О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
гр.
Кюстендил, 27.10.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, в закрито заседание на двадесет и седми
октомври две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 279 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искова молба, подадена от И.Г.В.
***, срещу Областна дирекция „Земеделие“ - Кюстендил, като се иска от съда да
постанови решение, което да бъде осъдена
ОД „Земеделие“ да му заплати обезщетение, както следва: за неимуществени вреди
– сумата от 2000 лв., заедно с обезщетение за забава от датата на увреждане –
04.10.2021 г. до окончателно плащане на дължимото; за имуществени вреди –
сумата от 177,80 лв. за пропуснати ползи от стопанската 2018-2019 г. заедно с
обезщетение за забава от 01.10.2018 г. до окончателното плащане на дължимото;
сумата от 220,85 лв. за пропуснати ползи от стопанската 2019-2020 г. заедно с
обезщетение за забава от 01.10.2019 г. до окончателното плащане на дължимото;
сумата от 331,91 лв. за пропуснати ползи от стопанската 2020-2021 г. заедно с
обезщетение за забава от 01.10.2020 г. до окончателното плащане на дължимото; сумата
от 53,69 лв. за пропуснати ползи от стопанската 2020-2022 г. заедно с
обезщетение за забава от 20.09.2021 г. до окончателното плащане на дължимото. Като
основание на иска е посочен чл. 4, ал. 1 и 2; чл. 5, ал. 1 и 2; чл. 17, ал. 1 и
3 от Конституцията на Република България, както и чл. 2, чл. 4, § 3, чл. 6 § 3 от Договора за европейския съюз; чл. 17 и преамбюла от Хартата на основните права на
Европейския съюз, като претенцията на ищеца е,
Освен това е направено и искане съдът да
разпореди от ответника да бъде изискана справка с данни какви суми са изплатени
на арендаторите на „бели петна“ за арендуването на един декар в землищата на
селата Жиленци, Багренци и Лозно за стопанските години от 2018 -2019 до
2021-2022 включително.
Според твърденията в първоначалната искова
молба ищецът е собственик на земеделски земи в землищата на селата Жиленци,
Лозно и Багренци, разположени на територията на община Кюстендил /имотите са
индивидуализирани в исковата молба/, като част от тези имоти по твърденията в
молбата, със заповеди на директора на ОД „Земеделие“ се отдават за арендуване
под формата на т.нар. „бели петна“. Сочи се, че в резултат на това възникват претендираните
имуществени и неимуществени вреди, дължащи се както на самия факт на извършване
на тези действия, така и на конкретните начини и условия, при които имотите са
отдадени за арендуване.
Твърди се, че като основание за отдаването
под аренда се сочи ЗСПЗЗ, но действията противоречат на други норми от същия
закон, сочейки нормите на чл. 4, ал. 1 и чл. 4а, ал. 1, както и нормите на чл.
4, ал. 1 и 2; чл. 5, ал. 1 и 2; чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република
България, както и чл. 2, чл. 4, § 3, чл. 6 § 3 от Договора за европейския съюз; чл. 17 и преамбюла от Хартата на основните права на
Европейския съюз, като се твърди нарушаване на Конституцията на Република
България и задълженията по изпълнение на правото на ЕС.
Пасивната легитимация на Областна дирекция „Земеделие“ - Кюстендил е изведена от "действия и бездействия" противоречащи правото на ЕС, на разпоредбите на ЗСПЗЗ, но и на норми от по-висок ранг, като се сочи отново правото на ЕС.
Съдът при проверка на така подадената искова молба е намерил, че същата не отговаря на законовите изисквания за редовност и допустимост, поради което е оставил същата без движение и е дал указания на ищеца с разпореждане № 938 от 16.09.2022 г., на основание чл. 127, ал. 1, т. 4 вр. чл. 144 от АПК, в 7-дневен срок от получаване на разпореждането да отстрани нередовностите, а именно: да уточни дали претендира отмяна на конкретен административен акт и ако това е така да се посочи кой е този административен акт, да се приложи по делото, като се представят и доказателства кога последният му е бил връчен; да уточни дали се предявява иск по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение на вреди причинени от незаконосъобразен акт или действие на администрацията. В случай, че предявява иск по ЗОДОВ, следва да изложи подробно обстоятелствата на които се основава иска, каква е претенцията му към съда (ясен петитум с оглед определяне предмета на производството), като посочи и приложи доказателствата и заяви конкретните обстоятелства които ще доказва чрез тях; да посочи изрично от кой незаконосъобразен акт, или действия (бездействия) на административни органи твърди да е претърпял вреди; да посочи каква е причинната връзка между твърдяните вреди и незаконосъобразните актове, действия и бездействия, от който твърди че са настъпили. Ищецът изрично е предупреден, че ако констатираните нередовности не бъдат отстранени в срок, исковата молба ще бъде върната, а производството - прекратено.
По повод указанията на съда, от И.В. е подадено заявление с вх. № 3774/27.09.2022 г. В това заявление отново се излагат същите твърдения като в първоначалната искова молба, но изрично се посочва, че искът не е насочен към отмяна на административен акт и не са претендира отмяна на такъв, а за липса на правен ред за извършване на необходимия контрол и полагане на дължимата грижа към собствениците на имоти при отдаване под аренда на земеделски земи.
Според твърденията, увреждащ ищеца акт е предоставянето на имоти негова собственост за ползване от трети лица без съгласието му при условия, върху които няма възможност да влияе. Твърди се, че ответникът в отговор на подадено от ищеца заявление, в което е описал посочените нарушения е издал заповеди, конкретно посочени в исковата молба, като с това действие е нарушена практиката на съда на ЕС – цитирани са конкретни решения по дела на СЕС.
Отделно от това, в заявлението са приповторени всички първоначално заявени обстоятелства и искания /петитум/, включително и относно пасивната легитимация на ответника.
Посочено е нарушение на правото на ЕС и на Хартата на основните права, но се съдържа само общо твърдение без наведени фактически обстоятелства за нарушено право на социална сигурност. Освен цитирани норми от първичното и вторично право на ЕС не са посочени преките действия/бездействия на Областна дирекция „Земеделие“ - Кюстендил, които нарушават правото на ЕС, като се твърди общо неиздаване на административни правила и подзаконови нормативни актове за изпълнение на договорните задължения и правото на ЕС.
Съдът, след като се запозна с исковата молба, приложените към нея доказателства и като взе предвид уточненията, направени със заявлението с вх. № 3774/27.09.2022 г., намира че подадената от И.В. искова молба е недопустима и следва да бъде върната на подателя, а производството по делото – прекратено. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 и ал. 3 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава единадесета от АПК "Производства за обезщетения". Съгласно ал. 2 на чл. 203 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 на чл. 203 се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на ЗИНЗС.
Тази разпоредба посочва процесуалния ред, по който се разглеждат исковете за обезщетения за вреди, които искове са подведомствени на административните съдилища по силата на разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК. Съгласно последната разпоредба на административните съдилища са подведомствени исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Исковете, които са подведомствени на административните съдилища, са изрично изброени, поради което и по аргумент на противното от чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК исковете за вреди, които са причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на други държавни органи, извън административните такива или от лица, които не изпълняват длъжност в административни органи, не са подведомствени на тези съдилища. Видно от текста на чл. 203 АПК отговорността за вреди, която може да бъде търсена по реда на глава единадесета "Производство за обезщетения" възниква на посочени основания, а именно незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и с оглед нормата на чл. 2в ЗОДОВ, когато вредите са причинени от правораздавателна дейност на административните съдилища и ВАС. И при двете основания обаче е посочено, че тези действия или бездействия са такива на административни органи/ съдилища и длъжностни лица в тези органи. Затова разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК урежда процесуалния ред, по който се разглеждат само споровете за обезщетения за вреди от нарушаване на правото на ЕС, вследствие на действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в тези органи, а не всички такива спорове, независимо от чие действие или бездействие произлизат вредите.
За да бъде разгледан иск за обезщетение за вреди по реда на чл. 203 от АПК вр. чл. 2в ЗОДОВ, той следва да бъде основан на твърдения за вреди (имуществени - загуби или пропуснати ползи и/или неимуществени вреди), причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз.
В случая, въпреки указанията на съда, в пространните изложения на ищеца в първоначалната искова молба и последвалото заявление, не са посочени конкретни административни актове – индивидуализирани като вид, дата на издаване, орган издател, съдържание, от които да са произтекли вреди, а се излагат твърдения за актове, чието издаване принципно се следва в различни административни процедури. Не се и твърди конкретни административни актове да са отменени по административен или съдебен ред, което с разпоредбата на чл. 204 АПК е въведено като изискване за допустимост на исковата претенция. Напротив изрично се посочва, че няма "искът не е насочен към отмяна на административен акт, а за липса на правен ред за извършване на необходимия контрол и полагане на дължимата грижа, за да се осигури точното изпълнение, в какъвто смисъл е и петитума. Не е посочено какво според ищецът е нарушеното задължение на ответника по изпълнение на правото на ЕС. Отново обаче се твърди, че липсата на предприети мерки са предмет на посочените източници на ПЕС и на практиката на Съда на ЕС, като са посочени конкретни решения по дела, на които противоречи.
В първоначалната искова молба и уточнението по нея отново се твърди нарушаване на задълженията по изпълнение на правото на ЕС, без да се конкретизира и да се обвърже с фактическите твърдения.
Това прави исковата молба процесуално недопустима. Допустимостта на иска за обезщетяване на вреди при стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС и прилагането на изискванията за съдържанието на исковата молба по чл. 127 и сл. от ГПК, създава изискването в исковата молба да се формулират изтъкнатите основания и доводи на ищеца, като нарушаването на това изискване води до недопустимост на предявения иск. Съгласно постоянната практика на Общия съд, с цел да се гарантират принципите за правна сигурност и добро правораздаване и за да бъде искът допустим, е необходимо съществените елементи от фактическа и правна страна, върху които искът се основава, да бъдат посочени, дори и накратко, но съгласувано и разбираемо, в самия текст на исковата молба, като това посочване трябва да е достатъчно точно и ясно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на съда - да се произнесе по иска, без да разполага с други данни. Във всеки случай иск, който има за предмет получаването на каквото и да било обезщетение, е лишен от необходимата точност в предмета и следва да се счита за недопустим. За да отговори на тези изисквания, исковата молба трябва да съдържа елементите, които позволяват да се определи противоправното поведение, причините, поради които ищецът счита, че е налице причинна връзка между него и вредата, както и характера и обхвата на вредата. В настоящата искова молба и уточнението към нея не е посочено какво точно нарушение на общностното право е извършил ответника, а се твърди само наличие на незаконосъобразни и противоречащи на правото на ЕС действия и бездействия на ответника. Не е налице обаче административен акт /отказ за издаване, действия или бездействия и не се сочи и правораздавателен акт, които да е в нарушение на правото на ЕС, като условие за допустимост.
В исковата молба липсват твърдения за постановени и отменени административни актове. Освен горното, липсват и конкретизирани действия и бездействия на администрацията, като основание за предявените претенции.
В заключение макар и многословни цитатите от първичното и вторично право на ЕС не са фактически обвързани с актове, действия или бездействия на администрацията, по начин съдът да направи извод за допустимост поради достатъчно съществено /очевидно нарушаващо правото на ЕС действия/бездействия и актове на административни органи.
Недопустимо е производството и в частта по искането съдът да разпореди от ответника да бъде изискана справка с данни какви суми са изплатени на арендаторите на „бели петна“ за арендуването на един декар в землищата на селата Жиленци, Багренци и Лозно за стопанските години от 2018 -2019 до 2021-2022 включително. Искът е осъдителен за парично притезание и в това производство съдът не може да постанови друго, освен присъждане на сума за обезщетяване и е недопустимо да се разгледа така направеното искане.
Предвид изложеното съдът приема, че производството е образувано по недопустима искова молба и то следва да бъде прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 130 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, Административен съд - Кюстендил
О П Р Е
Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба, подадена от И.Г.В. ***, с която е
предявен иск срещу Областна дирекция „Земеделие“ - Кюстендил, за обезщетение за
неимуществени вреди – сумата от 2000 лв., заедно с обезщетение за забава от
датата на увреждане, посочена такава – 04.10.2021 г. до окончателно плащане на
дължимото; за имуществени вреди – сумата от 177,80 лв. за пропуснати ползи от
стопанската 2018-2019 г., заедно с обезщетение за забава от 01.10.2018 г. до
окончателното плащане на дължимото; сумата от 220,85 лв. за пропуснати ползи от
стопанската 2019-2020 г., заедно с обезщетение за забава от 01.10.2019 г. до
окончателното плащане на дължимото; сумата от 331,91 лв. за пропуснати ползи от
стопанската 2020-2021 г., заедно с обезщетение за забава от 01.10.2020 г. до
окончателното плащане на дължимото; сумата от 53,69 лв. за пропуснати ползи от
стопанската 2020-2022 г., заедно с обезщетение за забава от 20.09.2021 г. до
окончателното плащане на дължимото.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 279/2022 г. по описа на Административен съд – Кюстендил.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: