Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                 30.11.2017 година                     гр. Стара Загора

 

   В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

               

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД               ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 30 октомври                                                                              2017 година                                                

В открито  заседание в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР:  Стойка Иванова

като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

Т. д. №  278  по описа за 2016 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

Ищецът “П.” ООД – гр. С.З. твърди в исковата си молба, че на 15.07.2009г. между него и  ответника “К.В.- М.-97” ЕООД – с. Т., общ. С. е бил сключен договор, по силата на който ищецът възложил на ответника да извърши проектиране, окомплектовка, доставка, и монтаж на 1 брой товарен асансьор - 4 спирки, 3500кг., скорост - 0.40ч. в секунда, с етажни врати - 4 броя с вертикално отваряне по тавана с честотно управление, синхронизирани с кабината, проходна кабина, в обект Търговски и офис център в гр.Стара Загора, УПИ VI, кв.117.

          Посочва, че в изпълнение на възложеното по договора, ответникът проектирал, окомплектовал, доставил и монтирал асансьора.

          Със Сертификат за краен контрол №870 КК-АХ/16.02.2010г., издаден от „Е. т." ЕООД било удостоверено, че на основание извършени изследвания и изпитвания асансьорът е в съответствие с Директива 95/16 ЕС, въведена с Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на асансьори и техните предпазни устройства. В сертификата било посочено, че изпитванията на асансьора са извършени с Протокол от изпитване №880/04.02.2010г. и Обобщен доклад от оценяването № 880/08.02.2010г. Ищецът твърди, че не разполага с тези документи /протокол и обобщен доклад/, тъй като не му били представени от ответника.

          Посочва, че за асансьорната уредба от управителя на ответника била издадена Декларация за съответствие от 17.02.2010г. относно обстоятелствата, че асансьорът е в съответствие с БДС EN 81-2 и с Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на асансьори и техните предпазни устройства, въвеждаща Директива 95/16 ЕС. Също така посочва, че на 05.02.2010г. между „П." ООД, като Възложител и „Е. т." ЕООД, като Изпълнител, бил сключен Договор за извършване на технически надзор на асансьор, по силата на който Изпълнителят се задължил да извърши технически надзор на процесния асансьор. Впоследствие между същите страни и в присъствието на асансьорния техник Д. В., в качеството му на едноличен търговец с фирма „В.-88-Д.В.В.", бил съставен и подписан Акт за първоначален технически преглед на асансьор- товарен хидравличен регистрационен №701 АС-1718 от 22.02.2010г., с които се установявало, че асансьорът е технически изправен, съответства на изискванията за безопасна експлоатация и може да остане в експлоатация при технически параметри и условия, подробно описани в акта.

          Ищецът твърди, че на 01.04.2010г. сградата, в която бил монтиран асансьорът - „Търговски и офис център" с местонахождение гр.Стара Загора, бул."Цар Симеон Велики" №168А, била въведена в експлоатация, съобразно Разрешение за ползване №ДК-07-36/01.04.2010г. на началник сектор на ДНСК Стара Загора. Много скоро след това асансьорът започнал да дава дефекти при използването му - спирал между етажите по време на движение и на практика бил неизползваем. Налагало се ищецът да уведомява ответника за възникнали дефекти, но реакцията на същия винаги  била много бавна.

С Писмо с изх. №1/19.01.2011г. “П.” ООД уведомило „КВ-М.-97" ЕООД относно състоянието на товарния асансьор и констатацията на фирмата за поддръжка на асансьора, в който били посочени дефектите и необходимите ремонтни дейности за отстраняването им, подробно описани в исковата молба.

          Впоследствие и поради обстоятелството, че ответникът не предприел никакви действия по отстраняване на дефектите и повредите в асансьорната уредба след проведена среща между представители на дружествата бил съставен Приемо-предавателен протокол от 22.05.2012г., по силата на които С. Д. С. - представител на “П.” ООД предал на Д. Б.С. - представител на „КВ-М.-97" ЕООД следните части на товарен асансьор 3500кг., находящ се в сградата на Бизнес център „Линк" в гр.Стара Загора: хидравличен разпределителен блок №2000200 -съставна част от задвижващата хидравлика за ремонт, в присъствието на Л. К. - домакин и С. Ж. - асансьорен техник.

          Отделно от това с приемо-предавателен протокол за гаранционно обслужване от 15.06.2012г., С. Д. С. - представител на “П.” ООД предал на Д. Б.С.- представител на „КВ-М.-97" ЕООД хидравлична станция комплект на товарен асансьор и хидравлично масло 3500кг., находящ се в сградата на Бизнес център „Линк" в гр.Стара Загора, за ремонт в присъствието на Л.К. - домакин на сградата.

          За извършения ремонт на хидравличен блок на товарен асансьор била издадена проформа фактура №**********/13.06.2012г. от „КВ-М.-97" ЕООД за сумата от 380лв., която била заплатена от „П." ООД. Въпреки извършеният ремонт на хидравликата на асансьора, същият продължил да дава дефекти като пропадал между етажите, спирал движението си между етажите на сградата, което създало изключителни неудобства при използването на сградата като цяло, тъй като същата била с търговско предназначение, в нея се намирали множество офиси на различни фирми. На практика асансьорът станал неизползваем. Поради това с Покана от 21.08.2013г., изпратена с Телепоща на Български пощи от 21.08.2013г., ищецът уведомил ответника да изпълни задълженията си по чл.5, т.6 от Договор от 15.07.2009г., като го поканил в срок от 24 часа да отстрани повредата, с изрично предупреждение към „ „КВ-М.-97" ЕООД, че ако не изпълнят задълженията си и не отстранят повредите, ищецът ще бъде принуден сам да отстрани повредите, като в тази случай ще претендира сумите за отстраняването на повредите да бъдат заплатени от „КВ-М.-97" ЕООД. Поканата била получена от ответника на 23.08.2013г. Въпреки тази покана, ответникът „КВ-М.-97" ЕООД не предприел никакви действия и не изпълнил поетите по договора задължения, а именно през периода на гаранция, възникналите повреди да бъдат отстранени до 24 часа от уведомяването.

          В следствие на бездействието на „КВ-М.-97" ЕООД, “П.” ООДбило принудено да предприеме всички необходими действия за ремонт на асансьора, за да може същият да бъде нормално експлоатиран.

          На 09.09.2013г. между „П." ООД, като възложител и „Л. ЛТД" ООД, като изпълнител бил сключен Договор за ремонтни дейности по асансьорна уредба, по силата на който изпълнителят се задължил да извърши преустройство, ремонтни дейности на 1 брой асансьорна уредба, подробно описани в Спецификация I, неразделна част от договора. С Констативен протокол от 09.09.2013г., подписан между страните бил извършен оглед на асансьорната уредба и били констатирани всички дефекти, като били посочени и необходимите ремонтни дейности за отстраняването им.

          „Л. ЛТД" ООД извършило всички необходими дейности по ремонта на асансьора, като до момента на депозиране на исковата молба асансьорът работил безпроблемно. За извършената ремонтна услуга ищецът твърди, че заплатил на „Л.ЛТД" ООД сумата от 29 892лв. по издадена профактура №**********/09.09.2013г, като плащането било извършено на 2 части:

-частично плащане на сумата от 8 892лв. на 26.09.2013г. по профактура №**********/09.09.2013г. За извършеното плащане от „Л.ЛТД" ООД е издадена фактура №**********/26.09.2013г.

-окончателно плащане на сумата от 21 000лв. на 17.10.2013г. по профактура №**********/09.09.2013г. За извършеното плащане от „Л. ЛТД" ООД е издадена фактура №**********/17.10.2013г.

          Ищецът посочва, че по силата на подписания между страните Договор от 15.07.2009г „КВ-М.-97" ЕООД поело задължение освен да проектира, окомплектова, достави и монтира асансьора, но и да отстранява всички възникнали повреди на асансьорната уредба в гаранционния срок.      Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.20, ал.4, т.5 от Наредба №2 от 31 юли 2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, за завършен монтаж на машини, съоръжения, инсталации на промишлени обекти, контролно-измервателни системи и автоматика - минималния гаранционен срок е 5 години, считано от датата на разрешението за ползване на обекта. Според ищеца, в Разрешение за ползване №ДК-07-36/01.04.2010г.в конкретния случай гаранционният срок за асансьора започвал да тече именно от 01.04.2010г. Следователно, към датата на депозиране на исковата молба съоръжението било в гаранционен срок и ответникът бил длъжен да осъществява гаранционна поддръжка на асансьора.

          Ищецът счита, че ответното дружество не е изпълнило задълженията си по сключения договор и не осъществявало гаранционна поддръжка и обслужване на асансьора в гаранционния срок. В резултат на бездействието му на ищеца били причинени вреди в размер на 29 892лв., представляващи стойността на заплатения и извършен от „Л. ЛТД" ООД ремонт на асансьорна уредба през гаранционния период на съоръжението.

          Моли съда да постанови решение, с което да осъди „КВ-М.-97" ЕООД да заплати на “П.” ООДсумата от 29 892лв., представляваща стойността на заплатения от “П.” ООДна „Л. ЛТД" ООД ремонт на асансьорна уредба през гаранционния период на съоръжението, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, а именно 10.03.2014г. до окончателното плащане на сумата, както и да заплати сумата от 1206.40лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, считано от датата на окончателното плащане на сумата -17.10.2013г. до датата на предявяване на исковата молба - 10.03.2014г.

Моли съда да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника.

 

          Ответникът “К.В.- М.-97” ЕООД – с. Т., общ. С. взема становище, че искът е допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло.

          Излага съображения, че по отношение на процесния договор са приложими разпоредбите на Закона за техническите изисквания към продуктите. Според чл. 32 от същия, асансьорът представлявал съоръжение с повишена опасност, за което са въведени специални изисквания за съответствие и ред за пускане в експлоатация, след установяване съответствието на изделието с въведените по отношение на него изисквания. В изпълнение на чл. 7 от закона е приетата Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства, обнародвана в ДВ № 94/2001 год. в редакцията й обнародвана в ДВ № 61/2008 год. и действаща към момента на сключване и изпълнение на договора. Приложими към отношенията на страните по повод на сключения договор били и  нормите на Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьорите, /НБЕТНА/ приета с ПМС № 75 от 01.04.2003 г. и обнародвана в ДВ бр.ЗЗ от 11 Април 2003г., ведно с измененията й обнародвани в ДВ бр.1_5 от 15 Февруари 2005г., изм. ДВ бр.96 от 30 Ноември 2005г., изм. ДВ бр.40 от 16 Май 2006г., изм. ДВ бр.70 от 29 Август 2006г., изм. ДВ бр.64 от 18 Юли 2008г., изм. ДВ бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ бр.18 от 1 Март 2011г., изм. и доп. ДВ бр.10З от 28 Декември 2012г.

          Ответникът не оспорва обстоятелствата, касаещи сключването на договора и изпълнението му от негова страна - проектиране, окомплектоване, доставка и монтаж на асансьора, в съответствие с уговореното по договора, сключен с ищеца. В изпълнение на договора и нормативните изисквания към производството и монтажа на съоръжението, той бил издал Декларация за съответствие на 17.02.2010 год. , а на 16.02.2010 год. за него е бил издаден Сертификат за краен контрол № 870 КК-АХ от «Е. т.» ЕООД - лице, лицензирано да осъществява технически надзор върху асансьори по чл. 18 т. 2 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьорите. В рамките на уговорения гаранционен срок неколкократно ответникът е бил уведомяван от ищеца и се е отзовавал своевременно, за да отстранява появили се дефекти по асансьора.

          Ответникът оспорва правното твърдение на ищеца, изложено с исковата молба, че по отношение на процесния асансьор са приложими разпоредбите на Наредба № 2 от 31.07.2003 год. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти и по конкретно - 5 годишният минимален гаранционен срок по чл.20, ал.4, т.5 от същата наредба, относим към "завършен монтаж на машини, съоръжения, инсталации на промишлени обекти, контролно - измервателни системи и автоматика".

          Ответникът излага доводи, че според действащата правна уредба - чл.32 от Закона за техническите изисквания към продуктите, асансьорите представляват „съоръжения с повишена опасност, към които са въведени съществени изисквания с Наредба и които се пускат в действие, само когато съответстват на тези изисквания. Тяхното пускане в действие се извършва по реда на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства, а не по реда на Наредба №2/31.07.2003 год. относно строежите.

          Посочва, че сградата, в която е бил монтиран процесният асансьор не представлява промишлен обект по смисъла на Наредба № 2 - видно от издаденото за нея Разрешение за ползване № ДК-07-36/01.04.2010 год. строежът представлява „Търговски и офис център". Монтажът на асансьора не е извършен на промишлен обект, а е бил предназначен да обслужва автомобили, използващи паркинг към търговски център, изграден на повече от едно ниво. Следователно, дейността по монтажа на процесния асансьор не може да бъде подведена под хипотезата на нормата на по чл. 20 ал. 4 т.5 от Наредба № 2 от 31.07.2003 год., която въвежда петгодишен гаранционен срок за определени видове строителни дейности, към които не може да бъде отнесен предметът на сключения между страните договор.

          Счита, че дължимата от ответника по силата на процесния договор престация -проектиране, доставка, монтаж и пускане в експлоатация на асансьорна уредба, не може да бъде квалифицирана като строително-монтажна дейност по смисъла на т. 40 и и т. 38 от § 1 от ДР на ЗУТ, за да бъде ангажирана гаранционната му отговорност, на основание чл. 160 ал.З ЗУТ за изпълнение на строителни обекти. Гаранционната отговорност за монтажа на процесния асансьор е уредена в самия договор и е определен гаранционен срок от 36 месеца.

          Също така посочва, че по отношение на производството и монтажа на асансьори не са приложими разпоредбите на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по приложението му относно изпълнението и въвеждането в експлоатация/разрешаване на ползването на строителните обекти, а цитираните по-горе подзаконови нормативни актове, с които са въведени съществени изисквания към асансьорите, както и изисквания относно тяхната безопасна експлоатация и упражняването на технически надзор върху тях.

          Ответникът твърди, че в качеството си на проектант, доставчик и изпълнител на монтажа на процесния асансьор е поел гаранционно задължение по договора за срок от тридесет и шест месеца, считано от предаване на асансьора. Посочва, че между страните не е съставен нарочен документ, с който е извършено предаването на асансьора, за това ответникът счита, че гаранционният срок е започнал да тече най-късно на 01.04.2010 год., когато е било издадено Разрешение за ползване № ДК-07-36/01.04.2010 год. за сградата, в която е бил монтиран асансьорът, представляваща „Търговски и офис център". Посочва, че претендираните с исковата молба повреди, като „пропадане на асансьора между етажите и спиране на движението му между етажите" са настъпили през м. август 2013 год. - когато договореният гаранционен срок е бил изтекъл. Респективно - погасено е задължението на ответника да отстранява недостатъци на асансьора, появили се след този срок.

          Освен това, ответникът оспорва обстоятелството че е бил уведомен за твърдените по исковата молба недостатъци на асансьора на 21.08.2013 год. Твърди, че представената с исковата молба обратна разписка не е получавана от ответника и не носи неговия подпис, а и тя не установява съдържанието на писмото, което е изпратил ищецът с нея. Посочва, че страните са посочили в самия договор адрес, телефони и телефакс за контакт с оглед кратките 24 часови срокове за отстраняване на повреди, но въпреки това ответникът не е бил уведомен на тях за претендираната по делото гаранционна повреда. В останалите случаи, в които е имал претенции по договора, ищецът винаги се е свързвал с представителя на ответника по телефона или на адреса в гр. София.

          Относно претендираната с исковата молба обезвреда на ищеца за претърпени от него вреди вследствие неизпълнение на задължението на ответника за гаранционна поддръжка и обслужване на асансьора в гаранционния срок, ответникът счита, че такова право той няма и то не може да бъде реализирано по реда на гаранционната отговорност, като излага съображения в тази връзка. Счита, че претендираното с исковата молба право не е предвидено и в сключения между страните договор.

          Ответникът оспорва обстоятелството, заявено от ищеца, че е заплатил суми за ремонт на асансьорната уредба през гаранционния срок.

          Посочва, че с представения договор за ремонтни дейности по асансьорна уредба от 09.09.2013 год. ищецът е възложил на трето лице да извърши преустройство и ремонтни дейности на асансьорната уредба, подробно описани в Спецификация № 1 , неразделна част от същия договор. Видно от съдържанието на договора и спецификацията, ищецът е поръчал изменение на товароподемността на асансьора, който първоначално по договор с ответника е поръчан с товароподемност от 3, 5 тона, а в последствие с договора от 09.09.2013 год. е поръчал демонтаж на кабина, монтаж на релсов път, монтаж на кабина, вериги и верижни колела и изпитване на асансьора с 5 тона. Твърди, че с договора от 09.09.2013 год. първоначално изработеният от ответника асансьор е бил преустроен, поради необходимостта от повишаване на товароподемността му.С Протокола за пуск и настройка от 19.09.2013 год. асансьорът след извършения ремонт е изпитван с товар от 4 тона. Ответникът твърди, че тези дейности, освен че са извършени извън гаранционния срок на асансьора, не могат да бъдат покрити от гаранционната отговорност на ответника. Твърди, че за нуждите на ищеца се е наложило повишаване на товароподемността на първоначално доставения и монтиран от ответника асансьор, което преустройство той е поръчал с договора от 09.09.13 год.

          Твърди, че по делото няма доказателства, лицето, извършило ремонта да е вписано в регистъра по чл. 36 от Закона за техническите изисквания към продуктите за извършване на дейности по поддържане, ремонт и преустройство на асансьори. Счита, че ищецът не е представил  доказателства, че процесният ремонт, чието заплащане претендира от ответника е бил предписан от лицето осъществяващо технически надзор върху асансьора, нито че след извършване на ремонта по договора от 09.09.2013 год. е извършен задължителният технически преглед на асансьора по чл. 24 ал.1 т.4 и 5 от НБЕТНА от техническия надзор, нито задължителните проверки и изпитвания по чл. 25 от същата наредба, удостоверяващи извършването на ремонта в съответствие с нормативно въведените съществени изисквания за тази дейност.

         

          Ответникът счита, че е изправна страна и няма основание за ангажиране на отговорността му за неизпълнение. Към датата на извършеното преустройство и ремонт по договора от 09.09.2013 год. гаранционният срок по договора е бил изтекъл и задължението на ответника да отстранява дефекти по него е било погасено.

          Ответникът оспорва получаването на поканата от 21.08.2013 год., както и получаването на писмо изх- № 1/19.01.2011 год.

          Оспорва плащането от страна на ищеца на сумата от 380 лева по проформа фактура № **********/13.06.2012 год. Твърди, че не е получил сумата по фактурата, въпреки че извършеният по нея ремонт се е наложил поради неправилна експлоатация на асансьора и не се покрива от договорната гаранция.

          Ответникът оспорва действителното извършване на работите по договора от 09.09.2013 год. и Спецификация №1 към него, както и необходимостта от подмяната.

          Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Не се оспорват  обстоятелствата, че на 15.07.2009г. между страните по делото е бил сключен договор, по силата на който ищецът  е възложил на ответника  да извърши проектиране, окомплектовка, доставка, и монтаж на 1 брой товарен асансьор - 4 спирки, 3500кг., скорост - 0.40ч. в секунда, с етажни врати - 4 броя с вертикално отваряне по тавана с честотно управление, синхронизирани с кабината, проходна кабина, в обект Търговски и офис център в гр.Стара Загора, УПИ VI, кв.117. В изпълнение на възложеното по договора, ответникът проектирал, окомплектовал, доставил и монтирал асансьора в сроковете и параметрите на асансьора, съгласно сключения договор.

 

Не се оспорват  обстоятелствата, че след приключване на работата по дейностите, свързани с проектиране и монтаж на асансьора е бил издаден Сертификат за краен контрол №870 КК-АХ/16.02.2010г. от „Е. т." ЕООД удостоверяващ, че асансьорът е в съответствие с Директива 95/16 ЕС, въведена с Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на асансьори и техните предпазни устройства, както и че е била издадена Декларация за съответствие от 17.02.2010г., относно обстоятелствата, че асансьорът е в съответствие с БДС EN 81-2 и с Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на асансьори и техните предпазни устройства, въвеждаща Директива 95/16 ЕС от управителя на ответника. Видно от данните по делото, на 01.04.2010г. сградата, в която е бил монтиран асансьорът - „Търговски и офис център" с местонахождение гр.Стара Загора, бул."Цар Симеон Велики" №168А, е била въведена в експлоатация, съобразно Разрешение за ползване №ДК-07-36/01.04.2010г. на началник сектор на ДНСК Стара Загора. От данните по делото е видно, че неколкократно след въвеждане на сградата в експлоатация се е налагало да се отстраняват дефекти във връзка с експлоатацията на асансьора от страна на ответника.

 

          Ищецът твърди, че въпреки извършеният ремонт на хидравликата на асансьора, същият продължил да дава дефекти като пропадал между етажите, спирал движението си между етажите на сградата, което създало изключителни неудобства при използването на сградата като цяло, тъй като същата била с търговско предназначение, в нея се намирали множество офиси на различни фирми. На практика, според ищеца, асансьорът станал неизползваем. Видно от представената по делото Покана от 21.08.2013г., изпратена с Телепоща на Български пощи,  ищецът е поканил ответника да изпълни задълженията си по чл.5, т.6 от Договор от 15.07.2009г., като в срок от 24 часа отстрани повредата, с изрично предупреждение към „К.В.-Монтажи-97" ЕООД, че ако не изпълни задълженията си и не отстрани повредите, ищецът сам ще ги отстрани, като в тази случай ще претендира сумите за отстраняването на повредите от ответника. Поканата е била получена от ответника на 23.08.2013г. , като фактът на получаването  се оспорва от ответника по делото.

          Защитата на ответника счита, че искът е неоснователен, тъй като проявилият се през м.08.2013г. дефект  е извън гаранционния срок, предвиден в договора. Също така счита, че в случая са приложими сроковете по договора, а не тези, предвидени в чл.20, ал.4,т.5 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, на които се позовава ищеца.

          В случая спорно между страните е обстоятелството какви са гаранционните срокове, в които изпълнителят дължи гаранционна поддръжка и обслужване на процесния асансьор.

          Съдът счита, че в случая позоваването на ищеца на минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, предвидени в чл.20, ал.4,т.5 от горепосочената Наредба № 2 от 31.07.2003 г. е неоснователно. Процесният асансьор се намира в сграда, представляваща “търговски и офис център” , съгласно представеното по делото разрешение за ползуване на строежа /л.11 от делото/. А посочената разпоредба на чл.20, ал.4,т.5 визира  минималните гаранционни срокове на изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти  за завършен монтаж на машини, съоръжения, инсталации на промишлени обекти, контролно-измервателни системи и автоматика - 5 години. Безспорно, в случая не се касае за промишлен обект, а за такъв представляващ търговски и офис център. Поради това, съдът приема, че посочените минимални гаранционни срокове не се отнасят до процесното съоръжение.

          Видно от представения по делото договор от 15.07.2009г., сключен между страните, гаранционният срок за монтираните машини и съоръжения е 36 месеца след тяхното предаване – чл.5, т.3 от договора. Тъй като страните по договора не са подписали приемо-предавателен протокол за предаване и съответно приемане на проектирания, доставен и монтиран от ответника асансьор, то съдът приема, че предаването на същия е станало на 01.04.2010г., когато е издадено разрешението за ползване на строежа от Началника на РДНСК. От този момент насетне е започнал да тече предвидения в договора между страните гаранционният срок. Същият е изтекъл на 01.04.2013г. Или съдът приема, че към датата, на която ищецът е поканил ответника да изпълни задълженията си по чл.5, т.6 от Договора от 15.07.2009г., и да отстрани повредата с Покана от 21.08.2013г., гаранционният срок вече е изтекъл и ответникът не е дължал изпълнение по договора.

Асансьорите представляват съоръжения с повишена опасност по смисъла на чл. 32 от Законът за техническите изисквания към продуктите, чието въвеждане в експлоатация и пускане в действие се извършва не по реда на Наредба № 2/31.07.2003 год., в какъвто смисъл са доводите на ищеца,  а по реда на Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори, приета с ПМС № 75 от 1.04.2003 г., обн., ДВ, бр. 33 от 11.04.2003 г., в сила от 12.05.2003 г. Последната наредба, както и Законът за техническите изисквания към продуктите не препращат към ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по приложението му към гаранционните срокове, приложими за строителството. Следователно, гаранционните срокове за асанеьорни уредби се уреждат в договорите за тяхната доставка и монтаж, както това е направено в договора между страните по делото, в който същите са предвидили 36 месеца гаранционен срок за асансьора.

          Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени от съда.

          По делото са били назначени и изслушани две експертизи – съдебно-счетоводна и съдебно-техническа, чиито заключения съдът е приел по делото. Съдът счита, обаче, че не следва да обсъжда констатациите и изводите, направени от експертите, тъй като искът главният иск по чл.79 ЗЗД във връзка със сключения между страните договор се явява неоснователен. Както беше вече посочено, ответникът не дължи изпълнение по договора, тъй като предвиденият в договора  гаранционен срок, в който ищецът би могъл да претендира изпълнение на поетите по договора задължения от ответника за гаранционно обслужване на асансьора е изтекъл към датата на поканата за изпълнение - 21.08.2013г.

          Предвид неоснователността на главния иск по чл.79 ЗЗД, неоснователен се явява и акцесорния за присъждане на мораторна лихва за забава на плащането на претендираната сума по главния иск от 1206.40лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, считано от датата на окончателното плащане на сумата -17.10.2013г. до датата на предявяване на исковата молба - 10.03.2014г.

          С оглед изхода на спора, на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски. За производството по реда на чл.240, ал.1 ГПК проведено пред ПАС разноските на ответника са в размер на 1823лв. Разноските пред настоящия съд са в размер на 2 150лв. От страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и намаляването му до минималния размер, предвиден в  Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство. Съдът счита, че възражението е неоснователно, тъй като възнаграждението на адвоката е в рамките на предвидения в посочената Наредба размер, поради което следва да присъди направените разноски в посочения от ответника размер. Общият размер на направените по делото разноски е 3 973 лв.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р       Е       Ш     И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „П." ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С. З., бул.„Ц. С. В." №**, чрез адвокат Р.Г.С. ***, съдебен адрес:***, офис № 2, адвокат Р.Г.С. *** против „К. В. – М. -97" ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к. „НПЗ О.",ул. ** №*  , съдебен адресат: адв. П.К.,*** офис 20 иск за сумата 29 892лв., представляваща стойността на заплатения от “П.” ООДна „Л. ЛТД" ООД ремонт на асансьорна уредба през гаранционния период на съоръжението, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 10.03.2014г. до окончателното плащане на сумата.

 

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „П." ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С. З., бул.„Ц. С. В." №**, чрез адвокат Р.Г.С. ***, съдебен адрес:***, офис № 2, адвокат Р.Г.С. *** против „К. В. – М. -97" ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к. „НПЗ О.",ул. ** №*  , съдебен адресат: адв. П.К.,*** офис 20 иск за сумата 1206.40лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение от 29 892лв.,   в размер на законната лихва, считано от датата на окончателното плащане на сумата -17.10.2013г. до датата на предявяване на исковата молба - 10.03.2014г.

 

ОСЪЖДА „П." ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С. З., бул.„Ц. С. В." №**, чрез адвокат Р.Г.С. ***, съдебен адрес:***, офис № 2, адвокат Р.Г.С. *** да заплати на  „К. В. – М. -97" ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к. „НПЗ О.",ул. ** №*  , съдебен адресат: адв. П.К.,*** офис 20, сумата 3 973 лв., представляваща общият размер на направените по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: