Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-В с-в, в публичното заседание на пети
март през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цветослава
Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Александрова гр.д.№ 5689 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 25.01.2019
г. СРС, 87 с-в, по гр.д.№ 76143/16 г. е осъдил на основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ ЗАД „ОЗК-З.“ АД да заплати на Р.Р.Х. на
основание сумата от 6 000 лв. като част от сумата 8 000 лв.-обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и
психически болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 06.09.2015 г. в Р
Гърция, община Серес, на главен път Л.-П., между л.а. с рег.№ *******, управляван
от В.Г.Х. и товарен автомобил с рег.№ *******,
управляван от И.Ф.Б.по вина на водача на т.а. с рег.№ *******-И.Ф.Б.чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована от ЗАД „ОЗК-З.“ АД
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда-13.07.2016
г. до окончателното й изплащане.
Срещу решението от 13.10.2018 г. е постъпила въззивна жалба от ответника- ЗАД
„ОЗК-З.“ АД в частта, с която е уважен иска за разликата над 3 000 лв. с
оплаквания, че в тази част решението е неправилно, необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила.Въззивникът
излага твърдения, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, и че е налице несъответствие между
доказателствата и направените от съда изводи.Твърди, че присъденото обезщетение
е прекомерно завишено и не съответства на вида и степента на претърпените
неимуществени вреди.Излага оплаквания, че съдът не е обсъдил показанията на
свидетеля Б., от които е установено, че шофьорът на другия автомобил-родителят
на пострадалата, го е заблудил, като е подал десен мигач, а впоследствие е
завил наляво, нито е обсъдил обстоятелството, че пострадалата се е оплакала
единствено от болки в гърдите и не е имала никакви други оплаквания и видими
наранявания.Неправилно първоинстанционният съд е приложил и критериите по чл.52 ЗЗД относно критериите за определяне на обезщетението по справедливост и не е
съобразил, че пострадалата е била на възраст, в която получените травми биха
отшумели бързо, нито е съобразена икономическата обстановка в страната към
момента на увреждането.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
отхвърли иска за разликата над 3 000 лв.Претендира разноски.Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответницата по въззивната жалба- Р.Р.Х. оспорва същата.Излага доводи, че първоинстанционният
съд правилно е преценил фактическата обстановка, установена от събраните
доказателства и е отчел несъответствията в показанията на свидетеля И.Б. с
останалия доказателствен материал.Поддържа, че присъденият размер на
обезщетението е справедлив с оглед получените наранявания, причинения стрес и
отражението му върху психическото й състояние.Моли съда да потвърди обжалваното
решене.Претендира разноски.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.Ищцата- Р.Р.Х. твърди, че на 06.09.2015 г. в Р Гърция, на 15 км от
българо-гръцката граница посока Солун е настъпило ПТП между л.а. с рег.№ *******,
управляван от В.Г.Х. и товарен камион с рег.№ *******, управляван от И.Ф.Б..В
съставения протокол за ПТП като причина за произшествието е посочено-неспазване
на пътен знак „Стоп“ от водача на товарния камион-И.Б..Ударът е изблъскал лекия
автомобил от пътното платно, в резултат на което той се е преобърнал 4-5 пъти.В
лекия автомобил с рег.№ ******* са били шофьорът- В.Х. и пътниците-Р.Х., Р.Р., Д.К.и А.Б..В резултат на произшествието ищцата е претърпяла
телесна повреда, изразяваща се в повърхностни травми, обхващащи няколко области
на тялото; охлузна рана на десния лакет;
разкъсно-контузна рана на главата; охлузна рана на десния глезен; контузия на дясната глутеална област.Била е хоспитализирана и й е оказана
първична медицинска помощ.Освен претърпените телесни увреждания, водещи до
болки и страдания, ищцата е претърпяла и психически увреждания и негативните
емоционални преживявания са се отразили на психиката на ищцата, която към този
момент е била на 15 години и са й създали социален дискомфорт за дълъг период
от време.Твърди, че и към настоящия момент се страхува да пътува с автомобил и
е убедена, че няма да шофира, в продължение на близо месец отказва да ходи на
училище, има натрапливи страхови изживявания.Острата психотравма
е обусловила дискомфорт в личното, учебното и семейното общуване на лицето,
негативните последици се изразяват в уплаха, чувство на страх и безпокойство,
нежелание за общуване и разсеяност при изпълнение на ученическите задължения.Острата
стресова ситуация е отшумяла частично след шестия месец, но все още не е
напълно преодоляна.Водачът на т.а. с рег.№ ******* е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ в „ОЗК З.“ АД по полица BG/23/115001687931.Съгласно
чл.223 КЗ /отм./ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, както и заплаща обезщетение,
включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен
резултат от непозволено увреждане.С писмо от 29.01.1016 г. ответното дружество
е отказало изплащане на застрахователно обезщетение.Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 6 000 лв.-частично обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в общ размер на 8 000 лв. /съгласно
допуснато изменение на иска в с.з. на 30.05.2018 г./ със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Видно
от
представената справка за пътно-транспортно произшествие с причинени
материални щети на Отдел Пътна полиция-Серес /23210-90864/ на 06.09.2015 г. в
11,50 ч. е настъпило ПТП с участието на т.а. с рег. № ******* /МПС А/ с водач И.Ф.Б.и
л.а. с рег.№ ******* /МПС В/ с водач В.Г.Х..Посочено е, че на мястото е
съществувал пътен знак Стоп в посоката на МПС А.Първият шофьор е заявил, че се
е движил по ул. „Стримонохориу“ към Главен път Л.-П.
с посока от Стримонохори към България.Вторият шофьор
е заявил, че се е движел по Главен път Л.-П. от България към Серес.
Видно
от представената справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към
момента на ПТП т.а. с рег. № ******* е застрахован в ЗАД „ОЗК-З.“ АД по полица
№ BG/23/115001687931.
С
писмо изх.№ ЦУ-15-2619/29.01.2016 г. ЗАД „ОЗК-З.“ АД е уведомил ищцата, че отказва
да изплати обезщетение по предявената претенция с мотив, че не са представени
достатъчно доказателства за основателността й.
От
заключението на вещото лице Ст.С./автотехническа част
от приетата по делото комплексна съдебна авто-техническа и медицинска
експертиза/ е установено, че ПТП е настъпило, като на 06.09.2015 г. в Гърция
товарна композиция, състояща се от т.а. с рег.№ ******* и и ремарке рег.№ Е
1062 ЕА, управляван от И.Б. се е движила по ул. Стримонохориу
към Главен път Л.-П. с посока от Стримонохари към
България като около 11,50 ч. на Т-образно кръстовище не спира на знак „Стоп!“ и
с предната си габаритна част е реализирал удар в страничната задна дясна част
на движещия се по път с предимство джип „Санг Йонг Кайрон“ с рег.№ *******, управляван от В.Х.,*** път Л.-П. с
посока на движение от България към Серес.Вследствие
на удара и поетата кинетична енергия джипът е загубил напречната и надлъжната
си устойчивост, завъртял се е и се е преобърнал и след претърпяната ротация и
транслация се е установил на пътното
платно, обърнат върху страничната си дясна част.Съобразно техническите
си спецификации МПС-джип марка „Санг Йонг Кайрон“ е оборудван с колани на предните и задните си
седалки.
От
заключението на вещото лице по медицинската част от комплексната експертиза- Вл.В.е установено, че вследствие на директния удар от
камиона при процесното ПТП в задната дясна врата, завъртането и преобръщането
на колата ищцата е получила охлузна рана на десния лакет, разкъсно-контузна рана на
главата, охлузна рана на десния глезен и контузия на
дясната глутеална /седалищна/ област.Според вещото
лице без значение е дали пострадалата е била с предпазен колан, тъй като той
предпазва тялото само от челен удар и уврежданията биха била същите.Ищцата е
претърпяла болки и страдания за около 30 дни, като през първите 7 дни болките
са били с по-интензивен характер.Носила е шина на врата 7 дни.Ищцата е посетила
болницата на 06.09.2015 г., искан е преглед на гръбначен стълб, таз, череп,
гръден кош, корем, долни и горни крайници.В представения документ от болницата
няма диагноза и резултати от прегледа.
По
делото е приета и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
изготвена от вещите лица М.С.и Г.Г., от която е
установено, че ищцата не страда от психично заболяване.След инцидента е било
налице разстройство в адаптацията, което протича в няколко фази.Острата фаза /непосредствено
след инцидента/ е с характеристики на
остра стресова реакция /с намалена възможност за възприемане на стимули и за
реагиране, дезориентираност/ и преживяване на интензивни отрицателни състояния
/на ужас, витална застрашеност, чувство на нарушен
телесен интегритет и страх от инвалидизация,
породените от телесните болки/, период от около три месеца с повишена
тревожност, нарушения на съня, свързан със соматични болки дискомфорт и
ограничаване на физическата активност и обичайните социални дейности.И понастоящем
персистират невротични фиксации с повишаване на
тревожността при обекти и ситуации, напомнящи й за катастрофата.Симптомите са
били налични за период от няколко месеца, към момента на изготвяна на
експертизата са налице остатъчни симптоми и са се отразили негативно върху
цялостното функциониране.Изходът на депресивните и тревожно-депресивните
разстройства обикновено е добър, а пълна ремисия може да бъде постигната при
правилно лечение.
Разпитаният
по делото свидетел Д.К.твърди, че на 06.09.2015 г. е пътувал в автомобила, управляван
от Веселка, майката на Р., която е седяла на задната дясна седалка.Всички са
били с колани.На около 30 км. при първото населено място в Гърция са видели на
Т-образно кръстовище наближаващ ТИР, който не е спрял на знак Стоп.В.е
направила всичко възможно, били са вляво, в непосредствена близост до ТИР-а,
шофьорът е гледал в обратна посока и когато се е обърнал от тяхната посока е
било твърде късно и ги е ударил отдясно до колоната в задната дясна
страна.Ударът е бил много силен, последвали са пет-шест лупинги, обръщания по
таван, след което автомобилът се е завъртял странично три-четири пъти и е спрял
на средата на пътя, като е бил обърнат странично откъм страната на Р..Около
5-10 минути пътниците са се притеснявали, че автомобилът може да се взриви и са
изпаднали в паника.Р. е била натъртена, охлузена, закарали са я в болница,
където са й били направени изследвания.Поставена й е яка поради претърпяна
сериозна контузия на врата.Ищцата не е искала да носи яката, изпитвала е
чувство на малоценност, избягвала е приятелките си, казвала е, че повече няма
да напуска Троян и да пътува на дълги разстояния, изпитва страх да се вози в
автомобил.Оттогава не е ходила на почивка.Свидетелят твърди, че са карали само
направо и не са подавани никакви мигачи и сигнали преди катастрофата.
Свидетелката
А.Б.твърди, че също е пътувала в автомобила, управляван от В.и на около 30 км
от границата в Гърция от дясно на страничен
път ТИР не е спрял на знак Стоп и ги е ударил от дясната страна над колоната.Р.
е била на задната дясна страна.Ударът е бил много силен, чул се е трясък и
колата е започнала да се върти пет-шест
пъти, след което е спряла и е започнала да се върти на място.Когато е спряла да
се върти, колата е застанала на двете десни врати странично и са стояли така
около 10 минути.Р. е била много уплашена, откарали са я с линейка в болницата,
сложили са й яка на шията.След произшествието Р. е станала асоциална, не е
искала да излиза, да ходи на почивка, да се вози с кола.
По
делото е разпитан и свидетеля И.Б., който твърди, че през м.септември 2015 г. в
Гърция, на кръстовището Промахон-Серес, е спрял на знак Стоп, а жената,
шофирала джипа,го е заблудила, тъй като мигачът за дясна посока е работил, той
е тръгнал на много малко разстояние, спрял е повторно и тя е завила и се е
ударила в предна лява част на влекача на товарния автомобил с рег.№ ******,
след удара джипът се е отклонил наляво и е започнал да се преобръща на дясната
страна.Свидетелят е скочил от автомобила и заедно с други негови колеги са се
притичали на помощ, дошли са линейки.Ищцата се е оплакала от болки в гърдите,
не е имала други видими контузии.
Съдът
не кредитира показанията на свидетеля относно механизма на ПТП, тъй като те се
разминават с останалите събрани по делото гласни доказателства и с
авто-техническата част от комплексната експертиза, която не е оспорена.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя.За да са налице предпоставките за
уважаване на иска, е необходимо наличието на правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност” между деликвента и ответника, и предпоставките на чл.45 ЗЗД-противоправно виновно поведение на застрахования, вреди и причинна връзка
между тях и поведението на деликвента.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност”, като е приел за недоказано възражението за
съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил и е определил обезщетение
за претърпените от ищцата неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 6 000,00
лв., като е счел за недоказано възражението на ответника за съпричиняване.
В частта, с която е уважен иска за сумата от 3 000
лв. първоинстанционното решение е влязло в сила, поради което доводите на
въззивника, свързани с механизма на произшествието, не следва да се обсъждат в
настоящото производство.Спорен е въпросът за размера на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав счита, че при съвкупната преценка на всички релевантни критерии справедливият
размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, психически увреждания и негативни
емоционални преживявания и преживян стрес с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
възлиза 4 000 лв.При определяне размера на обезщетението съдът съобрази възрастта
на пострадалата /15 години към датата на ПТП/, характера и тежестта на
уврежданията, които са причинили болки и страдания за около 30 дни, като през
първите 7 дни болките са били с по-интензивен характер, сравнително краткият
лечебен и възстановителен период, както
и полученото разстройство в адаптацията, чиито симптоми са били налични за
период от няколко месеца, но са налице остатъчни такива с благоприятна прогноза
и пълна ремисия при правилно лечение, както и икономическата обстановка към
момента на увреждането.Въззивникът, чиято е
доказателствената тежест не е доказал, че ищцата е била без предпазен колан, и
че това е допринесло за съпричиняване на вредоносния резултат.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете
инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважен
иска по чл.226, ал.1 КЗ за сумата над 4 000,00 лв. до 6 000 лв., както
и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски по чл.78,
ал.1 ГПК над сумата от 820 лв., като вместо него се постанови решение, с което
искът в тази част се отхвърли.В останалата обжалвана част решението следва да
се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на въззивника
сумата от 513,33 лв.-разноски за първата инстанция, както и 392 лв.-разноски за
настоящата инстанция /или общо 905,33 лв./.Въззивникът следва да заплати на въззиваемата разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция.По делото е представен договор за правна защита и съдействие
с уговорен и платен размер на адвокатско възнаграждение-730 лв.Съдът намира за
основателно своевременно направеното възражение за прекомерност от въззивника
за размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемия.С оглед обема на извършените процесуални
действия пред настоящата инстанция и липсата на фактическа и правна сложност на
спора размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен съгласно
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в размер на 440 лв.При това положение с оглед изхода на спора въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
разноски за въззивното производство в размер на 146,67 лв.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 25.01.2019 г. на СРС, 87 с-в, по гр.д.№ 76143/16 г. в частта,
с която е уважен предявения от Р.Р.Х. иск с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу ЗАД „ОЗК-З.“ АД за разликата над
4 000 лв. до 6 000 лв., както и в частта, с която ответникът ЗАД
„ОЗК-З.“ АД е осъден да заплати на ищцата разноски по чл.78, ал.1 ГПК над
сумата от 820 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Р.Х. с ЕГН ********** с
адрес: *** Търново и със съдебен адрес:*** /адв.Й.П./
иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу ЗАД „ОЗК-З.“ АД с ЕИК *******и
със седалище и адрес на управление:*** за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психически болки и
страдания в резултат на ПТП, настъпило на 06.09.2015 г. в Р Гърция за сумата
над 4 000 лв. до 6 000 лв., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Р.Р.Х. с ЕГН ********** с адрес: *** Търново и
със съдебен адрес:*** /адв.Й.П./ да заплати на ЗАД
„ОЗК-З.“ АД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:*** сумата 905,33
лв. /деветстотин и пет лева и тридесет и три стотинки/ на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ АД с ЕИК *******и със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на Р.Р.Х. с ЕГН **********
с адрес: *** Търново и със съдебен адрес:*** /адв.Й.П./
сумата 146,67 лв. /сто четиридесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.