№ 22654
гр. София, 22.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110154305 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещна искова молба, която следва да
бъде приета за разглеждане в настоящото производство като на ищеца по нея следва да се
дадат указания да посочи какви вземания включва сумата от 1500,00 лева и в какъв размер
предвид заявеното, че представлява частична претенция от 1676,45 лева, включваща
главница и възнаградителна лихва.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
Следва да се уважи искането на първоначалния ищец за задължаване ответното
дружество да представи по делото Стандартен европейки формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит и Общи условия, приложими към договорите за
потребителски кредит.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТВНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „Н*“ ООД против В.
К. Б. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД за сумата 1500,00 лева,
частичен иск от 1676,45 лева, незаплатена сума по договор по договор за потребителски
кредит №202406281230000070 от 28.06.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата за периода от 13.03.2025 г. до окончателното плащане.
УКАЗВА на „Н*“ ООД в срок до насроченото съдебно заседание с писмена молба с
копие за ищеца да посочи каква част от претендираната сума 1500,00 лева представлява
незаплатена главница по договора за кредит, каква част представлява дължима и незаплатена
възнаградителна лихва и за какъв период с посочване на начална и крайна дата предвид
заявеното, че сумата представлява частична претенция от 1676,45 лева, включваща главница
и възнаградителна лихва като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнениe на указанията в
1
срок исковата молба ще бъде върната като нередовна, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответното дружество да представи по делото
Стандартен европейки формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит и
Общи условия, приложими към договорите за потребителски кредит като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА че при непредставянето им съдът на основание чл. 161 ГПК ще приеме
за доказани фактите, за които страната е създала пречки за събиране на допуснатите
доказателства.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното
(извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 02.07.2025 г. от
10.00 часа, за когато да се призоват страните.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД както следва:
Предявени са от ищеца В. К. Б. против ответника „Н*“ ООД иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответника, че сключеният между страните договор за потребителски кредит №*. е нищожен
поради неспазване на императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 2 ЗПК
при определяне на годишния процент на разходите по кредита и общата дължима сума,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит И В УСЛОВИЯТА НА
ЕВЕНТУАЛНОСТ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 пр. 2 ЗЗД за
прогласяване нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 3 от сключения между
страните договор за потребителски кредит №*. поради заобикаляне на разпоредбите на чл.
19, ал. 4 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП и накърняване на добрите нрави.
Предявен е насрещен иск от „Н*“ ООД против В. К. Б. с правно основание чл. 79, ал. 1
вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 1500,00 лева, частична претенция от
сумата 1676,45 лева, незаплатена главница и възнаградителна лихва по сключения между
страните договор за потребителски кредит №*., ведно със законна лихва от 13.03.2025 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът В. К. Б. сочи, че е сключил договор за потребителски кредит №*. с ответника,
по силата на който кредиторът е следвало да му предостави заемна сума в размер на 1500,00
лева при лихвен процент 24,22%, ГПР 27,10%, за срок от 12 месеца като общата сума за
връщане по кредита е в размер на 1704,00 лева. Посочва, че съгласно чл. 4, ал. 3 от договора
до края на следващия ден след сключването на договора кредитополучателят е длъжен да
предостави на кредитора гаранции по кредита съгласно реда и условията по общите условия
по договора, а именно банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова институция за
сумата 1704,00 лева със срок на валидност до 30.06.2025 г. В случай, че не бъде представена
гаранция кредитополучателя дължи неустойка в размер на 720,00 лева на основание чл. 6,
ал. 1 от договора. Излага, че така определената неустойка представлява неотменимо
изискване за сключване на договора без да даде избор на кредитополучателя сам да избере
какво обезпечение да предостави. Счита, че поставените от кредитора изисквания са
изначално непостижими, поради което целта на неустойката е последният да се обогати, без
тази неустойка да се включва към дължимата по договора лихва, с което се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че поради невключването на възнаграждението за
неустойка в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора Посочва, че тази неустойка
представлява скрито възнаграждение и следва да е част от ГПР. Излага, че клаузата на чл. 4,
ал. 3 от договора противоречи на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Счита, че неустойката драстично
нарушава принципа па справедливост и води до неоснователно обогатяване на заемодателя
2
за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежащата на връщане сума. Позовава
се на чл. 22 ЗПК за недействителност на договора за кредит. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът „Н*“ ООД подава отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК, като
счита исковите претенции за неоснователни. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР по
договора не е включил разхода за неустойка, а само възнаградителната лихва, както и че ако
се добави разхода за неустойка към приложимия ГПР по договора неминуемо би се
надвишил законоустановения праг по чл. 19 ЗПК. Оспорва договорът за кредит да е
недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не следва
неустойката да се включва, защото тя представялва разход при неизпълнение на договорно
задължение, а ГПР се определя при отпускането на кредита преди да е започнало неговото
изпълнение. Посочва, че щом процесният договор за кредит е сключен при фиксиран лихвен
процент, то няма задължение да посочва методиката за изчисляване на ГПР. Оспорва, че не е
изпълнил задължението си по чл. 16 ЗПК да оцени платежоспособността на
кредитополучателя преди сключване на договора. Излага, че доколкото с според Протокол
№3/12.02.2016 г. на КЗК е прието, че в общите условия на „Н*“ ООд не се съдържат
неравноправни клаузи, то и клаузата на чл. 6 от договора не е неравноправна.
Заедно с отговора на исковата молба ответникът е депозирал и насрещна искова
претенция за осъждането на В. К. Б. да му заплати сумата 1500,00 лева, частичен иск от
1676,45 лева, представялваща незаплатени по договора главница и възнаградителна лихва,
твърдейки че на основание сключения между страните договор за потребителски кредит №*.
му е отпуснал заем в размер на 1500,00 лева, по който кредитополучателят не е извършвал
никакви плащания. Претендира присъждането на разноски за производството.
По иска по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26 ЗЗД я тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за потребителски кредит
със соченото в исковата молба съдържание, включително клаузата за неустойка; че клаузата
противоречи на моралните разбирания за справедливост и излиза извън присъщите и
функции, както и че същата е уговорена във вреда на потребителя, не отговарят на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните.
В тежест на ответника е да докаже валидно сключен обвързващ страните договор за
кредит със соченото съдържание, включително договорна клауза за неустойка, както и
всички обстоятелства, от които произтичат възраженията му.
По иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за основателност на предявените насрещни искови
претенции, в тежест на първоначалния ответник и ищец по насрещния иск е да докаже
възникване на правоотношението по договор за кредит между него и ответника по
насрещния иск, който договор е действителен, с твърдяното от ищеца по насрещния иск
съдържание; обстоятелството, че ответникът по насрещния иск е усвоил твърдения от ищеца
кредит в размера, посочен в насрещната искова молба, забавата на кредитополучателя по
отношение изпълнението на задължението за заплащане на главница и възнаградителна
лихва, размера вземанията.
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже, че е
заплатил задължението на падеж.
ОТДЕЛЯ за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: наличието на сключен договор за потребителски кредит №*., със соченото
съдържание, включително клаузите на чл. 4, ал. 3 и чл. 6, ал. 1, с които е предвидено
представяне на обезпечение след сключване на договора и заплащането на неустойка за
неизпълнение задължението за представяне на обезпечение в размер на 720,00 лева; че при
изчисляване на ГПР по договора кредиторът не е включил разхода за неустойка по чл. 6, ал.
1, а само възнаградителната лихва, както и че ако се добави разхода за неустойка към
приложимия ГПР по договора би се надвишил законоустановения праг по чл. 19 ЗПК; че
ответникът е предоставил, а ищеца е усвоил заемната сума от 1500,00 лева; че ищецът не е
3
извършвал плащания по договора.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени, съгласно чл.
41, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е
обективиран докладът по делото, а на ищеца по насрещния иск и копие от отговора на
насрещната исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4