Решение по дело №593/2014 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 277
Дата: 3 декември 2014 г.
Съдия: Азадухи Ованес Карагьозян
Дело: 20143600500593
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2014 г.

Съдържание на акта

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 277

                                      

                                                       гр.Шумен  3.12.2014г.

                                                    

                                                        

 

Шуменският  окръжен  съд в открито заседание на   двадесети ноември   , две хиляди и  четиринадесета  година ,в състав:

                                                           Председател:  Константин Моллов   

                                                                   Членове:1.Свилен Станчев 

                                                                                 2. Азадухи Карагьозян

  

 

при секретаря   Д.А. и като разгледа докладваното от  съдия  Азадухи Карагьозян В.гр.д.№593 по  описа за  2014г.  за да се произнесе взе предвид следното:

    Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.      

    С решение №265/29.08.2014г. по гр.д.№50/2014г. по описа на НПРС , съдът е предоставил упражняването на родителските права на детето И.Ю. И. на ищеца Ю.И.А. , постановил е местоживеенето на детето И.Ю. И. да е при бащата Ю.И.А. , определил е режим на лични контакти на майката Е.А.К. с детето И. , осъдил е Е.А.К. да заплаща на малолетното си дете И.Ю. И. месечна издръжка в размер на 100лв., считано от 17.01.2014г. , ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до отпадане на основанието за заплащане на издръжката , осъдил е Е.А.К. да заплати на малолетното си дете И. сумата от 1 200лв., издръжка за периода от 17.01.2013г. до 17.01.2014г. , ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от предявяване на иска 17.01.2014г. до окончателното изплащане на вземането , отхвърлил е предявените искове за издръжка в останалата им част като неоснователни и недоказани , осъдила е майката да заплати сумата от 194лв. за държавна такса  и сумата от 450лв. разноски по делото в полза на бащата.

  Решението е обжалвано от ищеца Ю.И.А., действащ ,като баща и законен представител на малолетното дете  И.Ю. И. в частта му с която съдът е отхвърлил исковете за издръжка за минало време и за в бъдеще за разликата над присъдените 100лв. до претендираните 150лв.,  като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят  моли решението да бъде отменено  в тази му част и вместо това исковете да се уважат в пълен размер от по 150лв. 

Въззиваемата страна Е.А.К., чрез назначеният й особен представител адв.П.А. от ШАК   е депозирала отговор на жалбата , с който я оспорва като неоснователна и недоказана и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди решението в обжалваната му част .

  Въззивната жалба на  ответника  е подадена в срока по чл.259 ал.1  от ГПК от надлежна страна  и е  допустима. Разгледана по същество, същата е  частично основателна.

   Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна : С настоящото решение съдът е предоставил упражняването на родителските права на детето И.Ю. И. на ищеца Ю.И.А. , постановил е местоживеенето на детето И.Ю. И. да е при бащата Ю.И.А. , определил е режим на лични контакти на майката Е.А.К. с детето И., като в тази част то не е било обжалвано и е влязло в сила.

Ищецът е предявил в исковата си молба иск с правно основание чл.149 от СК   майката да бъде осъдена да заплаща на детето си И. месечна издръжка в размер на 150лв. месечно за минал период ,считано една година преди датата на завеждане на исковата молба и иск с правно основание чл.143 от СК за заплащане на издръжка от майката на детето в размер на 150лв. ,считано от датата на депозиране на исковата молба за в бъдещ.  По делото няма доказателства относно получаваните от майката доходи. Тя обаче е трудоспособна  и съдът приема ,че може да реализира минималната за страната работна заплата. Ответникът получава трудово възнаграждение в размер на 360.16лв. месечно и също така и пенсия за инвалидност ,поради общо заболяване  в размер на 182.64лв. месечно.  Страните нямат други алиментни задължения.   От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява ,че страните са разделени ,като майката на детето живее в Р.Ч. и има друго семейство, като инцидентно дава на детето някакви парични суми за закупуването на дрехи и за заплащането на училищна екскурзия. Не се установява по делото същата ежемесечно да е заплащала на детето парични суми за осигуряване на неговата издръжка, поради което и същата следва да се осъди да му заплаща   месечна издръжка .

Съобразно финансовите възможности на родителите и с оглед задоволяване на   нуждите на  детето, съдът счита ,че следва да му бъде определена обща необходима месечна издръжка в размер на  290лв.  от които майката  следва да му заплаща  по 120лв. месечно , за периода от завеждане на исковата молба     до настъпването на законови основания за изменение или прекратяване на същата, като останалата сума  ще се заплаща от бащата, който полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето и има  по-високи доходи от майката.

За периода   считано   една година преди датата на завеждане на исковата молба -17.01.2013г. до 17.01.2014г. следва да му бъде определена обща необходима месечна издръжка в размер на  270лв.  от които майката  следва да му заплаща  по 100лв. месечно  общо 1 200лв. за периода от една година , а останалата сума ще се заплаща от бащата.

Ето защо  решението на НПРС следва да бъде отменено ,като неправилно  в частта му с която съдът е отхвърлил искът по чл.143 от СК за заплащане на издръжка от майката за периода от датата на завеждане на исковата молба - 17.01.2014г. за в бъдеще за разликата над 100лв. до 130лв. и вместо това да се постанови ново решение с което издръжката да се увеличи от 100лв. на 130лв. , а в останалата му обжалвана част същото е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

 Решението в останалата му   част не е било обжалвано и е влязло в сила. 

Съобразно изхода от спора на ищеца следва да се присъдят и допълнително още 120лв. разноски по делото за първата инстанция  , а ответницата да се осъди да заплати държавна такса по делото в размер на още 43.20лв. за първата инстанция и в размер на 21.60лв.  за въззивната инстанция . Жалбоподателят не претендира разноски за въззивната инстанция и такива няма да му се присъждат за тази инстанция.    

         Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ   решение265/29.08.2014г. по гр.д.№50/2014г. по описа на НПРС, в частта му с която съдът е отхвърлил искът с правно основание чл.143 от СК предявен от Ю.И.А., действащ ,като баща и законен представител на малолетното дете  И.Ю. И. срещу  Е.А.К. за заплащане на издръжка считано от датата на завеждане на исковата молба -17.01.2014г. за разликата над 100лв. до 130лв. , като вместо това постановява :

ИЗМЕНЯ размера на издръжката дължима от Е.А.К. с ЕГН ********** ***  в полза на малолетното й дете И.Ю. И.  с ЕГН **********  , действащо, чрез своя баща и законен представител Ю.И.А. с ЕГН ********** ***  , като я увеличава от 100лв. на 130лв. месечно  начиная от датата на завеждане на исковата молба17.01.2014г. до настъпване на законовите предпоставки, водещи до изменение или прекратяване на правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ПОТВЪРЖДАВА  решение265/29.08.2014г. по гр.д.№50/2014г. по описа на НПРС  в останалата му обжалвана част.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

ОСЪЖДА   Е.А.К.  с ЕГН ********** да заплати на Ю.И.А. с ЕГН ********** разноски по делото за първата инстанция  в размер на още 120лв.

ОСЪЖДА Е.А.К.  с ЕГН ********** да заплати държавна такса по делото в размер на още 43.20лв. за първата инстанция  и в размер на   21.60лв. за въззивната инстанция .

Решението    подлежи на обжалване  в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС  при условията на  чл.280 ал.1  от ГПК .   

   

 

Председател:                            Членове: 1.                     2.