Решение по дело №175/2018 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 90

гр. Видин, 27.09.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

Двадесети септември

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

175

по описа за

2018

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

 Производството е по чл.145 АПК във вр. с чл.118,ал.1 КСО.

Делото е образувано по жалба на Л.М.Т. *** против Решение № 1040-05-22 / 21.06.2018г. на Директора на ТП на НОИ –Видин, с което е потвърдено Разпореждане № Д-05-000-00-01223143/11.05.2018г. на Ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи при ТП на НОИ Видин .

Твърди се от жалбоподателя, че липсват конкретни мотиви и доказателства за основанието за спиране на изплащането на паричните и обезщетения по представения болничен лист. Сочи се, че мотивите на административния орган за спиране са, че е деклариран висок осигурителен доход за лицето, но сочи, че е с такъв от години . Посочено е и невнасянето на осигурителни вноски върху деклариран осигурителен доход, но сочи, че за това действие или бездействие на фирмата не носи отговорност и няма вина. Твърди се също така, че дали е образувано или предстои да бъде образувано административно производство за установяване на осигурителни задължения на осигурителя, не е пречка за установяване на осигурителните му права.

Иска се от съда да се отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи при ТП на НОИ Видин, с което е спряно образуваното пред НОИ производство по изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по представения от него болничен лист.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва същата. Сочи, че решението на директора на ТП на НОИ Видин е законосъобразно като постановено в съответствие с материалните и процесуалните норми, поради което следва да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателя има сключен трудов договор от 03.06.2016г. с работодателя „Марина интернешанъл“ЕООД–гр.Видин, с уговорена длъжност, работно време и трудово възнаграждение, за който трудов договор е подадено уведомление и същият е регистриран в НАП на 03.06.2016г.

Видно от представеното извлечение от регистъра на болничните листове и решенията по обжалването им, на жалбоподателя Л.М.Т. е издаден болничен лист за временна неработоспособност поради общо заболяване с предписан домашен амбулаторен режим и отпуск от 16.04.2018г. до 29.04.2018г. Същият е представен в ТП на НОИ Видин за плащане от работодателя с вх.№ Р14-05-000-00-**********/03.05.2018г.

Видно от РОЛ, за жалбоподателя работодателят е декларирал данни за осигуряване за м.01,02,03,04, 05 2018г. на пълен работен месец, 8 часов работен ден. Видно от представената справка за декларираните в персоналния регистър и внесените в Приходи суми за периода м.01.2016г.-м.12.2018г. от осигурителя „Марина интернешанъл“ЕООД-гр.Видин, начислените суми за ДОО са в размер на 17160,65 лв, които не са внесени от осигурителя.

Видно от представеното по делото писмо из.№1042-05-44/16.04.2018г. на директора на ТП на НОИ-Видин, във връзка с подадените документи за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност от осигурителя „Марина интернешанал“ е поискано от директор на ТП на НАП-офис Видин, да бъде извършена проверка за установяване наличието на развиване на дейност от осигурителя поради липсата на внесени осигурителни вноски от осигурителя и подавани данни с висок осигурителен доход.

С писмо изх.№ 5362/31.05.2018г. същият е уведомен от директора на ТП на НАП-офис Видин, че е възложена проверка като съобразно данните им в ИС дружеството има изискуеми публични вземания в големи размери, за които е образувано ИД от 2011г.

При тези данни с разпореждане от 11.05.2018г. Ръководителят по изплащането на обезщетения и помощи при ТП на НОИ-Видин е спрял образуваното производство по изплащане на парично обезщетение по болничен лист №1240324, серия Е2018, считано от 11.05.2018г. при следните мотиви „ случаят е предаден за проверка на контролните органи на ТД на НАП-В.Търново, офис Видин“.

С обжалваното решение директорът на ТП на НОИ Видин е потвърдил разпореждането като се е позовал на разпоредбата на чл.40,ал.4,т.2 от КСО-когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. Приел е, че такива доказателства са деклариран висок осигурителен доход, върху който са налице дължими, но неплатени осигурителни вноски по отношение на жалбоподателя и необходимостта от извършване на проверка от страна на ТД на НАП, отнасяща се до осигурителния статус на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва подлежащия на оспорване административен акт-решението на директора на териториалното поделение на НОИ, постановено по реда на чл.117,ал.3 от КСО във вр. с чл.117,ал.1,т.“ж“ от КСО.

По същество жалбата е основателна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо като издадено от компетентен по материя, място и степен орган, който се е произнесъл по обжалване на разпореждане, издадено от оправомощено длъжностно лице по смисъла на чл.40,ал.3 от КСО във вр. с чл.40,ал.4 от КСО с оглед представената по делото заповед за оправомощаване.

Същото обаче е постановено в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон-основание за отмяна по чл.146,т.3 и т.4 от АПК.

В разпореждането, потвърдено с процесното решение, не е посочено правното основание, на което е спряно административното производство по изплащане на обезщетението за временна неработоспособност, но видно от обжалваното решение, с което е потвърдено разпореждането, административният орган е посочил разпоредбата на чл.40,ал.4,т.2 от КСО . В този смисъл са и наведените доводи в обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.4, т.2 от КСО длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.

Съгласно §.1,т.3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Видно от горната разпоредба, за да има едно лице качеството на осигурено следва да са внесени или дължими осигурителните вноски. В случая безспорно за лицето не са внесени от осигурителя осигурителните вноски, но същите са дължими, поради което изложеният от административния орган мотив за спиране на производството по изплащане на обезщетението по представения болничен лист, не съответства на горната законова разпоредба. Още по-малко е основание за спиране декларираният от осигурителя висок осигурителен доход. За жалбоподателя е представен регистриран трудов договор още към момента на сключването му, в който е уговорено трудовото възнаграждение между страните, чиято истинност не е оспорена нито в настоящето производство, нито е предмет на разследване от други компетентни органи.

В случая административните органи са се позовали на производство по проверка на дейността на осигурителя от НАП, но тази проверка е започнала по сигнал именно на НОИ във връзка с постъпилия за плащане болничен лист. Разпоредбата на чл.40,ал.4,т.2 от КСО изисква да са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. В случая не са представени каквито и да е доказателства, сочещи на евентуален отказ за изпащане на обезщетението, като наличието на съмнения не може да бъде основание за спиране в случай, че не е подкрепено с доказателства. Съобразно посоченото по-горе, не е такова доказателство неплащането на осигурителните вноски от осигурителя, а сочи на неизпълнение на задължения на същия, които по никакъв начин не следва да рефлектират върху правата на осигуреното лице. В случая липсват каквито и да е постъпили доказателства, които да обосновават наличие на предпоставките за спиране по чл.40,ал.4,т.2 от КСО.

Образуването на производство пред съответните ТД на НАП за установяване на данъчните и осигурителните задължения на осигурителите, не е пречка за установяване на осигурителните права на осигурените лица, в случая на жалбоподателя Т..

Неоснователни са и мотивите за спиране, изложени в обжалвания акт, че получаването на осигурително плащане е пряко свързано със задължението на осигуреното лице добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение като едни от релевантните факти е внасянето на дължимите осигурителни вноски, които всички осигурени лица било лично, било чрез своите осигурители, са длъжни да внасят. КСО изрично разпределя правата и задълженията на осигурителите и осигурените лица, като неизпълнение на задължения на осигурителите не влече до лишаване на осигурените лица от права, предоставени от разпоредбите на КСО. Наведените доводи, че лицето няма качеството на осигурено лице не са подкрепени с конкретни обстоятелства и съответните доказателства, които да навеждат на този извод, а в правомощията на органите по ДОО е установяването на всички относими обстоятелства и събирането на доказателства, като в този смисъл е разпоредбата на чл.29 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, както и разпоредбата на чл.34 от АПК, които се явяват нарушени от административния орган, чиито изводи не следва да почиват на предположения.

С оглед гореизложеното съдът намира жалбата за основателна.

В случая осигурителният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО и е спрял производството по изплащане на обезщетение при липса на предпоставките на разпоредбата. Като е потвърдил същото по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - Видин е издал незаконосъобразен акт.

С оглед изложеното, следва да бъде постановено решение, с което оспореното решение следва да бъде отменено, а на основание чл. 173,ал.1 от АПК следва да бъде отменено и постановеното разпореждане за спиране на производството по изплащане на парично обезщетение по представения болничен лист. Осигурителният орган следва да разгледа искането за отпускане на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО, като прецени правото на лицето съобразно наличните доказателства относно основанието за осигуряване, осигурителния стаж и осигурителния доход при осигурителя "Марина интернешанъл“ЕООД.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

                                  Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1040-05-14/18.05.2018г. на Директора на ТП на НОИ –Видин и потвърденото с него Разпореждане № Д-05-000-00-01218511/17.04.2018г. на Ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи при ТП на НОИ Видин, с което е спряно образуваното производство за изплащане на парично обезщетение по болничен лист №6526492, серия Е2017, на Л.М.Т..

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: