Решение по дело №7662/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1750
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 4 март 2020 г.)
Съдия: Калина Кръстева Анастасова
Дело: 20191100507662
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2019 г.

Съдържание на акта

                                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                    №………………

    гр. София, 04.03.2020 г. 

 

                                   В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав: 

                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                     МЛ.СЪДИЯ:   ИВА НЕШЕВА

 

при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело 7662 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 63629/13.03.2019 г., постановено по гр. д. № 56148/2018 г. по описа на СРС, 76 състав е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, по исковете предявени от „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, срещу К.И.М., ЕГН ********** и И.И.М., ЕГН **********, че ответниците дължат (при условията на разделност):

-        сумата от 1 944,88 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2018г. до окончателното й изплащане, и

-        сумата от 258,40 (двеста петдесет и осем лева и

четиридесет стотинки) лева - мораторна лихва за периода от 16.09.2015г. до 23.01.2018г., като са отхвърлени, като неоснователни претенциите за горницата до пълния предявен размер от 258,75 лева.

С постановеното решение, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК са осъдени К.И.М. и И.И.М. да заплатят на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******* сумата от 99,50 лева, разноски, сторени в заповедното производство, съобразно уважената част от исковете и сумата 627 лева - сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от иска за производството пред първата инстанция.

Решението е постановено при участието на "Т.С." ЕООД, ***, като трето лице- помагач на ищеца.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответниците К.И.М. и И.И.М., в която се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение в частта, в която са уважени предявените искове. Същото се оспорва с оплаквания за нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила. Изложено е становище, че в проведеното производство пред СРС не е доказано, че са собственици на имота,  а осъждането им да заплатят разделно сумите без          посочване на        конкретна част, която     дължи всеки  от тях

представлявало и нарушение на основни правила и норми. Поради това същите не дължат заплащане на нейната стойност. При условията на евентуалност заявяват, че не дължат заплащане на стойността на стока или услуга, която не е поискана /Директива на ЕС 2011/83 Е на Европейският парламент и на Съвета от 25.10.2011 г. Претендират разноски.

Въззиваемият      "Т.С." ЕАД не е     подал в

законоустановения срок отговор на въззивната жалба.

Третото лице       помагач на страната      на ищеца –„Т.С.“ЕООД не е изразил становище по подадената въззивна

жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно в една част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите по въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя наличието на възникнало по реда на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.), чл.150, ал.1 от ЗЕ облигационно правоотношение с „Топлофикация София” с предмет: доставяне на топлинна енергия за битови нужди при действие на Общите условия за продажба на топлинна енергия на Т.С. ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР в сила от 13.02.2008 г. и одобрени с Решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. при отсъствие на сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл.106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ (отм.) или чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).

Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и топлопреносно предприятие. Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1,

т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице -

собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".

В проведеното производство, съобразно правилно разпределената от първата инстанция тежест на доказване, ищецът е установил своите фактически твърдения, че ответниците са собственици на имота, за който са били доставяни количества топлоенергия възлизащи на исковата стойност.

Чрез събраните пред първата инстанция доказателства - препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 170, дело № 25181/М.09.1997 г. на I нотариус при СНС е установено, че имота, за който са били доставяни количества ТЕ за битови нужди - апартамент № 46, находящ се в гр. София, ж.к. *******, с аб.№ 220574 е придобит чрез сделка - дарение от двамата ответници. Доводът на ответниците, че пред първата инстанция не са представени доказателства за това че са собственици на имота съдът намира за неоснователен. Установява се и чрез представената молба-декларация от м.03.1998 г. че ответникът е поискал от Т.С. ЕАД да бъде открита партида на имота за доставяната ТЕ, като е представил препис от посочения нотариален акт.

При липса на ангажирани доказателства за промяна в собствеността на имота, правилни и законосъобразни са изводите на СРС, че през процесния период апартаментът е бил собственост на ответниците.

В производството са ангажирани и доказателства, за това че сградата, в която се намира този имот е топлоснабдена. Тези обстоятелства са правопораждащи за установяване наличие на облигационна връзка с ответника за доставяне на топлинна енергия за битови нужди, чиято стойност е била начислявана от ищеца, съответно

която е била включена в издаденото от последния съобщение към фактура с оглед нейното заплащане.

Така, чрез представения пред първата инстанция договор № 1567/12.11.2001 г. се установява, че етажните собственици в сградата, находяща се в гр.София, ж.к. ******* /където се намира и ап.№ 46/, като възложители, и „Т.с."ЕООД, като изпълнител, са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение, според което изпълнителят приел да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, а възложителите приели да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието решение на общото събрание на етажните собственици по протокол, в който е положен подпис от страна на ответника К.М.. Не са ангажирани доказателства в производството, че приетото решение от ОС на ЕС е било оспорено пред съда по реда на чл.13 ПУРНЕС /отм. ДВ, бр.6/2009 г./, съответно, че е било отменено.

Установява се, че за процесния период - м.05.2014 г.-м.04.2017 г. услугата топлинно счетоводство в сградата - ЕС е била извършвана от „Т.с."ЕООД.

Посочените обстоятелства се потвърждават и от констатациите на приетата пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира по реда на чл.202 ГПК, като обоснована и обективна. Начинът на извършване на дялово разпределение е уреден в чл. 139- 148 от ЗЕ и подзаконови нормативни актове.

С оглед изложеното, съдът намира че ответниците се явяват потребители на енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) от ЗЕ, според който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си  да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,

 

определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

С оглед установеното облигационно правоотношение между страните, при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че предявените искове за главното вземане са основателни.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от ответника на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - чл. 150, ал. 2 ЗЕ. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения. Съдът следва да отбележи, че възникването на правоотношението между доставчика на топлинна енергия и потребителя е детайлно регламентирано в закона, като всички юридически факти, съставляващи в своята съвкупност фактическия състав по възникване на облигационната връзка са нормативно установени и са се осъществили. В този смисъл настоящият състав счита, че не е необходимо да има изрично сключен писмен договор между страните.

В настоящето производство не са били ангажирани доказателства за неправилно отчитане на средствата за дялово разпределени, както и за тяхната неизправност. Индивидуалните разпределители на топлинна енергия са по смисъла на § 1, т. 57 от ДР на ЗЕ "средства за отчитане на дяловото потребление на топлинна енергия", които са част от сградната

инсталация и отклоненията към нея. Същите се намират в имота на всеки отделен потребител и са негова лична собственост.

Действително с решение № 4777 от 13.04.2018 г. на ВАС се отменя методиката за дялово разпределение, но съгласно чл. 195 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, а правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Съгласно Тълкувателно Решение № 2 от 2014 г. ОСГТК на ВКС ефектът на решението на административния съд е преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила. Поради това евентуалната отмяна на визираната методика не може да се отрази върху вече възникналите отношения за исковия период.

Установява се, чрез приетата съдебно техническа експертиза, чийто изводи настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, че след отчет на общия топломер в сградата са приспадани технологичните разходи, а дяловото разпределение е извършвано само на чистото количество топлинна енергия, според заключението топломерът е преминавал периодична метрологична проверка, поради което същият следва да се счита годно средство за търговско измерване, начислените парични суми са определени при спазване на нормативната уредба - Закон за енергетиката и Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването. За разглеждания период в имота на ответниците е била начислявана ТЕ за БГВ и ТЕ отдадена от сградна инсталация, тъй като не е имало работещи радиатори. Съответно съставените протоколи за главен отчет носят подпис на потребителя и с техните показания експерта се е съобразил при изготвяне на СТЕ.

Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза размерът на задължението за главница за исковия период 01.05.2014г. до 30.04.2017 г. възлиза на сумата 2131.27 лв., от която сума главница 1886.15лв.-главница и 245.12 лв.-лихва за забава. В посочената сума,

според изрично отбелязване на вещото лице не е включена такса за дялово разпределение на потребената в имота ТЕ за битови нужди. Последната, според извършените справки и изчисления възлиза на сумата 62.97 лв. Мораторната лихва върху сумата за дялово разпределение възлиза на сумата 13.28 лв.

С оглед така възприетите констатации, правилно и законосъобразно СРС е уважил исковата претенция за главното вземане за сумата 1 944,88 лв., от която сумата 1886.15 лв.-главница за потребена в имота ТЕ и сумата 62.97 лв. -главница представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г.

Доводите на ответниците, че СРС неправилно не е посочил каква част от сумата дължи всеки от ответниците, съдът намира за неоснователни. Формираната воля на съда е ясно изразена в диспозитива на постановеното решение. Двамата ответници дължат разделно заплащане на сумата, т.е. всеки по ЛА част от задължението, доколкото не е налице воля в различен смисъл, което съответства на правата в собствеността - по 1/4 ид.ч. от имота без нарочно произнасяне в съставения нотариален акт за дарение.

Съгласно действалите през периода от м.май 2014 год. до м.април 2017 год. Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 год., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2.

Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на

публикуването им на интернет страницата на продавача - чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30- дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.

При съобразяване, че от страна на Т.С. ЕАД не са ангажирани доказателства за публикуването на интернет страницата на задълженията на потребителите - ответници, съдът намира че исковете за акцесорните вземания следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

Поради частично съвпадане изводите на двете инстанции, въззивната жалба следва да бъде уважена в една част и постановеното решение на СРС отменено в една част.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 63629/13.03.2019 г., постановено по гр. д. № 56148/2018 г. по описа на СРС, 76 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, по исковете предявени от „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, срещу К.И.М., ЕГН ********** и И.И.М., ЕГН **********, че ответниците дължат (при условията на разделност)

 

 

сумата от 258,40 (двеста петдесет и осем лева и четиридесет стотинки) лева - мораторна лихва за периода от 16.09.2015г. до 23.01.2018 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, срещу К.И.М., ЕГН ********** и И.И.М., ЕГН **********, искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответниците дължат (при условията на разделност) сумата от 258,40 (двеста петдесет и осем лева и четиридесет стотинки) лева - мораторна лихва за периода от 16.09.2015г. до 23.01.2018 г. върху сумата 1 944,88 лв., от която сумата 1886.15     лв.-главница за потребена в имота ТЕ и сумата 62.97 лв. - главница представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2014   г. до 30.04.2017 г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 63629/13.03.2019 г., постановено по гр. д. № 56148/2018 г. по описа на СРС, 76 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, по исковете предявени от „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, срещу К.И.М., ЕГН ********** и И.И.М., ЕГН **********, че ответниците дължат (при условията на разделност) сумата от 1 944,88 лева, от която сумата 1886.15 лв.-главница за потребена в имота / апартамент № 46, находящ се в гр. София, ж.к. *******, с аб.№ 220574/ ТЕ и сумата 62.97 лв. - главница представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2014   г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 8125/2018 г. по описа на СРС, 76 с-в.

В останалата част Решение № 63629/13.03.2019 г., постановено по гр. д. № 56148/2018 г. по описа на СРС, 76 състав, като необжалвано е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на трето лице — помагач

на ищеца - "Т.С." ЕООД.

Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.