Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 18.11.2019г. гр.Царево
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд наказателен състав
На двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Мария
Москова
секретар Стефка Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 384/2019г. по описа на РС-Царево,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *********със
седалище и адрес на управление: *********, чрез адв.Р. против Наказателно
постановление *********на Директора на ******, с което в качеството му на
работодател за нарушение на чл.153 ал.2 от КТ, му е наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ.
Считайки същото за постановено в нарушение на
материалноправния и процесуален закон, жалбоподателят моли НП да бъде
отменено.
В с.з., за дружеството-жалбоподател,
редовно уведомено, представител не се явява.
Ответната по жалбата страна, редовно
уведомена, се представлява в с.з. от надлежно упълномощен процесуален
представител – ю.к.К., чрез която взема становище за неоснователност на жалбата
и моли НП да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
На 12.08.2019г. актосъставителят
Н.Б. и колегата му К. /и двамата инспектори от *****/ извършили проверка на
място по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол – бистро „******“,
находящо се в гр.****, ул.“**“ №** и стопанисвано от дружеството-жалбоподател.
В хода на проверката полагащата труд на
обект С.Д.Г.устно и писмено декларирала пред служителите на Инспекцията по
труда, че работи в обекта на длъжност „сервитьор“ от 07.07.2019г. до деня на проверката
-12.08.2019г. непрекъснато без почивен ден. В хода на проверката, продължила по документи,
управителят на дружеството представил на
проверяващите графици за явяване на работа за месец юли и месец август 2019г.,
в които били планувани почивни дни за всички служители, включително и за С. Д.
Г.. Запитан от проверяващите за разминаването между графиците и декларираното
от С.Д.Г.работно време, управителят на дружеството заявил, че декларираното от С.Д.Г.е
вярно, т.е. тя не е почивала, като в
присъствието на проверяващите управителят писмено декларирал, че С.Д.Г.е работила така, както е посочила в декларацията си, а
именно: работила е в обекта без почивен ден от 07.07.2019г.
Св.Б. приел, че С.Д.Г.е работила в обекта 37
дни последователно без почивен ден -от 07.07.209г. до 12.08.2019г., с
което дружеството в качеството си на
работодател е нарушило разпоредбата на чл.153 ал.2 от КТ, тъй като не е
осигурило на служителя С.Д.Г.непрекъсната
седмична почивка, която не може да бъде по-малка от 36 часа, за което на 15.08.2019г.
съставил против дружеството АУАН № ********., връчен на управителя на дружеството,
който го е подписал с обяснение, че това
е единичен случай и всички други служители
ползват почивки.
В законоустановения срок
дружеството не е депозирало пред АНО възражение против съставения му АУАН.
Въз основа на така съставения
АУАН и след преценка на събраните доказателства, на 23.08.2019г. е издадено
атакуваното наказателно постановление, с което административно-наказващият
орган изцяло е възприел констатациите на длъжностните лица и за нарушение на
чл.153 ал.2 от КТ и е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2000
лева на основание чл.414 ал.1 от КТ.
Видно от приложената по делото
разписка /л.18/, препис на НП е връчено на 28.08.2019г. на управителя на
дружеството, а жалбата е депозирана на 02.09.2019г.,
видно от товарителницата на куриерската фирма, приела пратката /л.11/
Съдът установи изложената фактическа
обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал -
показанията на свидетеля Б., както и
писмените доказателства по АНП, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена от
лице, което има правен интерес да обжалва наказателното постановление и в
законоустановения срок на обжалване, а разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съображенията на съда са следните:
Настоящата инстанция намира, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ.
Спазени са сроковете за издаване на АУАН и НП, същите са съставени от
компетентни лица, видно от представените по делото заповед № ******. и заповед
№ ******. на Изпълнителния директор на „*****“ /л.19-20/. АУАН и НП съдържат
всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на
нарушителя. Не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на
наказателно постановление, обуславящо неговата незаконосъобразност, изразяващо
се в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН..
От приложените по делото писмени
доказателства – собственоръчно попълнена декларация от С.Д.Г./л.16 – лице и
гръб/, собственоръчна попълнена декларация на Т. Н. К. - управител на
дружеството /л.17/ и събраните в хода на съдебното следствие устни
доказателства – показанията на св.Б., безспорно се установи, че служителят С.Д.Г.е
полагала труд в обекта 37 дни последователно без почивен ден -от 07.07.209г. до
12.08.2019г., с което дружеството в
качеството си на работодател е нарушило разпоредбата на чл.153 ал.2 от КТ, тъй
като не е осигурило на служителя С.Д.Г.непрекъсната
седмична почивка, която не може да бъде по-малка от 36 часа.
Твърдението на процесуалния защитник на дружеството,
че описаната фактическа обстановка в НП не отговаря на действителната такава,
тъй като служителят С.Д.Г.е започнала работа в ******не от 07.07.2019г., а от 27.07.2019г.,
за което прилага трудов договор №******. и справка за прието уведомление по
чл.62 ал.5 от КТ, не опровергава установената от контролните органи фактическа
обстановка, както и на декларираните от управителя на дружеството и от лицето
С.Д.Г.обстоятелства, като съображенията на съда за това са следните:
това, че трудовият договор е сключен в писмен вид на 27.07.2019г. по никакъв начин не изключва възможността
лицето С.Д.Г.да е полагала труд на обекта още от 07.07.2019г., но едва на 26.07.2019г.,
трудовият договор да е бил сключен в писмен вид, още повече, че както и лицето С.
Д. Г., така и самият управител на дружеството писмено са декларирали, че С.Д.Г.е
полагала труд в обекта 37 дни последователно без почивен ден - от 07.07.209г.
до 12.08.2019г. Ето защо възраженията на защитата в тази насока са
неоснователни.
Твърденията на защитата, че отношенията между
служителя и салонния управител на обекта били влошени, поради което служителят
декларирал неверни данни, за да навреди на салонния управител, също са
неоснователни, тъй като самият управител на дружеството, запитан от контролните
органи дали декларираното от служителя отговаря на истината, не само, че не е
отрекъл, а е потвърдил истинността на
декларираните от служителя обстоятелства, първо устно, а след това и писмено с
нарочна декларация. При съставянето и
връчването на АУАН, управителят на дружеството отново не е отрекъл
декларираните от него и служителя данни, като собственоръчно е отбелязал в акта,
че това е единичен случай, като на останалите служители е осигурена почивка.
В тази връзка съдът намира, че в
конкретния случай несъмнено е установено, че дружеството е осъществило нарушението
по чл.153 ал.2 от КТ. Това е така, тъй като според посочената норма “работникът
или служителят има право на непрекъсната седмична почивка, която не може да
бъде по-малко от 36 часа”, а в конкретния казус безспорно се установява, че
работодателят не е осигурил на посоченото лице седмична почивка с минималната
продължителност от 36 часа.
За така извършеното нарушение на
чл.153 ал.2 от КТ, е неприложима разпоредбата на чл. 415в ал.1 от КТ, предвид
характера на засегнатите обществени отношения и предвид естеството на самото
нарушение - нарушението е реализирано и обективно е невъзможно да бъде отстранено, тъй като се касае до факт от
миналото, който не може да бъде поправен по реда на КТ и следователно няма основание за
приложение на нормата на чл.415в от КТ, тъй като не се констатира наличието на цитираните в нея кумулативно
предвидени предпоставки.
За нарушението на цитираната
по-горе разпоредба, АНО правилно е ангажирал административнонаказателна
отговорност на дружеството съгласно чл.414 ал.1 от КТ, сочещ, че работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. АНО правилно е определил и
размера на наложената санкция, определяйки същата в размер малко над
минималния, а именно: в размер на 2000 лева, съобразявайки тежестта на
нарушението, тъй като дружеството-работодател макар по график да е предвидило почивки,
то в действителност не е осигурил на
конкретния служител непрекъсната седмична почивка от не по-малко от 36 часа и
то за един дълъг период от време, като работникът е полагал труд последователно
37 дни без почивка, което несъмнено се отразява неблагоприятно върху здравето
на работника и определя нарушението като по-тежко от другите нарушения от този
вид.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление *********на Директора на ******, с което на *********със седалище и адрес на управление: *********,
в качеството му на работодател за нарушение на чл.153 ал.2 от КТ, му е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл.414 ал.1
от КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред
Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: