№ 138
гр. Русе, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520101794 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.270, ал.2 ГПК.
Постъпила е искова молба от ЕЛК. Т. Ш. срещу ИВ. ИВ. Н., в която се
твърди, че три съдебни акта - Решение № ** от 16.02.2018г. на Окръжен съд –
Русе по гр.д. № ***/2015г., Решение № *** от 31.07.2018г. на ВТАС по в. гр.д.
№ ***/2018г. и Определение № *** от 14.03.2019г. на ВКС по гр.д. №
***/2019г. са нищожни поради неизвършена проверка от съдилищата за
компетентността им да се произнесат по предмета на спора. Последният бил
иск на ЕЛК. Т. Ш. срещу ИВ. ИВ. Н. с правно основание чл. 74, ал. 1 от
Закона за защита от дискриминация – за обезщетяване на вреди следствие на
дискриминация. По тази претенция компетентни били да се произнесат
административните съдилища, а не окръжния, съответния апелативен и ВКС.
Постановените актове поради това били издадени от некомпетентен съд,
което ги прави „невалидни“ съдебни актове, които не пораждат правни
последици и били без правна сила, със съществени пороци, които водят до
тяхната нищожност. Поради това се моли да бъде постановено съдебно
решение, с което по реда на чл. 270, ал. 2 ГПК да се прогласи нищожността
на: посочените три съдебни акта, както и да се обезсили издадения въз основа
на тях изпълнителен лист.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала становище за
недопустимост на исковата молба, тъй като имало произнасяне на две
инстанции, които служебно следели за валидността на първоинстанционното
решение. В условията на евентуалност се излага становище за
неоснователност на молбата. Моли се производството по делото да бъде
прекратено като недопустимо, а в случай, че съдът приеме същото за
допустимо да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
По предявен от ищцата ЕЛК. Т. Ш. срещу ИВ. ИВ. Н. иск с правно
основание 74, ал.1 ЗЗДискр. е образувано гр.д.№***/2015г. по описа на ОС –
Русе, което е приключило с решение №**/16.02.2018г., с което изцяло е
отхвърлена исковата претенция за заплащане на обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди от дискриминационно отношение и ищцата е осъдена
да заплати на ответницата разноски по делото в размер на 3600лв. Недоволна
от решението Е.Ш. е депозирала срещу него въззивна жалба, по която е
образувано в.гр.д.№***/16.02.2018г. по описа на ВТАС, което е приключило с
решение №***/31.07.2018г., с което изцяло е потвърдено
първоинстанционното решение и в полза на ответницата са присъдени
разноски в размер на 1800лв. По депозирана от ищцата касационна жалба
срещу въззивното решение е образувано гр.д.№***/2019г. по описа на ВКС,
по което с определение №***/14.03.2019г. не е допуснато касационно
обжалване на решението на ВТАС и Е.Ш. е осъдена да заплати на И.Н.
разноски за касационното производство в размер на 1800лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 270, ал. 2 ГПК, безсрочно по исков ред могат да се
оспорват нищожните съдебни решения. Липсва законово определение за
нищожност на решението, поради което съдържанието на понятието се
извлича по пътя на тълкуването, което се основава на характера на акта като
едностранно властническо волеизявление на съда, с което се разрешава
правният спор, установява се правното положение на страните и се завършва
съдебното производство. Така в правната практика и теория е прието, че
нищожно е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато
2
като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на
волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав,
произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не
може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено
в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под
съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би
могъл да се извлече дори при тълкуване.
В конкретния случай в трите съдебни акта не се разкрива някой от
посочените пороци и същите отговарят на горепосочените изискванията за
валидност на съдебните актове ( решения и определение). Във всички
останали случаи, когато е налице волеизявление, обективирано с решение,
макар и страната да го намира за неправилно, не би могло да се пледира за
нищожност. Основанието на което ищцата е предявила исковата си претенция
– неподведомствеността на повдигнатия от нея правен спор на гражданските
съдилище, поначало не би могъл да доведе до нищожността на съдебните
актове. По въпроса е налице задължителна съдебна практика – съдебен акт,
постановен от съд, който не е компетентен по правилата на
подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и
административните съдилище е недопустим (а не нищожен) съгласно
Тълкувателно постановление №1 от 29.09.2016г. на ВКС и ВАС.
Недопустимите решения не са нищожни и порокът им би могъл да бъде
отстранен само по пътя на инстанционния контрол, а не чрез иска предмет на
настоящото производство. Поради това дори и да е налице твърдения от
ищцата порок на съдебните актове, то те не биха могли да бъдат прогласени
за нищожни. С оглед на това недопустимо е в настоящото производство съдът
да обсъжда правилността или допустимостта на влезли в сила съдебни актове.
По изложените съображения исковата претенция следва да бъде
отхвърлена изцяло като неоснователна. Неоснователността на исковете за
нищожност на съдебните актове не дава основание за обезсилване на
издадения въз основа на тях изпълнителен лист за дължимите от ищцата на
ответницата разноски за трите съдебни инстанции.
С оглед изхода на спора в тежест на ищцата следва да се възложат
направените от ответната страна разноски за настоящото производство в
размер на 360лв.
Така мотивиран, районният съд
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕЛК. Т. Ш. ЕГН********** с адрес
****** срещу ИВ. ИВ. Н. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Стара
Загора, ул. „Ген. Гурко“ №54, ет.2, ап.5 искове за прогласяване нищожността
на Решение № ** от 16.02.2018г. на Окръжен съд – Русе по гр.д. №
***/2015г., Решение № *** от 31.07.2018г. на ВТАС по в. гр.д. № ***/2018г. и
Определение № *** от 14.03.2019г. на ВКС по гр.д. № ***/2019г.
ОСЪЖДА ЕЛК. Т. Ш. ЕГН********** с адрес ****** да заплати на
ИВ. ИВ. Н. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Стара Загора, ул. „Ген.
Гурко“ №54, ет.2, ап.5 сумата от 360лв. разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4