РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер    2229                               3.07.2020                         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд - Пловдив                                                    I брачен състав

На трети юли две хиляди и двадесета година

В публично заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                   Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  15251                                                   по описа за   2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на П.Д., чрез нейния законен представител В.З. против Д.Д.. Ищцата твърди, че ответникът е неин баща, като с Решение, постановено по гр. дело ***/****г. на Районен съд – Пловдив е бил осъден да заплаща издръжка от 100лв. месечно. Твърди се, че понастоящем разходите за детето са нараснали и тя има нужда от по-висок размер на издръжката, заплащана от бащата, тъй като е изминал дълъг период от време. Размерът на издръжката не съответства на нуждите на детето с оглед на възрастта и потребностите му. П. е ***** % ******. Учи в *** клас на общообразователно училище с интензивно изучаване на р. е. Необходими са средства за учебници, за частен учител. Също така са нужни средства за храна, облекло, джобни и други. Поради това се прави искане да бъде увеличен размерът на дължимата от ответника издръжка на 320лв. месечно до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Ответникът е подал отговор на исковата молба. Счита, че искът е неоснователен в размера над 150 лева. Твърди, че издържа още едно дете А., роден на ********г. Имал задължения по кредтити, образувани изпълнителни дела. Доходът му бил близък до минималния за страната. Затруднен бил финансово и това било известно на ищцата.

От показанията на свидетеля по делото – П. Н., б. на ищцата, се установява, че детето е ученичка в х. г. с изучаване на р. и а. е. Детето било сред най добрите ученици в гимназията. Необходимо било да има човек до нея. Майка й, й помагала по повечето предмети, като й четяла материала. По а. в дома на П. идвал учител два пъти седмично по два часа срещу заплащане, тъй като майка й не владеела езика достатъчно. Баща й й подарил телефон и лаптоп, тъй като имала нужда. Ответникът плащал издръжка според възможностите си, правел подаръци на дъщеря си. Двамата се срещали. Майката на П. трудно посрещала нуждите на детето с пенсията си.

Съдът дава вяра на показанията на свитеделката Н. при условията на чл.172 от ГПК. Разказът е детайлен и свидетелката има непосредствени впечатления.

От показанията на свидетеля П. К. се установи, че ответникът има б. Живее в жилище под наем. Работи в заложна къща за минимална заплата. Финансовото му положение било тежко. Свидетелят се случвало да му помага с пари назаем. Обичал децата си и ако разполагал със средства доброволно щял да дава още.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля К. като ги намира за незаинтересовани и в съответствие с доказателствата по делото.  

Относно доходите на родителите се установи, че майката получава пенсия от 420 лева. Бащата получава заплата, съгласно писмените доказателства, в размер около 600 лева месечно. П. е с вродена ***** и нужда от помощ. Ответникът има още едно дете, родено през **** г.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Съдът намира, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка, като същата е присъдена преди години. За изминалия период от време е налице трайна промяна преди всичко на икономическата обстановка в страната. При определяне на първоначалния размер на дължимата издръжка детето е имало нужда от по-малко средства за посрещане на ежемесечните му нужди. Това се дължи на факта, че за разлика от тогава, понастоящем то е пораснало, посещава училище, частни уроци, на *** години е. Нуждите са се увеличили, като са нараснали разходите за облекло, храна, образование, извънкласни занимания и други. Доходите на майката са намалели поради здравословното й състояние.  Още повече, че в момента дължимата от ответника издръжка от 100 лв. на месец е под законовия минимум на дължимата издръжка за едно дете в размер на ¼ от минималната работна заплата. Този размер не отговаря на възрастта и потребностите на момиче на прага на пълнолетието.  

Предвид гореизложеното съдът е на становище, че понастоящем нуждите на детето от издръжка действително са нараснали и е необходимо увеличение размера на дължимата от ответника издръжка.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 490,00 лева, за храна, за дрехи, пособия, частни уроци, извънкласни занимания, други дейности и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката и тя полага изцяло грижи за него. Съдът съобрази и обстоятелството, че не се установиха високи доходи на ответника. Затова и прие, че двамата родители следва да имат относително равен дял в издръжката на детето си.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 250,00 лева месечна издръжка на детето, а останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане.

Съдът счита, че ответникът е във възможност да заплаща издръжка в посочения размер. Законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал.2 на чл.143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. Също така издръжката, опредЕ.от съда, която ответникът трябва да осигури на детето си, не надвишава необходимия размер, предвид възрастта му и неговите специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът би могъл да осигурява същата. Подобна издръжка не би затруднила съществено бащата.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 250 лева месечно за детето, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване. За разликата до пълния претендиран размер от 320 лева искът следва да бъде отхвърлен. Бащата няма възможност да плаща по-висок от присъдения от настоящия съд размер на издръжката, като се съобразят доходите, които се установи по делото, че реализира.

Ищцата претендира присъждане на разноски по делото. Осъщественото процесуално представителство е по реда на чл.38 от ЗА. Съдът определя възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от един адвокат в размер на 300лв., от които съразмерно с уважената част на иска следва да се присъдят 235 лв. Ответникът не претендира разноски.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от 96 лв., изчислена върху увеличения размер на издръжката.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената по гр. д. № ****/****г. по описа на Районен съд – Пловдив месечна издръжка, дължима от Д.В.Д. ЕГН ********** с адрес: *** на П.Д.Д. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител В.Л.З. ЕГН ********** с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 100.00 лв. на 250.00 лева /двеста и петдесет лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 250 лева до пълния претендиран размер от 320 лева.

ОСЪЖДА Д.В.Д. ЕГН ********** да заплати на адвокат Е.П.Т., ЕГН ********** сумата от 235 /двеста тридесет и пет/ лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска, определени по реда на чл. 38 ЗА.

ОСЪЖДА Д.В.Д. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 96 лева /деветдесет и шест лева/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно в частта относно присъдената издръжка.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/Т.Маслинкова

 

Вярно с оригинала.

И.Б.