Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2017 г.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
при секретар Венета Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия
Пенева
въззивно гражданско дело № 551 по описа за 2017
г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Т.К.Л. чрез адвокат Б.Б.
против решение № 55 от 09.01.2017 г., постановено по гражданско дело
№ 8672 по описа за
2016 г.
на четиридесет
и втори състав на Районен съд – Варна,
с което е определен режим
на лични отношения между Ц.К.А. в качеството й на баба на детето К. К. А., като
предоставя възможност на бабата на контактува с детето всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 13 до 17 часа /след режима на лични
контакти на бащата с детето/ и пет дни през лятото по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, и по време, което не се покрива с
определения на бащата режим на лични контакти с детето от двадесет дни през
лятото.
Във въззивната
жалба се излага, че така постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано. Жалбоподателката счита, че районният
съд е преценил неправилно събраните по делото доказателства съобразно най-добрия
интерес на детето, като излага съображения, че детето контактува с баба си по
време на режима на лични отношения на бащата, както и по този начин се намалява
времето за контакт на детето с майката. Иска се да бъде отменено решението на
ВРС в обжалваната му част и да се постанови ново, с което претенцията да бъде
отхвърлена..
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата
се оспорва и се счита, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно.
Желае се потвърждаване на решението.
И двете страни поддържат становищата
си в съдебно заседание.
Въззивваемата страна претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена
от лице, легитимирано да обжалва първоинстанционното
решение, като неизгодно за
него. Правото си на жалба,
то е упражнило в срок. Жалбата
отговаря на изискванията на
член 260 и член 261 от ГПК.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и
прецени събраните по делото пред първата и пред въззивната инстанция
доказателства и доводите на страните, на основание член 235 и член 259 от ГПК
счита за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се излага, че ищцата е
баба на К. А. - син на ответницата по иска и на сина й К.А.. Сочи се, че докато
родителите на внука й живеели заедно в апартамента на сина й, тя редовно се
виждала с детето, грижела се за него от бебе, но след раздялата на родителите
на детето в края на
В срока по член 131 от ГПК ответницата
Л. е изразила становище за допустимост, но неоснователност на иска. Л. оспорва фактическите твърдения на ищцата,
като сочи, че единственото вярно е, че родителите на детето К. са разделени.
Излагат се твърдения, че упражняването на родителските права над детето било
предоставено на майката с оглед ниската възраст на момчето и привързаността му
към нея. Съгласно решение по в.гр.д.№ 355/2016 г. на ОС - Варна на бащата К.Г.А.
бил определен режим на свиждане с детето всяка първа и трета седмица от месеца
от 9 часа в събота до 13 часа в неделя с преспиване; двадесет дни през лятото,
когато майката не ползва платен годишен отпуск, всеки втори ден от Коледните,
Новогодишните и Великденските празници от 10 часа до 19 часа; денят, следващ
рождения ден на детето /24 юли/ – ако е почивен от 10 часа до 19 часа, а ако е
присъствен от 17 часа до 20 часа. Твърди се, че този режим се явява разширен,
въпреки невръстната възраст на детето. Също така се сочи, че домовете на ищцата
и на бащата на детето са в непосредствена близост, поради което в дните, когато
бащата имал право да взема детето, то прекарвало продължително време със своята
баба – ищцата Ц.А. -, която била човекът, който в голям брой от дните, в които
детето пребивавало при баща си, взимала, връщала и отглеждала детето, още
повече, че бащата бил с работно време, което не винаги му позволявало да
осъществява контактите с детето си. Отделно от това се излага, че в конкретния
казус не е налице фактическия състав на член 128 от СК, тъй като не се
касае за обективни причини, поради които бабата на детето да не може да
контактува с внука си. Твърди се, че при
евентуално уважаване на молбата би се оказало, че майката няма да има
възможност в почивните дни да контактува с детето си, тъй като тези контакти ще бъдат осъществявани от бабата на детето и
бащата.
Дирекция „Социално подпомагане” –
Варна не е изразила становище в съдебно заседание.
Не се спори по следните факти:
1/ Че ищцата Ц.К.А. е майка на бащата
на детето, респективно баба на детето К.;
2/ Че с решение от 31.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 355/2016
г. по описа на Окръжен съд - Варна, гражданско отделение, влязло в сила на 31.05.2016
г., е предоставено упражняването на родителските права над детето К. на майката
– ответницата Т.Л. и е определен режим на лични отношения между бащата и детето,
както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 9 часа в събота до 13
часа в неделя с преспиване; двадесет дни през лятото, когато майката не ползва
платен годишен отпуск, всеки втори ден от Коледните, Новогодишните и
Великденските празници от 10 часа до 19 часа; денят, следващ рождения ден на детето
/24 юли/ – ако е почивен от 10 часа до 19 часа, а ако е присъствен от 17 часа
до 20 часа.
Съгласно
член 128, алинея 1 от СК дядото и бабата могат да поискат от съда да определи
мерки за лични отношения с детето, ако това е в негов интерес. При преценката
относно определянето на лични отношения между баба и дядо с техен внук се
изхожда винаги от интересите на детето. Установяването на това право е
продиктувано от обичайните и традиционни отношения в българското семейство.
Нормата цели утвърдените родови отношения да не бъдат прекъсвани при развод или
при раздяла между родителите на децата, респективно при смърт на единия родител,
тоест да не бъдат прекъсвани в случаите, в които родителските права се
упражняват от единия само родител. За осъществяването на тази правна възможност
обаче следва да се установи категорично, че личните отношения са в интерес на
децата като конкретно приложение на принципа за всестранната им защита.
В изготвения по делото социален доклад
се сочи, че предявеният иск кореспондира
с интереса на детето К. да общува с баба си по бащина линия. Сочи се, че трудовата
заетост на майката налагала нейната целодневна ангажираност през всички работни
дни на седмицата, а детето има нужда през почивните дни да общува и с майка си,
да имат общи занимания и общи изживявания. В тази връзка социалните работници
намират, че може да се определи режим за контакт на детето с бабата по бащина
линия, допълващ времето, в които К. е при своя баща. Изводите на ДСП – Варна са
направени въз основа на обсъдено в доклада проучване и установяване на
релевантните факти, че детето е емоционално привързано към двамата си родители,
а в лицето на баби, леля и чичо детето различавало разширеното семейство, от
което получавало любов и внимание. В доклада се набляга, че родителите на
детето К. общуват единствено и само по повод на детето, а като цяло
комуникацията им е нарушена. Майката не била съгласна да дава детето на бащата
в дни, извън определените с решението, а бащата и близките му желаели по-чести
срещи с детето. В хода на разговора между страните била обсъдена и възможността
за взаимна договорка на бабата да бъдат определени 4 часа от 13 до 17 часа в
неделите, засичащи се седмиците, в които бащата взимал сина си, но като краен
резултат не се постигнало споразумение.
В производството са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Д. В. и К. Л., последната майка на
ответницата Л., чиито показания съдът кредитира, съобразявайки разпоредбата на член 172
от ГПК.
В показанията си пред съда свидетелката
обяснява,че е съседка на ищцата; че откакто майката и бащата на детето се
разделили, бабата на детето по бащина линия нямала възможност да общува с внука
си; преди раздялата на родителите на К. ищцата гледала внука си, била
привързана към детето; че ищцата и синът й са в добри отношения, но живеят в
отделни домакинства, като Ц. не помагала на сина си; че детето оставало с
преспиване при баща си, но свидетелката не била виждала детето да слиза при
баба си; че на посочена дата имало празнуване на рожден ден на друго дете,
което пристигнало от Америка, като по този повод ищцата се обадила на майката
на К. седмица преди празненството, но майката не пуснала детето да отиде на
рождения ден. Втората свидетелка /майка на ответницата/ в показанията си
обяснява за въпросния рожден ден, че поводът майката да не пусне К. бил планирани
предварително ангажименти и обаждането на ищцата в последния момент за този
празник.В останалата част в показанията си бабата на детето по майчина линия разказва,
че стриктно се спазвал режима на лични отношения между бащата и детето, а детето
споделяло, че баба Ц. му наготвила „еди какво си”; че
във времето, в което бащата се виждал с детето, той вземал и връщал детето
заедно с ищцата. Свидетелката разказва за конкретен случай, в който детето било
в дома на ищцата по време, в което бащата бил на работа, като случката датира
от време, когато бащата 45 -50 дни бил взел детето и не позволявал на майката и
на бабата по майчина линия да го видят.
В
разглеждания случай следва да се отчетат всички релевантни факти и
обстоятелства – режимът на детето К., което е на пет години, постановеният от
съда режим на лични отношения с бащата, отношенията между двамата родители, необходимостта
на детето да се среща със своята баба, здравословното му състояние,
привързаността му към бабата. Трябва да се постигне необходимия баланс в
отношенията между майката, която упражнява родителските права, бащата, който
има също признато право на лични отношения с детето, и ищцата в качеството й на
негова баба, като същевременно се съобрази интересът на детето. Анализът на социалният
доклад и свидетелските показания сочи, че взаимоотношенията на детето с ищцата е
позитивно, общуването баба и внук е в границите на нормалната роднинска връзка.
Производството
по член 128 от СК е спорна съдебна администрация на граждански отношения,
основана и на съображения за целесъобразност, поради което не е обвързан с
конкретно претендирания от ищците режим. Исковата молба за определяне на режим
на лични отношения между бабата от една страна и внука - от друга, с посочен
примерен режим, сезира съда да постанови решение, с което да определи подходящ
режим при отчитане интересите на детето, но не обвързва съда с конкретното
искане. В този смисъл, постановявайки различен от поискания режим, съдът не
постановява нещо извън петитума на исковата молба. Последният трябва да е
съобразен на първо място с интересите на детето, което в случая е проявление на
принципното положение, че при този вид производства съдебната намеса се
предприема въз основа на обществения интерес. Именно първостепенното значение
на интересите на детето, основано на общите принципи за всестранна закрила
правата и интересите на детето, налагат определяне на балансиран и подходящ
режим на лични контакти с неговата баба. Такъв според настоящия съдебен състав
е режим от два пъти месечно и това следва да бъде непосредствено след
определения режим на лични отношения с бащата, доколкото бе безспорно
установено, че ищцата и бащата на детето живеят в непосредствена близост, както
и пет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и детето не
е при баща си съобразно постановения режим на лични отношения с него, което ще
позволи на ищцата да вижда внука си и да поддържа нормален и регулярен контакт
с него, а за детето няма да е налице затруднение да съчетава своите ангажименти
с други интереси и потребности, включително и с динамиката на режима на лични
отношения с баща му. Този режим на лични отношения с бабата няма да повлияе на
контакта на майката с детето, като се има предвид, че за К. има и установен
режим на лични отношения с бащата, тъй като майката е непрекъснато с детето
през цялата седмица. Не е аргумент, заради който трябва К. да бъде ограничен в
своите контакти с баба си по бащина линия, че за майката остава малко време да
контактува с детето, а и същото се води от бащата в периода на неговия режим на
лични отношения при ищцата, тъй като режимът на лични отношения с ищцата е по осем
часа в месеца и пет дни през лятото, защото, както бе отбелязано по-горе,
майката е с детето през останалото време.
По
гореизложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че искът
е основателен и следва да бъде уважен, а като следствие от това – първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
По
разноските
Въззиваемата е претендирала разноски за производството пред въззивната инстанция. Съобразно изхода на спора пред настоящата
инстанция и разпоредбата на член 78, алинея 3 от ГПК на А. следва да бъдат
присъдени направените разноски в размер на 300 лева според представения списък
по член 80 от ГПК и доказателства за извършването им.
Водим от горното и на
основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 55 от 09.01.2017 г., постановено по гражданско дело
№ 8672 по описа за
2016 г.
на четиридесет
и втори състав на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Т.К.Л. ЕГН
********** с адрес *** да заплати на Ц.К.А.
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
сторените от нея разноски пред въззивната инстанция
за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението може
да бъде обжалвано
в едномесечен срок от връчването му
на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд
– Варна пред Върховен касационен съд по реда
на член 280 и следващи от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.