Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……….. 10.07.2020г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На 05 юни 2020година
В публично заседание в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР
ГЕОРГИЕВ
Секретар: Росица Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ Г Е О Р Г И Е В
гр. дело
№ 5524 по описа за 2019 година.
Производството е образувано по предявен иск за определяне
на издръжка на пълнолетно лице, обучаващо се във висше учебно заведение и
намира правно основание в чл.144 от СК.
Делото е образувано по претенция от Д.В.П. – пълнолетен,
ненавършил 25г. обучаващ се в първи курс през учебната 2019/2020г. във висше
учебно заведение, за 450лева месечно, считано от 30.09.2019г. – датата на която
започнала учебната година. Претендират и разноските по делото.
Ответникът В.Д.П. по изнесеното в исковата молба
се намира в чужбина /Германия/, където е и настоящия му адрес по регистър
„Население”, като лицето има постоянен адрес ***, където, както и на последния
му адрес в гр.Стара Загора са залепени уведомления, книжата са останали
непотърсени от ответника, като лицето не изпраща писмен отговор.
Делото е
образувано по искова молба от ищеца Д.В.П., който заявява, че бил син на В.Д.П.,
роден бил по време на брака им с неговата майка Ася Атанасова Рафаелова
(понастоящем с фамилия - Рафаелова-Енева). С решение №108/22.05.2002г. по гр.д.
№ 1049/2002г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора, бракът между родителите
му бил прекратен. Със същото съдебно решение упражняването на родителските
права по отношение на него били предоставени на майка му, а баща му бил осъден
да заплаща ежемесечна издръжка, като впоследствие със съдебно решение по гр.д.
№1446/2007г. на СРС размерът на издръжката бил увеличен. Образувано било изп.д.
№ 20068690400011 по описа на ЧСИ Ивелина Биволова с peг. № 869
на КЧСИ, по което баща му редовно му заплащал издръжките. Това изпълнително
дело било свършено, когато навършил пълнолетие - на 04.04.2016г. Тъй като,
макар и пълнолетен, той продължавал да уча редовно в средно учебно заведение за
придобиване на професионална квалификация по клон Информатика и комуникации,
Обучение - Микроинформатични системи и мрежи в Институт за средно образование и
професионална квалификация „Галилео" в гр.Валядолид, област Кастиля и
Леон, Кралство Испания, баща му, на основание чл.144 и чл. 149 от СК, с влязло
в сила съдебно решение по гр.д. № 2601/2016г. по описа на СРС, бил осъден да му
заплаща ежемесечна издръжка, в размер на 150 лева, считано от 04.04.2016г. до
04.04.2018г. Образувано било изп.д. № 20178690400056 по описа на ЧСИ Ивелина
Биволова, по което изпълнително дело баща му редовно и доброволно заплащал
дължимите издръжки без никакви затруднения. Към настоящия момент бил на 21
навършени години. Кандидатствал, приет бил и от тази учебна година
(2019/2020г.) бил записан като студент в първи курс, редовна форма на обучение,
във висше учебно заведение - Висше училище по дизайн гр.Валядолид, област
Кастиля и Леон, Кралство Испания, за придобиване на висше образование по
художествено проектиране, специалност „Графичен дизайн", платена форма на
обучение (обща сума - 7 141 евро и такса при записване - 1 210 евро).
Предвиденият срок на обучение бил 4 (четири) учебни години. Считано от
30.09.2019г. (когато започнала учебната година), редовно и ежедневно ходел на
учебни занятия - от понеделник до петък, от 08.45 часа сутринта до 15.00 часа
следобед. Тъй като жилището им се намирало на 8 км от Валядолид, за да отидел
на занятия всеки ден давал пари за пътни. Необходими му били и средства за
храна, тъй като по обед не можел да се прибера в къщи, за да обядвал. Около 300
евро му стрували само учебниците за една учебна година. Не можел да се издържа от доходите си, тъй
като нямал такива. Понеже се обучавал, фактически не работел. И да желае, не
можел да започни работа, тъй като формата на обучение бил целодневна (както
вече посочих от 08.45 часа сутринта до 15.00 часа следобед), а след като се
приберял в къщи - трябвал да уча, да се подготвял за следващия ден и да
изпълнявал и реша зададените му домашни работи по учебния материал, който вече
му бил преподаден. Не притежавал никакво движимо или недвижимо имущество, което
да използвал за финансиране на обучението си във висшето учебно заведение.
Нямал други доходи, нито влогове в банки. Помощ единствено получавал от майка
си - Ася Атанасова Рафаелова-Енева, но и тя изнемогвала, защото доходите й не
били високи за стандарта на живот в Испания, а и имал още една малка сестра и
един малък брат, които майка му също издържала. За да заплатял таксите за
обучението си във висшето учебно заведение се наложило майка му да вземела пари
в заем от свои приятели и близки. Считал, че баща му би могъл да продължал да
му дава издръжка без особени затруднения, тъй като баща му имал имущество в
собственост и реализирал ежемесечни доходи. Както по изп.д. № 20068690400011,
така и по изп.д. № 20178690400056, и двете по описа на ЧСИ Ивелина Биволова,
издръжката била заплащана редовно и доброволно от баща му, без никакви
затруднения. Молят да бъде прието, че сума от 450 лева ежемесечна издръжка
(равняваща се на около 225 евро на месец) съответства на потребностите му и ще
го подпомогне в обучението му в чужбина. Желаел да продължи образованието си,
да надградял знанията си и да се усъвършенствал професионално. Неплащането на
издръжка от баща му щяло да постави в риск завършването на висшето му
образование. Подкрепата от негова страна щяла да му бъде от полза, за да станел
конкурентоспособен на пазара на труда в бъдеще. На основание чл. 149 от СК,
претендирал издръжката да се присъди като дължима, считано от 30.09.2019г. -
датата, на която започнал учебната година във висшето учебно заведение.Предвид
всичко гореизложено, считал, че за него бил налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск по чл.144 и чл.149 от СК за заплащане на издръжка
за срока на обучението ми във висше учебно заведение до навършване на
25-годишната ми възраст. Считал, че баща му В.Д.П. би могъл да му дава издръжка
без особени затруднения, в размер на по 450 лева на месец, считано от
30.09.2019г. - датата, на която започнал учебната година във висшето учебно
заведение. Моли да бъде постановено решение, с което на
основание чл. 144 и чл.149 от СК, да бъде осъден баща му В.Д.П. с ЕГН **********,***, да заплаща на мен - неговият син Д.В.П., с ЕГН **********,***, ежемесечна издръжка, в размер на
по 450 (четиристотин и петдесет)лева, за срока на обучението ми във висше учебно заведение (4 учебни години),
считано от 30.09.2019г. (датата, на която започна учебната година във висшето
учебно заведение) до 04.04.2023г. (датата, на която ще навърша 25-годишна
възраст), ведно със законната лихва върху дължимите издръжки при забава в
тяхното плащане с произтичащите законни последици. Моли на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението в частта му за издръжката. Моли да му бъдат присъдени разноските
по делото.
В съдебно заседание ищецът Д.В.П. не се
явява лично, като поддържа исковата си молба чрез пълномощника му адв.С., която
претендира направените по делото разноски.
Ответникът В.Д.П., представляван в съдебно заседание от
назначената му за особен представител адв.Ц., като взема становище, че следва
да бъде съобразена реалната възможност на ответника да дава издръжка на
пълнолетния си син.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните,приема за
установено следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане №
206376 от 06.04.1998г., на Община Стара Загора, издадено въз основа на акт за
раждане № 415 от 06.04.1998г. /прието като доказателство по изисканото и
приложено към настоящото дело гр.д.№ 1446/2007г./ ответникът е баща на ищеца Д.В.П.,
роден на ***г. и е навършил пълнолетие на 04.04.2016г. С решение от
14.02.2017г. по гр.д.№ 2601/2016г. на Старозагорския районен съд ответникът е
осъден да заплаща на ищеца издръжка в размер на 150лева месечно, ищецът го е
обжалвал, като решението е оставен в законна сила. Не се спори, че брака между
родителите на ищеца е прекратен – с решение от 22.05.2002г. по гр.д.№
1049/2002г. по описа на Старозагорския районен съд. Според декларацията на
майката на ищеца същата има още две деца освен ищеца, на които дължи издръжка. Притежава
недвижими имот – апартамент в гр.Стара Загора, както и 3/8ид.части от друг
апартамент в град Стара Загора, лек автомобил и доходи от трудово
правоотношение – 950лева месечно. Видно от представеното и прието като
доказателство по делото удостоверение изх.№ 7056/21.10.2019г. на ЧСИ Биволова против
ответника е образувано изпълнително дело по изпълнителен лист от 27.02.2017г.
за 150леве месечно за периода от 04.04.2016г. до 04.04.2018г. Наложена е
възбрана на имот на ответника за 1/2ид.част на 26.09.2017г. като на
03.04.2017г. са постъпили 1343,54лева от запор в Банка ДСК, още на 4 пъти по
300лева през 2017г. доброволно, на 5 пъти по 300лева доброволно и на два пъти
през 2019г. – на 21.03.2019г. и на 09.08.2019г.
Видно от представените и приети като доказателства
по делото удостоверения/второто от 22.05.2020г./ и квитанции от Висшето училище
по дизайн във Валядолид – Испания ищецът през учебната 2019/2020г. е записан в
първи курс на Висше обучение по художествен дизайн/специалност „Графика”/ с
обща продължителност 4 години на посоченото обучение – с режим на редовно
обучение със седмично учебно разписание: от понеделник до петък включително от
8,45часа до 14.45часа през целия период на обучение от септември до юни на
учебната година..
Съгласно чл.144 от СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си
деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок
на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и
на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не
могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и
родителите могат да я дават без особени затруднения.
При определяне на издръжката за
пълнолетни лица, съдът не е обвързан с минималните размери на издръжката,
определени съобразно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от СК, а единствено следва
да прецени дали с оглед икономическата обстановка, престирането на определен
размер издръжка ще съставлява затруднение за съответното задължено лице.
По делото са допуснати гласни
доказателства. Според показанията на свидетелката Йорданка Стойчева Йолдова
/без родство със страните/:”Познавам В. и Ася. С В. бяхме в един клас, а с Ася
бях в един випуск в училище в гр.Стара
Загора в „Ромен Ролан”. Страните от двадесет години не живеят заедно. Доколкото
знам В. е в Германия, а Ася от петнадесет години е в Испания. Ася има две деца
от друг мъж, които са по-малки от Д.. Доколкото имам информация от наши
съученици, тъй като имахме другарска среща и от там разбрах, че Веско е в
Германия и много добре се е устроил там, работел като началник на отдел в
някакъв завод. Веско има втори брак, но няма други деца. Ася е в Испания, тя
работи доколкото знам към някаква фондация. Д. учи, той е студент от миналата
година 2019г. той е много талантлив художник и учи графичен дизайн във
гр.Валядолид, а те живеят в покрайнините на града с майка си Ася. Мисля че
живеят там под наем. Ася има още две деца. В момента тя не е в брак, последния
й брак е с българин, но и този брак е разтрогнат доколкото знам. Д. не работи,
сигурна съм. От личен разговор с Ася го знам. Последният ни разговор с Ася беше
миналата седмица. Ние с нея си говорим за децата ни, тъй като те са връстници и
ние като родители се оплакваме, че те не работят, а само учат. С В. сме се
виждали на срещата, която беше преди пет години, а на тази последната той не
присъства, но ние го обсъждахме с нашите съученици, всеки казваше какво знае за
всеки наш съученик, който не е на срещата. С Д. съм разговаряла, даже сме се
виждали с него, той си идва миналото лято, но сега заради обстановката от
пандемията, той не си е идвал. Не знам дали Д. има условия в България да учи.”
Съдът кредитира показанията на свидетелката, но не може да приеме за безспорно
установени високи доходи на ответника, тъй като източникът на информация на
свидетелката е косвен – тя пресъздава впечатления на други свои съученици от
живота на ответника, неприсъствал на тяхна другарска среща.
При преценка материалните
възможности на бащата В.Д.П., съдът се съобрази с обстоятелството, че по делото
липсват доказателства относно трудовото му възнаграждение, както и декларация
за семейно и имотно състояние, поради което съдът приема, че ищецът получава
минималната за Федерална Република Германия/където е адреса му по регистър
население след 2009г./ работна заплата, както и че няма задължения към други
ненавършили пълнолетие деца.
При преценка материалните
възможности на майката съдът се съобрази
с представената по делото декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, видно от която майката Ася Атанасова Рафаелова-Енева получава
трудово възнаграждение в размер месечно на 950 евро, освен ищеца има две ненавършили пълнолетие деца, на които
също дължи издръжка, като не е семейна.
Ищецът Д.В.П. е роден на ***г. и
към настоящия момент е на 22 години. Видно от представената декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние същият не получава трудови
възнаграждения, няма доходи от свободни професии, наеми и хонорари, както и не
притежава недвижими имоти и МПС.
Претендира се издръжка от родител
при хипотезата на продължаващо висше образование. Тази издръжка обаче не се
дължи безусловно, както задължението на родителите за издръжка по чл.143, ал.1 СК, защото законът предвижда, че издръжка на пълнолетни деца се дължи, ако
родителите могат да я дават без особени затруднения. В конкретния случай
предпоставките, визирани във фактическия състав на нормата на чл. 144 от СК, са
налице – ищецът не е навършил 25 години и продължава обучението си във висше
учебно заведение, редовна форма на обучение. По делото не се установи същият да
има някакви доходи или имущество, от което да може да се издържа. В закона няма
легално определение за понятието "особени затруднения", но това се преценява
с оглед на материалните възможности на родителите – техните доходи и имущество.
Тъй като размера на минималната
работна заплата в Германия от 01.01.2020г. е 9,35евро на час брутно
възнаграждение и е задължение на работодателя да заплаща най-малко 1179,99евро–нетно
възнаграждение на работник, който е сам и няма деца след приспадане на разходи
за квартира и храна, /информация от официалната страница на германските
профсъюзи, в която съдът извърши справка служебно/ съдът счита, че ответникът
би могъл да заплаща на навършилия пълнолетие свой син сумата от 250лева
месечно.
С оглед на тези съображения, съдът счита, че към настоящия момент
ответникът следва да бъде осъден да заплаща на пълнолетния си син Д.В.П.
ежемесечна издръжка в размер на 250лв., като в случая, съдът счита, че
ответникът може да осигурява издръжка от 250 лева месечно, без това да му
създава затруднение. За определяне размера на издръжката, която следва да
заплаща ответника, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че той не е
единственият, който е задължен за това. Издръжката по чл. 144 СК се дължи и от
двамата родители според материалните им възможности, а и ищецът, който е
работоспособен би могъл да си помага.
Предвид изложеното, съдът намира
предявеният иск за основателен и доказан до размер на 250лв. месечно и в този
размер следва да бъде уважен, считано от 30.09.2019г. до настъпване на
основания за нейното изменяване или прекратяване – приключване на обучението му
във висше учебно заведение ипи навършване на 25годишна възраст на ищеца, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното заплащане на
сумата, като следва да отхвърли предявения иск до размера на общо търсените 450лв.
месечно като неоснователен и недоказан.
С
оглед направеното изрично искане и на осн.чл.242 ГПК следва да бъде допуснато
изпълнение на решението.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати направените от
ищеца разноски по делото в размер на 222,22лева, представляващи възнаграждение
за един адвокат, и
възнаграждение за особен представител в размер на 166,66лв., съобразно
уважената част на иска. Следва да бъде осъден да заплати дължима
държавна такса върху издръжката в размер на 360лева по сметка на бюджета на
съдебната власт.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Д.П.,
ЕГН ********** с последен известен адрес в България - гр.Стара Загора, ул.”Г.Михайловски”
№ 47, вх. А, ет.5, ап.31, съдебен адрес чрез адв.В.Ц. *** да заплаща на Д.В.П.,
ЕГН ********** с последен известен адрес в България, гр.Стара Загора, ул.”Ген.Столетов”
№ 100, вх.А, ап.31, съдебен адрес ***4 – чрез адв.Е.С. ***, ежемесечна издръжка
в размер на 250/двеста и петдесет/лева, считано от 30.09.2019г.- до настъпване
на основания за нейното изменяване или прекратяване – приключване на обучението
му във висше учебно заведение ипи навършване на 25годишна възраст на ищеца,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното заплащане
на сумата, както и сумата от 222,22лева/двеста двадесети две лева и двадесет и
две стотинки/, представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в останалата му част над присъдените
250лева до размера на 450лв.месечно, като неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението.
ОСЪЖДА В.Д.П.,
ЕГН ********** с последен известен адрес в България - гр.Стара Загора, ул.”Г.Михайловски”
№ 47, вх. А, ет.5, ап.31, съдебен адрес чрез адв.В.Ц. *** да заплати ДТ върху размера на присъдената
издръжка в размер на 360/триста и шестдесет/лева, както и сумата от 166,66лева,
представляваща възнаграждение за назначения му особен представител, съразмерно
на уважената част от иска, в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в
двуседмичен срок, а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение на
решението – с частна жалба в седмичен срок от връчването му пред Старозагорския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :