Присъда по дело №3839/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 май 2025 г.
Съдия: Силвия Георгиева Цепова
Дело: 20241110203839
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 март 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 286
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
и прокурора М. К. Г.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Наказателно дело от
общ характер № 20241110203839 по описа за 2024 година
П Р И С Ъ Д А
№ ………
гр.София, 14.05.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 8-
ми състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети май през две
хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЦЕПОВА

при секретаря Валентина Кьосева и в присъствието на прокурор М. Г. при
СРП, като разгледа докладваното от съдия С. Цепова н.о.х.д. № 3839 по описа
на СРС за 2024г. и въз основа на закона и доказателствата по делото
1

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимия М. В. Х., роден на ************г. в гр. Г. Д.,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, с ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на 12.02.2023г. в гр. София по бул. „ Никола
Габровски“, с посока на движение от бул. „Г. М. Димитров“ към бул. „Симеоновско
шосе“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „М.“, модел „
***********“ с рег. № *********************, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1.2 на хиляда, а именно 1.70 на хиляда, установено по надлежния ред –
съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и /или употреба на наркотични вещества или техните аналози,
обнародвана в ДВ бр. 61 /28.07.2017г., издадена от министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, в сила от 29.09.2017г.
- с протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в
кръвта № 73/13.02.2023г. издаден от МБАЛ „Света Анна - София” АД – гр. София,
поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 НК, вр. чл. 54 НК му НАЛАГА
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и
наказание ГЛОБА в размер на ДВЕСТА ЛЕВА.
На основание чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА изтърпяването на така
наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК
НАЛАГА на подсъдимия М. В. Х. /с установена самоличност/ и наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане на присъдата в
сила.

На основание чл. 59, ал. 4 НК ПРИСПАДА при изпълнение на
наказанието лишаване от право да управлява МПС времето, през което
подсъдимия М. В. Х. е бил лишен от това право по административен ред.
На основание чл. 189 ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия М. В. Х. /с
установена по делото самоличност/ да заплати по сметка на СРС направените
по делото разноски в съдебна фаза в размер на 160 лв./ сто и шестдесет лева/.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред СГС.

2


ПРИСЪДИ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по н.о.х.д. 3839№/2024г., СРС, НО, 8-ми състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство № 227/23г. по описа на 01 РУ-СДВР, прокурорска преписка №
3112/23г. по описа на СРП срещу М. В. Х. за това, че на 12.02.2023г. в гр.
София по бул. „Никола Габровски“, с посока на движение от бул. „Г. М.
Димитров“ към бул. „Симеоновско шосе“, управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „М., модел „ ********** с рег.
№*************** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда,
а именно 1.70 на хиляда, установено по надлежния ред – съгласно Наредба №
1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и
/или употреба на наркотични вещества или техните аналози, обнародвана в ДВ
бр. 61 /28.07.2017г., издадена от министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието, в сила от 29.09.2017г. - с
протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на
алкохол в кръвта № 73/13.02.2023г. издаден от МБАЛ „Света Анна - София”
АД – гр. София, престъпление по чл. 343б ал.1 от НК.
В хода на съдебното следствие подсъдимият не дава обяснения.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата
поддържа повдигнатото обвинение. Счита го за доказано от събраните по
делото доказателства. Пледира да бъде наложено наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства като изтърпяването на същото
бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 НК.
Защитникът на подсъдимия – адв. Х., моли подзащитният му да бъде
признат за невиновен, тъй като счита, че събраните по делото доказателства не
очертават осъществено престъпно посегателство. Счита, че съдът не може да
постанови осъдителен съдебен акт, само въз основа на приобщени от
досъдебното производство по реда на чл. 281 ал.4 вр. ал.1 НПК гласни
доказателствени средства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият М. В. Х. е роден на ****************** в гр. Г. Д.
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан,
с ЕГН **********.
На 12.02.2023г. подсъдимият М. Х. управлявал моторно превозно
средство –лек автомобил „М.“, модел **********“ с рег. №
********************* Той се движел по бул. „Никола Габровски“ с посока
на движение от бул. „Г. М. Димитров“ към бул. „Симеоновско шосе“.
Превозното средство, управлявано от подсъдимия, се разминало с висока
скорост с л.а, в който били свидетелите Б. Г. и Д. И.- младши автоконтрольори
1
към ОПП-СДВР. Патрулният автомобил настигнал превозното средство,
управлявано от подсъдимия. Автомобилът бил спрян от тях. В хода на
проверката полицейските служители установили, самоличността на водача.
Подсъдимият М. Х. бил тестван с алкотест дрегер 7510 като проба № 6108
отчела положителен резултат 1.54 промила. На подсъдимия Х. бил издаден
талон за медицинско изследване, и съпроводен до МБАЛ „Св. Анна“ София
АД, където той дал кръв за химическо изследване. Химическата експертиза на
дадената кръвна проба отчела наличие на алкохол в кръвта на Х., а именно
1.70 %..
На 12.02.2023г. било образувано досъдебно производство за
престъпление по чл. 343б ал.1 НК.
В хода на производството в качеството на свидетели били разпитани
полицейските служители Б. Г. и Д. И..
Приобщени били писмени доказателства – разпечатка от техническо
средство алкотест дрегер, талон за медицинско изследване, протокол за
медицинско изследване, химическа експертиза, АУАН.
На 09.11.2023г. на М. В. Х. било връчено постановление за привличане в
качеството на обвиняем като на същия било повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 343б ал.1 НК.
На 15.03.2024г. след внасяне в съда на обвинителен акт е образувано
н.о.х.д. № 3839/24г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав като М. В. Х. е
предаден на съд по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.343б ал.1 НК.
М. В. Х. е неосъждан, работещ, с добри характеристични данни.
Горната фактическа съдът приема за несъмнено установена от
следните доказателства и доказателствени средства – показанията на
свидетелите Б. Г. и Д. И., дадени в хода на съдебното следствие и онези
показания, приобщени чрез прочитане на протоколите за разпит от д. пр. по
реда на чл.281 ал.4 от НПК / л.7 от д. пр./; писмените доказателства – АУАН,
талон за медицинско изследване /л.17/, разпечатка от техническо средство
/л.12 от д.пр./, свидетелство за съдимост, протокол за химическа експертиза /
л.16 от д. пр./ ведно с разпита на вещото лице и медицинско изследване;
приобщените в хода на съдебното следствие писмени доказателства –
медицински документи от УМБАЛ „Света Анна“ – София АД.
Събраните в хода на съдебното производство доказателства онагледяват
с категоричност на извода, възприетата и описана от съда фактология по
делото. Те са взаимнодопълващи се, единни и синхронични като изведените от
всяко едно доказателство или доказателствено средство факти са ясни и
логически проследими обстоятелства.
Разказаното от свидетелите е обусловено от фактическото пребиваване
на полицейски служители по време на настъпване на фактите, за които
разказват и които изграждат предмета на обвинението. И двамата свидетели са
2
били непосредствени очевидци на разказаното от тях, като са имали обективна
възможност, съобразно позиционирането си да възприемат и запаметят
всички онези обстоятелства, изграждащи събитийната подреденост. Така и
двамата свидетели, напълно независимо един от друг, в систематична
логическа подреденост извеждат в разказа си факти и обстоятелства
непосредствено възприети от тях и такива, които в синхронично единство
очертават сюжетната подреденост. Важно е да се отчете, че изведеното от тях
съдържа ясно въвеждане на обстоятелствата – време и място на извършване на
проверката, установения факт – водачът да на превозното средство да е с
установена на място по документи самоличност, както и обстоятелството да са
се движили след автомобила до момента на извършване на проверката след
разминаването на двете превозни средства. Нужно е да се прецезира анализът
на свидетелските показания в степен на ясно отчитане на факта в показанията
им дадени пред съда да липсва конкретика относно механизма на
осъществяване на процедурата по даване на кръвна проба. Същевременно
тази липса на детайлност на описаното обстоятелства не е непреодолима,
доколкото съдът разполага с валидни процесуални способи да събере и
провери, респективно приобщи доказателствен материал. В процесната
хипотеза на основание чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК бяха приобщени
показанията на св.Г., дадени в хода на досъдебното производство. Така същите
стават част от обсега на доказателствената съвкупност и основа за анализ.
Изминалия период от време и характер на ежедневно осъществяваната от
свидетеля дейност, съчетани със субективния признак на доказателственото
средство определят липсата на яснота в разказа му, даден пред съда.
Същевременно изведеното обстоятелство не е порок на източника, водещ до
извод за отчетена недостоверност, доколкото в разказа не се откроява
противоречие или изолираност на описаното обстоятелство. В производството
са приобщени писмени доказателства – медицински документи, талон за
медицинско изследване, протокол. Всички те притежават откъм формална
страна нужните реквизити, за да бъдат ценени като писмено доказателство.
Същевременно от тях с нужната степен на стабилност, при открояваща се
проследимост на установените обстоятелства се онагледява спазване на
процедурата, гарантираща законосъобразност на извършените действия -
даване на кръв за извършване на изследване, взимане на две кръвни проби,
опаковани като капачките им били залепени със стикери съответно с №
107313-2 А068256 и 107313-3 А068256, извършване на химическото
изследване на 13.02.2023г.
Наличието на концентрацията на алкохол е установеното обстоятелство
от заключението на химическата експертиза. Съдът кредитира заключението
ведно с разказаното от вещото лице. Същото е пълно, точно и ясно, изготвено
от специалист в съответната област и дава отговор на поставените задачи.
Приобщената по делото разпечатка от техническо средство е писмено
доказателство, което може и следва да бъде кредитирано, въпреки че в хода на
производството е приобщен доказателствен материал, установяващ наличието
3
на конкретна концентрация на алкохол в кръвта на водача. От същото съдът
установи какво е било количеството на алкохол във въздушнокапковото
пространство към момента на тестването. За установяване на елемент от
обективната страна на престъплението съдът кредитира заключението на
изготвената по делото ХЕ.
От свидетелството за съдимост беше установено подсъдимият М. В. Х.
да е неосъждан. Същият е с добри характеристични данни.
Нужно е да се отчете, с оглед възражението в пледоарията на защитата,
че в процесната хипотеза не е налице конструкция, очертаваща наличие на
основание съдът да приложи разпоредбата на чл. 281 ал.8 НПК, доколкото в
производството са събрани множество доказателства и доказателствени
средства, очертаващи ясно, непротиворечиво и с нужната степен на
категоричност съставомерните признаци на деянието и в този смисъл
приобщените по реда на чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК показания не се
явяват единственото доказателствено средство в производството.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Доказателствената съвкупност по делото позволява на съда да формира
несъмнения правен извод, че подсъдимият М. В. Х. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна
присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на
лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението.
От посочените по-горе доказателства се установява, че на 12.02.2023г., в
гр. София, по бул. „Никола Габровски“ с посока на движение от бул. „Г. М.
Димитров“ към бул. „Симеоновско шосе“ подсъдимият М. В. Х. е управлявала
МПС – л.а. „М.”, модел „*********” с ДК № ***************, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.70 на
хиляда, установено по надлежния ред.
Употребата на алкохол в кръвта на подсъдимия М. В. Х. е установена по
надлежния ред / протокол за химическа експертиза въз основа на кръвно
изследване/, като от значение за съставомерността на деянието от обективна
страна е конкретното количество на алкохол да надвишава императивно
въведения и криминализиран минимум от 1.2 % на хиляда в кръвта на водача.
Обективните признаци на престъпното посегателство изискват установеност
на алкохол в кръвта на водача, обстоятелство с категоричност установено от
доказателствената съвкупност / заключение на ХЕ/. Законодателят, отчитайки
съставомерните признаци на деянието изграждащи обективната страна е
отчел лимитативно минимално количество – над 1.2 %. Именно такова – 1.70 е
установено в кръвта на водача.
Несъмнено установено е и да е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението, като е осъществил действие довели до движение на
моторното превозно средство по посочения пътен участък.
4
От субективна страна деянието е извършено умишлено при условията на
евентуален умисъл – подсъдимият е съзнавал задължението си да не шофира
след употреба на алкохол, съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, като е допускал, че концентрацията на алкохол в кръвта му
надвишава 1.2 % на хиляда, формирал е представи в съзнанието си, че
предприема действия по управление на моторно превозно средство след
употреба на алкохол, като воден от друга цел е осъществил управлението на
моторното превозно средство.
По вида и размера на наказанието:
Съобразно разпоредбата на чл.36 от НК, съдът е длъжен при определяне
на наказанието, с оглед реализиране на наказателната отговорност на дееца, да
отчете всички правно релевантни фактори и обстоятелства, така щото
определеното наказание да се явява законосъобразна проекция на ограничение
на правата на подсъдимия, като същевременно бъде адекватно отражение на
общественоопасния характер на деянието и дееца, определено в границите на
законоустановеното. Нужно е при тази оценъчна дейност съдът да определи
наказанието, без то да се явява незаконосъобразна репресия върху него, като
пряко и непосредствено способства за постигане на индивидуалната и
обществена превенция. Механизмите на справедливост и законосъобразност
на въздействието върху поведението на подсъдимия, са пряката гаранция за
постигане целите на наказанието, така щото то да окаже въведеното в закона
изискване за поправяне и превъзпитание на дееца, без да го подлага на
нечовешко и мъчително страдание и без да се явява неадекватно отражение на
характера на стореното./ чл.3 ЕКЗПЧОС „никой не може да бъде подлаган на
изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание“/.
Настоящият съд счита, че при определяне на наказанието на подсъдимия
М. В. Х. като смекчаващи отговорността му обстоятелства следва да се
възприемат чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни,
сравнително младата възраст на водача към момента на осъществяване на
деянието. Съдът не отчете наличие на отегчаващи отговорността
обстоятелства. При преценката, водеща до извода наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства да не са многобройни, съдът счете, че
наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 НК.
В процесната хипотеза при признаване на подсъдимия за виновен в
извършване на инкриминираното деяние, съдът при условията на чл.54 от НК
и съобразно рамките на нормата на чл.343б ал.1 от НК наложи на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и наказание „глоба“ в
размер на двеста лева. И двете наказания са в минималния, предвиден в
нормата размер.
По отношение на подсъдимия са налице всички предпоставки за
приложение на чл. 66, ал. 1 НК - той е неосъждан, наложеното му наказание е
до три години лишаване от свобода, с оглед на което съдът отложи
изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от
5
три години, като прие, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на подсъдимия не е необходимо ефективното му изтърпяване.
В съответствие със закона на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр.
чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът наложи на подсъдимия М. В. Х. и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Наказание в
този му размер максимално съответства на обществената опасност на
деянието и на дееца, обуславящи необходимост подсъдимият да бъде лишен от
правоуправление за достатъчно продължителен период от време.
От това време съдът приспадна времето, през което М. В. Х. е бил
лишен от това право по административен ред.
Съдът осъди М. В. Х. да заплати направените по делото разноски в
размер на 160 лв..

С тези съображения съдът постанови присъдата си.
6
Съобщи за изтекли лични данни