Р Е Ш Е Н И
Е
№ 202 02.11.2023г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
тридесети октомври две
хиляди двадесет и трета година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Ирена Симеонова
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 381 по описа на съда за 2022г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.73 от
ЗУСЕФСУ във вр. с чл.27, ал.6 от ЗПЗП.
П.Д.П., ЕГН ********** *** обжалва решение №10/121/06706/3/01/04/03
за налагане на финансова корекция с изх.№01-6500/903-19 от 06.07.2022г. на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Релевира основанията за оспорване по
чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Нарушенията на процедурата свързва с необсъждане на
възраженията по предходните производства, липса на допълнителна проверка и нередовно
връчване на писмо №01-6500/903-18 от 02.02.2022г., което води до неизясняване
на всички факти и обстоятелства и нарушава правото му на защита. Нарушението на
материалния закон свързва с липса на основание за налагане на ФК и изтекла
погасителна давност за вземането. Моли за отмяна на решението.
В с.з. адв.Г.Д. като пълномощник на жалбоподателя поддържа
жалбата. Претендира деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. Представя
списък на разноските.
В с.з. и придружително писмо
пълномощниците на ответният изпълнителен директор на ДФЗ оспорват жалбите.
Претендират юрисконсултско възнаграждение и правят възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение за жалбоподателя.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата
обстановка по спора:
Оспореното решение №10/121/06706/3/01/04/03 за налагане на
финансова корекция с изх.№01-6500/903-19 от 06.07.2022г. на изпълнителния
директор на ДФЗ е издадено на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от ЗПЗП, чл.51,
ал.1 и ал.2 и чл.16, ал.1 и ал.2 от Наредба №8/03.04.2008г. за условията и реда
за предоставяне на БФП по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от
ПРСР за периода 2007-2013г., т.4.18, т.4.5.б.“б“ и т.4.33 от договор
№10/121/06706 от 18.08.2014г., чл.70, ал.1, т.7 във вр. с чл.72, ал.1, чл.73,
ал.1 от ЗУСЕСИФ и в изпълнение на влязло в сила решение №260/10.12.2021г. на КАС
по адм.д.№486/2020г. Установените от органа фактически обстоятелства са
свързани със сключен между ДФЗ и жалбоподателя договор за подпомагане
№10/121/06706 от 18.08.2014г. по мярка 121 „Модернизиране на земеделските
стопанства“ от ПРСР за периода 2007-2014 с предмет: „Закупуване на земеделска
техника–трактор и прикачен инвентар“, във връзка с който е изплатена субсидия в
размер на 314 760лв. по заявки за междинно и окончателно плащане от
12.09.2015г. и 30.10.2015г. Производството по налагане на ФК е открито с писмо
изх.№01-6500/903-18 от 02.02.2022г. на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ в
изпълнение на влязлото в сила решение на КАС за отмяна на АУПДВ №10/121/06706/3/01/02
с изх.№01.6500/903 от 15.09.2020г. Органът е посочил, че съгласно мотивите на
решението на КАС, отмяната е поради приетото от съда разбиране, че
непостигането на заложените показатели в бизнес плана представлява неизпълнение
на одобрените индикатори и е налице основанието по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ
за налагане на ФК. Производството по издаване на оспореното решение е открито
във връзка с констатациите от извършена проверка на място след плащане в
периода 06.12.2018г.–07.12.2018г. по проект №10/121/06706 и след извършени
допълнителни административни проверки, при които е установено неспазване на
договорни и нормативни задължения, свързани с неизпълнение на финансовите
показатели /приходи от продажба на череши, ябълки, сено и конско месо/ в
представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план, на базата на
които показатели проектът е определен като допустим, сключен е договор за
подпомагане и е изплатена субсидия по него. При проверката на място са
представени документи за 2 пълни финансови години /2016г. и 2017г./ и за
периода 01.01-01.11.2018г. Конкретните стойности, въз основа на които е
извършена оценката на изпълнението на одобрения бизнес план са следните:
-за 2016г. от заложените в бизнес
плана приходи в размер на 169 000лв. /преизчислени на 168 990.34лв./
са реализирани 9 160лв., което представлява 5.4% изпълнение на приходната
част,
-за 2017г. от заложените в бизнес
плана приходи в размер на 317 000лв. /преизчислени на 324 970.68лв./
са реализирани 5 928лв., което представлява 1.8% изпълнение на приходната
част и
-за периода
01.01.2018г.-01.11.2018г. от заложените в бизнес плана приходи в размер на
403 000лв. /преизчислени на 302 978.23лв./ са реализирани
2 379.99лв., което представлява 0.6% изпълнение на приходната част, като
жалбоподателят не е представил информация и счетоводни документи за
реализираните приходи от подпомаганата дейност до края на годината, за което е
уведомен с писмо след екс-пост проверка с изх.№01-6500/903 от 02.02.2019г. От установените
данни органът е посочил, че за 2016г., 2017г. и 2018г. ползвателят е реализирал приходи в размер на 2.6%
от заложените в одобрения бизнес план, което представлява неизпълнение на задълженията
в т.4.18 от договора. Имайки предвид дефинициите по т.9.1, б.“г“ от договора и §1,
т.12 от ДР на Наредба №8/2008г. за „одобрен проект“ и „проект“, задължението на
ползвателя по т.4.18 от договора за извърши изцяло одобрената инвестиция в срока на договора и в съответствие с
одобрения проект и таблицата на одобрените инвестиционни разходи, правилата на
чл.16, ал.2 и ал.5 от Наредбата и дефиницията за „икономическа жизнеспособност“
по §1, т17 от ДР на Наредбата, органът е посочил, че жизнеспособността на
инвестицията е критерий за допустимост за предоставяне на финансовата помощ по
проекта на ползвателя, който следва да бъде проверяван посредством оценяване на
изпълнението на бизнес плана, като неделима част от проекта. Според органа,
целта на контрола е проследяване изпълнението на заложените от самия ползвател
резултати, които ще бъдат постигнати при осъществяване на подпомаганата
дейност, жизнеспособното функциониране на инвестицията, нейната
конкурентоспособност и пазарния потенциал. Това задължение произтича и от
необходимостта при разходване на средствата от бюджета на ЕС да се спазва
принципа за добро финансово управление по чл.30 от Регламент 966/2012г. и
по-специално принципите за ефикасност и ефективност. Това налага задължение на
ползвателя с грижата на добър стопанин да създаде всички необходими
предпоставки за ефективно и ефикасно използване на инвестицията, което включва
освен придобиване на активите, обект на финансовото подпомагане и постигане на
набелязаните резултати от заложените финансови показатели в бизнес плана. Преценено
е че неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план не
съответства на постигането на целите по мярката. По реда на чл.51, ал.1 и ал.2
от Наредбата органът е установил, че неизпълнението на плана засяга цялостното
изпълнение на дейността по проекта с продължителност от почти 3 години, което е
дълъг период от време, през който ползвателят не е доказал постигане на
заложените цели. ФК е наложена в размер на 100% от предоставената по договора
финансова помощ на основание т.30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7
от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г. /обн. ДВ, бр.69/30.08.2019г./, т.к.
реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за
всички проверявани финансови години са под 20% от предвидените приходи по одобрения
бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило
над една финансова година. Размерът на ФК е 314 760лв. ФК е наложена на
основание чл.51, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.16, ал.1 и ал.2 от Наредба №8/2008г.,
т.4.18, т.4.5, б.“б“ и т.4.33 от договора, чл.70, ал.1, т.7 във вр. с чл.72,
ал.1 и чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ и в изпълнение на влязлото в сила решение на КАС.
Поради възстановяване през периода 03.09.2021г.–13.09.2021г. на
4 262.92лв. по санкцията, наложена с отменения АУПДВ, окончателната сума
за възстановяване по оспореното решение е определена на 310 497.08лв.
Органът е посочил, че проверката за изпълнение на плана е извършена в срока за
мониторинг на договора и при спазване на давностния срок по чл.3, §1, ал.1 от
Регламент 2988/95 във вр. с чл.72, §1 от Регламент 1698/2005 във вр. с §1, т.2,
б.“а“ от ДР на Правилата за определяне на ФК, сочейки, че срока е прекъснат с
писмо из.№01-6500/903/06.12.2019г.
Решението е връчено на адресата на 11.11.2022г., а жалбата е
подадена на 22.11.2022г.
Видно от протокол №197 от заседанието на УС на ДФЗ от 19.08.2022г.,
издателят на акта Н К до посочената дата е бил изпълнителен директор на фонда.
Административното производство по издаване на оспореното
решение е образувано с посоченото в решението уведомително писмо по чл.73, ал.2
от ЗУСЕСИФ с изх.№01-6500/903-18 от 02.02.2022г., издадено от зам.изпълнителния
директор на ДФЗ Б А. Писмото съдържа фактически констатации по изпълнението на
договора между страните, идентични с посочените в оспореното решение. УП е
връчено на адресата на 04.04.2022г. Жалбоподателят не е подал възражения.
Посоченият в
оспореното решение АУПДВ №10/121/06706/3/01/04/02 с изх.№01-6500/903 от 15.09.2020г.
от изпълнителния директор на ДФЗ съдържа идентично нарушение на договора между
страните. АУПДВ е отменен с решение №260/10.12.2021г. по адм.д.№486/2020г. по
описа на КАС, в сила от 06.01.2022г. Материалите по делото на КАС са приложени
към настоящето дело. Производството по издаване на отменения АУПДВ е образувано
с писмо на органа до жалбоподателя с изх.№01-6500/903 от 06.12.2019г., връчено
на 10.12.2019г.
Преди издаване на отменения АУПДВ, на основание чл.73,ал .2
от ЗУСЕСИФ /сега ЗУСЕФСУ/ с писмо изх.№01.6500/903 от 12.08.2019г. на
изпълнителния директор на ДФЗ е образувано производство за същото нарушение на
договора, срещу което П. е подал възражение от 05.09.2019г. за неправилно определени
данни за реализираните приходи от дейността през периода 2016-2018г., срещу
констатациите досежно икономическата жизнеспособност и устойчивост на
стопанството, като е посочил за водена срещу него от м.03.2018г. кампания в
медиите като земеделски производител, отглеждащ коне. Посочил е, че
стопанството му увеличава броя на конете. Възразил е срещу методиката за
определяне на ФК. Със заповед №03-РД/30.09.2019г. изпълнителният директор на
ДФЗ на основание чл.20а, ал.2 от ЗПЗП и чл.56, ал.1 от АПК във вр.с чл.27, ал.7
от ЗПЗП е прекратил производството за издаване на РФК във връзка с измененията
в ЗПЗП, обн. ДВ, бр.51 в сила от 28.06.2019г., т.к. дължимостта на
възстановяване на БФП се установява с АУПДВ по реда на ДОПК /вж. л.471/.
Заповедта е връчена на адресата на 08.10.2019г. /вж. л.635/.
Приобщен по делото е бизнес плана на ползвателя с
наименование „Закупуване на земеделска техника-трактор и прикачен инвентар“ със
сума на инвестицията 526000лв. Част III от плана
е озаглавена „Финансов план“, като част III.2
е озаглавена „Финансово икономически статус – приходи и разходи“ и включва т.А.“Приходи“,
т.А.1.“Приходи от дейността“, таблица 12 „Производствена програма“ със заложени
финансови показатели по отделни години в таблицата и т.Б.“Разходи“ с отделни
подточки по видовете разходи. Очакваните финансови приходи от дейността за
2016г., 2017г. и 2018г. /втора, трета и четвърта година от таблицата/
съответстват на посочените суми в оспореното решение.
Приложен е договора с №10/121/06706 от 18.08.2014г. между
жалбоподателя и ДФЗ, сключен по реда на чл.35, ал.2 от Наредба №8/03.04.2008г.
за условията и реда за предоставяне на БФП по мярка „Модернизиране на
земеделските стопанства“ от ПРСР за периода 2007-2013г. с предмет: предоставяне
от фонда на БФП за извършването на дейностите, заявени за финансиране с проект
№10/121/06706, а именно: „Закупуване на земеделска техника-трактор и прикачен
инвентар“, която помощ представлява 60% от одобрените и реално извършени от
ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проекта. Част от проекта е
посочения по-горе бизнес план. Първоначално одобрената БПФ въз основа на
представените документи е в размер на 315 600лв., съгласно Таблица на
одобрените инвестиционни разходи /Приложение 1/ със срок за извършване на
инвестицията до 15.09.2015г. Съгласно т.4.18 от договора, ползвателят е длъжен
да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с
одобрения проект и Таблицата на одобрените инвестиционни разходи, а съгласно
т.4.33 ползвателят е длъжен да изпълнява одобрения проект за срок от 5 години
от сключване на договора. Съгласно т.4.5., б.“б“ от договора фондът има право
да откаже изплащането на финансовата помощ, както и да изисква възстановяване
на цялата сума по полученото авансово плащане, заедно със законната лихва към
него, когато ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по договора и
по Наредба №8/2008г. С анекс №1 от 23.02.2015г. договора е изменен досежно
одобрената БФП на сумата 314 760лв.
Заявките за авансовото и окончателното плащане по проекта,
ведно с писмата за одобрение и оторизация удостоверяват размерите на
извършените плащания по договора, идентични с посочените такива в оспореното
решение.
Разпоредената със заповед №371271/05.12.2018г. на Технически
инспекторат-РА проверка на място през периода 06.12.2018г.-07.12.2018г. е
обективирана в Контролен лист от проверката на л.330-356 от делото. Резултатите
от проверката са коректно отразени в съдържанието на оспореното решение.
Жалбоподателят не е имал възражения по констатациите в Контролния лист.
От приетите по делото основна и
допълнителна съдебно-икономически експертизи на вещо лице М.К.В. се установява
верността на изчисленията в оспореното решение относно заложените и реализирани
приходи от дейността за 2016г., 2017г. и до м.11.2018г. и процентите изпълнение
на приходите за трите пълни финансови години. Изчисленията на експерта сочат за
средно аритметично изпълнение през проверявания период от 2.66%. През
проверявания период са реализирани приходи от продукция, свързана с
инвестицията, но тези приходи са по-ниски от заложените в бизнес плана.
Стопанството има приходи и от други източници: за 2016г. в размер на
39 374.46лв. с ДДС, за 2017г. в размер на 17 688лв. с ДДС и до
01.11.2018г. в размер на 4 299.99лв. с ДДС, като на 23.11.2018г. има
издадена фактура за продажба на ябълки на стойност 7644лв. с ДДС. През 2015г.,
2016г., 2017г. и 2018г. жалбоподателят е получил финансиране от ДФЗ за
338 098.69лв., 93 533.75лв, 118 711.77лв. и 52 444.64лв.
Липсват счетоводни данни за броя на отглежданите в стопанството животни през
проверявания период. През 2016г. и 2017г. има фактури за продажба на коне и
овце. След запознаване с приетите по делото справки и документи от ИИС на БАБХ
– Вет ИС за налични животни в ЖО на жалбоподателя вещото лице сочи, че в 6 ЖО
се отглеждат животни, чието движение от един обект в друг е регистрирано в
посочената информационна система. Животните са коне, овце, свине и говеда в
различен брой през отделните години. Няма счетоводни данни за реализираните
приходи от животните.
Заключенията на вещото лице съдът
намира за обективни и достоверни, т.к. съответстват на писмените доказателства
по делото и приложимата за изчисленията нормативна база. Страните не ги
оспорват.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените по-горе доказателства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен
правен субект с право на обжалване по см. на чл.147, ал.1 от АПК, пред
компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК
във вр. с чл.73, ал.4 от ЗУСЕФСУ и чл.27, ал.6 от ЗПЗП.
В резултат на служебната проверка по
чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че оспореното решение е законосъобразен
административен акт. Съображенията за това са следните:
По компетентността на органа:
Решението изхожда от оправомощен орган в пределите на
неговата законова компетентност. Компетентността на органа е нормативно уредена
в тестовете на чл.11, ал.2, т.4, чл.11а, ал.1,
т.10, чл.20а, ал.1 и ал.5 от ЗПЗП. Според посочените норми, ДФЗ изпълнява
функциите на РА и администрира нередности по ПРСР за периода 2007 – 2013г., а изпълнителният
директор на фонда е изпълнителен директор на РА, като организира и ръководи
дейността и има правомощие да издава решения за налагане на ФК по реда на глава
пета, раздел III от ЗУСЕФСУ. Регламентацията се допълва от нормата на чл.27,
ал.6 от ЗПЗП, съдържаща препращане към реда за налагане на ФК по чл.73 от
ЗУСЕФСУ. Следователно, издателят на акта е ръководител на УО по смисъла на
чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ.
Не е налице и основанието по чл.177, ал.2 от АПК. С
решението на КАС по адм.д.№486/2020г., в сила от 06.01.2022г., е отменен АУПДВ
на органа, но отмяната е поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при издаване на АУПДВ относно реда за
възстановяване на БФП. Съдът е указал, че дължимостта на подлежащата за
възстановяване БФП следва да се установи с издаване на решение за налагане на
ФК по реда на чл.73 от ЗУСЕФСУ на основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП, т.к е налице
основанието по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ без да разглежда спора по същество.
Оспореното решение на органа е издадено след стриктно изпълнение на указанията
по тълкуване на закона в решението на КАС. В случаи, като настоящия, когато с
влязъл в сила съдебен акт бъде отменен оспорен ИАА на основанието по чл.146,
т.2 от АПК, няма процесуална пречка за издаване на нов административен акт при
съобразяване с мотивите в отменителното съдебно решение, както е сторил
административния орган. Липсата на разрешен въпрос по съществото на спора в
решението на КАС не формира сила на присъдено нещо относно спорното право.
По формата на акта:
При издаване на решението е спазено изискването на чл.73,
ал.1 от ЗУСЕФСУ за мотивирана писмена форма. Решението отговаря и на общите
изисквания за писмена форма по чл.59, ал.2 от АПК. Съдържа имената и длъжността
на издателя, неговия адресат, има фактически и правни основания за издаване и
ясно формирано волеизявление на органа. Налице е корелация между фактически
обстоятелства и разпоредителна част.
По административната процедура:
Решението е издадено при спазване на процедурата по чл.73,
ал.2 и ал.3 от ЗУСЕФСУ. Преди издаване на решението органът е дал възможност на
ползвателя да представи писмени възражения по установеното нарушение. Писмото
на органа с изх.№01-6500/903-18 от 02.02.2022г. е поставило начало на
административното производство и в него се съдържат обективираните в решението фактически
обстоятелства по преписката. Ползвателят не се е възползвал от възможността за
възражения. Неоснователно е възражението за незаконосъобразно връчване на
писмото, т.к. писмото е връчено на роднина /жалбоподателят признава, че това е
брат му/ по реда на ЗПУ с препоръчано писмо с обратна разписка, съдържаща
надлежно отбелязване за датата, начина на връчване, имената на получателя,
връзката му с адресата и има подпис на лицето. Отделно от това, жалбоподателят
не представя нови доказателства и не сочи нови фактически обстоятелства, които
да променят установените от органа факти от проверката на място по изпълнение
на бизнес плана.
В изпълнение на
общите правила по чл.35 и чл.36 от АПК решението е издадено след изясняване от
органа на фактите и обстоятелствата по случая и събиране на относимите
доказателства.
Неоснователно жалбоподателят възразява, че органът не е взел
предвид неговите възражения в предходните административни процедури. Посочените
възражения са дадени в отделни, самостоятелни административни производства,
т.к. настоящето производство е образувано от органа с писмото до адресата от
02.02.2022г. Това не задължава органа да обсъжда предходните възражения.
Независимо от това, възраженията са от такова естество, че не променят фактите
по делото, а касаят приложението на материалния закон, предмет на съдебното
производство по делото.
По материалния закон:
Решението е съответно на материалния
закон.
На основание чл.177, ал.1 от АПК решението на КАС по адм.д.№486/2020г.
е задължително за страните и настоящия съд относно тълкуването на закона. Видно
от мотивите на съдебното решение, непостигането на заложените финансови
показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрени индикатори,
поради което е налице основанието по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ за извършване
на ФК.
Доказателствата установяват сключен
между страните договор от 18.08.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка
121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСР 2007-2013г. за
предоставяне на БПФ, представляваща до 60% от одобрените и реално извършени от
ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект №10/121/06706 от 05.07.2013г.
Съгласно §1, т.12 от ДР на Наредба №8/2008г., издадена по приложението на ЗПЗП,
„проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както
и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. На основание чл.30,
ал.1 от Наредбата кандидатите за подпомагане подават в областната дирекция на
фонда заявление за подпомагане по образец - приложение №10 и прилагат документи
съгласно приложение №11. Част от заявлението е изготвен от кандидата бизнес
план, който съгласно чл.16, ал.2 от Наредбата трябва да доказва значително
подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство на кандидата чрез
постигане на една или повече цели съгласно чл.2, ал.2 и чл.3, а съгласно чл.16,
ал.5 от Наредбата бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност на
стопанството за периода по чл.16, ал.1 от Наредбата, т.е за период най-малко от
5 години. Съгласно дефиницията по §1, т.17 от ДР на Наредбата „икономическа
жизнеспособност“ е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост
на земеделското стопанство за периода на бизнес плана. Във финансовата част на
бизнес плана ползвателят на помощта е заложил приходи и разходи за всяка една
година от изпълнението на плана.
От изготвените от ползвателя на помощта счетоводни документи, чиито данни са обективирани в Контролния лист от проверката на място и основното заключение на вещото лице се установи бездействие от ползвателя, изразяващо се в неизпълнение на заложените финансови параметри в бизнес плана за посочените от органа две пълни финансови години и за 11 месеца от следващата финансова година, което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите по чл.2 от Наредбата. Съдът отчита обстоятелството, че проверените години са 2-ра, 3-та и 4-та от предвидените в плана общо 5 години. Съгласно чл.31, ал.2 от Наредбата решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с целите, дейностите и изискванията, определени в наредбата и с критериите за оценка, посочени в приложение №8. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на помощта, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е основание да бъде одобрен проектът за финансиране. Съществена част от образеца към бизнес плана – приложение №5 към чл.16, ал.1 от Наредбата е финансово-икономическия статус на проекта, отразен в част III.2, съставен от приходна и разходна част. Съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни, информация и предвиждания, позволяват на органа да прецени изпълнението на нормативните условия за икономическа жизнеспособност. Следователно, преценката по чл.31, ал.2 от Наредбата включва две самостоятелни, независими едно от друго обстоятелства. Приходите са част от бизнес плана и са носители на информацията за съответствието със задължителните условия по чл.16, ал.5 от Наредбата и са съществена част от одобрения и финансиран проект, като цялост от разходи и планирани и очаквани приходи. Докато разходите са относими към реализирането на инвестицията, реализирането на планираните приходи доказва осъществяването на целите по чл.2 от Наредбата. Те също са от особена важност, т.к. целта на мярката е подобряване конкурентоспособността на земеделието в Република България чрез преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата и насърчаване въвеждането на нови технически решения, като подпомаганите дейности следва да водят до подобряване на цялостната дейност и конкурентоспособност на земеделските стопанства чрез модернизирането на производствените условия и въвеждането на нови процеси и технологии, допринасящи за производството на качествени земеделски продукти, до подобряване опазването на околната среда и спазване стандартите на Общността и подобряване на условията в земеделските стопанства по отношение сигурността и безопасните условия на труд, хигиената и хуманното отношение към животните.
Доказателствата по делото установяват нарушения на т.4.18 и т.4.33 от договора. Ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора в съответствие с одобрения проект, част от който е бизнес плана и да изпълнява проекта за срок от 5 години от сключване на договора. При неизпълнение на нормативните и договорни задължения, след изплащане на финансовата помощ РА може да поиска връщане на вече изплатени суми при спазване на чл.51 ал.1 от Наредбата, в който смисъл са т.4.5, б.“б“ и т.8.1 от договора. При проверката за изпълнение на бизнес плана органът е изследвал цялостното изпълнение на плана за финансовите 2016г. и 2017г. и пълни 11 месеца от 2018г. в частта за планираните приходи. С установеното реализиране на значително по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане. Неизпълнението на предварително заложената в бизнес плана приходна част е ясна индиция, че ползвателят на помощта не е разходвал средствата ефективно по см. на чл.30, §2, пр.3 от Регламент /ЕС, Евратом/ №966/2012г. на ЕС и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на ЕС. Допуснатото от ползвателя на помощта нарушение на разпоредбите от Наредба №8/2008г. и договора за отпускане на финансовата помощ, изразяващо се в неизпълнение на финансовите параметри в бизнес плана през проверявания период от договора води до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите по чл.2 от Наредбата. Налице са елементите от фактическия състав за „нередност“ по чл.2, т.36 от Регламент /ЕС/ №1303/2013г. на ЕП и Съвета от 17.12.2013г. Съобразно константната практика на СЕС, нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява „нередност“, ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него. При това няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение , а е достатъчно да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд /решение от 01.10.2020г. по дело С-743/18, т.66 и т.67; решение от 06.12.2017г. по дело С-408/16, т.60 и т.61 и др./.
Неоснователно жалбоподателят
възразява за недоказаност на нарушението. Вярно е, че с получената финансова
подкрепа е извършил инвестицията по бизнес плана като е закупил земеделската
техника, но при липса на достатъчно развиваща се икономическа дейност в обема
на заложените икономически показатели в частта приходи от дейността, не може да
бъдат постигнати нормативно заложените цели по чл.2 от Наредбата. От тук следва
извода, че осъществената с финансовата помощ на фонда инвестиция не демонстрира
икономически растеж, не генерира приходи, т.е. не се ползва по предназначение.
Реализираните по-ниски приходи от дейността спрямо заложените такива засягат
условията на изпълнението на инвестицията и условията, въз основа на които
проектът е бил оценен като допустим за подпомагане. Голямата продължителност на
неизпълнението в рамките на близо три пълни финансови години от общо пет
показва постоянство при непостигане на финансовите показатели. Неизпълнението
на плана в тази част е ясна индиция, че ползвателят на помощта не е разходвал
средствата ефективно. Следователно, доказателствата по делото сочат за
неефективност на инвестицията. Неизпълнението на приходната част на бизнес
плана води до отсъствие на преследваната негова цел по чл.16, ал.2 от
Наредбата, т.к. същият не е довел до подобряване на цялостната дейност на
земеделското стопанство на кандидата. Отглежданите от ползвателя животни в ЖО и
тяхното движение през проверяваните години не води до друг правен извод поради
липса на счетоводни данни за реализирани приходи от животните, а от тук и
невъзможността да се установи в каква степен тази дейност от стопанството сама
по себе си е гарантирала неговата устойчивост през периода на бизнес плана.
Приходите от останалите счетоводни източници по основното заключение на вещото
лице, заедно с приходите от дейностите в бизнес плана и държавното подпомагане
под формата на субсидии през периода 2016-2018г., отнесени към заложените в
бизнес плана финансови приходи от продажбата на череши, ябълки и конско месо са
в общ размер, който не води до извод за устойчиво развитие на земеделското
стопанство. Заложените приходи са в пъти по-големи от действително
реализираните през периода 2016-2018г.
Определената за нарушението ФК е в
съответствие с критериите по чл.51, ал.2 от Наредбата, прецизирани в Правилата
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БПФ при установени
нарушения на чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г. /обн. ДВ,
бр.69/30.08.2019г., в сила от 30.08.2019г., изм./. Органът е приложил коректно
процентния показател за установеното нарушение, като е отчел неговия вид,
тежест, степен и продължителност във връзка с допълнителните пояснения в т.30
от приложението към раздел I „Общи
положения“ от Правилата. Касае се за нарушение продължило над две финансови
години, като реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени
средноаритметично за всички проверявани години са под 20% от предвидените
такива в одобрения бизнес план /2.66% по заключението на вещото лице/, поради
което ФК е в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора или
сумата 314 760лв. Постъпилото частично плащане по отменения АУПДВ от
4 262.92лв. органът правилно е приспаднал от размера на определената ФК,
т.к. се касае за задължение и плащане по едно нарушение. Разликата в размер на
310 497.08лв. е дължимия размер на наложената ФК.
Правилата са издадени по делегация от чл.27, ал.9 от ЗПЗП
/нова, обн. ДВ, бр.51/2019г., в сила от 28.06.2019г./. Правилата са били
предмет на съдебно оспорване, като с решение №15545/15.12.2020г. на ВАС по
адм.д.№8071/2020г., 5-членен състав съдът е оставил в сила решение
№3618/10.03.2020г. на ВАС по адм.д.№14154/2019г., с което са отхвърлени
оспорванията срещу Правилата. В мотивите на решението на ВАС, 5-членен състав е
посочено, че с Правилата се определя единствено размера на подлежащата на
възстановяване сума, докато неспазването на критериите за допустимост,
ангажимент или друго задължение от ползвателя на помощта са уредени преди това
в съответните наредби, регламентиращи условията и реда за предоставяне на
финансова помощ по мерките от ПРСР за програмния период 2007-2013г. В случая,
това е Наредба №8/2008г., която е действащо право както към момента на
кандидатстване за помощта, така и към датите на подписване на договора, на
установяване на нарушението при проверката на място и при издаване на
оспореното решение за налагане на ФК. Правилата нямат обратно действие и не
преуреждат развилите се вече правоотношения, а се прилагат спрямо юридически
факти, настъпили преди влизането им в сила, за да им се придаде нова правна
оценка. С Правилата не се извършва преценка на юридически факти – нарушения на
задължения на ползвателите по мерките от ПРСР и не се променят техните правни
последици – отказ за изплащане на поискана сума и възстановяване на
неправомерно получена финансова помощ. За ползвателят съществува предварителна
яснота за дължимото от него поведение за получаване и запазване на получената
финансова помощ в подписания с фонда договор. Както в Наредбата, така и в
договора са уредени задълженията на ползвателя и установената отговорност при
тяхното неизпълнение. Правилата са акт, чиято цел е да определят само размера
на подлежащата на възстановяване финансова помощ относно еднакви по степен,
тежест и продължителност нарушения. Вярно е че към момента на приемане на
Правилата програмния период на ПРСР 2007-2013г. е приключил, но Правилата не са
материалноправна предпоставка за налагане на подлежащата на възстановяване
сума. Задължението за връщане на недължимо получена облага е последица от
установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща
от правната уредба на ЕС, не са били спазени, като по този начин тези условия
са направили получената облага недължима. По силата на чл.193, ал.2 от АПК
съдебното решение на ВАС, 5-членен състав има действие по отношение на всички и
е задължително за настоящия съд и страните.
Спазен е мониторинговия период по
§1, т.2, б.“а“ от ДР на Правилата от 5 години за сключените преди 01.01.2015г.
договори, какъвто е процесния. Изтичането на мониторинговия период на
18.08.2019г. не изключва възможността на ДФЗ да извършва проверки за изпълнение
на договора. Мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на
помощта е длъжен да изпълнява инвестицията заедно със задълженията по договора,
включително по одобрения бизнес план. Мониторинговият период обаче не е
времето, през което органът има право да извършва проверки. Единствено
нарушенията от ползвателя на договора, извършени в рамките на мониторинговия
период могат да бъдат повод на органа за предприемане на действия по налагане
на ФК. Проверките на органа включват задължение да се установи точното
изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите от ползвателя на
помощта задължения. Следователно, независимо от това дали мониторинговия период
е изтекъл или не, органът винаги има правото и задължението по чл.27, ал.3 от
ЗПЗП да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в
рамките на периода на мониторинг на поетите с договора задължения от страна на
ползвателя, а при констатирани нарушения – да наложи ФК. Значимо ограничение за
осъществяването на контрола е 4-годишния давностен срок по чл.3, §1 от Регламент
/ЕО, Евратом/ №2988/95 на Съвета от 18 декември 1995г. относно защитата на
финансовите интереси на Европейските общности. В случая обаче този срок не е
изтекъл поради прекъсването му с действията на органа, свързани с нередността,
обективирани в издадения АУПДВ, противно на твърдението на оспорващия.
Изпълнителната давност за събиране на вземането ще започне да тече от влизане в
сила на оспореното решение.
Отсъстват предпоставките за
приложение на форсмажор по чл.55 във вр. с §1, т.44 от ДР на Наредба №8/2008г. Жалбоподателят
не твърди за обстоятелства, които попадат в дефиницията за форсмажорни такива и
не представя доказателства за уведомяване на фонда в срока по чл.55, ал.2 от
Наредбата. Представените доказателства за намаляване на разполагаемата наемна
площ от земеделското стопанство по договора за аренда от 11.03.2016г. на л.483
от делото във връзка със заповед №РД-00-663/08.06.2018г. на кмета на община
Кюстендил /вж. л.489/ не водят до форсмажор. Отделно от това, намалението на
площта е засегнало стопанството през 2019г., съгласно решението по
адм.д.№1779/2018г. по описа на КРС /вж. л.486-488/, което не е относимо към
данните от Контролния лист от проверката на място и изводите на органа за
проверявания период. Арендуваната земя е пасище и няма данни тази земя да е
използвана за реализиране на приходи за стопанската дейност в бизнес плана – за
производство на череши, ябълки и конско месо. В бизнес плана липсват заложени
приходи от сено, т.к сеното е декларирано за собствено потребление, а не за
продажба като реализирана продукция.
По целта на закона:
Решението съответства с целта на
чл.27, ал.3 от ЗПЗП за събиране на недължимо платените суми по схеми, мерки и
интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове.
На основание чл.172, ал.2, пр. последно от АПК съдът ще отхвърли
оспорването.
Поради изхода от спора жалбоподателят няма право на
деловодни разноски.
На основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят дължи
заплащане на ДФЗ на деловодни разноски в размер на 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.24, изр.2 от Наредба за заплащането на
правната помощ във вр. с чл.37 от ЗПП. Съгласно придружителните писма на л.438
и л.652 от делото други разноски не се претендират.
Мотивиран от горното, съдът
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на П.Д.П.
/с посочени лични данни/ срещу решение №10/121/06706/3/01/04/03 за налагане на
финансова корекция с изх.№01-6500/903-19 от 06.07.2022г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА П.Д.П. да
заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. /сто лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето
му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: