№ 623
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110104943 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ от
И. Е. И. срещу „Г.Ф“ за заплащане на сумата от 15000,00 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания и сумата 860,34 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, които вреди са в резултат
на пътнотранспортно произшествие от 26.07.2018 г., причинено от лице при управлението
на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, както и с правно
основание чл. чл. 558, ал. 2 КЗ във връзка с чл. 497, ал. 1 КЗ за сумата 5066,67 лева,
обезщетение за забава за периода 04.10.2018 г. до 31.01.2022 г. върху обезщетението за
неимуществени вреди и за сумата 290,00 лева, обезщетение за забава за периода 04.10.2018
г. до 31.01.2022 г. върху обезщетението за имуществени вреди, ведно със законна лихва
върху главниците от датата на исковата молба до окончателното изплащане,
Ищецът твърди, че на 26.07.2018 г. около 21.50 часа в гр. София, на ул. „Бистришко
шосе“ в посока от с. Бистрица към ул. „Околовръстен път“ след кръстовището с ул.
„Душанци“ е настъпило ПТП. Посочва, че виновен за произшествието е водача на лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег. №№ – С. В. Б., който е нарушил правилата за движение като
поради движение с несъобразена с релефа на пътя и пътните условия скорост, при маневра
десен завой е навлязъл в лентата за насрещно движение и се удря в насрещно движещият се
лек автомобил „Ситроен С2“ с рег. №№, управляван от ищеца. За произшествието е
съставен протокол за ПТП №1718078/26.07.2018 г. от служители на ОПП = СДВР. В
резултата на инцидента ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания. Непосредствено след ПТП- то ищецът е посетил
УМБАЛ „Света Анна“ – София със световъртеж и замаяност. След обстоен преглед са
установени контузия на ляво рамо и глава, травма на главата и шията и множество
охлузвания и синини по тялото. Посочва, че е изписан за продължаване на домашно лечение
при спазване на хигиенно – диетичен режим, носене на шийна яка за около месец и
половина и без употреба на кофеиносъдържащи напитки. След инцидента повече лежал,
имал главоболие, страдал от нарушения на съня, тревожност, затруднена концентрация и др.
Поддържа, че в резултат на инцидента е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на лек автомобил „Ситроен С2“ с рег. №№ в размер на 860,34 лева. За
1
управлявания от виновния водач лек автомобил не е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ поради което ответникът е длъжен да репарира справедлИ.
причинените имуществени и неимуществени вреди, поради което е подал претенцията си
пред ответника, който е отказал да извърши плащане с решение №29-3/20.12.2018 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер с твърденията,
че липсват доказателства ищецът да е пострадал от процесното ПТП на 26.07.2018 г. Не
оспорва, че процесният лек автомобил няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Посочва, че е отказал изплащане на претендираните обезщетения, за които
при него е заведена щета №210364/04.10.2018 г. поради непредставяне от страна на ищеца
на посочените документи. Оспорва механизма, причините и обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, тъй като Протокола за ПТП в тази част не се ползва с
материална доказателствена сила. Сочи, че не се установява виновно поведение на водача
лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. №№. Прави възражение за съпричиняване от страна на
ищеца, който е пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва ищецът да има качеството
пострадал в резултат на настъпилото на 26.07.2018 г. ПТП. Счита, претенциите на ищеца за
завишени и некоресподиращи със съществуващите към момента в страната икономически
условия и стандарт на жИ.т. Поддържа, че застрахователното обезщетение дължимо от
Фонда не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по
задължителните застраховки, определен за годината, в която е настъпило пътното
произшествие. Оспорва началния момент, от който се дължи обезщетение за забава,
твърдейки че не деликвент, а изпълнява чуждо задължение. Отделно посочва, че бил
поставен в обективна невъзможност да определи обезщетението поради липсата на
необходимите за това документи. Моли да се счита в забава от датата на исковата молба.
Моли исковете да бъдат отхвърлени да му се присъдят разноски, вкл. и за юрисконсултско
възнаграждение.
Третото лице – помагач на страната на ответника не подава отговор и не взема
становище пред съда.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т.2, б. „а“ КЗ Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетение за неимуществените и
имуществените вреди, вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо
имущество, причинени на територията на страната от МПС, което обичайно се намира на
територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже настъпването и
механизма на пътнотранспортното произшествие, което е причинено от водач без сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, който с поведението си е нарушил законови
разпоредби относно правилата за движение по пътищата, в причинна връзка с което ищецът
е претърпял болки и страдания и имуществени вреди, размера на същите, предявяването на
претенция за изплащане на обезщетения пред ответника „Г.Ф“, както и отказ на ответника
да заплати обезщетение за неимуществени вреди. В тежест на ответника и при доказване на
горните факти е да докаже положителния факт на плащане на претендираните суми, за което
не сочи доказателства. С оглед твърденията за съпричиняване – в тежест на ответника е да
докаже твърдените от него действия/бездействия, с които ищецът е допринесъл за
настъпване на вредите, а именно че е пътувал без поставен предпазен колан.
От представения по делото протокол за ПТП №1718078/26.07.2018 г., прието
заключение на съдебно - автотехническата експертиза, както и собственоръчно попълнените
декларации от С. В. Б. и Емил Е. И. непосредствено след произшествието, се установява, че
на 26.07.2018 г. около 21:50 часа лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. №№, движейки се по
ул. „Бистришко шосе“ с посока от с. Бистрица към ул. „Околовръстен път“ и след
2
кръстовището с ул. „Душанци“ поради несъобразена с релефа на пътя скорост при десен
завой водачът навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с движещия се
срещу него лек автомобил „Ситроен Ц2“ с рег. №№. Вещото лице по САТЕ е дало
заключение, че ПТП-то е настъпило при условията на сумрак при суха асфалтовобетонна
настилка на пътя в лентата за движение на лек автомобил „Ситроен Ц2“ с рег. №№. Според
заключението на САТЕ, както и от протокола за ПТП се установява, че вследствие на удара
на лек автомобил „Ситроен Ц2“ с рег. №№ са нанесени щети по лявата му страна, а именно:
врата и лайсна на врата,заден ляв панел, задна броня.
От приобщените копия на всички налични материали в АНП, образувана по повод
АУАН №824806/26.07.2018 г. се установява, че на водача на лек автомобил „Опел Вектра“ с
рег. №№ е наложено административно наказание с влязло в сила НП №18-4332-
016073/16.08.2018 г. за това, че за това че не е избрал скорост на движение, съобразена с
условията и интензивността на движението, с което е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
управлявал е пътно – превозното средство без да е правоспособен водач, с което е нарушил
чл. 150 от ЗДвП, не е представил документ за преминал технически преглед на автомбила и
е отказал да бъде проверен с техническо средство за наличието на алкохол, с което е
нарушил чл. 147, ал. 1 и чл. 174 , ал. 3 от ЗДвП. Поведението на водача на лек автомобил
„Опел Вектра“ с рег. №№, който не с съобразил движението си с пътната обстановка, е
протИ.правно, в колизия с общата императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се вреди
другимо. Същото е и виновно, като от страна на ответника не бяха представени
доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което направените от
ответника възражения за наличие на невиновен водач съдът намира за неоснователни.
Видно от протокола за ПТП №1718078/26.07.2018 г. за лек автомобил „Опел Вектра“ с
рег. №№ не е налице сключен договор за застраховка гражданска отговорност, което
обстоятелство е отделено за безспорно между страните с доклада по делото.
От приобщените доказателства се установява, че по време на произшествието ищецът е
бил водач на „Ситроен Ц2“ с рег. №№ и непосредствено след него на 27.07.2018 г. в 00:05
часа е прегледан в консулативно диагностичен блок на спешно отделение, където му е
направен амбулаторен преглед и изследвания, вкл. рентгенографии като му е поставена
диагноза: контузия на рамо, повърхностна травма на глава.
За претърпените от ищеца неимуществени вреди е изслушано е прието без оспорвания
от страните заключение на съдебно - медицинска експертиза, което съдът кредитира като
обективно изготвено, вярно и компетентно дадено. Съгласно същото ищецът е получил
мекотъканни травми, изразяващи се в контузия на рамо и повърхностна травма на глава, за
които вещото лице посочва, че могат да се получат при ПТП като водач на автомобил.
Предвид лисата на морфологично описание на травмите експертът заявява, че ищецът е
изпитвал болки, но в зависимост дали са контузиите са били малки и повърхностни болките
са били налице около 7- 10 дни след инцидента, а при по – обширни и по-дълбоко
разположени мекотъканни увреди възстановяването може да продължи от 2 до 3 седмици
след инцидента. Констатирано е, че след прегледа на ищеца са предписани обезболяващи
без да е посочено за какъв период. Констатирано е, че в спешния кабинет на ищеца е
приложен с мускулна инжекция обезболяващ медикамент Трамалгин, който има мощно
действие върху централната нервна система. Вещото лице е дало заключение, че
констатираните травматични увреждания не са типични или характерни за действие от
предпазен колан. Посочено е, че травма на ляво рамо и повърхностна травма на глава и шия
могат да се получат както индиректно, така и при директно травмиране в условията на ПТП
като водач при поставен предпазен колан. Вещото лице посочва, че главата е свободно
подвижна и при поставен предпазен колани може да се травмира с удар в интериора на
автомобила като травма водеща до световъртеж може да настъпил и индиректно от
сътресение, поради което съдът приема, че увреждания на ищеца са в пряка причинно-
следствена връзка с механизма на процесното събитие.
За получените травматични увреждания, техния интензитет и продължителност на
лечение са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С.Д И.а – майка на
3
ищеца, която разказва, че непосредствено след инцидента го е видяла и той е носел
предпазна яка на врата, която му е поставена след прегледа в спешното. Оплаквал се от
световъртеж, болки. Имал синини по тялото. Около месец и половина е носил яката. Около
дни след инцидента повече е лежал без да се храни, тъй като повръщал. Имал главоболие и
не бил в кондиция. Болките били сериозни в лявата част на тялото по врата и рамото. Пиел
лекарства за главоболието. Свидетелката разказва, че тя го е обгрижвала като първите две
седмици му помагала да става. Не можел да работи дори и от вкъщи, тъй като нямал сили.
Посочва, че инцидентът се отразил на психиката му, при шофиране станал по напрегнат. По
автомобила видяла след удара, че цялата половина е засегната – предна броня, врата, лайсна.
Страните не спорят, че по заявената от ищеца претенция при ответника е образувана
щета №210364/04.10.2018 г. по която с писмо изх. №24-01-749/20.10.2018 г. Г.Ф е отказал да
заплати обезщетение поради липса на описани в същото документи.
С оглед всичко гореизложено настоящият съдебен състав приема, че по делото са
установени всички предпоставки на предявените искове, поради което следва да бъдат
уважени.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди, чиито размер съгласно чл. 52 ЗЗД се определя от съда по
справедлИ.ст. При определянето му следва да бъдат взети предвид обективни обстоятелства,
като тежестта и характерът на увреждането, неговата продължителност и интензивност,
начинът на причиняването му, обстоятелствата, при които е настъпило, допълнително
влошено съС.ие на здравето, причинени морални страдания и др. (Постановление № 4/
23.12.1968 г. на Пленума на ВС).
В процесния случай от събраната медицинска документация – лист за преглед в
спешния кабинет, гласни доказателства чрез разпита на майката на И. Е. И. и заключението
на СМЕ се установява, че ищецът е получил контузия на ляво рамо и повърхностна травма
на глава и шия, замаяност, за които поради липсата на последваща медицинска
документация не може да конкретизира периода, през който пострадалия е изпитвал болки,
както и техния интензитет. Вещото лице посочва, че в зависимост дали са контузиите са
били малки и повърхностни болките са били налице около 7- 10 дни след инцидента, а при
по – обширни и по-дълбоко разположени мекотъканни увреди възстановяването може да
продължи от 2 до 3 седмици след инцидента. Показанията на майката на ищеца, че се е
залежал около месец след инцидента и бил все така замаян преценени по реда на чл. 172
ГПК не съответстват на продължителността на възстановителния период дори и при по
обширни и по-дълбоко разположени мекотъканни увреди, посочен от вещото лице по СМЕ.
По делото липсва проследяваща медицинска документация даваща основание да се приеме,
че периодът на възстановяване е бил с продължителност до месец и половина. Няма данни
по делото за влошаване общото здравословно съС.ие на ищеца или настъпили на по – късен
етап усложнения вследствие констатираните повърхностни травми, както и какво лечение
е назначавано и прилагано. Установи се, че пострадалият е приемал обезболяващи за
главоболие, за каквито има данни да са били изписани, но това сочи на нужда от
медикаментозно обезболяване при по – нисък праг на болева чувствителност, без да променя
средностатистически период на възстановяване от такива травми, който според вещото лице
е продължил до 2-3 седмици след инцидента. Отделно от това по делото няма никакви
обективни данни за необходимостта от носеното на яка, както и че същата е била
предписана на ищеца. Свидетелят И.а, която единствена съобщава за използването на
предпазна яка на врата не можеше да посочи какъв вид е, независимо, че заявява същата да е
носена над един месец от сина , за когото се е грижела. Освен гореизложеното съдът
съобрази и обичайните за такива ситуации чувства на неудобство, притеснение и страх,
които ищецът е претърпял освен физическите болки и страдания. Като взе тези доказани от
ищеца вреди, обстоятелството, че съС.ието не е налагало специално лечение, че не са
налице данни за усложнено протичане на възстановителния период или невъзстановени
увреди, както и стандартът на жИ.т в страната, съдът намира, че справедлИ.то в случая
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства следва да бъде
4
определено в размер на 3000 лева.
Основателността на исковата претенция обуславя произнасяне по заявеното
възражение за наличие на съпричиняване от страна на ищеца на настъпилия за него
вредоносен резултат. Съдът намира, че при съвкупната преценка на доказателствата по
делото не са налице предпоставки за приемане на такъв извод. От доказателствата по делото
се установи, че ако водачът на лек автомобил „Опел Вектра“ не се е отклонил вляво и не е
навлязъл в лентата за насрещно движение тракторииите на двете превозни средства е
нямало да се пресекат. Ответникът не доказа и твърдението си, че ищецът не е използвал по
предназначение предпазните колани, с които в бил оборудван автомобила. От заключението
на медицинската експертиза се установи, че травмите на ищеца могат да бъдат причинени и
при поставен предпазен колан, тъй като предпазния колан фиксира тялото, но главата остава
свободно подвижна в шията и има амплитуда на движение, предвид това съдът намира, че
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно.
Следователно искът следва да бъде уважен за сумата 3000,00 лева и отхвърлен за
горницата над нея до пълния претендиран размер от 15000,00 лева.
Установи се по делото, че вследствие на настъпилото на 26.07.2018 г. пътно –
транспортно произшествие по управлявания от ищеца лек автомобил „Ситроен Ц2“ с рег.
№№ са получени увреждания по лявата му страна, а именно: врата и лайсна на врата, заден
ляв панел, задна броня. Според заключението на САТЕ стойността необходима за
възстановяване на лек автомобил „Ситроен Ц2“ с рег. №№, изчислена по средни пазарни
цени е 878,40 лева, а изчислена на база експертна оценка според Методиката и наредба
№24/08.03.2016 г. стойността е 435,44 лева. Според разпоредбата на чл. 558, ал. 2 КЗ за
определяне и изплащане на обезщетенията от Гаранционния фонд се прилагат разпоредбите
на гл. 46 и гл. 47 КЗ. Разпоредбата на чл. 558, ал. 2 от КЗ препраща и към чл. 499, ал. 2 КЗ,
според който при вреди на имущество обезщетението не може да надхвърля действителната
стойност на причинената вреда. Разпоредбата от своя страна препраща към чл. 504 КЗ, с
наредба към която е приета Методика към Наредба № 49 от 16.10.2014г. Последната отменя
Наредба № 24 от 08.03.2006г. с изключение на чл. 15, ал. 4 и Приложения 1-6 към нея. В
този смисъл Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, приета от КФН
представлява Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 на Наредба № 24 от 08.03.2006г. В чл. 4 от
Методиката е предвидено, че същата следва да се прилага само като минимална долна
граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен
ремонт в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя от експертна оценка. В
случая по делото липсват доказателства установените по лек автомобил „Опел Вектра“ щети
да са били възстановени, за което ищецът да е представил документи (фактури), поради
което отговорността на Гаранционния фонд, която е гаранционно – обезпечителна, следва да
бъде ангажирана до сумата 435,44 лева, като за горницата до 860,34 лева искът подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
Ищецът претендира присъждане на обезщетения за забава върху присъдените
обезщетения за периода 04.10.2018 г. до 31.01.2022 г. в размер на 5066,67 лева и съответно
290,60 лева. Съгласно чл. 558, ал. 1 КЗ лихвите за забава на Гаранционния фонд се
определят по реда на чл. 497 КЗ, според който застрахователят дължи законна лихва за
забава върху размера на обезщетението ако не го е определил и изплатил в срок, считано от
по-ранната от двете дати: изтичане на срок от 15 работни дни от представяне на всички
доказателства или изтичане на тримесечния срок освен в случаите, когато лицето не е
представило поисканите от застрахователя доказателства. От представения отказ на
ответника се установява, че същият е мотивиран с това, че ищецът не е представил
констативен протокол, че е пострадал от ПТП – то и допълнителна медицинска
документация. Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 2 КЗ приложима и за обезщетения,
изплащани от ответника - Гаранционния фонд, съгласно чл. 558, ал. 2 КЗ, пострадалото лице
следва да представи документите, с които разполага и които са свързани със събитието и с
причинените вреди. Видно от описаните като приложения на молбата – претенция,
адресирана до ответника ищецът е представил относимите документи, с които е разполагал,
5
поради което отказът е бил неоснователен и ответникът дължи лихва от изтичане на 3-
месечмния срок за произнасяна по застрахователната претенция съгласно чл. 558, ал. 2 КЗ
във връзка с чл. 497, ал. 1 КЗ. Този срок е започнал да тече на 04.10.2018 г., когато ищецът е
предявил претенцията си пред Гаранционния фонд и е изтекъл на 04.01.2019 г.
Следователно ответникът е изпаднал в забава от следващия ден след изтичане на срока –
05.01.2019 г.
Предвид това съдът намира искането за присъждане на обезщетение за забава за
основателно. Съдът на основание чл. 162 ГПК с помощта на calculator.bg определи, че
дължимото обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на
3000 лева за периода 05.01.2019 г. до 31.01.2022 г. възлиза на 934,99 като за разликата до
5066,67 лева и за периода 04.10.2018 г. до 05.01.2019 г. подлежи на отхвърля като
неоснователен и недоказан.
По отношение на обезщетението за забава върху сумата за имуществени вреди за
периода 05.01.2019 г. до 31.01.2022 г. на основание чл. 162 ГПК с помощта на calculator.bg
съдът определи, че ответникът следва да заплати сумата 135,72 лева като за разликата до
290,60 лева и за периода 04.10.2018 г. до 05.01.2019 г. подлежи на отхвърля като
неоснователен и недоказан.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главниците, считано от датата
на предявяване на иска – 31.01.2022 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото разноски се следват в полза и на двете страни. Ищецът
претендира присъждането на разноски за държавна такса – 848,70 лева, за депозити за вещи
лица – 600,00 лева и за адвокатско възнаграждение – 1600,00 лева, от които съразмерно на
уважените претенции следва да му се присъди сумата 647,47 лева.
Ответникът претенидра присъждане на сумата 600,00 лева за депозити за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение, което определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25 НЗПП възлиза на 100 лева. Съразмерно с неоснователната част от исковата
претенция на ответника следва да му се присъди сумата 551,33 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.Ф ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да заплати на
И. Е. И. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ
сумата от 3000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания от настъпило на 26.07.2018 г. ПТП, за което при ответника е образувана
щета №210364/04.10.2018г., сумата 435,44 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди от настъпило на 26.07.2018 г. ПТП, за което при ответника е
образувана щета №210364/04.10.2018г., на основание съгласно чл. 558, ал. 2 КЗ във връзка с
чл. 497, ал. 1 КЗ сумата 934,99 лева, обезщетение за забава за периода 05.01.2019 г. до
31.01.2022 г. върху обезщетението за неимуществени вреди, сумата 135,72 лева,
обезщетение за забава за периода 05.01.2019 г. до 31.01.2022 г. върху обезщетението за
имуществени вреди, ведно със законна лихва върху главниците от датата на исковата молба
до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 647,47 лева
разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ за
неимуществени вреди за разликата над 3000,00 лева до пълния претендиран размер от
15000,00 лева и за имуществени вреди за разликата над 435,44 до пълния претендиран
размер от 860,34 лева, както и исковете чл. 558, ал. 2 КЗ във връзка с чл. 497, ал. 1 КЗ за
разликата над 934,99 лева до пълния претендиран размер от 5066,67 лева и за разликата над
135,72 лева до пълния претендиран размер от 290,00 лева и за периода от 04.10.2018 г. до
04.01.2019 г. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА И. Е. И. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати Г.Ф ЕИК ЕИК със
6
седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 551,33 лева
- разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника Г.Ф ЕИК ЕИК – С. В. Б. ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7