№ 107
гр. гр. Добрич, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Гражданско дело
№ 20233200100494 по описа за 2023 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Т. Т. А. от гр.Добрич, чрез
упълномощен адвокат, срещу Д. Ж. А. от гр.Добрич иск за установяване на
това, че ищецът, длъжник по изпълнително дело №1035/2012г. на ЧСИ с рег.
№737 и район на действие ДОС, не дължи на ответника, взискател по
посоченото изпълнително дело, сумата 46 000 евро, чиято левова
равностойност е 89 968.18 лева, за която е издаден изпълнителен лист по гр.д.
№5226/2010г. на ДРС.
Изложените в първоначалната искова молба с вх.№4423/07.07.2023г.,
уточнена с молба вх.№6285/09.10.2023г., твърдения са, че за задължение в
размер на 46 000 евро, чиято левова равностойност е 89 968.18 лева, в полза
на Д. Ж. А. и срещу Т. Т. А. бил издаден изпълнителен лист по гр.д.
№5226/2010г. на Добричкия районен съд, а на 11.05.2012г. за събирането му
било образувано изпълнително дело №1035/2012г. на ЧСИ с рег.№737 и
район на действие ДОС. След 17.07.2012г. по изпълнителното дело не били
извършвани действия на принудително изпълнение, делото било перемирано,
а вземането било погасено с петгодишна давност., изтекла на 17.07.2019г. или
на 26.06.2020г.
Ответникът Д. Ж. А. е оспорил предявения срещу него иск като
1
недопустим и неоснователен. Ищецът нямал правен интерес от установяване,
че не дължи на ответника сумата, предмет на принудително събиране по
посоченото изпълнително дело, защото по изпълнителното дело не се
извършвали действия за принудителното му събиране. Освен това, ако при
настъпилата перемция съдебният изпълнител продължавал да извършва
изпълнителни действия, то това било в отношенията между него /съдебния
изпълнител/ и длъжника /ищеца/; в такъв случай ищецът – длъжник имал
възможността да иска прекратяване на изпълнителното производство, да
обжалва евентуалния отказ за прекратяването му, респ. евентуално
предприетите, въпреки перемцията, действия на принудително изпълнение, а
също и да предяви претенция срещу съдебния изпълнител за обезщетяване на
евентуално причинените от принудителното. Неоснователно било
позоваването от страна на ищеца на изтекла погасителна давност, защото по
изпълнителното дело били извършени множество изпълнителни действия,
прекъснали и възпрепятствали изтичането на давността.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Приет е по настоящото дело заверен препис от изпълнително дело
№1035/2012г. на ЧСИ с рег.№737 и район на действие ДОС. Установява се, че
взискател по това изпълнително дело е Д. Ж. А. /ответникът/, а длъжник е Т.
Т. А. /ищецът/. Изпълнителното производство е образувано по молба на
взискателя Д. Ж. А. с вх.№08865/11.05.2012г. и има за предмет събирането на
сумите по издадения на 07.05.2012г. по гр.д.№5226/2010г. на ДРС
изпълнителен лист срещу длъжника Т. Т. А..
Изпълнителният лист е за задължения на Т. Т. А. към Д. Ж. А. - в
размер на 7 558 лева /които Д. Ж. А. платил на банката за погасяване на дълга
на Т. Т. А. по договор за кредит в размер на 46 600 евро/, в размер на 302.32
лева – разноски по делото за държавна такса, в размер на 130 лева – за вещо
лице и 3 лева – за банков комисион. Общо задълженията, за които на
07.05.2012г. по гр.д.№5226/2010г. на ДРС е издаден изпълнителен лист и
чието принудително събиране е предмет на изпълнително дело №1035/2012г.
на ЧСИ с рег.№737, възлизат на 7 993.32 лева. Задължение в размер на
разликата над 7 993.32 лева до пълния твърдян от ищеца размер от 46 000
евро /с равностойност от 89 968.18 лева/ не е предмет на издадения на
2
07.05.2012г. по гр.д.№5226/2010г. на ДРС изпълнителен лист и не е предмет
на принудително събиране по изпълнително дело №1035/2012г. на ЧСИ с рег.
№737.
От проверката по изпълнителното дело се установява, че, след като на
11.05.2012г. било образувано производството, в периода до края на
м.октомври 2012г. съдебният изпълнител извършил поредица от справки
касателно длъжника /доходи, публични задължения, имуществено и
гражданско състояние/, изпратил покана за доброволно изпълнение, която на
21.08.2012г. длъжникът отказал да получи, с поканата за доброволно
изпълнение насрочил опис на 31.08.2012г. на движими вещи в дома на
длъжника /няма данни да е извършен/. В последствие по изпълнителното дело
били извършени още няколко пъти такива справки: в периода м.декември
2013г. – м януари 2014г., м.януари 2017г. и м.юни 2018г. Друго по
изпълнителното дело не е извършвано, а и взискателят не е искал да бъде
извършено.
Предявеният от Т. Т. А. срещу Д. Ж. А. иск е по чл.439 от ГПК. С този
иск ищецът оспорва насоченото срещу него, като длъжник, изпълнение по
дело №1035/2012г. на ЧСИ с рег.№737 за събиране на вземане в размер на
46 000 евро на ответника /взискател/, за което по гр.д.№5226/2010г. на ДРС е
издаден изпълнителен лист.
Както се установи по-горе, изпълнителният лист по гр.д.№5226/2010г.
на ДРС не е за задължение на Т. Т. А. към Д. Ж. А. в размер на разликата над
7 993.32 лева до размера от 46 000 евро и задължение в такъв размер не е
предмет на изпълнението по дело №1035/2012г. на ЧСИ с рег.№737.
Следователно ищецът няма правен интерес от предявения иск в тази част.
Обратно приетото в постановеното по-рано по делото определение
№205/06.03.2024г. е формирано преди съдът да се е запознал с
изпълнителното дело, но понастоящем е ясно, че изпълнението няма за
предмет задължение на длъжника /ищец сега/ към взискателя /ответник сега/ в
повече от 7 993.32 лева. След като това е така, ищецът няма правен интерес
от отричането по исков ред на задължение /разликата над 7 993.32 лева до
46 000 евро/, което не е предмет на изпълнението и няма да бъде събирано от
него в полза на ответника – взискател по изпълнението. В тази част
предявеният иск е недопустим и производството по него следва да бъде
3
прекратено.
В останалата част, до размера от 7 993.32 лева искът е допустим.
Ищецът е длъжник по изпълнително дело №1035/2012г. на ЧСИ с рег.№737 за
вземане на ответника – взискател общо в размер на 7 993.32 лева и има правен
интерес да оспори изпълнението. Без значение е дали по изпълнителното дело
фактически се извършват действия за принудително събиране на вземането,
дали те са законосъобразни и с какви възможности за защита срещу
незаконосъобразно принудително изпълнение разполага - длъжникът винаги
има правен интерес да иска в отношенията му с кредитора да бъде
установено, че задължението не съществува. Когато се оспорва
съществуването на задължение, което е предмет на принудително
изпълнение, оспорването трябва да е основано на обстоятелства, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание – чл.439 ал.2 от ГПК. В случая това е спазено и
предявеният иск до посочения размер е допустим.
Съобразно разпоредбата на чл.116 ал.1 б.“в“ от ЗЗД давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Така, с
образуване на изпълнително дело №1035/2012г. на ЧСИ с рег.№737.
давността е прекъсната за задълженията по изпълнителния лист, издаден
07.05.2012г. по гр.д.№5226/2010г. на ДРС. Според ППВС №3/18.11.1980г.
след образуване на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния
процес прекъснатата давност изобщо не започва да тече отново и не тече,
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване
на вземанията. Постановлението е в сила и е приложимо към момента на
образуване на процесното изпълнително дело и до датата 26.06.2015г., когато
е постановено ТР №2/2013/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
даващо ново разрешение на въпроса за погасителната давност по време на
висящо изпълнително производство. Както е прието в ТР
№3/2020/28.03.2023г. по т.д.№3/2020г. на ОСГТК на ВКС, докато е траел
изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването
на ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. изпълнителни дела, давност за тези
вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015г., от
когато е обявено за загубило сила ППВС №3/1980г.
Така, от 26.06.2015г. по изпълнително дело №1035/2012г. на ЧСИ с
4
рег.№737 е започнала да тече погасителна давност за вземанията в размер на
7 993.32 лева по изпълнителния лист от 07.05.2012г. по гр.д.№5226/2010г. на
ДРС. Както се установи по-горе, след тази дата по изпълнителното дело
взискателят не е искал и съдебният изпълнител не е извършвал никакви
действия на принудително изпълнение, които да са довели до прекъсване на
давността /насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
опис, оценка, публична продан и др./. Само два пъти са събрани справки за
трудови договори на длъжника /м.януари 2017г. и м.юни 2018г./, но това не е
изпълнително действие и не прекъсва давността. Така, в съответствие с
разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на пет годни на 26.06.2020г.
вземането, предмет на изпълнението, е погасено по давност.
От изложеното следва, че предявеният иск по чл.439 от ГПК е
основателен за размера от 7 993.32 лева. След приключване на съдебното
производство по гр.д.№5226/2010г. на ДРС, по което на 07.05.2012г. е издаден
изпълнителен лист за задължения на Т. Т. А. към Д. Ж. А. в посочения размер,
са настъпили обстоятелства, довели до погасяване на задълженията.
Следствие погасяването им по давност Т. Т. А. не дължи на Д. Ж. А.
вземанията по изпълнителния лист, за чието събиране е образувано
изпълнително дело №1035/2012г. на ЧСИ с рег.№737 и район на действие
ДОС, което следва да бъде установено между страните.
В съответствие с изгодния за ищеца резултат по делото и на осн.чл.78
ал.1 от ГПК и чл.38 ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адвоката, защитавал безплатно ищеца, възнаграждение в размер на 1 099
лева /определено от съда при отчитане на чл.38 ал.2 от ЗА и чл.7 ал.2 т.2 от
НМРАВ/.
На осн.чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на съда държавна такса за уважения срещу него иск в размер на
319.73 лева.
Съгласно чл.78 ал.4 от ГПК при прекратяване на делото ответникът
също има право на разноски, но в случая такива няма да бъдат присъдени, тъй
като няма доказателства да са сторени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. Т. А. с
ЕГН********** от гр.Д., срещу Д. Ж. А. с ЕГН ********** от гр.Д., че
Т. Т. А. не дължи на Д. Ж. А. поради погасяването им по давност
вземанията по изпълнителен лист, издаден на 07.05.2012г. по гр.д.
№5226/2010г. на ДРС, за чието събиране е образувано изпълнително дело
№1035/2012г. на ЧСИ с рег.№737 и район на действие ДОС, общо в размер на
7 993.32 лева.
ОСЪЖДА Д. Ж. А. с ЕГН ********** от гр.Д., да заплати на адвокат
П. Й. Н. с ЕГН **********, със служебен адрес в гр.В., сумата 1 099 лева –
възнаграждение за оказана от адвоката безплатна защита на ищеца Т. Т. А..
ОСЪЖДА Д. Ж. А. с ЕГН ********** от гр.Д., да заплати по сметка
на Окръжен съд – Добрич сумата 319.73 лева – държавна такса за уважения
срещу него иск.
Решението в тази част подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Т. Т. А. с
ЕГН********** от гр.Д., срещу Д. Ж. А. с ЕГН ********** от гр.Д., иск за
установяване, че ищецът не дължи на ответника поради погасяване по
давност на задължение по изпълнителен лист, издаден на 07.05.2012г. по гр.д.
№5226/2010г. на ДРС, за чието събиране е образувано изпълнително дело
№1035/2012г. на ЧСИ с рег.№737 и район на действие ДОС – в размер на
разликата над 7 993.32 лева до размер от 46 000 евро /чиято равностойност е
89 968.18 лева/.
Решението /с характер на определение/ в тази част подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
6