СРС, 120
с-в приема за установено по искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, че П.А.В. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 153.40
лв. – незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2014г. – 06.03.2015г.
и сумата 0.97 лв. – лихва за забава за периода 30.06.2014г. – 05.01.2016г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 13.01.2016г. – датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, ч.гр.д.1612/16г., СРС, 120 с-в, отхвърля
исковете за главница и лихва над посочените размери до пълните такива съответно
от 154.31 лв. и 1.30 лв., осъжда ответника да заплати на ищеца сумата 421.61
лв. – разноски за исково производство и сумата 74 лв. – разноски за заповедно
производство, а ищеца да заплати на основание чл.38 ЗАдв. на адв. К.И.С.сумата
3 лв. - възнаграждение за заповедно производство и на адв. В.В.Т.сумата 3 лв. - възнаграждение за исково
производство.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника
по исковете П.А.В. в частта, с която са уважени за общо 154.37 лв. Счита, че във
възражението по чл.414 ГПК оспорва единствено вземането за 100 лв. и изрично
признава дължимостта на останалата сума по заповедта за изпълнение. Иска се отмяна
на решението в тази част и отхвърляне на исковете.
Въззиваемият – ищецът „Т.С.” ЕАД не изразява становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима.
В съответствие с чл.269, изр.1 ГПК, при извършената служебна
проверка за валидност на решението изцяло и по допустимост в обжалваната част,
както и при проверка за правилност само по оплакванията в жалбата, въззивният
съд намира решението за изцяло валидно, но недопустимо
в обжалваната част
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Основателно е единственото
оплакване в жалбата на ответника по исковете за частична недопустимост на
исковото производство.
Първоинстанционното исково производство за
установяване съществуване на вземане за цена на предоставена топлинна енергия
по реда на чл.422, ал.1 ГПК е образувано като продължение на заповедното
производство по ч.р.д.1612/16г., СРС, 120 с-в. Последното е образувано по
заявление на „Т.С.” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение
по чл.410 ГПК срещу длъжника П.А.В. за сумата 154.31 лв. – цена на доставена
топлинна енергия през периода м.05.2014г. – м.04.2015г. и сумата 1.30 лв. –
лихва за забава през периода 30.06.2014г. – 05.01.2016г. За тези вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В рамките на 2-седмичния срок по чл.414,
ал.2 ГПК, считано от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът подават
възражение. В него ясно предявява оспорване само на вземанието за главница до
размер на сумата 100 лв. през периода м.06.2014г. – м.02.2015г., както и за съответната
мораторна лихва през периода м.03.2015г.
– м.04.2015г., поради извършено плащане. Същевременно изрично заявява, че не
оспорва и признава дължимостта на главницата и лихвата извън тези размери и
периоди. Признанието е непрецизирано, но е определяемо по размер и период.
Подаденото в срок възражение по реда на чл.414, ал.1 ГПК срещу част от заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, представлява частично
оспорване на кредиторовото вземане и е израз на частично проведена
материалноправна защита от длъжника. Затова само съразмерно на оспорената част
от вземанията, частичното възражение представлява пречка за стабилизиране на
издадената заповед и за блокиране на нейната изпълнителна сила. По отношение на
признатите останали части от вземанията, заповедта за изпълнение влиза в сила съгласно
чл.416, пр.1 ГПК – липса на подадено в срок възражение срещу тях. Във връзка с възможността за подаване на
възражение срещу част от вземането и за изрично посочване в него дали се
признава другата претендирана част, съществуват
вписани нарочни указания за попълване на бланката за възражение, приложена към утвърдените
образци на заповед за изпълнение. Само, ако не е посочено друго, се приема, че
възражението е подадено срещу цялото вземане – т.5б от ТР №
4/13.06.2014г., ОСГТК на ВКС. В следващата т.5в от тълкувателното решение, по подобен
начин е разрешен въпроса при възражение, подадено само от някой от длъжниците, когато
само спрямо него е налице правен
интерес от предявявяване на установителен иск по чл.422 ГПК. При липса
на спор относно съществуването на част от съдебно признатото материално право
по заповедта за изпълнение, липсва правен интерес от водене на исков процес са
същата част.
Съобразно разясненията на т.5а и т.10.а от ТР №
4/2014г., исковият съд следи служебно за наличие на абсолютната процесуална
предпоставка за съществуване на правото на иск и съществуващ правен интерес от
предявяването му. На основание чл.270,
ал.3, изр.1 ГПК решението в обжалваната част следва да се обезсили като
недопустимо относно признатите с възражението части от вземанията.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
не съвпадат. Първоинстанционното решение на
основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, следва да се обезсили в частта, с която са
уважени искът за главницата над размера от 100 лв. до размера от 153.40
лв., или за сумата 53.40 лв. през месеците: м.05.2014г., м.03.2015г. и
04.2015г. и за искът за мораторна лихва над размера от 0.65 лв. до размера от
0.97 лв., или за сумата 0.32 лв. - мораторна лихва през периода 30.06.2014г. –
м.02.2015г. и през периода м.05.2015г. – 05.01.2016г., както и за разноските
съразмерно недопустимата част от исковете, като производството пред СРС се
прекрати в същата част.
Решението в останалата част, като необжалвано е влязло
в сила.
Въззивникът в заповедното и исковото производство пред
първа инстанция не установява реализирани разноски. Пред настоящата инстанция доказва
направени разноски от 25 лв. – д.т., които се дължат.
В договора за правна защита и съдействие, сключен
мужде въззивника и адв. С.К.е вписана уговорка за осъществяване на безплатно
представителството на конкретно основание - чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. (материално затруднено лице). Затова и съгласно чл.78, ал.4 ГПК вр. чл.38, ал.2
ЗАдв. вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. МРАВ, адвокатът има право на
сумата 300 лв. – възнаграждение за безплатно представителство пред настоящата
инстанция.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение от 11.07.2017г., гр.д.39399/16г., СРС, 120
с-в в частта, с която се приема за установено по искове с правна квалификация
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, че П.А.В. дължи на „Т.С.”
ЕАД сума над размера от 100 лв. до
размера от 153.40 лв., или за сумата 53.40 лв. през месеците: м.05.2014г.,
м.03.2015г. и 04.2015г. – незаплатена цена на доставена топлинна енергия и сума
над размера от 0.65 лв. до размера от 0.97 лв., или за сумата 0.32 лв. през
периода 30.06.2014г. – м.02.2015г. и през периода м.05.2015г. – 05.01.2016г. –
лихва за забава върху главницата, като се осъжда П.А.В. да заплати на „Т.С.”
ЕАД сума над размера от 141 лв. до размера от 421.61 лв. – разноски за исково
производство и сума над размера от 25 лв. до размера от 74 лв. – разноски за
заповедно производство, а „Т.С.” ЕАД да заплати на основание чл.38 ЗАдв. на
адв. К.И.С.сума над размера от 2 лв. до размера от 3 лв. - възнаграждение за
заповедно производство и на адв. В.В.Т.сума над размера от 2 лв. до размера от
3 лв. - възнаграждение за исково производство.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.39399/16г., СРС, 120 с-в в същата
част.
ОСЪЖДА „Т.С.”, гр.София, ул.”************да заплати на П.А.В.,
ЕГН **********,*** ул. „******НП, чрез адв. С.К.сумата 25 лв. – разноски за
въззивна инстанция.
ОСЪЖДА „Т.С.”, гр.София, ул.”************да заплати на адв.С.А.К.,
с адрес: гр.*****, вход от ул. „******НП на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата 300
лв. – възнаграждение за безплатно представителство пред въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.