Р Е
Ш Е Н
И Е
№
19
гр. Габрово, 15.02.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен съд в открито
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ГЕНЖОВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. КОСЕВА
С. МИЛАНЕЗИ
при секретаря В.
Килифарева, като разгледа докладваното от съдията Косева В.гр.д.№8 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение №311 от 26.11.2018г. по гр.д.№586/2017г.
Севлиевският районен съд е отхвърлил предявените от З.Д.З.,
с ЕГН **********,*** и Н.Д.З., с ЕГН **********,***, против Ч.В.Б., с ЕГН **********,***, искове за осъждане ответника
да заплати на ищците сумите: 3 500,00 лева, представляваща обезщетение за причинени, през юни месец 2016г., имуществени вреди в недвижими
имоти, представляващи - УПИ № III - 12, 26, кв. 2 по плана на с. Табашко, Община Севлиево и
УПИ № II - 12, кв. 2 по плана на с. Табашко, Община
Севлиево, включващи унищожен 50 метра жив плет от
габър, премахната 30 метра оградна тел с 15 броя циментови коли, унищожени чрез
отсичане един орех и един лешник, 16 броя плодни дръвчета - сливи, круши и
ябълки, един декар унищожена тревна площ и разходи по трасиране на имотната
граница; 500,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на наследодателката на ищците М.С.З.,
с ЕГН **********, починала на 14.12.2017г., изразяващи се в причинен стрес, огорчение и разочарование
от описаното унищожение в посочените имоти;
ведно със законна
лихва от датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумите, като
неоснователни.
Присъдени са и разноски.
В законният срок решението е
обжалвано от Зл. З.,***, като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се
излагат следните основни възражения: Пред първата инстанция ответника не успял
да обори презумпцията за виновност, а събраните доказателства установили автора
на извършеното деяние, както и наличието на всички законови предпоставки на
непозволеното увреждане. Неправилно
районният съд отхвърлил претенциите с мотив, че е налице несъвпадение във
времето на извършения деликт, посочено в исковата молба и установен от данните
по делото. Ищцовата страна не можела да конкретизира с точност датата на
извършване на деянието, тъй като не била непосредствен свидетел, а разбрала в
последствие за него. Точния момент на
извършване на деянието не бил елемент от фактическия състав на правната норма
чл.45 ЗЗД. Неправилно съдът не кредитирал показанията на св. К.. Казаното
от него, че е унищожен живия плет и
плодните дръвчета, се припокривало с показанията на св. К., който извършил
самия акт на непозволеното увреждане. Неправилно не били ценени показанията му
и в частта за плододаването на дърветата към момента на тяхното отсичане. Заключението на вещите лица, че дърветата са
излезли от период на плододаване били изготвени на база Наредба за базисните
цени на трайните насаждения, която била остаряла и теоретична. Вещите лица обаче посочили, че ореха бил в
период на плододаване и с отсичането му собственика загубил възможността да
получава плодовете му. Неправилно била
отхвърлена и претенцията за неимуществени вреди. По делото било доказано, че
майката на жалбоподателя /починала/ се разстроила и преживяла стрес, след като
видяла какво е станало.
Претендирано е обжалваното
решение да се отмени, да се уважат изцяло направените претенции и да се
присъдят разноските по делото.
Съдът, като
взе предвид представените по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Пред районният е претендирано Ч. Б. да бъде осъден да заплати на ищците сума в общ размер на 4 000 лв., представляваща
причинени имуществени и неимуществени вреди, от които 3 500 лв. - имуществени
вреди представляващи
унищожен 50 метра жив плет от
габър, премахната 30 метра оградна тел с 15 броя циментови коли, унищожени чрез
отсичане един орех и един лешник, 16 броя плодни дръвчета - сливи, круши и
ябълки, един декар унищожена тревна площ, разходи по трасиране на имотната граница и 500 лева
неимуществени вреди изразяващи се в причинен стрес, огорчение и разочарование
от вида на извършеното унищожаване, ведно със законна лихва върху присъденото
обезщетение за вреди от момента на увреждането до окончателното плащане на
присъдената сума
Първата инстанция е квалифицирала
претенциите по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, тъй като твърдяните вреди са настъпили в резултат на
поведение на ответника Ч.В.Б. и наети от него лица.
Правилно при изложените факти и
обстоятелства в исковата молба и отговора районният съд е квалифицирал исковата
претенция- чл.45 и чл. 49 ЗЗД - твърдение за причиняване на вреди с деяние на
ответника, с деяние по нареждане на ответника (в който случай има посредствено
извършителство и отговорността е пак за лично поведение по чл. 45, ал. 1 ЗЗД)
или с деяние на лице, комуто е възложена от ответника някаква работа (чл. 49 ЗЗД).
В
исковата молба се твърди, че ответникът причинил на ищцата М.З.- починала по
време на производството пред първата инстанция и заместена от нейните
наследници /собственици на недвижими имоти, представляващи - УПИ № III - 12,
26, кв.2 по плана на с. Табашко, общ. Севлиево, с обща площ от 1035 кв.м., от
които собствено място от 565 кв. м. и УПИ № II - 12, кв. 2 по плана на с.
Табашко, общ. Севлиево, с площ от 819 кв. м./, имуществени и неимуществени
вреди, като самоволно навлязъл в имота им: 3 500 лв. - имуществени вреди включващи
унищожен 50 метра жив плет от габър, премахната 30 метра оградна тел с 15 броя
циментови коли, унищожени чрез отсичане един орех и един лешник, 16 броя плодни
дръвчета - сливи, круши и ябълки, един декар унищожена тревна площ и разходи по
трасиране на имотната граница и 500 лева неимуществени вреди изразяващи се в
причинен стрес, огорчение и разочарование от вида на извършеното унищожаване.
В
отговора на исковата молба ответникът е оспорил изложеното в същата. Посочил е,
че периодично през годините съгласувано
със сина на М.З., единствено ответника и за негова сметка почиствал тъй
наречения жив плет, като винаги съгласувано с З.З. възлагал на работници да го
изрязват и никога нямало проблем. В случая отново изрязването на този плет
станало след съгласуване и изрично съгласие на З.. Той сам поискал наетия
работник освен това да отсече три изсъхнали дървета и в неговия имот, като
казал, че не му трябват и не иска дървесината. От 2015г. Б. и З. преговаряли първия да закупи недвижимите имоти, за които
става въпрос по делото. Появил се и друг кандидат да ги закупи- В.К. и тъй като
Б. не желаел да участва в наддаване на имотите, З. го заплашил, че ще види
какво ще стане и подал жалба до прокуратурата срещу ответника, а и до съда,
след като минало много време от изрязването на живия плет, и трите дървета. Никога
имота на З. не е бил ограден откъм неговите места с оградна тел и циментови
колове, с изключение на един малък участък от около 6-7 метра, точно зад
къщата, който още си стоял, никога не било имало друга ограда и колци, още
по-малко с отлят бетон в имота на З.. Не бил премахван орех на възраст 45-50г.
След 2006г. в мястото на З. дърветата били малко на брой, стари, амортизирани и
изсъхнали.
За да отхвърли претенциите районният съд е
изложил следните съображения: По делото не е установено и доказано да е
премахната ограда в процесният имот- ограда от тел и колове. За такава ограда
говори единствено св. К., чиито
показания първата инстанция не е ценила в тази част и е обосновала защо- те са
противоречиви и не се подкрепят от другите доказателства по делото и от
показанията на другите свидетели. Първата инстанция е приела още, че
изрязването на живия плет е станало със съгласие и знание от страна на З.,
което се установява и от показанията на св. К. и от заявеното от З. в приложената
преписка по ДП №620/2016г. на МВР- Севлиево. Освен това към момента на
изготвяне на заключенията на вещите лица, тъй като габъра е бързорастящ вид,
вече на мястото на орязяния е налице нов
"жив плет", с височина
-1,50-2,00 м., с дължина L- 49 м., ограждащ част от северозападната част на имотите и ограничаващ
черния път между двата имота. От показанията на разпитаните по делото свидетели
не е установено ответника Б. да е отнел дървесината от отрязаните дървета-
напротив от извънсъдебното признание на ищеца З.З., обективирано в подписаният
от същият протокол за разпит по ДП № 620/2016г. на РП – Севлиево е установено,
че отрязаните плодни дървета, са оставени на място и след това последният
разрешил на съседите да вземат част от тях. Твърдените причинени имуществени
вреди представляващи един декар унищожена тревна площ и разходи по трасиране на
имотната граница, не са установени по
делото от нито един доказателствен източник, поради което не следва да се
обсъждат. С оглед неустановяване на причиняване от ответника на процесните
имуществени вреди, не се установи ответника да е причинил и претендираните
неимуществени вреди, изразяващи се в причинен стрес, огорчение и разочарование
от вида на извършеното унищожаване в имота на първоначалната ищца.
Решението
на първата инстанция е валидно и допустимо.
По
отношение на изводите в решението на първата инстанция за недоказаност на
твърдението за причинени
имуществени вреди представляващи един декар унищожена тревна площ и разходи по
трасиране на имотната граница, във въззивната жалба не са изложени възражения, които да бъдат обсъдени.
Правилен е извода на районният съд, че за тази претенция не са представени
доказателства и същата е неоснователна.
Неоснователно
е възражението във въззивната жалба, че районният съд отхвърлил претенциите с мотив, че е
налице несъвпадение във времето на извършения деликт, посочено в исковата молба
и установен от данните по делото. Първата инстанция е отхвърлила
претенциите не поради това, а поради
недоказаност на същите- тъй като не се установява и доказва наличието на предпоставките на
непозволеното увреждане.
Въззивната
инстанция също счита, че твърдението за премахната 30 метра оградна тел с 15
броя циментови коли в имота на ищците, не се доказва по делото- не е доказано такава ограда въобще да е имало,
а не може да се нанесат вреди чрез премахване на нещо несъществуващо. За ограда говори единствено св. К., чиито показания в тази част не следва
да се ценят, както правилно е преценила и първата инстанция, тъй като те не се
подкрепят от другите доказателства по делото и другите свидетелски показания,
противоречиви са и свидетелят е заинтересован, тъй като видно от данните по
делото той има спор за граници /и
премахната ограда/ с ответника Б.. В посочените
части показанията на К. са в
противоречие с показанията на свидетеля С.К., който не сочи да е премахвал
ограда в процесният имот. Няма данни да е премахвана ограда в процесният имот и
в показанията на останалите свидетели, които са заявили, че са очевидци - Л.И.Л.и П.Т.С.. Дори
св. Л., който е бил в дома на св. К./ на гости/, когато е сечено в имота на
ищците, е заявил :"Не съм виждал мрежи и бетонни колове", св. С.,
съседка на мястото на ищците също е заявила: " Как да има колове, не е
имало колове, огради", както и св. М.е потвърдил пред съда: "Нямаше
бетонни колове, кой да ги слага, нямаше такова нещо".
Наличието
на данни по делото за премахната ограда - констативен протокол от 16.05.2017г.,
изготвен от комисия от служители на Община Севлиево, касае друг период и друга
година- м. май 2017г. и е за ограда от бетонови колове и мрежа изградена от К.между
неговия и на Б. имот / а не за ограда на имота на З./. Поради това районният
съд е посочил, че става въпрос за друг период, а не, че отхвърля претенцията на
ищците, тъй като "е
налице несъвпадение във времето на извършения деликт", както се твърди във
въззивната жалба.
Неоснователно
е и възражението във въззивната жалба, че неправилно районният съд отхвърлил и
претенцията за вреди за унищожен 50 метра жив плет. Видно от доказателствата по
делото- заключенията на вещите лица,
"така нареченият жив плет
не е нищо повече от синурна граница, съставена от издънки на отрязани габърови
дървета, вероятно посяти в миналото и за да добие вид на жив плет е необходимо
подрязване поне 3-4 пъти в годината" /в.л.К./. Това вещо лице е посочило в с.з. на
29.03.2018г. пред РС, че това не е "жив плет", а габърови дървета,
които са изсичани периодично и са избили издънки. Издънките растяли много бързо
и когато вещото лице е ходило на място те са били около 1,30м. Издънките не са били подрязвани 3-4 пъти
годишно, а според вещото лице "може преди това да е рязано преди 2-3
години". На мястото на изрязаното поникват 3-4-5 нови. Вещото лице П.също
е посочило в заключението си, че "живия плет от габърови издънки с
височина -1,50-2,00 м. е с дължина L- 49 м., огражда част от северозападната
част на имотите и ограничава черния път между двата имота, използвал се е като
ограда на имота, който е в края на регулация със земеделската земя". Посочено е още, че след изрязването му,
прорастването в продължение на 1г. и четири месеца е достатъчно и след оформяне
чрез подрязване на новите клони, може да придобие вид на поддържан жив плет, но
понастоящем не е поддържан, както не се знае в какво състояние е бил през
2016г., за да се остойности. А от показанията на св. Д.се установява, че
изрязването на така наречения от ищците "жив плет", който категорично
по делото има данни, че не е бил поддържан от тях, е станало със знанието и
изричното съгласие на З.. В случая дори няма нужда да бъде коментирано, че е
налице извънсъдебното признание на този факт от ищеца З.З., обективирано в подписаният от
същият протокол за разпит по ДП № 620/2016 г. на РП – Севлиево.
Неоснователно
е възражението във въззивната жалба, че неправилно не били ценени показанията
на св. К. в частта за плододаването на дърветата към момента на тяхното отсичане,
а заключенията на вещите лица, че дърветата са излезли от период на
плододаване, били изготвени на база Наредба за базисните цени на трайните
насаждения, която била остаряла и теоретична.
По делото
категорично се установява от всички разпитани по делото свидетели, че са
отрязани плодни дръвчета от имота на ищците- ответникът Б. е наел за това св. К.
и му е посочил какво да прави. Същите обаче като дървен материал не са
присвоени от ответника- налице са изрични показания на свидетели, че те са
раздадени от З. на негови съседи- показанията на св. С. и извънсъдебното признание на ищеца З.З.,
обективирано в подписаният от същият протокол за разпит по ДП № 620/2016 г. на
РП – Севлиево, че отрязаните плодни дървета, са оставени на място и след това
последният разрешил на съседите да вземат част от тях. Тези дървета не са били
в плододайна възраст- видно от показанията на св. Д., С. и М., а и от заключенията
на вещите лица. В.л. К. е посочило, че "в имота е имало една престаряла
овощна градина от ябълки, круши и сливи на възраст над 50
години", което
е установил при огледа на дънерите, а в.л П.изрично е посочило, че "овощните дървета, които са изрязани, определено
въз основа на пъновете, които са останали и израслите издънки, възрастта им
предполага, че са изчерпали възможността им за плододаване". Следователно
правилно и законосъобразно районният съд и в тази част е базирал изводите си на
събраните по делото доказателства, като ги е обсъдил подробно, поради което
въззивната жалба също се явява неоснователна досежно тези възражения. Не може
да се приеме нещо различно, при така установените по делото доказателства,
както се претендира във въззивната жалба- че дърветата са давали плод, само
защото според жалбоподателя наредбата по която са работили вещите лица била
остаряла. Тази наредба е действаща, не е
отменена и се прилага, а освен това, както е посочено и по- горе, заключенията
на вещите лица са потвърдени от показанията на посочените по- горе свидетели. Единствено
показанията на св. К. са в обратния смисъл на установеното по делото от другите
свидетели и вещите лица, поради което правилно не са ценени, а освен това,
както вече е посочено, същите са противоречиви, заинтересовани и се
опровергават от другите доказателства по делото и в тази част.
Неправилно
е обаче решението на районният съд в частта, в която не е присъдена сума за
непозволено увреждане за отрязаното дърво орех. Видно от данните по делото и
заключенията на вещите лица, това дърво е било в плододайна възраст- същите са
видяли и обследвали дънера му. Районният съд е посочил, че съгласно констативният
протокол от 16.05.2017г. изготвен от комисия от служители на Община Севлиево, е
констатирано, че в имота на М.З., в с. Табашка, е премахнато дърво орех, най – вероятно през периода май – юни
2016г., но не е посочил, защо не приема, че с това е налице увреждане от страна
на ответника по отношение на ищците, при положение, че това дърво, както е
посочено по- горе, е било плододайно /за разлика от другите/. Видно от
заключението на вещото лице П., възрастта на ореха е 23 години, а разходите които са вложени по отглеждането му
и стойността на пропуснатите добиви от него, в 27-те години, които остават за
плододаване са - 251,21 лв. Следователно тази сума следва да се присъди на З. и
решението на районният съд в тази част, до размер на сумата 251,21 лева, следва
да се отмени.
Неправилно
е и решението в частта, в която изцяло е отхвърлена претенцията за
неимуществени вреди. Неправилно районният съд е приел, че с оглед
неустановяване на причиняване от ответника на процесните имуществени вреди, не се
установява да е причинил и претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в
причинен стрес, огорчение и разочарование от вида на извършеното в имота на
първоначалната ищца. Същата е претендирала неимуществени вреди поради
преживяния стрес, че някой е влязъл и
отсякъл от имота й дървета / макар същите да не са били плододайни и да
не е присвоен дървения материал от тях/. Видно от показанията на св. К., които
не са оборени в тази част, тя "се разплакала се, разстроила се, станало й
лошо". Напълно логично е жената да се е разстроила, че са отсечени
дърветата, засадени от нейните прародители, които за нея са имали сантиментална
стойност /дори с това имуществени вреди да не са нанесени/, поради което въззивната инстанция счита, че претенцията за
неимуществени вреди следва да се уважи до размер на сумата 100 лева, определена
по справедливост. До този размер решението на първата инстанция в частта, в
която искът за неимуществени вреди е отхвърлен, следва да се отмени.
Върху
сумите за имуществени и неимуществени вреди, които въззивната инстанция намира,
че са основателни и доказани, следва да се присъди законна лихва от подаване на
исковата молба- 29.05.2017г. Защото точната дата на уврежданията не може да се
установи по делото, както е посочено и във въззивната жалба, за да се присъдят
сумите от деня на увреждането. Св. К., е посочил, че М.З. се е разстроила, като
е разбрала за извършеното "през
пролетта на 2017г.", кога точно като дата
е отсечено дървото орех също не може да се установи категорично по
делото. Следователно единствената дата, от която е възможно присъждане на
лихва, е датата на подаване на исковата молба пред първата инстанция.
Разноски: С
оглед изхода на делото следва да се присъдят разноски за двете съдебни
инстанции, съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. Страните са
представили списъци за разноски. Съобразно уважената част от исковете дължимите
разноски на З. са в размер на сумата 89,11 лева. Съобразно отхвърлената част от
исковете дължимите разноски на Б., са в размер на сумата 729,75 лева.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №311/26.11.2018г. по гр.д.№586/2017г. на РС- Севлиево в частта, в която
е отхвърлена претенцията на З.Д.З., с ЕГН **********, против Ч.В.Б., с ЕГН **********,
за имуществени вреди до размер на сумата 251,21 лева и за неимуществени вреди
до размер на сумата 100 лева, както и в частта за разноските, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Ч.В.Б.,
с ЕГН **********,*** да заплати на З.Д.З., с ЕГН **********,***, сумите: 251,21 лева /двеста петдесет и един лева и
двадесет и една стотинки/,
представляваща обезщетение
за причинени, през юни месец 2016г., имуществени вреди в недвижими
имоти, представляващи - УПИ № III - 12, 26, кв. 2 по плана на с. Табашко, Община Севлиево и
УПИ № II - 12, кв. 2 по плана на с. Табашко, Община
Севлиево, за унищожен чрез отсичане един брой дърво орех; 100,00
лева, /сто лева/ представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на наследодателката на З.- М.С.З., с ЕГН **********, починала на 14.12.2017г., изразяващи се в причинен стрес, огорчение и
разочарование, ведно със законна лихва върху двете суми от 29.05.2017г.,
до окончателното изплащане на сумите.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №311/26.11.2018г. по гр.д.№586/2017г. на РС- Севлиево в останалата
част.
ОСЪЖДА З.Д.З., с ЕГН **********,***,
да заплати на Ч.В.Б., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в
размер на 729,75 лева /седемстотин двадесет и девет лева и седемдесет и пет
стотинки/.
ОСЪЖДА Ч.В.Б., с ЕГН **********,***
да заплати на З.Д.З., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в
размер на 89,11 лева /осемдесет и девет лева и единадесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: