№ 1668
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20251110203803 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от юридическото лице „***“
ЕООД, ЕИК ********** срещу електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К №
9897364, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш и се
иска неговата отмяна. Излагат се подробни аргументи за неговата
незаконосъобразност. Твърдят се допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното
производство. Сочи се, че нямало как по реда на ЗДвП да бъде наказано
юридическо лице и то с наказание глоба. Претендират се разноски.
В откритото съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно
призовано, не се явява представител. Постъпила е молба от адв. М., в която
посочва, че иска делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Поддържа
1
жалбата и пледира издаденият електронен фиш да бъде отменен по
изложените в нея съображения. Претендира разноски в производството в
размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение. Представя практика на СРС
по идентичен казус.
За АНО, редовно призован, не се явява представител. Постъпили са
писмени бележки от юрк. ***, с които се иска жалбата да бъде оставена без
уважение, а електронният фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата
страна.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
акт, съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно
образувано пред РС-София. В случая, относно процесуалната легитимация на
въззивната страна, то с жалбата е бил представен връченият на наказаното
лице електронен фиш (лист 5 от делото), от който е видно, че в него фигурира
единствено и е било наказано само дружеството „***“ ЕООД, а не законният
му представител И. Г. И.. Вече в представения от АНО с преписката фиш
фигурира и И. Г. И., като законен представител на дружеството „***“ ЕООД,
но в случая процесуалната легитимация следва да бъде определена на база на
посоченото във връчения на наказаното лице електронен фиш, тоест надлежен
жалбоподател в случая се явява дружеството „***“ ЕООД.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Юридическото лице „***“ ЕООД, ЕИК ********** притежавало лек
автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***. Управител и законен
представител на юридическото лице „***“ ЕООД бил лицето И. Г. И..
На 28.10.2024 г. в 14:54 часа, мобилна система за видеоконтрол ATCC
ARH CAM S1 № 120сса7 заснела лекия автомобил марка „***“, модел „***“ с
рег. № *** да се движи в град София по бул. „***“ до номер 11 (хотел „***“), с
посока от ул. „***“ към бул. „***“, с превишена скорост – 93 км/ч при
максимално разрешена за движение в населено място – 50 км/ч, въведена с
пътен знак В-26.
2
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия
автомобил, впоследствие бил издаден от СДВР връченият на жалбоподателя
електронен фиш (лист 5 от делото) серия К № 9897364 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП, на дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД, ЕИК ********** било
наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева, в качеството
му на собственик на автомобила.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни
фактически изводи.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Незаконосъобразно е била ангажирана отговорността на дружеството-
жалбоподател „***“ ЕООД за описаното нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДвП. Нарушението е било установено с мобилна камера за контрол на
скоростта, като снимката е приложена по делото. Съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки,
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Според
чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на
моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото
по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство. Въз основа на цитираните разпоредби става ясно, че няма
как за нарушение на ЗДвП да бъде наказано юридическо лице. Субект на
административнонаказателната отговорност за нарушение на ЗДвП може да е
само конкретно физическо лице, но не и юридическо такова. Видно от
приложения на лист 5 от делото електронен фиш, който е бил връчен на
наказаното лице, административното наказание е било наложено на
юридическото лице „***“ ЕООД, а не на неговия управител и законен
3
представител И. Г. И., което е абсолютно незаконосъобразно и е основание за
отмяна на издадения електронен фиш, поради неправилно определен субект
на административнонаказателната отговорност. Незаконосъобразно е било
наказано юридическото лице „***“ ЕООД, вместо да бъде наказан неговият
законен представител И. Г. И.. Това води на извода за незаконосъобразност на
издадения ел. фиш, поради което същият следва да бъде отменен.
На следващо място е налице неяснота и противоречие в издадения ел.
фиш, приложен на лист 5 от делото, тъй като на юридическите лица се налага
административно наказание „имуществена санкция“ (съгласно чл. 83, ал. 1 от
ЗАНН), а на физическите лица се налага административно наказание „глоба“.
В случая обаче е наказано юридическото лице „***“ ЕООД, но вместо
имуществена санкция на същото е наложено наказание глоба, каквато се
налага само на физически лица. В тази връзка има противоречие и неяснота
относно вида на наказанието, което се налага, защото на юридическо лице не
може да се налага наказание глоба. Това е втори съществен порок, който води
до незаконосъобразност на издадения ел. фиш и е допълнително основание за
отмяната му.
На трето място, съдът констатира, че има разлика в съдържанието между
връчения на наказаното лице електронен фиш (лист 5 от делото), от който е
видно, че в него фигурира единствено и е било наказано само дружеството
„***“ ЕООД, и представеният от АНО с преписката електронен фиш със
същия номер, в който вече фигурира и И. Г. И., като законен представител на
дружеството „***“ ЕООД. В случая обаче и както беше отбелязано по-горе,
съдът се ръководи от съдържанието на връчения на наказаното лице
електронен фиш, който лицето фактически обжалва, а не от представен
допълнително електронен фиш със същия номер, но с различно съдържание,
който реално не е бил връчван на наказаното лице и който би следвало да е
идентично копие на връчения такъв. Реално АНО е представил по делото
екземпляр от електронен фиш, чието съдържание по отношение субекта на
нарушението (наказаното лице) се различава от връчения на нарушителя. С
електронния фиш, представен от жалбоподателя е наказано юридическото
лице „***“ ЕООД, а вече с представения от АНО електронен фиш със същия
номер е наказано лицето И. Г. И., в качеството му на законен представител на
дружеството „***“ ЕООД. Порокът е съществен, тъй като екземплярите от
издадения акт следва да бъдат с идентично съдържание, за да се гарантира в
4
пълен обем правото на защита на наказания субект. Недопустимо е
съдържанието на електронния фиш да бъде допълвано/променяно. В
настоящия случай представеният по делото екземпляр от електронния фиш от
страна на АНО е с различно съдържание от връчения на наказаното лице по
отношение на субекта на нарушението, което е поредното основание за отмяна
на атакувания електронен фиш и което всъщност влече след себе си
посочените преди това два други порока. В този смисъл е и Решение по
КНАХД № 160/2023 г. по описа на АС-Кюстендил.
С оглед на изложеното, атакуваният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на сторените
разноски. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Въз основа на представените доказателства става ясно, че
дружеството-жалбоподател е заплатило на адвокат *** и адвокат М. М. от
САК уговорената сума в договора за правна защита и съдействие в размер на
400 лева, като това е станало в брой при подписване на договора на 21.02.2025
г. Съдът намира, че не следва да се редуцира размерът на така заплатеното
адвокатско възнаграждение, тъй като макар да има направено възражение в
тази насока от страна на наказващия орган за прекомерност на
претендираните разноски, то с оглед представените доказателства досежно
реалното заплащане, възнаграждението не надхвърля размера на дължимото
такова, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, което е 400 лева. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на
делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на дружеството-
жалбоподател следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, съобразно представения договор за
правна защита и съдействие, който е и доказателство за реалното заплащане
на уговореното възнаграждение.
Мотивиран от горното, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 9897364,
издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), на „***“ ЕООД, ЕИК ********** е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 /шестстотин/
лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на „***“ ЕООД,
ЕИК ********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща
сторените от дружеството-жалбоподател разноски в производството за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6