№ 7
гр. гр. Радомир, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20211730100639 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от Д. СВ. П.
срещу „Банка ДСК“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че през 1998 г. ищцата се съгласила да бъде поръчител
на А.С.И. по одобрен от „Банка ДСК“ ЕАД кредит за текущо потребление за сумата от 3000
лева, като договорът за кредит бил сключен на 07.10.1998 г. Поради спиране на плащанията
по кредита банката се снабдила с изпълнителен лист по гр. д. № . г. по описа на РС – П. и
въз основа на него било образувано изп. дело № . г. по описа на ДСИ при РС – П., като
същото било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и архивирано под № 2-
31/06.04.2006 г.
През 2013 г. ответното дружество подало до РС – П. заявление за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, въз основа на което било образувано
ч. гр. д. № . г. по описа на РС – П. и в рамките на което била издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: главница в размер на 2047,33 лева,
договорна лихва за периода от 05.05.2000 г. до 02.10.2013 г. в размер на 2873,00 лева,
наказателна лихва в размер на 819,70 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.10.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, заемни такси от
69,34 лева, съдебни разноски в размер на 121,19 лева и 314,28 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
След наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата по изп. дело №
652/2013 г. по описа на ЧСИ Е. Д., с район на действие – района на ОС – П., образувано въз
основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, ищцата подала
възражение пред РС – П. и с определение от 04.11.2013 г. по ч. гр. д. № . г. по описа на с. с.
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист били обезсилени.
1
През 2015 г. ответното дружество предоставило на „ОТП Факторинг България“ ЕАД
информация и лични данни за ищцата, след което до последната било изпратено писмо за
извършване на посещение на адрес във връзка с просроченото задължение по договора за
кредит, като ищцата получила и многократни телефонни обаждания, с настоятелни
препоръки за плащане. На 23.04.2015 г. получила и покана за доброволно плащане на дълга.
В отговор ищцата възразила, че сумите по договора за кредит са погасени по давност.
С оглед изложеното, моли да бъде признато за установено по отношение на
ответното дружество, че ищцата не дължи сумата от 2047,33 лева – главница по договор за
кредит за текущо потребление, сключен на 07.10.1998 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и А.С.И.,
както и лихва в размер на 819,70 лева за периода от 05.05.2000 г. до 04.04.2002 г., като
погасени по давност.
С отговора на исковата молба ответникът „Банка ДСК“ АД признава изцяло
предявения иск, като моли съда при произнасянето си по въпроса за разноските да приложи
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като приеме, че ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, чрез упълномощен представител
поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован, чрез упълномощен представител в съдебно заседание
оспорва предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2
вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
В проведеното на 10.01.2022 г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата е поискал постановяването на решение при признание на иска на
основание чл. 237, ал. 1 ГПК. Настоящият състав намира, че са налице процесуалните
предпоставки, визирани в чл. 237 ГПК, за постановяване на решение при признание на иска
срещу ответника, а именно същият с отговора на исковата молба е признал иска и своята
отговорност на основание чл. 237, ал. 1, вр. ал. 4 ГПК, както и с оглед на представените
доказателства с исковата молба, искът не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е
признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу него ще
следва да се постанови решение при признание на иска, с което да се уважи предявеният иск,
без същото да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тези
предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на сочената
разпоредба. По въпроса за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК е налице произнасяне с
определение № 474/07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3063/2019 г. на ВКС и определение №
95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, в които е прието, че страната, която
претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане не дава повод за предявяване на
2
иск за несъществуване на претендираното вземане, както и че титулярят на вземане има
право да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори
възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност
и извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети
съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не
влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на
исковата молба. Наред с това, в определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на
ВКС е прието, че кредиторът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул,
възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на
иска, като в този смисъл са и определение № 669/22.10.2020 по в. ч. гр. д. № 589/2020 г. по
описа на ОС – П. и определение № 761/19.11.2020 по в. ч. гр. д. № 625/2020 г. по описа на
ОС – П..
С оглед приетото в цитираните определения на ВКС, настоящият съдебен състав е на
становище, че в случая са изпълнени и двете изисквания на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, като още с отговора на
исковата молба е признал иска и наред с това, видно от доказателствата по делото
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист са обезсилени с влязло в сила
определение по ч. гр. д. № . г. по описа на ПРС, от което следва, че кредиторът не разполага
с изпълнителен титул, поради което на ищцовата страна не следва да бъдат присъждани
разноски по делото. Такива не следва да бъдат присъждани и на ответника, предвид
становището на процесуалния му представител, изразено в последното съдебно заседание,
че банката – ответник не претендира разноски по делото.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК: . със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, ул. Московска“ № 19, че Д. СВ.
П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., кв. „И.“, ул. „Й.Б.“ № 28 НЕ ДЪЛЖИ на дружеството
сумата от 2047,33 лева (две хиляди и четиридесет и седем лева и тридесет и три стотинки) –
главница по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 07.10.1998 г. между
„Банка ДСК“ ЕАД и А.С.И., както и лихва в размер на 819,70 лева (осемстотин и
деветнадесет лева и седемдесет стотинки) за периода от 05.05.2000 г. до 04.04.2002 г., като
погасени по давност.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
3