Р
Е Ш Е Н И Е
№
ГР. ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, 05.01.2016 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ
районен съд, пети състав, в
публично заседание на десети
декември, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА ЛИЧЕВА
при секретаря Р. А., като разгледа
докладваното от съдията Личева гр. д.
№ 856 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 127 ал. 2 СК.
Ищецът С.В.Т., чрез пълномощник адв. М.С. от ВТАК сочи в исковата молба, че е баща на детето Н.С.Т., р. на
29.09.2011 г., роден от съвместното му съжителство с ответницата Р.В.Н.. Преди
повече от две години Н. напуснала семейното жилище и
грижите спрямо малолетното дете останали в тежест на ищеца и неговата майка.
Двамата осигурявали всичко необходимо за задоволяване на ежедневните му
потребности, както и обич и емоционална подкрепа. Майката не осъществявала контакт с детето си през годините, както и не се интересувала от него. Към настоящия
момент ищецът живеел на съпружески начала с друга жена, от която имал родено
малолетно дете. Начо познавал единствено нея като негова майка, към която бил
силно привързан.
Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете на него - като негов баща;
да бъде определено местоживеене на детето
в дома на бащата в ***; на
майката да бъде определен подходящ режим
на лични отношения; ответницата да бъде осъдена да заплаща подходящ размер издръжка, считано от влизане на решението в сила.
Ответницата Р.В.Н. е призована по реда на
чл. 47 ал. 1 ГПК, като в
законоустановения срок не се яви да получи книжата по делото. Прието е от съда,
че ответницата е редовно призована с получаване на съобщението, по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК. Назначен е особен представител в лицето на адв. М.Р. от ВТАК. В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от особения представител на
ответницата. Заема се становище, че предявеният иск е неоснователен, тъй
като не били ангажирани доказателства от страна на ищеца в какви
отношения са били страните, както и дали бащата
разполагал с постоянни доходи, с които да осигурява пълноценен живот на
детето си.
Предложи на съда
да бъде постановено съдебно решение, с
което да бъде отхвърлен предявеният от ищеца иск.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от У-ние
за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №33 от 19.01.2012 г., Н.С.Т. е
малолетен- роден на *** г. във Великобритания с баща С.В.Т. и майка Р.В.Н..
Видно от
събраните по делото гласни доказателства
чрез разпит на св. И. и З., както и от изготвения
и приет като доказателство по делото социален доклад № ЗД-11-289/04.12.2015 г., от
Към момента
ищецът, заедно с И.З. работят в
Република Италия, откъдето периодично се
завръщат в Република България. Въз основа на доходите които реализират,
осигуряват финансова стабилност на
детето, а при завръщането си в България
и емоционална близост. Детето е емоционално привързано както към
баба си, така и към баща си и втората му съпруга, която счита и нарича своя майка. Основните
ежедневни потребности на Н. са изцяло задоволени, тъй като бащата и неговото
семейство обитават двуетажна къща, обзаведена с всичко необходимо за нормален
живот. За детето е осигурено достатъчно лично пространство, лични вещи и добри хигиенно – битови условия. Общува с
деца на неговата възраст, с редовен имунизационен статус. Н. се отглежда в стабилна семейна
среда. Поради невъзможност да бъде
установено местонахождението на майката, социалните работници по обективни
причини не са могли да оценят желанието на двамата родители за сътрудничество
между тях при отглеждане и възпитание на
детето.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът
по чл.127 ал. 2 от СК е процесуално
допустим, а разгледан по същество се явява основателен, поради следните
съображения:
Детето от
раждането си се отглежда само в семейна среда, като към настоящия момент H. получава
пълно задоволяване на своите обичайни и извънредни потребности. Детето е
обградено с вниманието и любовта на своето семейство - баба, баща и неговата
съжителка, която счита за своя майка. За него се полагат необходимите грижи,
като не е установено да има специални
здравни, образователни, или социални потребности, които да налагат специфика
при отглеждането и възпитанието му. Ищецът и неговата съжителка, подпомагани от
св. И. се справят
със своите родителски задължения, като са осигурили подходящи битови условия,
стабилна семейна среда, близка емоционална връзка и подкрепа.
Майката на
детето е напуснала семейното жилище
преди повече от две години, като е преустановила контакта с детето и
осъществяването на родителските
задължения. Понастоящем Р. Н. е с
неустановено местонахождение, в което се убеди и съда. Същата не полага грижи
за Н., не
осъществява контакти с него и с ищеца,
както и поради тези причини липсва воля между
страните относно съвместното упражняване на родителските права.
Поради невъзможност
да бъде постигнато съгласие между страните относно упражняване на родителските
права по отношение на детето Н., определяне на местоживеенето му при единия родител,
режим на лични отношения и издръжка, тези въпроси следва да бъдат разрешени от
съда.
Родителските
права по отношение на Н. с оглед събраните по делото доказателства и с оглед най-
добрия интерес на детето, следва да се предоставят на бащата - С.В.Т., като майката Р.В.Н. ще има право на лични контакти със своето
дете, като го взема при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 9:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
Местоживеенето на детето следва да бъде определено при
неговия баща С.В.Т., с настоящ адрес ***. Майката Р.В.Н. следва да
бъде осъдена да заплаща издръжка в минималния, изискуем от закона размер, съобразно разпоредбата на чл.142 ал.
2 от СК. Към настоящия момент МРЗ за страната е 420.00 лв., като минималния
размер издръжка представлява сумата от 105.00 лв. Издръжката следва да бъде
заплащана на детето Н.С.Т., чрез
неговия баща и законен представител – С.В.Т., считано от влизане на решението в законна сила, до настъпване на
законни причини за
изменение, или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа, до
окончателното заплащане на сумата.
Водим
от горните съображения и на основание чл. 127 ал. 2 от СК, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на
родителските права, по отношение на роденото от съвместното съжителство
дете Н.С.Т., р. на *** на БАЩАТА - С.В.Т., като майката
- Р.В.Н. има право на
следния режим на лични отношения: Да взема детето Н.С.Т. при себе си всяка първа и
трета седмица
от месеца, от 9:00
часа в събота, до 17:00 часа в неделя, както и един месец през лятото,
когато бащата
не е в платен годишен отпуск.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето при неговия баща - С.В.Т., с настоящ адрес ***.
ОСЪЖДА Р.В.Н., с постоянен адрес
***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на Н.С.Т., р. на ***, чрез неговия баща и законен представител - С.В.Т., месечна
издръжка в размер на 105.00 (сто и пет) лв., считано
от влизане на решението в сила, до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, от настъпване на падежа, до
окончателното изплащане на сумата.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред ВТОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: