Р  Е  Ш  Е  Н  И Е

17.07. 2020 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 19 юни

Тринадесети наказателен състав година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 2463 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

Постъпила е жалба от страна на ***, ЕГН: ********** – управител и представляващ „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** чрез пълномощник адв. ****** против Наказателно постановление № 243 от 11.11.2019 г. на ***на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Плевен, с което на основание чл. 417, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, във вр. с чл. 53, във вр. с чл. 83 от ЗАНН е наложил на ***“ ЕООД, имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лв. за извършено нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

В съдебно заседание, се явява ***- управител и представляващ „***“ ЕООД, както и процесуален представител адв. ******.

Молят съда, да отмени издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Плевен, редовно и своевременно призована, се представлява от юрк. ***, която моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление № 243 от 11.11.2019 г. е издадено от ***на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Плевен, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №  0000619 от 01.11.2019, от който е видно, че:

На 01.11.2019год. при извършена физическа проверка на животновъден обект- птицеферма, с рег. № 5840-0274, находяща се в гр. ***, общ. Плевен, обл. Плевен, във връзка с доказване броя налични птици е констатирано, че според представената документация и по думите на собственика ***са реализирани 16 000 /шестнадесет хиляди/ броя пилета- бройлери на 18 /осемнадесет/- дневна възраст, които са продадени на частни стопани, което не може да бъде доказано, тъй като няма издадено ветеринарномедицинско свидетелство за произход и здравословно състояние и за проследяване къде са реализирани птиците. Собственикът на животновъдния обект не е спазил изискванията за отглеждане, издаване на необходимата документация, която трябва да придружава реализацията на живи животни и за проследяване движението на партидата.

Констатациите от извършената проверка са описани в Констативен протокол № 000595/01.11.2019год.

Нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от актосъставителя д-р ***на длъжност ***в отдел „ЗЖ“ в присъствието на свидетелите д-р ***и д-р ***.

При издаване на обжалваното наказателно постановление административно наказващият орган правилно е съобразил събраните доказателства и приложил въз основа на тях материалния закон.

Административно-наказващият орган след като е проверил акта, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните доказателства е установил, че нарушителят е извършил деянието виновно, и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 417, ал2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, във вр. с чл. 53, във вр. с чл. 83 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лв. 

Цитираните – АУАН и НП съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити.

Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво следва да се защитава.

Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на наказателното постановление.

По никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до настоящата инстанция.

В наказателното постановление е посочена нарушената материалноправна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Не се констатират нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като деянието е правилно квалифицирано, няма нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като актът е законосъобразен – описанието на нарушението е ясно, като административно-наказващият орган е спазил и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН при издаване на атакуваното наказателно постановление, тъй като са описани нарушенията, посочена е датата и местото на извършване на нарушението, и са посочени законовите разпоредби които са нарушени.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания д-р ***на длъжност ***в отдел „ЗЖ“ в присъствието на свидетелите д-р ***и д-р ***, чиито показания съдът кредитира изцяло, с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите, относно  които от една  страна не намира никакво основание за предубеденост, тъй като възпроизвеждат факти и обстоятелства, станали им известни във връзка с рутинните им контролни правомощия и от друга показанията им са кореспондиращи  и взаимно допълващи се, между тях няма противоречия и те възпроизвеждат по идентичен начин фактите от значение за делото. Същите се потвърждават и от приложените по делото документи.

Поради изложеното съдът намира, че така установените обстоятелства по делото, потвърждават фактическата обстановка възприета от административно наказващия орган в обжалваното наказателно постановление за извършено нарушение по чл. 132, ал. 1, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

При безспорната установеност на извършеното нарушение следва да се съобрази чл. 27 от ЗАНН, който  предвижда, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. 

Съдът счита, че наложеното с постановлението наказание на жалбоподателя е в съответствие с разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. 1-во от ЗАНН, съдът

 

                        РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 243 от 11.11.2019 г. на ***на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Плевен, с което на основание чл. 417, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, във вр. с чл. 53, във вр. с чл. 83 от ЗАНН е наложил на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лв. за извършено нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като ПРАВИЛНО И  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                      РАЙОНЕН   СЪДИЯ: