РЕШЕНИЕ
№ 5572
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20241100103089 по описа за 2024 година
искове с пр.осн. чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът – Д. В., в исковата си молба и уточнение на същата от 22.03.2024г.,
твърди, че през учебната 2021г. - 2022г. бил студент в редовна форма на обучение в
Машиностроителния факултет на Технически университет.
На 09.07.2021г. със Заповед № 1170-09/07/2021г. на инж. В.Ц. - ръководител на отдел
„Студентски общежития и столове“ на Техническия университет, бил настанен в студентско
общежитие с адрес в гр. София, ж.к. *******“, *******. Тази сграда се стопанисвала от
Ответника като студентско общежитие, в което се настаняват студенти, които се обучават в
Техническия университет.
00
На 27.02.2022г., около 21,ч. тръгнал да излиза навън от студентско общежитие (т.е.,
от *******“, находящ се в ж.к. Студентски град, гр. София). След като излязъл през
изходната врата и при извършване на опит за слизане по стълбите пред него, стъпил накриво
и е паднал на земята. Това се дължало на две основни причини:
1. поради напълно повредените стълби пред студентското общежитие,
2. поради факта, че към момента на инцидента разрушените стълби пред студентското
общежитие били покрити с непочистен сняг и киша.
След падането по стълбите изпитал много остра болка в областта на глезена на
десния си крак. Било установено счупване на крак и по-точно „S82.60 - Счупване на външен
(латерален) малеолус, закрито“. Оперативното лечение предполагала заплащане на
1
консумативи. Последвала и втора операция.
С оглед изложеното, ищцата моли да се осъди ответникът – Техннческн
уннверснтет, да му заплати:
- сумата от 30 000 лева - представляващи претърпени неимуществени вреди от
инцидента, ведно със законна лихва (Банка: Банка ДСК BIC: STSABGSF, IBAN: *******,
Титуляр: Д. В.); и сумата от 7 162,79 лева, мораторна лихва за периода от 27.02.2022г. до
15.03.2024г.; и
- сумата от 1 265 лева, имуществени вреди, ведно със законната лихва.
Претендира и разноски.
Ответникът - Техннческн уннверснтет, оспорва иска:
- не се оспорва, че ищецът е бил студент, настанен в общежитието; нямало
доказателства за инцидента;
- ремонтът на стълбите бил планиран, евентуално, прави възражение за
съпричиняване;
- оспорва, изложенията в исковата молба оздравителен процес.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че общежитието се стопанисва от университета и че студентът е бил
настанен там. Предложено е, от страна на ответника, да се заплати сумата от 1 265 лева, като
финансова помощ (чл. 175 от ГПК). Признато е че е извършен ремонт през пролетта на
2022г.
Фотоматериалите, приложени по делото, не са оспорени (Решение № 1062 от
10.11.1986г. по гр.д. № 655/86г., II г.о. на ВКС; Решение № 136 от 11.04.2011г. по гр.д. №
602/2010г., IV г.о. на ВКС и р. 1510-77-I). От представения материал се вижда състоянието
на стълбището (л. 17-19), а също така и на ищеца (л. 71-2).
Събрани са гласни доказателства. Разпитани са св.св. Д., Х., В.а (показанията ù са
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е майка на ищеца) и М.. От показанията им се
установява, че:
- св. Д.: познавал ищеца - били приятели. На 27.02.2022г. около 21ч. вечерта бил пред
общежитието на Технически университет - ******* блок и чакал Д., за да се видят. Той
излязъл и като слизал по стълбите, застанал накриво и паднал на земята. Първонабално
свидетелят приел, че не е сериозно, но г-н В., започнал и да се оплаква, че го боли глезенът;
не можел да стане. Д. му помогнал да се изправи, качил го в колата си (паркирана малко след
входа) и го закарал в болница „Токуда“. Там не ги приели, а ги изпратили в „Пирогов“.
По време на инцидента, стълбите пред общежитието били изпочупени и не били
2
изчистени. Счупените плочки си били там и били покрити със сняг. На мястото нямало
табели за сигнализиране на опасност или ограничителни ленти, където са счупени стълбите.
Чутото от ищеца впоследствие, по правната си природа представлява косвен разпит
на самата страна, което означава, че в съответните части, показанията на свидетеля са
недопустими.
- св. Х.: бил приятел на ищеца и му носел храна в „Пирогов“ за периода от
02.03.2022г. до 08.03.2022г. Впоследствие видял ищеца с патерици.
За останалата част от показанията на този свидетел (чуто от ищеца), важи посоченото
по-горе.
- св. В.а: от м. март 2022г.- до м. май 2022г. след случилото се, ищецът не можел да се
обслужва сам. Предвижвал се с патерици и инвалидна количка. За това време свидетелят си
взел неплатен отпуск, за да му помага.
Болките намалели през есента, но изпитваше такива сутринта и при студеното време.
През м. февруари 2023г. имало и втора операция. След годината от първата операция
трябвало да се извади желязото, сложено в крака. Имало отново големи болки след
операцията.
Придвижването с патерици и с количка било доста време. Идвали от Сърбия в
„Пирогов“ на преглед (два три месеца, докато лекарите не казали, че може да започне да се
движи с крака). Операцията се състояла през м. март. В края на март посетили университета
заедно с адвокати. Г-н В. се качил с патериците до втори етаж. Свидетелят не помни, но
мисли, че е ползвал асансьор.
- св. М.: Към момента на инцидента била домакин на бл. 59. От студенти
разбрала за инцидента (казали ù, че бил настанен в 702 стая).
Д. В. бил настанен м. октомври 2021г. и 5 месеца влизал и излизал от едно и също
място в блока. Стълбите пред блока били счупени. Подадена била рекламация към
ръководството и се изчаквало време, което да е подходящо за ремонт. Стълбите били
счупени преди октомври, но отстрани имало здрави стълби, които можели да се ползват (с
оглед снимките л. 17-19, действително има малък участък от страни, който може би е
здрав и който едва ли е удобен, ако целта е да се излезе напред към улицата; остава
проблемът и с непочистения сняг). Ремонтът бил през м. април.
Останалата част от показанията на свидетеля са ирелевантни.
С посочените уточнения, съдът кредитира показанията на свидетелите, като, относно
майката приема, че нормално, представената негативно ситуация е леко подсилена.
Депозирано е заключение на СМЕ, неоспорена от страните и приета от съда, като
компетентно изготвена. От нея, както и от разпита на в.л. в о.с.з. се установява, че:
На 27.02.2022г. около 21ч. ищецът е тръгнал да излиза навън от студентското
общежитие в ж.к. *******, гр. София. След като излязъл през изходната врата на
общежитието и при извършване на опит за слизане по стълбите стъпил на криво и паднал на
3
земята. Към момента на инцидента стълбите били разрушени и покрити с непочистен сняг и
киша. Стълбите не били обезопасени по никакъв начин (напр. чрез предпазна лента, или
знак за „внимание / опасно”).
След падането по стълбите, ищецът изпитал много остра болка в областта на глезена
на десния си крак. Негов приятел го е закарал с лек автомобил в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“. След направените изследвания била поставена диагноза „счупване на външен
(латерален) малеолус, закрито“. Наложило се оперативно лечение, като ищецът бил
хоспитализиран в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ на 02.03.2022г.
Болката може да трае в близките 15-20 дни – има се предвид остра болка и ако се
стъпва. Иначе в първите 10 дни болката е силна, ходи се с патерици, за да няма натоварване
върху крака със счупена малка кост на глезена. Когато не се стъпва и няма напрежение
болката е по-лека и постепенно отшумява, на база на това, че се вземат болкоуспокояващи,
притовъзпалителни лекарства, ако се налага. Не се препоръчва и не е желателно да се прави
физиотерапия и т.н. до отшумяване на периода с остра болка. Затова се дава болничен в
продължение на 30 дни, за да има някакво възстановяване и след това вече с
противовъзпалителни, болкоуспокояващи, може да се провежда и физиотерапия, да се правят
масажи, но пак се продължава с щадене на крайника – било с патерица, проходилка или
помощ от близък човек в къщи, което е просто наложително.
Стъпването на криво и падането от счупени стълби може да причини възникналният
здравословен проблем на ищеца в конкретния случай. Установено е счупване на външен
(латерален) малеолус, закрито на десния крак.
Същността и характера на посочената диагноза е било счупване на фибулата на
десния крак. Възникналият здравословен проблем и последвалата операция са предизвикали
силни физически болки и психически дискомфорт за ищеца, които са продължили дълго
време. Този вид травма е придружена със силна и остра болка с невъзможност да се стъпва
на крака, възможно е не веднага, но до половин час да се получи оток. Няма точна стойност
по скала, какъв тип е болката, тя е строго индивидуална, но общо взето е силна болка, която
не търпи подвижност, да бъде в движение, стъпване, ротация на крака, на самото стъпало.
Несъзнателно самото счупване се обездвижва.
Извършено е мануално фиксиране с 1/3 тибуларна плака и поставени винтове за
укрепване.
Обичайният процес на възстановяване е около 4-6 месеца. Рискът е минимален за
ненапълно възстановяване или повтаряне на същия проблем в бъдеще.
Има минимална вероятност за ненапълното възстановяване свързано с диагнозата.
Малка е вероятността да се получи същата травма на същото място. Не би било възможно
травмата да се повтори при извършване на резки или интензивни физически движения. След
определен период от време костта има способност да се възстанови напълно.
При подобни здравословни проблеми, пациентът не би трябвало да се въздържа от
резки и интензивни физически движения. Хората, пострадали по този начин е възможно да
4
имат уплаха, особено, когато има стълби и препятствия, които са подобни на възникналия
инцидент и да проявяват предпазливост. Когато спортуват винаги ще има някаква мисъл да
се предпазват, да не би човека да стъпи на същия крак, да се навехне крака. Това са неща
общо житейски, които зависят от характеристиката на съответния индивид.
В конкретният случай е нормално да се извика Бърза помощ, но при създалите се
обстоятелства вместо да се изчаква линейката (а това може да предполага забавяне от
половин час до 2-3 часа), най-добрият вариант е близък човек, приятел, или дори такси да
отведат пострадалия в спешно отделение.
В случая пострадалият има нужда от чужда помощ, за да се качи в кола. Той търпи
болката до момента, в който някой ще му помогне и се влачи до колата. Всяко едно стъпване,
което прави пострадалия увеличава скоростта на подуването на крака, увеличава се болката
и естествено може да настъпи разместване на счупването и не е желателно да стъпва. Когато
е сам човек няма как, колкото и да щади крака ще стъпи някак.
Относно представените медицински документи по отношение на времето от
27.02.2022г. и 02.03.2022г. - по принцип самия тип счупване, когато е изпитана силна болка в
момента и по-късно се получава оток, не е наложително веднага да се отиде да се
установява. Счупването в случая не е било с излизане на костта от целостта на кожата, което
е най-тежко и се налага веднага извършване на операция. В конкретният случай счупването
е закрито, което се установява няколко дни след това, когато вече се засили болката, получи
отока, направи се рентгенова снимка и се види, че се налага оперативно лечение.
Поведението на ищеца е било адекватно с оглед типа счупване.
Пациентът е опериран. Възможно е към момента да се е отказал хоспитализация и е
негово право да го стори. Понастоящем се предпочита да не се влиза в болница, тъй като
условията в болничните заведения не са добри. Поради това е нормално да отиде пак да се
потвърди диагнозата и да се оперира по-късно, независимо дали иска или не. Била е
назначавана рехабилитация и прегледи. Пациентът е спазвал предписанията за контролни
прегледи, рехабилитации и назначавания.
Видно от приложените фактури по делото, общата стойност на лечението на ищеца е
1 265 лева.
от правна страна:
Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа – чл. 49 от ЗЗД.
Пешеходците са длъжни да се грижат за собствената си безопасност, но при
положение, че няма нечие друго неизпълнение. Не се предполага, че има непочистен сняг и
разбити плочки. Живеещите в общежитието не са длъжни да ги познават и да се съобразяват
с тях (без значение от продължителността на наемното правоотношение). Естествено, ако
такова несъвършенство се констатира, всеки би го заобиколил, но при инцидент,
отговорността е този който стопанисва обекта.
Студентите не са длъжни и да се съобразяват с произволния график за ремонт. Не са
5
ангажирани доказателства, че стълбището е било почистено от сняг, а само че и за тази
дейност бил предвиден график.
1.1. неимуществени вреди:
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи,
емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от
ЗЗД.
Според Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК: …
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
В случая са съобразени:
- първоначалната болка и стрес при падането – 3 000 лева;
- 10 дена много силна болка 4 000 лева; + 4 000 лева – силни болки за периода до края
на първите 20 дена;
- около 5 месеца (според в.л. – 4-6 месеца) възстановителен период – 2 500 лева Х 5 =
12 500 лева;
- болки при втората операция за изваждане на винтовете и свързания с нея последващ
дискомфорт – 3 000 лева.
- ищецът, по-скоро се е възстановил напълно.
Общо: 26 500 лева.
Според решаващия орган тази сума е съобразена и с цитираната от ищцовата страна
практика: Фактическата обстановка, разгледана в Решение № 6246 от 23.08.2019г. на СГС по
гр.д. № 9055/2018г. е близка до настоящата, макар счупването да е било малко по-тежко;
актът на СГС е коригиран с Решение № 60313 от 8.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 937/2021г.,
IV г.о., ГК, докладчик съдията Д.П. – 20 000 лева. Настоящата инстанция приема, че следва
да се съобразят и инфлационните процеси, считано от датата на настъпване на инцидента
(2016г.). В Решение № 263549 от 29.12.2022г. на СГС по гр.д. № 12754/2020г. (Решение №
805 от 13.06.2023г. на САС по в.гр.д. № 634/2023г.) е разгледано обезщетение, свързано с
множество счупвания, а присъденото обезщетение е в размер на 34 027,47 лева; същото се
отнася и до Решение № 558 от 17.06.2010г. по гр.д. № 256/2010г., г.о., VІІІ с-в на САС.
Не е налице каквото и да е съпричиняване, предвид посоченото по-горе. Ищецът,
нормално не е изчакал линейка при наличие на друга възможност да по-адекватен превоз
(т.е. да не се чака нейното пристигане, което понякога е и доста забавено). Провел е
адекватно лечение, като няма никакви медицински данни да е било нужно да оставя за
хоспитализация (извод за обрадваното не би могъл да се стори и от документа на л. 70 –
6
той е бланка и включва и двете възможности – хоспитализация или не). Той е студент,
което означава, че болничните не са му били необходими. Би могъл да се придвижва с
патерици и инвалидна количка, за да полага изпитите си, и го е стори. В това му поведение
не може да се търси нищо укорително.
Относно предложението за помощ, съдът приема, че това е хипотеза на признание за
неизгодно за страната обстоятелство (Р. № 174 от 29.04.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. №
640/2010г.: ... Както е прието в чл.175 ГПК, направеното в хода на производството от законния или
процесуален представител на страна по делото - юридическо лице признание на факт, представлява изявление за
неизгоден за страната факт, който има значение за спора, то е доказателствено средство, за което правилото на
чл.175 ГПК предвижда ясно, че се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото).
Съображенията на решаващия орган са следните: държавно учреждение, което не би
могло да си позволи да предложи недължима помощ. Това предполага конклудентно
признание, че инцидент се е случил. От тази гледна точка, показанията на свидетелите,
доколкото няма никакви ангажирани от страна на ответника доказателства за обратното,
следва да се кредитират. Те взаимно се допълват и са непротиворечиви. Относно екипа на
бързата помощ са възможни няколко обяснения:
- че става въпрос за екипа, приел ищеца в „Пирогов“; или
- объркване от страна на процесуалния представител.
Каквато и да е причината, тя е ирелевантна, съобразно посоченото по-горе
извънпроцесуално поведение на учебното заведение.
Дали ремонтът е бил планиран или не е без значение. Ответникът следва да поддържа
настилката изрядна и почистена постоянно, а не през определени периоди от време (това
означава – ремонт когато е необходим и при нужда поставяне на обозначителни табели). Без
значение е и обстоятелството, че такъв се е случил веднага, когато е било възможно, но явно
с оглед инцидента, като последното е показателно.
1.2 лихвата, изчислена по реда на чл. 162 от ГПК – интернет калкулатор (Решение №
92 от 1.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 83/2013 г., I т. о., ТК), възлиза на 6 327,13 лева.
2. имуществени вреди:
Предвид заключението на в.л-е, следва да се приеме, че разходите са били
наложителни и свързани с инцидента. Претенцията е основателна.
по разноските:
На ищците се дължат разноски, съобразно уважената част от исковете – 7 4 957,53
лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК).
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно – то
е съобразено с материалния интерес и фактическата и правна сложност на производството.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на ответника се дължат разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете – 60,93 лева.
По компенсация ответникът дължи - 4 896,60 лева (Определение № 798 от
7
24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС, Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о.,
гр.д. № 5165 по описа за 2016г.; Решение № 288 от 2.07.2012г. на ВКС по гр.д. № 783/2011г.,
IV г.о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков)
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 от ЗЗД, Техннческн уннверснтет, Булстат № *******
и адрес на управление в гр. София, ул. *******, представлявано от ректора проф. И.М.К.,
ЕГН ********** (ССЕВ), да заплати на Д. В., ЕГН **********, роден на 21.02.1999г. в гр.
Пирот, Сърбия, гражданин на Република Сърбия по рождение, понастоящем и гражданин на
Република България, в гр. София, кв. *******, съд.адр.: гр. София, район *******, чрез адв.
Т. М. М., ЕГН **********, САК, личен номер *******, имейл: **********, телефонен
номер: ******* и адв. Г. Р. Ш., САК, личен номер *******, електронен адрес: **********,
телефон: *******, следното:
- сумата от 26 500 (двадесет и шест хиляди и петстотин) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на инцидента от 09.07.2021г., когато
ищецът си чупи глезена при излизане от университетско общежитие (Банка: Банка ДСК BIC:
STSABGSF, IBAN: *******, Титуляр: Д. В.), ведно със законната лихва, считано от
15.03.2024г. до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до
пълния предявен размер от 30 000 (тридесет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА
- сумата от 6 327,13 (шест хиляди триста двадесет и седем лева и тринадесет
стотинки) лева, мораторна лихва върху сумата от 26 500 лева за периода от 27.02.2022г. до
15.03.2024г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от
7 162,79 (седем хиляди сто шестдесет и два лева и седемдесет и девет стотинки) лева,
като НЕОСНОВАТЕЛНА;
- сумата от 1 265 (хиляда двеста шестдесет и пет) лева, имуществени вреди,
свързани с инцидента, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2024г. до окончателното ù
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 8 от ГПК,
- сумата от 4 896,60 (четири хиляди осемстотин деветдесет и шест лева и
шестдесет стотинки) лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска
и направена компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8
9