Р Е Ш Е Н И Е № 294
гр. Видин, 01.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, 3 – ти гражданска състав, в
публичното заседание на втори май през две хиляди и осемнадесета година в
състав :
Председател : Милена
Стоянова
при секретаря П. Йорданова като разгледа докладваното от
съдията Стоянова гр. дело № 607 по описа за 2017год., и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Предявен е иск от П.П.И. *** против „КНАУФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – София с правно основание чл. 200 от КТ.
Твърди се от ищеца, че с
ответната страна е имал сключен трудов договор № 005 / 10.06.1996г. Ищецът
работел на длъжност „оператор котелно ВОТ /високоорганичен
топлоносител/“ в завода в гр. Видин. По - късно приел да изпълнява длъжността „оператор
ГФИ/гипс-фазерна инсталация/“. Със Заповед № 38 / 12.03.2008г. бил преместен на длъжността „пазач
невъоръжена охрана“ за срок от 6 месеца. Трудовият договор на ищеца на
длъжността „оператор ГФИ“ бил прекратен със Заповед № 67 от 15.01.2009г. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, но тази заповед била отменена на
основание чл. 344, ал. 2 от КТ със заповед № 71 от 14.01.2009г. на ответната
страна и ищецът бил възстановен на длъжността „Оператор ГФИ“ в завод Видин. Посочва
се, че трудовият договор на ищеца № 005 / 10.06.1996г. с ответната страна бил
прекратен със сключено между страните Споразумение от 16.03.2009г. на основание
чл. 331, ал. 1 от КТ, считано от 15.01.2009г.
На 11.09.2002г. по време на
работа в завода в гр. Видин ищецът претърпял злополука. Злополуката била приета за трудова злополука по чл. 55,
ал. 1 от КЗОО с разпореждане № 137 от 16.09.2002г. на НОИ, РУ“СО“ гр. Видин. Посочва
се също, че в резултат на злополуката бил смазан долния ляв крайник на ищеца,
като е поставена диагноза „ Конквасацио екстемитатес инфериор син.кръш синдром“, съгласно Епикриза от 05.11.2002г., издадена от МБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ – секция по травматология София и Експертно решение № 0790 от 10.04.2003г.
издадено от ТЕЛК гр. Видин. След продължително лечение се наложило ищецът да се
върне на работа, тъй като с Експертно решение № 1723 от 29.07.2003г. издадено
от ТЕЛК Видин ищецът бил освидетелстван като работоспособен и било дадено
предписание на работодателя :“трудоустрояване на лицето на работа без
натоварване на ляв долен крайник“. След връщане на ищеца на работа същият
продължил да работи като „оператор ГФИ“, като работата му се състояла в
обслужване на промишлен котел за технологичните нужди на завода. Длъжността не
изисквала упражняване на тежък физически труд, поради което здравословното
състояние на ищеца било задоволително с оглед претърпяната злополука. През месец март 2007г. ответната страна взела
решение ищецът да започне работа на ДЕП инсталацията в завода. Поддържа се, че работата
му там била свързана с упражняване на тежък физически труд и напрежение на
долните крайници. Трудовите функции, които ищецът изпълнявал на ДЕП инсталация били свързани със следното :
ищецът работел на линията за слепване на гипсфазерни
плоскости и минерална вата, като ищецът вдигал слепените гипсфазерни
плочи върху палет, след което поставял т.н. капаци /плочи за притискане/ върху
готовата продукция. На инсталацията за цепене и фрезоване
на гипсфазерни плочи до краен размер ищецът вземал
готовите плочи с дебелина 20мм., 25 мм., 36 мм., 38 мм., и 40 мм., от роугана/валцов транспортьор/ и ги подреждал върху палет. На
лесостената за заготовка и производство на плочи с
нестандартни размери вземал плочите и поставял ги на лесостената
и след изрязване на зададения размер, ищецът поставял готовите плочи върху
палет. На инсталацията за лепене на гипсфазер със стериопор и минерална вата ищецът работел на роуган, като подреждал готовата продукция на палети. Гипсфазерните плочи, които ищецът трябвало да вдига, сваля,
премества, подрежда са с различни размери, но били доста тежки, някои достигали
до 40кг. Освен посочените функции на ищеца били възлагани и други, които също
били свързани с извършване на тежък физически труд и натоварване на долните
крайници. Така според ищеца, състоянието на левия му крак започнало да се
влошава, тъй като след злополуката възложените му трудови функции не били
съобразени с предписанието на ТЕЛК. Започнало
да се събира гной в областта на прасеца в зоната на задния цикатрикс,
което наложило оперативно лечение през месец октомври на 2007г. Образувал се лимфозастой от вътрешната страна на лявото бедро, който
продължил през периода месец октомври до месец януари на 2008г. През този период кракът на ищеца загубил
напълно своята функция – ищецът не можел да стъпи на него. Наложило се ищецът
да се придвижва с патерици. Чувствал крака си като чужд, не можел да управлява
неговото движение в определена посока, поради което ищецът не можел да извършва
дори най-прости движения с него и да се обслужва в бита. Ищецът не можел да се
обуе и облече без чужда помощ.
Като последица от изпълняваните
от ищеца трудови функции били засегнати и нервите на левия му крак. Кракът
изгубил чувствителност на определени места, а на места станал
свръхчувствителен. Била затруднена и подвижността на левия му глезен, който
ищецът не могъл да сгъва нагоре. Стойката на ищеца се деформирала – липсата на
мускули и тъкани от долния ляв крак изкривила стойката на ищеца и направила походката
нестабилна. Състоянието му се влошило като резултат на полагания от него тежък
физически труд, свързан с пренатоварване на долните крайници.
Посочва се също, че с Експертно
решение № 0009 / 06.01.2009г. на ТЕЛК за общи и професионални болести към
УБМБАЛ“Св. Иван Рилски“ ЕАД гр. София на ищеца била определена 58 % трайно
намалена работоспособност за срок до 01.01.2011г. С решение № 24/04.04.2011г. по гр. д. № 1789 /
2009г. на Районен съд- Видин и решение №38/13.03.2013г. по гр.д. №
323/2012г. на III г.о. на ВКС на ищеца е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат от претърпяната трудова злополука, в размер на
10 000,00лв. Обезщетението е определено въз основа на Експертно решение №
0009 / 06.01.2009г. на ТЕЛК за общи и професионални болести към УБМБАЛ“Св. Иван
Рилски“ ЕАД гр. София, където са определени общ процент ТНР – 58%, от които
40% от общо заболяване и 42% от трудова
злополука.
След определяне на обезщетението ищецът отново
бил освидетелстван от ТЕЛК, а именно :
С Експертно решение № 0477 /
28.02.2011г. на ТЕЛК - общи заболявания – Видин, на ищеца била определена 38 %
трайно намалена работоспособност. Поради обжалване на същото с Експертно
решение № 0398 от 23.06.2011г., издадено
от НЕЛК нервни болести, горното експертно решение било отменено и върнато на
ТЕЛК за ново освидетелстване.
С Експертно решение № 0680 /
10.04.2012г. на ТЕЛК за белодробни болести - Враца на ищеца била определена 54
% трайно намалена работоспособност за срок от две години – до 01.04.2014г.
Ищецът обжалвал това решение пред НЕЛК - София. С Експертно решение № 0351 от
03.07.2012г. на НЕЛК – хирургични болести – София, било отменено горното решение на ТЕЛК гр.
Враца по оценка на работоспособността и
срока на инвалидност, и на ищеца
била определена 56 % трайно намалена работоспособност за срок от три години до
01.04.2015г., като в останалата част експертното решение било потвърдено.
Горното експертно решение на НЕЛК било обявено за нищожно с решение от
13.05.2013г. на Административен съд София-град по адм.
дело № 8598 / 2012г., като административната преписка била върната на НЕЛК за
ново произнасяне.
С Експертно решение № 0089 /
18.03.2014г. на НЕЛК – белодробни болести на ищеца е определена трайна намалена
работоспособност по съвкупност 58 % за
срок от три години до 01.04.2015г. В същото решение на ищеца е определена 30 %
инвалидност от общо заболяване с диагноза : ХОББ. ХДН 0-I. ХРОНИЧЕН РИНОФАРИНГИТ и 52 % инвалидност от трудова
злополука : ХВБ. Линфедем
на л. долен крайник. Посттравматична периферно-нервна увреда
на л. н. перонеус тежка ст. и. н. тибиалис
ср. ст. вт. Гонартроза. Коксартроза. Посттравматично плоскостъпие
в ляво.
Уврежданията получени
от трудовата злополука и уврежданията получени след трудовата злополука, но
следствие от нея са констатирани и описани в Експертно решение № 0089 / 18.03.2014г. на НЕЛК –
белодробни болести.
След изтичане на срока, определен
с горепосоченото решение, ищецът се явил пред ТЕЛК – Общи заболявания Видин за
преосвидетелстване.
С Експертно решение № 1348/089/ от 13.05.2015г. на ТЕЛК – Общи заболявания –
Видин, влязло в сила на 27.05.2015г., на
ищеца е определена 58 % трайна намалена работоспособност за срок от две години
до 01.05.2017г. В това решение са
определени 30 % ТНР поради общо заболяване и 52% ТНР поради трудова
злополука с поставена диагноза: ХВН. Линфедем на ляв
долен крайник. Посттравматична периферно-нервна увреда
на л. нервус перонеус. Тежка
ст. на н. тибиалис,
вторична левостранна коксартроза
и гонартроза и плоскостъпие
в ляво.
Поддържа се, че здравословното
състояние на ищеца след злополуката се е влошило и продължава да се влошава,
което е в резултат на уврежданията, получени от трудовата злополука и от тежкия
физически труд, който ищецът бил принуден да упражнява след трудовата злополука
на ДЕП инсталацията при ответника. След като долния му ляв крайник бил
премазан, ищецът загубил част от мускулите и тъканите, които били премахнати
или атрофирали. Тези увреждания са необратими, нелечими и водят до влошаване на
състоянието му, появата на нови заболявания, независимо от полаганите грижи и
лечение.
Поддържа се още, че е налице е
влошаване състоянието на кръвоносните съдове на засегнатия крак – разширени
вени, тромбофлебит, увеличение на лимфозастоя,
болки, отоци и артрозни промени в двете тазобедрени и
колянни стави, артроза на
лява глезенна става.
След злополуката ищецът се придвижвал с
бастун, но сега трайно преминал към използването на две патерици. От
многобройните упойки, които поставяли на ищеца при продължителното лечение на
травмата от трудовата злополука, ищецът започнал да забравя, да губи
концентрация.
Ищецът е претърпял и търпи непрекъснати
ежедневни болки, получава непрекъснати схващания и изтръпвания на долните
крайници, непрекъснати болки от разширените вени и от артрозните
промени в тазобедренните, колянните
и глезенни стави. Болките в ставите са непрекъснати,
както ежедневно при придвижване, така и при покой, включително и нощем.
Уврежданията прогресират и състоянието на ищеца се влошава. Същият е
непълноценен в ежедневието си, тъй като му трябва чужда помощ при обслужване.
Ищецът не може да играе с двете си деца или свободно да се разхожда, както и да
ги придружава до училище. Всичко това се отразило на самочувствието на ищеца и
на психиката му. Ищецът започнал да изпитва страх от бъдещето, несигурност,
безсилие, че не може да осигури прехраната на семейството си и бъдещето на
децата. Изпитва непрекъсната вина, че е в тежест на близките си. Ищецът
започнал да забравя, трудно се концентрира, което според него също е резултат
от влошаване на състоянието му вследствие уврежданията от трудовата злополука.
Иска се да бъде постановено
решение с което да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 25 000.00лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на полученото
усложнение /ексцес/ на уврежданията получени в резултат на трудовата злополука,
претърпяна на 11.09.2002г. което
обезщетение ищецът претендира за периода от 01.04.2015г. до 30.04.2017г., ведно
със законната лихва върху сумата, считана от подаване на исковата молба до
окончателното издължаване. Иска
присъждане на разноски по производството.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител в срока за отговор е оспорила предявениякт
иск като неоснователен. Наведени са доводи, че ищецът е бил обезщетен за
трудовата злополука по гр. д. № 1789 / 2009г. по описа на РС – Видин, изменено
с Решение на ВКС по гр.д. № 323/2012г. Образувал е също и гр.д. № 453/2015г., с
което отново търси обезщетение за неимуществени вреди при същия процент ТНР. Не е доказано влошаване на здравословното
състояние на ищеца, изразяващо се в повишаване степента на трайно намалена
работоспособност. Оспорено е, че претендираните
неимуществени вреди са в завишен размер ,както
и че претендираното
обезщетение е погасено по давност по аргумент от чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ и
поради това е направено възражение за изтекла по давност претенция по чл. 111,
б. „б“ от ЗЗД
Наведено
е възражение, че претърпяната трудова злополука се дължи на проявена груба
небрежност от страна на ищеца, като същият сам я е предизвикал като е
напуснал самоволно работното си място и
с велосипед е тръгнал да издирва на територията на завода мотокар, при което
застанал зад мотокара, движещ се на заден ход е поради това е поискано
намаляване на обезщетението.
Направено е възражение, че
фактическия състав на ексцеса не е осъществен.
Направено е възражение, че ищецът
е претърпял битов инцидент през 2006г. и така е получил ново увреждане на
наранения през 2002г. долен крайник.
Направено е възражение, че ищецът
има други заболявания не свързани с трудовата злополука, които също са се
отразили на общата му неработоспособност.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства. Назначена и изслушана е съдебно – медицинска експертиза.
Съдът, като взе предвид
изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и
поотделно, намира за установено следното от фактическа страна :
Не се спори от страните, че са се
намирали в трудово правоотношение, както
и че на 11.09.2002г. по време на работа ищецът е претърпял трудова злополука,
което се установява от разпореждане №
137 от 16.09.2002г. на НОИ, РУ „Социално осигуряване“ - Видин.
От представените по делото
преписи на решения и от служебна справка в деловодната програма на съда, се
установява, че на ищеца са присъждани различни обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди
от трудовата злополука.
С Експертно решение № 0009 / 06.01.2009г. на
ТЕЛК за общи и професионални болести към УБМБАЛ“Св. Иван Рилски“ ЕАД гр. София
на ищеца е била определена 58 % трайно намалена работоспособност за срок до
01.01.2011г., както следва: 40 % поради общо заболяване и 42 % поради трудова
злополука.
С решение по гр. д. № 1789 /
2009г. по описа на Районен съд Видин на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, вследствие на получено
от претъряна трудова злополука на 11.09.2002г. заболяване: конквасация на левия долен
крайник и неговия ексцес за периода
от 06.01.2009г. до
16.10.2009г. в пълен
претендиран от ищеца размер на 10 000.00лв.,
след частична отмяна с решение по гр.дело № 323/2012 год. на Върховен касационен съд.
С Експертно решение № 0477 /
28.02.2011г. на МБАЛ“Света Петка“ АД Видин - ТЕЛК общи заболявания, на ищеца
била определена 38 % трайно намалена работоспособност, както следва: 20 %
поради общо заболяване и 36 % поради трудова злополука – ЛЕЗИЯ Н. ФИБУЛАРИС ЕТ
Н. ТИБИАЛИС СИН. СЪСТ. СЛЕД КОНКВАСАЦИЯ НА ЛЯВ ДОЛЕН КРАЙНИК. ОГР. ПОДВИЖНОСТ
НА ЛГС. С РЪБЦОВИ ДЕФЕКТИ НА ЛЯВА ПОДБЕДРИЦА И ЛЯВО ХОДИЛО. Поради обжалване на
същото решение с Експертно решение № 0398 от 23.06.2011г. издадено от НЕЛК
нервни болести, горното експертно решение било отменено и върнато на ТЕЛК за
ново освидетелстване.
С Експертно решение № 0680 /
10.04.2012г. на СБАЛПФЗ ЕООД Враца, ТЕЛК за белодробни болести Враца на ищеца
била определена 54 % трайно намалена работоспособност за срок от две години,
като следва: 30 % поради общо заболяване и 48 % поради трудова злополука.
С Експертно решение № 0351 от
03.07.2012г. на НЕЛК – хирургични болести било отменено горното решение на ТЕЛК
гр. Враца по оценка на работоспособността и срока на инвалидност и на ищеца
била определена 56 % трайно намалена работоспособност за срок от три години до
01.04.2015г., както следва: 30 % поради общо заболяване и 50 % поради трудова
злополука, като в останалата част експертното решение е потвърдено. Горното
експертно решение на НЕЛК е обявено за нищожно с решение № 3222 от 13.05.2013г.
на Административен съд София-град по адм. дело № 8598
/ 2012г., като административната преписка била върната на НЕЛК за ново
произнасяне. Решението на АССГ е оставено в сила с решение № 16273 от
06.12.2013г. по адм. дело № 11139 / 2013г. на
Върховен административен съд.
С Експертно решение № 0089 /
18.03.2014г. на НЕЛК – белодробни болести на ищеца е определена трайна намалена
работоспособност 58 %, както следва: 30
% поради общо заболяване и 52 % поради трудова злополука, за срок от три
години до 01.04.2015г. В същото решение по общо заболяване е посочено :
ХОББ. ХДН 0-I. ХРОНИЧЕН РИНОФАРИНГИТ, а по трудова злополука : „ХВБ.
Лимфедем на л. дол крайник. Посттравматична
периферно-нервна увреда на л. н. перонеус
тежка ст. и. н. тибиалис ср. ст. вт.
Гонартроза. Коксартроза.
Посттравматично плоскостъпие в ляво.“
От данните по делото,
се установява, че на 16.03.2015г. ищецът
е предявил иск против ответника за причинени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на получени усложнения - ексцес на уврежданията от претърпяната трудова
злополука на 11.09.2002г. , за което е образувано гр.д. № 453/2015г. по описа
на РС – Видин.
От представения
препис на решение № 728/23.03.2017г. по гр.д. № 453/2015г. по описа на РС -
Видин/ л. 368, т. II от делото/, се
установява, че на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 25000.00 лева за
причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на получени усложнения -
ексцес на уврежданията от претърпяната трудова злополука на 11.09.2002г.,
заради увеличения процент ТНР, определен с Експертно решение № 0089 / 18.03.2014г. на НЕЛК – белодробни
болести.
След изтичане на срока, определен
по горепосоченото решение, ищецът се явил пред ТЕЛК – Общи заболявания Видин за
преосвидетелстване.
С Експертно решение №
1348/089/ от 13.05.2015г. на ТЕЛК – Общи
заболявания – Видин, влязло в сила на 27.05.2015г., на ищеца е определена 58 % трайна намалена
работоспособност за срок от две години до 01.05.2017г. В това решение са определени 30 % ТНР поради общо заболяване и 52% ТНР поради трудова
злополука с поставена диагноза: ХВН. Линфедем на ляв
долен крайник. Посттравматична периферно-нервна увреда
на л. нервус перонеус. Тежка
ст. на н. тибиалис,
вторична левостранна коксартроза
и гонартроза и плоскостъпие
в ляво.
Това последващо решение напълно
се припокрива с Експертно решение № 0089 / 18.03.2014г. на НЕЛК – София както
по отношение определените проценти ТНР
от трудова злополука, а именно: 52% ТНР, така и по отношение на
получените заболявания от трудовата злополука: ХВН. Линфедем на ляв долен крайник. Посттравматична
периферно-нервна увреда на л. нервус
перонеус. Тежка ст. на н. тибиалис,
вторична левостранна коксартроза
и гонартроза и плоскостъпие
в ляво.
Вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза е дало заключение след запознаване с
данните по делото и преглед на ищеца, по поставените на експертизата задачи. Посочило
е, че вследствие на претърпяната трудова злополука на 11.09.2002г. ищецът е
получил трайно и тежко увреждане на здравето, което е причина за ТНР,
потвърдена от ЕР на ТЕЛК и НЕЛК. В резултат на първоначално получените
увреждания, са настъпили анатомични и физиологични промени, пречещи за
нормалната механика на движение с левия крак. Това води до наднормено
натоварване и увреждане на други органи
и системи. Посочено е също, че във времето след травмата ищецът получава и
разширени вени, прекарва неколкократно тромбофлебити. Получава болки в ставите и гръбначния стълб.
Налице е причинно-следствена връзка между травмата и вторично появилите се
заболявания, които протичат с хронично – рецидивиращ характер. Промените в здравословното
състояние на ищеца не са резултат на възрастови промени, общи и други
заболявания, както и не са в резултат от други травми, а се дължат изцяло на
претърпяната злополука.
Вещото лице е
посочило също, че здравословното състояние на ищеца към момента и през исковия
период няма съществена промяна към влошаване или подобряване. Не са се появили нови заболявания, които да
са в причинна връзка с трудовата злополука.
В допълнението към
експертизата, след анализ на издадените експертни решения, вещото лице е
посочило, че с ЕР № 0009 / 06.01.2009г. на ТЕЛК
за общи и професионални болести към УБМБАЛ“Св. Иван Рилски“ ЕАД гр. София на
ищеца била определена 58 % трайно намалена работоспособност за срок до
01.01.2011г., както следва: 40 % поради общо заболяване и 42 % поради трудова
злополука за следните заболявания: лезия на нервус фибуларис и нервус тибилиас в ляво.
Посттравматичен лимфедем на ляв крак. Състояние след конваксация / размачкване/ на ляв долен крайник. Ограничена
подвижност в лява глезенна става. Ръбцови
тъкани дефекти на ляво ходило.
В Експертно решение № 0351 от
03.07.2012г. на НЕЛК – хирургични болести са прибавени следните нови
заболявания: хронична венозна болест на ляв крак. Вторична коксартораза
и вторично плоскостъпие в ляво. Лицето се е
придвижвало с помощно средство. Процента
ТНР поради трудова злополука е 50%.
В Експертно решение № 0089 /
18.03.2014г. на НЕЛК – белодробни болести е добавено ново заболяване към
досегашните известни заболявания –
вторична гонартроза в ляво. Също е посочено, че
походката е с помощни средства.
С Експертно решение №
1348/089/ от 13.05.2015г. на ТЕЛК – Общи
заболявания – Видин са потвърдени всички диагнози от предишните ТЕЛК решения, като са определени 30 % ТНР поради общо заболяване и 52% ТНР поради трудова
злополука. Походката е накуцваща в ляво без помощно средство.
Вещото лице е посочило, че
данните за това, че лицето се движи с помощни средства – две патерици са от
консултация с ортопед – амб. лист 1390/16.08.2017г. ,
но тази дата е извън исковия период.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице като обективно и компетентно
изготвено.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели Светослав Илиев Еремиев, П. Станков Ценков и Ц. Тодоров И., се установяват обстоятелства във
връзка със станалата трудова злополука
на 11.09.2002г. като не се установи по категоричен начин дали мотокарите към
онзи момент са имал някаква сигнализация, тъй като свиделите
Ценков и И. дават противоречиви показания по този
въпрос.
От показанията на разпитаните
свидетели Красимир Димитров Александров, Станимир Лициниев
Панов и Антоанета И. Борисова – И., които имат непосредствени впечатления за физическото
и психическото състояние на ищеца, се установява, че същият се придвижва с две
помощни средства, изпитва болки и дискомфорт, заради
което не може дълго да стои прав или да седи, не може да сгъва левия крак, не може да
клекне. Получава мускулни крампи – схващания на
мускула през нощта. Лимфозастоя се влошил и се
получил траен оток от вътрешната страна на лявото бедро. Придвижването с две
патерици довело до силни болки в рамената, китките на ръцете и гърба. Започнали
са болки в ставите на десния крак, заради поемането на цялата тежест. От
направените пълни упойки ищецът има проблеми с паметта – лесно забравя, трудно
се концентрира, трудно запаметява. Уврежданията довели до ниско самочувствие на
ищеца и самооценка, чувство за малоценност. Ищецът има нужда от помощ да се
обуе, облече, не може да върже и завърже връзките на обувките си. Ищецът не
може да вдига тежко.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите като обективно дадени и непротиворечащи на останалите доказателства
по делото, с изключение на установяване
на обстоятелства, за които има издадени официални писмени документи.
Съдът намира, че не следва да
обсъжда останалите събрани по делото писмени доказателства, тъй като не са необходими, с оглед на приетата
фактическа обстановка. На основание чл. 183 от ГПК съдът намира, че ще следва
да изключи от доказателствата по делото поради това, че не са представени в
оригинал, а са поискани от ищцовата страна длъжностна
характеристика и инструкция – правилник
за вътрешния трудов ред.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение по чл. 200 от
КТ за причинени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на усложнение /ексцес/ на
уврежданията, получени от ищеца в резултат на трудовата злополука.
За да се уважи искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, следва да се установи, освен че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника, че
по времетраенето на трудовото правоотношение при изпълнение на служебните
задължения е настъпила посочената злополука, че същата е призната за трудова по
съответния ред, че злополуката е довела до трайна
неработоспособност, какви неимуществени вреди - болки и страдания, е
претърпял ищецът, както и настъпилите усложнения вследствие на трудовата
злополука, както и пряката и непосредствена причинна
връзка на уврежданията с претърпяната
злополука.
Безспорно е установено, че на 11.09.2002г. ищецът е претърпял трудова
злополука, призната като такава по надлжения ред – с разпореждане № 137 от 16.09.2002г. на НОИ,
РУ „Социално осигуряване“ - Видин.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване на вредите поради допусната груба небрежност
от страна на ищеца, изразяваща се в това,
че ищецът самоволно е напуснал работното си място и с велосипед е тръгнал да
издирва из територията на завода мотокар, за да го извика да зареди с гориво,
при което застанал зад мотокара, движещ се на заден ход. По този въпрос вече има
произнасяне от други съдебни състави,
които са приели, че няма съпричиняване от страна на
ищеца при настъпване на трудовата злополука. В мотивите на решение № № 307 от 1.08.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 773/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева, е посочено, че при ексцес е налице допълнително обстоятелство по едно вече възникнало
облигационно правоотношение. В този смисъл, вече установеното с влязлото в сила
решение за извършването на деликта, за съпричиняване на вредите от пострадалия и за неговото
дялово (процентно) участие в уврежданията, се ползва със сила на присъдено нещо
и не е предмет на установяване по новото дело.
Неоснователно е възражението на ответника за погасени по давност претенции поради това,
че от настъпването на трудовата
злополука са изминали повече от три години. Всяко ново преосвидетелстване за
нов период съставлява нов правопораждащ юридически факт, от който момент за работника
възниква правото на иск за вреди. В случая, ищецът се позовава
на Експертно решение № 1348/089/ от 13.05.2015г. на ТЕЛК – Общи заболявания –
Видин, което е влязло в сила на 27.05.2015г. Исковата претенция е за обезщетение за настъпили усложнения от трудовата злополука
за периода от 01.04.2015г. до 30.04.2017г.,
а искът е предявен на 02.03.2017г. Очевидно, че претенцията не е
погасена по давност.
Безспорно е, че към трудовата злополука се отнасят и нейното
усложнение и късните й последици - т.н. "ексцес". Усложнения,
резултат от призната трудова злополука, са такива допълнителни здравни
състояния, които възникват след и са в причинно-следствена връзка с признатата
трудова злополука. Признаването й, настъпилите усложнения и причинно-следствената
връзка е от изключителна компетентност на ТЕЛК, а по реда на обжалване на НЕЛК.
Експертното решение на ТЕЛК има двойствен характер - от една страна то
представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно
загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален
удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието
на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който
зависи съществуването на правото. В този смисъл е Решение № 185 от 27.05.2010
г. на ВКС по гр. д. № 5264/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка
Богданова.
В настоящия случай, с Експертно решение №
0009 / 06.01.2009г. на ТЕЛК за общи и професионални болести към УБМБАЛ“Св.
Иван Рилски“ ЕАД гр. София, на ищеца
е била определена 58 % трайно намалена работоспособност за срок до 01.01.2011г., както
следва 40 % поради общо заболяване и 42 % поради трудова злополука. С решение по гр. д. № 1789 / 2009г. по описа на Районен
съд Видин на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, вследствие на получено
от претъряна трудова злополука на 11.09.2002г. заболяване: конквасация на левия долен
крайник и неговия ексцес за периода
от 06.01.2009г. до
16.10.2009г. в пълен
претендиран от ищеца размер на 10 000.00лв.,
след частична отмяна с решение по гр.дело № 323/2012 год. на ВКС.
С Експертно решение № 0089 /
18.03.2014г. на НЕЛК – белодробни болести е определена трайна намалена
работоспособност 58 %, както следва 30 % поради общо заболяване и 52 % поради
трудова злополука, за срок от три години до 01.04.2015г. Установен
е увеличен
процент на трайно намалена работоспособност поради трудова злополука. С решение № 728/23.03.2017г.
по гр.д. № 453/2015г. по описа на РС - Видин/ л. 368, т. II от делото/, на ищеца
е присъдено обезщетение в размер на 25000.00 лева за причинени неимуществени
вреди, настъпили в резултат на получени усложнения - ексцес на уврежданията от
претърпяната трудова злополука на 11.09.2002г., заради увеличения процент ТНР,
определен с Експертно
решение № 0089 / 18.03.2014г. на НЕЛК – белодробни болести.
С Експертно решение №
1348/089/ от 13.05.2015г. на ТЕЛК – Общи
заболявания – Видин, влязло в сила на 27.05.2015г., на ищеца е определена 58 % трайна намалена
работоспособност за срок от две години до 01.05.2017г. В това решение са определени 30 % ТНР поради общо заболяване и 52% ТНР поради трудова
злополука с поставена диагноза: ХВН. Линфедем на ляв
долен крайник. Посттравматична периферно-нервна увреда
на л. нервус перонеус. Тежка
ст. на н. тибиалис,
вторична левостранна коксартроза
и гонартроза и плоскостъпие
в ляво.
Това последващо решение напълно
се припокрива с Експертно решение № 0089 / 18.03.2014г. на НЕЛК – София както
по отношение определените проценти ТНР
от трудова злополука, а именно: 52% ТНР, така и по отношение на
получените заболявания от трудовата злополука.
Този факт се установява от
заключението не вещото лице, в което е посочено, че с ЕР № 1348/089/ от 13.05.2015г. на ТЕЛК – Общи заболявания –
Видин, са потвърдени всички диагнози от предишните ТЕЛК решения, както и процента ТНР от трудова
злополука.
В заключението вещото лице е
посочило също, че здравословното състояние на ищеца
към момента и през исковия период няма съществена промяна към влошаване или
подобряване. Не са се появили нови
заболявания, които да са в причинна връзка с трудовата злополука.
При ексцес за пострадалия възниква ново
вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича
от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или
съществено утежняване на старите страдания, което ново състояние се отклонява
съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение.
Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече обезщетените. В този смисъл е Решение № 196 от 12.07.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1724/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят
Борислав Белазелков.
В настоящия случай, с решение по гр.д. № 453/2015г. РС – Видин е
присъдил обезщетение за неимуществени вреди поради
ексцес – получени усложнения от трудовата злополука, като е отчетено обстоятелството, че подобрение на състоянието му не се очаква, както и вида и естеството на
причинените здравословни увреждания, както иобстоятелството, че
ищецът ползва помощни средства, претърпените от ищеца болки и страдания, уврежданията, които напълно се
припокриват с посочените такива по настоящото дело. В процеса не се доказа последващо
влошаване на състоянието на ищеца, поради което не се
дължи допълнително обезщетение. В този смисъл е константната и непротиворечива
практика на съдилищата в страната, включително и тази на ОС – Видин – Решение по в.гр.д. № 218/2014г. по описа на
ОС – Видин, недопуснато до касация с определение по гр.д. № 5744/2014г. на ВКС.
Поради гореизложеното,
предявеният иск ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода
на делото, ищецът ще следва да заплати
на ответника направените разноски за вещо лице в размер на 75.00 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от П.П.И. с ЕГН ********** *** против „КНАУФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, 1618, р-н „Овча купел“,
ул.“Ангелов връх“ № 27 иск за заплащане на сумата от 25 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
полученото усложнение /ексцес/ на уврежданията за периода от 01.04.2015г. до
30.04.2017г.,, получени в резултат на трудовата злополука, претърпяна на
11.09.2002г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на
исковата молба до окончателното издължаване, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.П.И.
с ЕГН ********** *** да заплати на „КНАУФ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
1618, р-н „Овча купел“, ул.“Ангелов връх“ № 27 разноски по делото в размер на
75.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :