№ 758
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500277 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 142/30.04.2024г, постановено по гр.д.№ 270/2022г по описа на ОС-
Перник, са отхвърлени предявените от М. Г. М., и Я. Г. М., В. С. Г. и „Алматея Прима“ ООД
– в несъстоятелност, ЕИК ********* срещу „Юробанк България“ АД (с предишно
наименование „Българска пощенска банка“ АД), ЕИК ********* искове с правно основание
чл. 170 ЗЗД и с пр. осн. чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 472, вр. чл. 476, б. „г“ ГПК (отм.), вр.
чл. 167 ЗЗД за признаване за установено, че е недействителна-нищожна ипотеката, учредена
с нот. акт за договорна ипотека № 194, т. І , рег. № 1775, дело № 171/2005г. на нот. Н. З.,
вписан в Служба по вписванията – Перник – вх. рег. № *** от 03.05.2005г., акт № 194, т.І,
дело № 1023/2005г. от „Алматея Прима“ ООД – Перник, В. С. Г., Я. Г. М. (в лично качество и
в качеството му на управляващ и представляващ „Алматея Прима“ ООД) и Г. М. Г. –
наследодател на ищците В. Г., Я. М. и М. Г. М. в полза на „Българска пощенска Банка“ АД
/със сегашно наименование „Юробанк България“ АД/, върху негов собствен недвижим
имот: апартамент № 43, находящ се във вх. В, на пети етаж в жилищната сграда – блок 48, на
ул. „***“, с идентификатор 55871.505.576.1.43 по КККР на гр. Перник, заедно с избено
помещение № 44 от 8,32 кв. м. и таванско помещение № 48 от 5,61 кв. м., съгласно
Нотариален акт №194, том I, дело №171 от 2005г. на нотариус рег. № 062, като сключена в
нарушение на чл. 170 ЗЗД поради несъществуването на обезпеченото вземане по договор за
банков кредит от 29.04.2005г. между „Българска пощенска банка“ АД и „Алматея Прима“
ООД, както и поради неспазване на предписаната в закона форма поради нищожността на
нотариалното удостоверяване съгл. чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 472, вр. чл. 476, б. „г“ ГПК
(отм.), вр. чл. 167 ЗЗД (в съдържането на нот. акт е описано вземане по договор за банков
кредит от 29.04.2005г., какъвто договор не е съществувал и не съществува, поради което не е
бил представен на нотариуса, за да се посочи като съдържание на нот. акт), като
неоснователни. Осъдени са М. Г. М., Я. Г. М., В. С. Г., и „Алматея Прима“ ООД – в
1
несъстоятелност, ЕИК ********* да заплатят на „Юробанк България“ АД (с предишно
наименование „Българска пощенска банка“ АД), ЕИК ********* сумата от 4005,00 лева,
представляваща сторени в производството разноски.
Решението е обжалвано от М. Г. М. и Я. Г. М., чрез адв.А. А. от АК-Перник, с доводи,
че е постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния
закон и е необосновано. Възразяват срещу приетото от съда, че е учредена ипотека за
вземане по договор за кредит от 8.03.2005г, тъй като не съществува договор за банков
кредит от 29.04.2005г., сключен между „Алтея Прима” ООД и ответната банка, и считат, че е
ирелевантно, че вземането в договора за банков кредит от 8.03.2005г съвпада по размер и
принадлежности с вземането по договор за кредит, сключен на 8.03.2005г. Поддържат, че
третите лица, учредили договорна ипотека върху свой собствен недвижим имот за дълг на
„Алматея Прима” ООД по договор за банков кредит от 29.04.2005г, не са страна по договор
за банков кредит от 8.03.2005г. и тяхното съгласие е за конкретен чужд дълг, а не са всеки
друг дълг на третото лице по друг договор за банков кредит. Въз основа на изложеното, че
не е сключен договор за банков кредит на 29.04.2005г, то и процесната ипотека се твърди, че
е учредена за несъществуващо вземане. Претендират да се отмени обжалваното решение и
да се уважат исковите претенции.
Ответната страна-„Юробанк България” АД, представлявана от юрисконсулт Д.Ш., е
оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Сочи, че е доказано, че на
8.03.2005г банката е предоставила на „Алматея Прима” ООД кредитен лимит в размер на
295 000лв., при договорени лихви, и е бил сключен договор за банков кредит №
0107/8.03.2005г., като сумата е била преведена на кредитополучателя. С представения
договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот е установено, че с вписания на
8.03.2005г НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот - апартамент № 43,
находящ се във вх. В, на пети етаж в жилищната сграда – блок 48, на ул. „***“, с
идентификатор 55871.505.576.1.43 по КККР на гр. Перник, заедно с избено помещение № 44
от 8,32 кв. м. и таванско помещение № 48 от 5,61 кв. м., съгласно Нотариален акт №194, том
I, дело №171 от 2005г. на нотариус рег. № 062, В. Г., Я. М., в лично качество и като
управляващ и представляващ „Алматея Прима” ООД и Г. М.-наследодател на ищците В. Г. и
Я. М. и М. М., са учредили в полза на „Българска пощенска банка” АД от
кредитополучателя „Алматея Прима” ООД, за обезпечаване на задължения, които
произтичат от посочения в т.1 договор за кредит. Считат за неоснователни доводите за
нищожност на НА за учредяване на договорна ипотека на основание чл.26 ЗЗД поради
противоречието му със закона, добрите нрави, поради невъзможен предмет, при липса на
съгласие, на форма и основание. При подновяване на вписаната ипотека е посочена
конкретната дата на договора за банков кредит-8.03.2005г. и различието в датите не води до
нищожност на учредената ипотека. В представения от ищците НА е налице техническа
грешка и вместо датата 8.03.2005г, е посочена датата 29.04.2005г., която е била поправена от
нотариуса. Поддържа, че съгласно чл.170 ЗЗД ипотеката е недействителна само ако в
ипотечния договор съществува неизвестност относно личността на кредитора, на
собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за
размера на сумата, за която се учредява ипотеката, като в процесния НА са коректно
посочени. Налице е пълна идентичност между условията на договора за банков кредит и
тези, вписани в процесния НА за учредяване на договорна ипотека и не е налице неяснота
кое е обезпеченото вземане и по кой договор за кредит е уговорено. Техническата грешка не
е от такова естество да внася неяснота относно обезпеченото с ипотеката вземане, и да е
пречка същото да бъде идентифицирано, за да води до нишожност на договора за ипотека на
основание чл.170 ЗЗД. Предвидена е в закона възможността за поправка на допусната
техническа грешка съгласно чл.472 ГПК / отм./ вр. с чл.476 ГПК /отм./ Претендира да се
остави без уважение въззивната жалба и да се присъдят направените по делото разноски.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
2
срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищците М. Г. М. и Я. Г. М. са посочили, че са синове и наследници по закон на Г. М.
Г., починал на ******** г. Приживе наследодателят им придобил възмездно по време на
брака си с В. С. Г. правото на собственост върху апартамент № 43, находящ се в гр. Перник,
ул. „***“ (със старо наименование ул. „***“), вх. В, ет. 5, съставляващ СОС с идентификатор
55871.505.576.1.43, съгласно одобрените КККР, като след смъртта на наследодателя им са
придобили всеки от тях по 1/6 ид.ч. от имота.
С нотариален акт за договорна ипотека от 29.04.2005 г., сключен между Юробанк
България АД, „Алматея Прима“ ООД /в несъстоятелност/, като кредитополучател и В. С. Г. и
Г. М. Г., като ипотекарни длъжници, имотът бил ипотекиран, ведно с прилежащите към него
избено и таванско помещение, за обезпечение на вземанията на Банката срещу дружеството
„Алматея Прима“ ООД по договор за банков кредит от 29.04.2005 г., по силата на който бил
отпуснат кредит в размер на 295 000 лева. Изложили са доводи, че договорът, с който била
учредена ипотеката, е нищожен, а ипотеката – недействителна, тъй като между банката и
дружеството в несъстоятелност в действителност не е бил сключван договор за банков
кредит от 29.04.2005 г., не е била отпускана заемна сума, съответно – ипотеката била
учредена за несъществуващо вземане, а удостоверяването от страна на нотариуса в тази част
от нотариалния акт било невярно. Поддържали са, че ипотечният договор е нищожен поради
противоречие със закона, с добрите нрави, поради липса на съгласие, липса на основание,
неспазване на предвидената от закона форма, както и поради нищожно нотариално
удостоверяване от страна на нотариуса, изповядал сделката. Въз основа на ипотечния акт
кредиторът се е снабдил с изпълнителен титул по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на който
върху имота е насочено принудително изпълнение по образуваното ИД № 230/2012 г. по
описа на ЧСИ С. Б., с което е обоснован правен интерес от търсената съдебна защита.
Претендирали са по отношение на „Юробанк България“ АД договорната ипотека да
бъде обявена за нищожна – за по 1/6 идеална част от ипотекирания недвижим имот по
отношение на двамата ищци (или общо 2/6), съобразно притежаваните от тях идеални части
от апартамента.
Ответната страна-„Юробанк България“ АД е оспорила исковите претенции. Посочила
е, че при изповядване на ипотечната сделка била допусната техническа грешка в
нотариалния акт, като вместо посочване на правилната дата на договора за банков кредит,
вземанията по който се обезпечават с ипотека – а именно 08.03.2005 г., неправилно била
изписана датата на сключване на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека –
29.04.2005 г. Техническата грешка била своевременно поправена от нотариуса, във връзка с
което бил изготвен и нот. акт № 194, том 1, рег. № 1775, дело № 171/2005 г. с нанесена
поправка. Същевременно договорната ипотека, ведно с поправката, била своевременно
подновена в Агенцията по вписванията. Изложила е доводи, че поправката сама по себе си
не опорочава договорната ипотека. Оспорила е въведените доводи за нищожност на
ипотеката, тъй като при учредяването й били спазени всички специални изисквания на чл.
166, чл. 167 и чл. 170 ЗЗД относно нейното съдържание, индивидуализация на страните и
обезпеченото вземане, както и вписване в Имотния регистър. Поради неизпълнение на
поетите от длъжника „Алматея Прима“ ООД договорни задължения, Банката се снабдила със
заповед за незабавно изпълнение, която не е била оспорена и е влязла в сила, като въз основа
на същата е издаден изпълнителен лист и било образувано изп. д. № 230/2012 г. на ЧСИ С.
Б..
С Протоколно определение от 23.02.2022г. съдът е конституирал по реда на чл. 26 ал.
4 от ГПК като ищци в призводството В. С. Г., с ЕГН:********** и „Алматея Прима“ ООД –
в несъстоятелност, ЕИК *********.
Фактическа обстановка е правилно установено от първоинстанционния съд и е
3
следната:
От представеното по делото заверено копие на Договор за банков кредит Продукт
„БИЗНЕС КРЕДИТНА ЛИНИЯ-ПЛЮС“ № 0107/08.03.2005г. се установява, че на
08.03.2005г. между „Българска пощенска банка“ АД, като кредитор, и „Алматея Прима“
ООД, като кредитополучател, е сключен Договор за банков кредит Продукт „Бизнес
Кредитна Линия - ПЛЮС“ № 0107/08.03.2005г. с кредитен лимит в размер на 295 000,00лв.,
при договорна лихва, формираща се от действащия БЛП за малки фирми в лева, който към
момента на подписване на договора за кредит е 10 % и договорна лихвена надбавка в размер
на 0,9 пункта и срок на погасяване 120 месеца. При просрочие на дължимите погасителни
вноски по главницата, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от
кредитополучателя лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка /неустойка/ за
просрочие в размер на 10 пункта. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 от договора кредитът се
обезпечава с договорна ипотека върху няколко недвижими имоти, сред които и апартамент
№ 43, находящ се във вх. В, на пети етаж в жилищната сграда – блок 48, на ул. „***“, заедно
с избено помещение № 44 от 8,32 кв. м. и таванско помещение № 48 от 5,61 кв. м., съгласно
Нотариален акт №194, том I, дело №171 от 2005г. на нотариус рег. № 062.
С вписания на 03.05.2005г. нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим
имот №194, том I, per. №1775, дело №171 от 2005г. от 29.04.2005г. ищците „Алматея Прима“
ООД – Перник, В. С. Г., Я. Г. М. (в лично качество и в качеството му на управляващ и
представляващ „Алматея Прима“ ООД) и Г. М. Г. – наследодател на ищците В. Г., Я. М. и М.
Г. М. са учредили в полза на „Българска пощенска банка“ АД ипотека върху собствения си
процесен недвижим имот за обезпечаване на всички вземания на „Българска пощенска
банка“ АД от кредитополучателя „Алматея Прима“ ООД, които произтичат от посочения в
точка първа договор за кредит, включително главницата, лихвите, таксите, комисионните и
други разноски по предоставения кредит /т. 3/. В т. 1 от договора за ипотека
индивидуализацията на обезпеченото вземане е извършена по следния начин: „Българска
пощенска банка“ АД предоставя на „Алматея Прима“ ООД банков кредит във формата на
кредитна линия, продукт „Бизнес Кредитна Линия - ПЛЮС“, при условията на договор за
банков кредит от 29.04.2005г. в гр. Перник в размер на 295 000,00лв., със срок на погасяване
от 120 месеца, считано от откриването на заемната сметка по кредита. Кредитът се отпуска
при годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на банката – малки фирми
/БЛПМФ/ за лева, обявен от банката, който не подлежи на договаряне и промените в него
стават задължителни за страните, който към момента на подписване на договора за кредит е
10 % и договорна лихвена надбавка в размер на 0,9 пункта, като при просрочие на
дължимите погасителни вноски по главницата и/или лихвата, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, горепосочената лихва дължима от кредитополучателя се увеличава
автоматично с наказателна надбавка /неустойка/ за просрочие в размер на 10 пункта.
Видно от Извлечение от счетоводните книги на „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД,
понастоящем „Юробанк България“ АД, се установява, че в полза на кредитополучателя
„Алматея Прима“ ООД е отпусната сумата в размер на 295 000 лева, предмет на Договор за
банков кредит продукт „Бизнес Кредитна линия- Плюс” от 08.03.2005г.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззвният съд приема следното от
правна страна:
Съгласно чл. 170 от ЗЗД учредяването на ипотеката е недействително, ако било в
ипотечния договор, било в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа
на който се подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика
или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на
сумата, за която се учредява ипотеката. Ищците са собственици на идеални части от имот,
върху който е учредена ипотека за обезпечаване на чуждо задължение, като при
неизпълнение на задължението от главния длъжник, ипотекарният кредитор може да насочи
4
принудително изпълнение и да се удовлетвори от стойността на имота. Ипотекарният
длъжник може да се защити с иск за установяване, че ипотечното право не съществува при
започнало изпълнително производство, каквото се установява, че е образувано по издадения
изпълнителен лист срещу длъжника и е насочено изпълнение спрямо процесните имоти.
В договора за ипотека обезпеченото вземане следва да бъде определено по начин,
позволяващ отъждествяването му (чл. 170 от ЗЗД). В тълкувателно решение (ТР) № 3/2018
от 17.03.2021 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че ипотеката е акцесорно право, което
обезпечава възникнало или бъдещо вземане. Възможността ипотека да бъде учредена и за
бъдещо вземане се извлича и по аргумент от разпоредбата на чл. 153 от ЗЗД, която
предвижда, че в случай на вписване на няколко ипотеки върху една и съща вещ, кредиторите
се удовлетворяват предпочтително по реда на вписване на ипотеките, макар обезпеченото
вземане да не е било възникнало при учредяването им. Обичайна практика е кредитният
ресурс да бъде реално предоставен на кредитополучателя едва след учредяване на ипотеката
и вписването й, като обезпеченото вземане възниква след учредяването на ипотеката – след
като отпуснатият кредит бъде реално предоставен на кредитополучателя и усвоен от него,
поради което към момента на вписване на ипотеката не е известна точната дата на
предоставянето на кредитния ресурс, която обикновено определя и датата на падежа на
задължението на кредитополучателя за плащане на погасителните вноски или връщане на
кредитния ресурс. За валидността на договора за ипотека е достатъчно датата на
възникването на обезпеченото с нея вземане и датата на падежа на задължението на
кредитополучателя да бъдат определяеми чрез вписаните в договора за ипотека условия, при
които се предоставя кредитнит ресурс, като липсата на конкретно посочена точна дата на
предоставяне на кредитния ресурс и конкретна дата на падеж на задължението за връщането
му, не могат да обусловят нищожност на ипотечния договор.
Видно от нот. акт за учредяване на договорна ипотека, е, че в същия подробно е
описано, че ипотеката обезпечава вземане с кредитен лимит в размер на 295 000,00лв., при
договорна лихва, формираща се от БЛП за малки фирми в лева, с договорна лихвена
надбавка в размер на 0,9 пункта и срок на погасяване 120 месеца. Между страните е
сключен Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес Кредитна Линия - ПЛЮС“ №
0107/08.03.2005г., като видно от същия, налице е пълна идентичност между условията по
договора за банков кредит и тези, вписани в процесния нот. акт за учредяване на договорна
ипотека. В процесния нот. акт за учредяване на договорна ипотека са възпроизведени
всички условия на договора за банков кредит Продукт „Бизнес Кредитна Линия - ПЛЮС“ №
0107/08.03.2005г., като индивидуализацията в нотариалният акт за учредяване на ипотеката
на вземането в размер на 295 000,00лв., заедно с договорната и наказателна лихви,
неустойките и срок на погасяване 120 месеца - не внася неяснота относно това кое е
обезпеченото вземане и по кой договор за кредит същото е уговорено и не може да се говори
за неизвестност на някое от лицата, на имота, на обезпеченото вземане или на размера на
сумата, за която е учредена ипотеката.
Поради това неточността по отношение на датата на сключване на договора за кредит
не води до нищожност на договора за ипотека, след като обезпеченото вземане е
индивидуализирано по начин, позволяващ идентифицирането му и отграничаването му от
дружи вземания на страните по него. Съдебната практика приема, че посочването на датата
на договора за кредит не е изрично изискване. /Така Определение № 962/5.03.2024г по дело
№ 2584/2023г на ВКС, III ГО./
Установява се пълно тъждество на задължението по договора за кредит и посоченото
в договора за ипотека обезпечено вземане, от което следва, че ипотеката не е без действие.
/В този смисъл е решение № 406/04.07.2003 г. по гр. д. № 968/2002 г. на II-ро гр. отд. на
ВКС./ Липсват данни за други договори за кредит, сключени между същите страни, за да е
налице съмнение в обезпеченото вземане с учредената ипотека. Изложеното обуславя извод,
5
че е допусната техническа грешка при посочване на датата на договора за кредит, която не е
от такова естество, че да внесе неяснота относно обезпеченото с ипотеката вземане и да е
невъзможно то да бъде идентифицирано, за да е налице никожност на договора за ипотека
на основание чл.170 ЗЗД.
Нотариалните действия са формални действия, но не при всяко погрешно или
липсващо отбелязване на обстоятелства при нотариалното удостоверяване е налице
нищожност по смисъла на чл. 472, във вр. с чл. 476 от ГПК (отм.), респ. по смисъла на чл.
576, във вр. с чл. 580 от ГПК, съответно – да липсва предписаната от закона форма. Налице
е предвидената законова възможност за добавяне или поправка на нотариалния акт по реда
на 475, ал. 3 от ГПК (отм.), респ. – по реда на чл. 579, ал. 3 от ГПК, дори когато сключилите
сделката страни не са намерили поправката или допълването за наложителни и не са ги
поискали. В тази връзка е прието и че институтът на чл. 579, ал. 3 от ГПК налага
изискванията по чл. 580, във вр. с чл. 576 от ГПК да се тълкуват в полза на
действителността. /Виж решение № 60/19.05.2016 г. по гр. д. № 3569/2015 г. на III-то гр. отд.
на ВКС./
По сходен казусе е и практиката на ВКС-определение № 962/5.03.2024г по гр.д.№
2584/2023г по описа на III ГО на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване
решение на АС-София по в.гр.д.№ 1947/2022г.
Въз основа на изложеното въззивният съд приема, че исковите претенции са
неоснователни и при съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено на осн. чл.271 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответната страна има право
на присъждане на разноски, но същата не е представила доказателства за направени такива
пред въззивната инстанцияа.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 142/30.04.2024г, постановено по гр.д.№ 270/2022г по
описа на ОС-Перник.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6