Р Е Ш Е Н И Е
№411
Гр. Перник, 11.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на дванадесети април през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Роза Ризова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 08713 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от Р.П.С. *** АД кумулативно обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
топлофикационно дружество сумата от 2 612,06 лв., представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до
30.04.2007 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на
подаване на заявлението – 13.06.2008 г. до окончателното ѝ изплащане и
сумата от 802,40 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 30.11.2003 г. до 05.02.2008 г., ведно със сторените по
делото разноски в размер на сумата от 68,29 лв., за които суми по гр. дело №
3480/2008 г. по описа на Районен съд – Перник е издаден изпълнителен лист, въз
основа на който е образувано изп. дело № 579/2008 г. по
описа на ЧСИ Анелия Василева с рег. № 813 на КЧСИ и с район на действие Окръжен
съд – Перник.
Ищецът твърди, че по гр. дело № 3480/2008 г.
по описа на Районен съд – Перник е издаден изпълнителен лист за заплащане в
полза на ответното дружество на процесните суми, представляващи стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия и законна лихва за забава на месечните
плащания, ведно със законната мораторна лихва върху главницата, считано от
13.06.2008 г. до окончателното ѝ изпащане, както и разноските в хода на
производството. Посочва, че с молба от 20.10.2008 г. на „Топлофикация – Перник“
АД въз основа на процесния изпълнителен лист и за събиране на удостоверените в
същия вземания срещу него било образувано изп. дело № 579/2008 г. по описа на
ЧСИ Анелия Василева. Твърди, че не дължи процесните суми поради погасяването им
по давност. Намира за приложим към вземанията тригодишния давностен срок по чл.
111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на задължения за периодично плащане.
Поддържа, че давността е започнала да тече от прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради отсъствието на
поискани от взискателя изпълнителни действия, които да бъдат извършени и по
силата на закона. С тези съображения отправя искане за уважаване на исковите
претенции. Претендира присъждане на разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация – Перник“ АД е подал писмен отговор, в който оспорва предявените искови претенции като неоснователни с
твърдението, че в хода на изпълнителното производство многократно са предприети
изпълнителни действия, довели до прекъсване на погасителната давност за
процесните вземания. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете.
В
съдебното заседание ищещът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. С депозирана писмена молба поддържа предявените искови претенции
и отправя искане за уважаването им по съображенията, изложени в исковата молба.
Посочва, че последното предприето от страна на взискателя „Топлофикация –
Перник“ АД изпълнително действие в хода на изп. дело № 579/2008 г. е изпращането
на запорно съобщение от 30.09.2010 г. до третото лице „Калхида Метал“ АД за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Намира, че от този
момент до датата на предявяване на исковете не са били предприети други изпълнителни
действие и процесните вземания са се погасили по давност.
Ответното дружество счита исковете
за неоснователни и недоказани и с оглед заявените в отговора на исковата молба
доводи отправя искане за отхвърлянето им. Претендира присъждане на разноски съгласно
списък по чл. 80 ГПК, който представя.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не спори, а и от материалите, съдържащи се в приетото като писмено
доказателство по делото заверено копие от изпълнително дело № 579/2008 г. по
описа на ЧСИ Анелия Василева и приложеното гр. дело № 3480/2008 г. по описа на
Пернишкия районен съд се установява, че въз основа на Заповед № 3412/16.06.2008
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е издаден изпълнителен
лист от 25.09.2008 г., с който лицето
Славка Кирилова Андреева е осъдена да заплати на ответното дружество
„Топлофикация – Перник“ АД /тогава ЕАД/ сумата от 2 612,06 лв.,
представляваща главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.10.2003 г. до 30.04.2007 г. и сумата от 802,40 лв., представляваща
лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2003 г. до 05.02.2008
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 13.06.2008 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски в размер на сумата от 68,29 лв. Изпълнителният
лист е издаден на основание чл. 416 ГПК – поради влизане в сила на заповедта за
изпълнение. Установява се също, че въз основа на последния и по молба с вх. №
03933/20.10.2008 г. на кредитора „Топлофикация – Перник“ ЕАД за събиране на
материализираните в него вземания е образувано изпълнително дело № 579/2008 г.
по описа на ЧСИ Анелия Василева с рег. № 813 на КЧСИ и с район на действие
Окръжен съд – Перник. Същото е прекратено с Постановление на ЧСИ от 27.10.2016 г. /л. 52 от
изпълнителното дело/ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради това, че в
продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия.
От
материалите, съдържащи се в приложеното изп. дело № 579/2008 г. на ЧСИ Анелия
Василева се установява, че в молбата за образуването му дружеството взискател
„Топлофикация – Перник“ ЕАД е поискало налагане на запор върху получаваната от
длъжника лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, респ. трудово
възнаграждение, по отношение на размерите, надхвърлящи гарантирания минимален
доход, налагане на взъзбрана върху евентуално притежавани недвижими имоти,
съответно спиране от движение на евентуално притежавани МПС –та за срок от 3
години. Изяснява се, че поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на
длъжника Славка Кирилова Андреева на 14.02.2009 г. /л. 13 от изп. дело/. Установява се, че последната е
починала в хода на изпълнителното производство, поради което с молба с рег. №
3151/09.08.2010 г. взискателят е поискал изпълнителните действия да бъдат
насочени спрямо законните ѝ наследници.
От
приложеното по изп. дело № 579/2008 г. Удостоверение за наследници, издадено от
длъжностно лице при Община Перник следва, че длъжникът в изпълнителното
производство С. К. А. е починала на 11.08.2009 г. и е оставила за свои
наследници по закон ищецът Р.П.С. /син/ и лицето К. П.С. /син/.
До
ищеца Р.П.С., като наследник на длъжника С. А., е изпратена покана за
доброволно изпълнение на сумите по процесния изпълнителен лист съобразно
наследвения му дял, получена лично от него на 28.10.2010 г. Покана за
доброволно изпълнение е изпратена и до другия наследник – третото за процеса
лице К. П.С. също за заплащане на сумите по процесня изпълнителен лист
съобразно наследствения му дял.
В
хода на изпълнителното производство са изпратени запорно съобщение от 30.09.2010
г. на съдебния изпълнител до дружеството „Колхида Метал“ АД, в качеството му на
работодател на длъжника Р.П.С., получено от същото на 08.10.2010 г. за налагане
на запор върху трудовото възнаграждение, което същият получава до присъдения
размер съобразно наследствения му дял, както и запорно съобщение от 30.09.201
г. до „Болид“ , в качеството му на работодател на длъжника Кирил П.С., получено
на 09.10.2010 г., за налагане на запор върху трудовото възнаграждение,
получавано от него до присъдения размер и съобразно наследствения му дял.
От
данните, съдържащи се в преводните нареждания за кредитен превод, част от приобщеното
по делото заверено копие от изп. дело № 579/2008 г. се установява, че част от вземанията по изпълнителния
лист са погасени чрез плащане, сумите за което са събрани чрез удръжки от
трудовите възнаграждения на двамата длъжници, като по сметка на
взискателя „Топлофикация – Перник“ АД е внесена сума в общ размер от 1 644,60
лв. с начално плащане 04.01.2011 г. и последно такова, осъществено на 09.06.2014
г. Този извод следва и от удостоверителните изявления на частния съдебен
изпълнител, отразени на гърба на процесния изпълнителен лист.
През
месец януари 2017 г. по молба на „Топлофикация – Перник“ АД поради прекратяване
на производството по изп. дело № 579/2008 г. изпълнителният лист е върнат в
оригинал на дружеството – взискател, за което свидетелства изявлението за
получаването му, обективирано върху молба с рег. № 462/09.01.2017 г. /л. 54 от
изп. дело/.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявени
са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съгласно
посочената разпоредба длъжникът в изпълнителното производство може да оспорва
чрез иск изпълнението. По своята
правна същност отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е проявна
форма на защита на длъжника в изпълнителното производство срещу
материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Последният
има за предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и
може да бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание
– арг. ал. 2 на същия законов текст. От
изложеното следва, че в хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от
търсената искова защита – наличието на спор между страните относно
съществуването на вземането, а в тежест на ответника е да установи реалното му
възникване.
В
настоящия случай ищецът твърди, че въз основа на процесния изпълнителен лист и
за събиране на удостоверените в същия вземания срещу него е било образувано
изп. дело №
579/2008 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева. Същевременно ответното дружество
оспорва основателността на исковите претенции. Предвид това, съдът намира
предявените искове за процесуално допустими – насочени към отричане
съществуването на парични вземания, претендирани от ответника и предмет на образувано
от него изпълнително производство.
По
отношение на тяхната основателност, съдът намира следното:
Установи
се, че процесният изпълнителен лист е издаден срещу лицето С. К. А., починала
на 11.08.2009 г., т.е. в хода на вече образуваното изпълнително дело № 579/2008 г. по описа на
ЧСИ Анелия Василева. Установи се също, че нейни наследници по закон към този
момент са децата ѝ – ищецът в настоящото производство Р.П.С. и неговият
брат, третото за процеса лице К. П.С.. Същите, по молба на взискателя „Топлофикация
– Перник“ АД /тогава ЕАД/, са били конституирани от съдебния изпълнител като
длъжници в изпълнителното производство, всеки според притежаваната наследствена
квота. До двамата са изпращани покани за доброволно изпълнение и са предприети
изпълнителни действия, свързани с налагане на запор върху трудовите им
възнаграждения. Следователно, съдът
намира, че сумите по изпълнителния лист от 25.09.2008 г., издаден по гр.
дело № 3480/2008 г. по описа на Пернишкия районен съд, въз основа на Заповед №
3412/6.06.2008 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в полза на ответника „Топлофикация – Перник“
АД срещу наследодателката на ищеца С.К. А., след нейната смърт са
принципно дължими от наследниците ѝ по закон – нейните синове и според
наследствените им дялове – арг. чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството ЗН/. В
случая, видно от удостоверението е, че наследници на първоначалния длъжник в
изпълнителното дело са нейните синове. Същите, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН
/в редакцията, приложима към 11.08.2009 г. – датата на смъртта ѝ/ наследяват
поравно – по ½ част от наследството ѝ, в частност от процесните
парични задължения.
Изясни
се, че ищецът излага твърдения срещу него да е образувано изпълнително
производство за събиране на сумите по процесния изпълнителен лист поради което
искането му е за отричане на вземанията по него в тяхната цялост. Това
твърдение обаче не следва от доказателствената съвкупност по делото, тъй като
качеството на длъжник в производството по индивидуално принудителното
изпълнение са имали както той, така и другият наследник – третото за процеса
лице К.С., срещу когото за събиране на процесните вземания също са предприети
изпълнителни действия и съответно правени удръжки от трудовото му
възнаграждение.
На
това основание съдът намира, че ищецът не се явява активно материалноправно
легитимиран като носител на ½ ч. от задълженията, удостоверени в процесния
изпълнителен лист и предмет на предявените отрицателни установителни искове и
за тези суми, съответно –
1 306,03 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2007 г., 401,20 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.11.2003 г. до 05.02.2008 г., ведно със сумата от 34,15 лв., представляваща
разноски по делото, исковите претенции
се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По
отношение на останалата половина от вземанията Р.С. се явява носител на
задължението за заплащането им по силата на настъпилото наследствено
правоприемство от своята майка и длъжник по процесния изпълнителен лист, което
обуславя разглеждането по същество на изложените в исковата молба доводи за
недължимостта им.
Както
вече беше изяснено, ищецът отрича вземанията с твърдението, че са погасени по
давност. С оглед така наведеното
основание за недължимостта им в доказателствена тежест на ответното дружество е
да установи наличието на основания за спиране и/или прекъсване на давността.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва, че
погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят
на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността
да получи защита на правото си чрез средствата на държавната принуда. Погасителната
давност е сложен юридически факт, включващ два елемента: бездействие на титуляра
на правото и изтичането на определен период от време. В разпоредбата на чл. 110 ЗЗД е предвиден общият петгодишен давностен срок, който намира приложение
спрямо всички вземания, освен когато в закон не е установено изключение,
каквито са хипотезите, регламентирани в чл. 111 ЗЗД.
В
настоящия случай, вземането в размер на сумата от 1 306,03 лв. /½
част от сумата от 2 612,06
лв./, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2007 г. има характера на периодично плащане
по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната
погасителна давност. В тази връзка съдът съобрази задължителните разяснения,
дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г.
ОСГТК на ВКС. Съгласно мотивите на последното вземанията на топлофикационните
дружества за предоставяните от тях стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, без значение от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер. Съдът намира, че тригодишният давностен срок е
приложим и по отношение на вземането в размер на сумата от 401,20 лв. /
½ част от сумата от 802,40 лв./, представляваща законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 30.11.2003 г. до 05.02.2008 г., тъй като се
касае за законна мораторна лихва, включена в хипотезата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
При
извършване на преценка погасени ли са по давност процесните вземания от
значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на
кредитора през този период.
Както
вече беше изяснено, производството по изп. дело 579/2008 г. по описа на ЧСИ
Анелия Василева е прекратено с постановление от 27.10.2016 г. на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради това, че в продължение на две години взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия, което от своя страна е
проявна форма на неговото бездействие, водещо до осуетяване реализацията на
правата му. Процесното прекратително основание настъпва ex. lege – по силата на закона,
считано от момента на изтичане на две години от последното действие, като
постановлението на съдебния изпълнител има декларативно действие, в който
смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС. Доколкото
страните не спорят за основанието за прекратяване, а и ответното дружество, в
качеството си на взискател, не твърди, а и по делото няма данни да се е
възползвало от правото си да оспори законосъобразността на прекратяването чрез
обжалване на постановлението на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 1 ГПК, и предвид депозираната от същото молба с рег. № 462/09.01.2017 г. за
връщане на изпълнителния лист, в която се позовава на осъщественото
прекратяване, то въпросът за законосъобразността на последното – наличието на
предпоставките, обуславящи прилагането на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и настъпване
на перемпцията, не може да бъде пререшаван от настоящия съд.
Предвид
изложеното, следва да се приеме, че изпълнителният процес, образуван въз основа
на процесния изпълнителен лист, е прекратен, тъй като взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В тази
хипотеза съгласно разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, за вземанията започва да тече нова погасителна
давност, считано от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
въз основа на негово възлагане.
В
цитираното тълкувателно решение изрично е посочено кои действия в изпълнителния
процес имат характера на същински такива по принудително изпълнение, съответно
с предприемането на които се прекъсва давността, а именно: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица, като е изяснено, че такива не са образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга.
С
оглед конкретиката на процесния случай съдът
приема, че по отношение на вземанията, обективирани в процесния изпълнителен
лист и съответни на наследствени дял на ищеца е започнала да тече нова
погасителна давност, считано от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Такова действие е наложеният на 08.10.2010 г. запор
върху трудовото възнаграждение на ищеца, получавано от „Колхида Метал“ АД, в
качеството му на трето задължено лице. От този момент спрямо този длъжник е
започнал да тече и новият давностен срок, чиято продължителност е тази за всяко
от отделните вземания, предвид това, че в случая не намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК, предвиждаща, че когато вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
От приетия като писмено доказателство изпълнителен лист се установи, че същият
е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, т. е. изпълнителното основание не е съдебно решение.
Предвид изложеното, вземането в размер на
сумата от 1 306,03 лв. /½ част от сумата от 2 612,06 лв./, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003
г. до 30.04.2007 г. и вземането в размер на сумата от 401,20 лв. /½ част
от сумата от 802,40 лв./, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 30.11.2003 г. до 05.02.2008 г. са погасени с изтичането
на 3 – годишна давност, считано от 08.10.2010 г. или на 08.10.2013 г. На
основание чл. 119 ЗЗД и с оглед акцесорния му характер към този момент следва
да се счита погасено по давност и вземането в размер на сумата от 34,15 лв.
/½ част от сумата от 68,29 лв./, представляваща разноски по гражданското
дело, в хода на което е издадено процесното изпълнително основание.
Въпреки
разпределената му доказателствена тежест ответното дружество не доказа извършването
спрямо ищеца Р.П.С. на други изпълнителни действия, с които този давностен срок да е бил прекъснат,
съответно спрян. За такива не могат да бъдат приети и осъществените в хода на
изпълнителното производство частични плащания, доколкото последните са резултат
от принудително изпълнение, а не представляват доброволно плащане от длъжника.
Предвид това и не биха могли да се възприемат като признание по см. на чл. 116, б. „а“ ЗЗД –
самостоятелно основание за прекъсване на погасителната давност.
Изясни
се, че по изп. дело № 579/2008 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева са събрани
суми в общ размер от 1 644,60 лв., изплатени на взискателя „Топлофикация –
Перник“ през периода 04.01.2011 г. – 09.06.2014 г. Следователно, по – голямата
част от плащанията са реализирани преди 08.10.2013 г., т.е. преди погасяване на
вземанията по давност. По отношение на плащането, осъществено след този момент,
съответно на 09.06.2014 г. съдът счита за приложима разпоредбата на чл. 118 ЗЗД,
регламентираща, че когато вземането е платено въпреки че е погасено по давност,
платената сума не е лишена от правно основание и не подлежи на връщане, тъй
като погасителната давност само препятства възможността на кредитора да защити
вземането си чрез средствата на държавната принуда, но не прави вземанията
недължими.
С
оглед горното, със сумите, платени на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД е
извършено частично погасяване на процесните вземания. Доколкото се установи, че
в хода на процесното изпълнително производство като длъжници са конституирани и
двамата наследници на лицето Славка Андреева – длъжник по изпълнителния лист,
наложени са запори върху трудовите възнаграждения и на двамата и то, преди
първото плащане и при липсата на твърдения и доказателства относно това каква
част от преведената по сметка на взискателя сума от кой от длъжниците е събрана,
то съдът намира, че платената сума от 1 644,60 лв. следва да бъде
разделена поравно между тях, с оглед и равните им наследствени дялове и да се
приеме, че сумата, платена вследствие от наложения запор върху вземанията на
ищеца Р.П.С. се равнява на 822,30 лв.
По
вече изложените съображения съдът намира, че със същата е извършено частично погасяване
на процесните вземания, тъй като нейният размер е недостатъчен да погаси същите
в пълния им размер.
В
тази връзка съдът, след като съобрази разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, утвърждаваща
реда за погасяване на конкуриращи се вземания в полза на един кредитор в
случаите, при които събраната сума е недостатъчна, за да покрие всички изцяло и
по този начин обуславя частично плащане и конкретно разпоредбата на чл. 76, ал.
2 ЗЗД, предвиждаща, че при вземания за разноски, лихва и за главница най – напред
се погасяват разноските, след това лихвите и след тях главницата, приема, че
със сумата от 822,30 лв. е погасена изцяло дължимата от ищеца Р.П.С. част от
разноските по гр. дело № 3480/2008 г. в размер на сумата от 34,15 лв., изцяло
дължимата лихва в размер на сумата от 401,20 лв. и частично, а именно със
сумата от 386,95 лв. – главницата в размер от 1 306,03 лв.
Изложеното
дава основание да се приеме, че неплатената част от главницата в размер на
сумата от 919,08 лв., формирана като разлика между дължимата от ищеца по
изпълнителния лист с оглед наследствения му дял и платената в хода на
изпълнителния процес, е погасена по давност и като такава е недължима от него. За
тази сума, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2007
г., ведно със законната мораторна лихва върху същата, считано от датата на
подаване на процесното заявление – 13.06.2008 г. до окончателното ѝ
изплащане, предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен. За разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 2 612,06 лв. или за размера от
1 692,98 лв., както и за сумата от 68,29 лв. – разноски по гражданското
дело, искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. Кумулативно
съединеният с него иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, с който се отрича
дължимостта на вземането в размер на сумата от 802,40 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания, следва да бъде отхвърлен изцяло.
Тези изводи следват от факта, че вземанията в посочените размери не се явяват
недължими на твърдяното от ищеца основание – погасяването им по давност.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените
искове, право на разноски имат и двете страни, съразмерно с уважената, респ.
отхвърлената част от исковите претенции. Ищецът е претендирал присъждане на
разноски в общ размер от 885,57 лв., от които 136,57 лв. за внесена държавна
такса, 720 лв. за адвокатско възнаграждение / чието заплащане в брой следва от
отразеното в представения по делото договор за правна услуга от 13.12.2017 г.,
който в тази част има характера на разписка, удостоверяваща плащането на сумата
– арг. т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на
ВКС/, както и 5 лв. за издаване на съдебно удостоверение и 24 лв. такса за
издаване на копие от изп. дело № 579/2008 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева /чието
реално заплащане следва от представената по делото фактура № 66014/20.02.2018
г./. Съдът намира за неоснователно релевираното от пълномощника на ответника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, доколкото размерът му от 720 лв. се явява малко над минимално
установения такъв в размер на сумата от 712,84 лв., определен по реда на чл. 7,
ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същевременно при
съобразяване с обема на извършените от процесуалния представител на ответника
процесуални действия, съдът намира, че възнаграждението не следва да бъде
намалявано. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съразмерно с уважената част от
исковите на ищеца Р.П.С. следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата
от 238,37 лв. Ответното дружество е претендирало разноски в размер на 100 лв.
за юрисконсултско възнаграждение. Същото е дължимо, предвид действително
осъщественото процесуално представителство от юрк. Софрониева и с оглед размера
му, който е в минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 ЗПрП. На основание чл.
78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК и съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции
в полза на „Топлофикация – Перник“ АД следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 73,08 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от Р.П.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „Топлофикация
– Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Р.П.С. не дължи
на „Топлофикация – Перник“ АД сумата от 919,08
лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2007 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 13.06.2008 г. до
окончателното ѝ изплащане, за която сума по гр. дело № 3480/2008 г. по
описа на Районен съд – Перник е издаден изпълнителен лист, въз основа на който
е образувано изп. дело № 579/2008 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева с рег. № 813 на КЧСИ и с
район на действие Окръжен съд – Перник като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 919,08 лв. до
пълния предявен размер от 2 612, 06 лв. или за размера от 1 692,98
лв., както и за сумата от 68,29 лв., представляваща разноски по гражданско дело
№ 3480/2008 г. по описа на Районен съд – Перник, удостоверени в изпълнителния
лист.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.П.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.
1 ГПК за признаване за установено, че Р.П.С. не дължи на „Топлофикация –
Перник“ АД сумата от 802,40 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.11.2003 г. до 05.02.2008 г., за която сума по гр. дело № 3480/2008 г. по
описа на Районен съд – Перник е издаден изпълнителен лист, въз основа на който
е образувано изп. дело № 579/2008 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева с рег. №
813 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Перник.
ОСЪЖДА „Топлофикация –
Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, да заплати на Р.П.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 238,37 лв., представляваща сторени
разноски по делото.
ОСЪЖДА Р.П.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 8,
вр. ал. 3 ГПК, да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата от 73,08 лв., представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Дата на
обявяване на Решението: 11.05.2018г.
Съдебен
деловодител: