Решение по дело №16693/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2926
Дата: 20 юни 2023 г.
Съдия: Яна Василева Николова Димитрова
Дело: 20221110216693
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2926
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА Д.А
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА Д.А Административно
наказателно дело № 20221110216693 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Д. А. Д., ЕГН: ********** чрез адв. М. В.
срещу наказателно постановление № 22-4332-022927/10.11.2022 г., издадено
от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на
жалбоподателя са наложени следните административни наказания: „глоба“ в
размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност поради
нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че не е спазена
формата – липсвало описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, което е ограничило правото на защита на наказаното лице.
Твърди се и липса на виновно поведение от страна на жалбоподателя,
доколкото същият не е бил уведомен за това, че управляваното МПС е било
дерегистрирано. Иска се съдът да отмени обжалваният акт. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява,
представлява се от адв. В., която поддържа жалбата и иска от съда да отмени
обжалвания акт по съображения, подробно изложени в нея. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна – началник група „АНД“ при ОПП-СДВР, редовно
1
призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Считано от 24.08.2022г. регистрацията на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „ЛТ 35“ с рег. № СВ9594МК, собственост на търговско
дружество „Колор глаз“ ООД била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, поради получено в ОПП-СДВР съобщение от Гаранционен фонд, че за
автомобила няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. До собственика на автомобила не било
изпратено уведомление за това обстоятелство.
На 05.09.2022 г. около 11:56 часа в гр. София жалбоподателят Д. А. Д.а
управлявал горепосочения лек автомобил, движейки се по път Е871 с посока
от гр. София към гр. Перник. На КПП Владая жалбоподателят бил спрян за
проверка от свидетеля А. Я. – полицейски служител – мл. автоконтрольор при
ОПП- СДВР и неговия колега Петър Иванов Мартонин. В хода на проверката
същите установили, че управляваният от жалбоподателя автомобил е със
служебно прекратена регистрация, поради което св. Я. съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение с бл. №
711423/05.09.2022 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 пр. 1 ЗДвП. Актът бил
предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без
възражения. Такива не постъпили и впоследствие.
Материалите по преписката били изпратени на СРП за преценка
наличие на данни за извършено престъпление. С постановление от
24.10.2022г. (деловодно изведено на 25.10.2022г.) прокурор при СРП отказал
да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345 от НК. На
10.11.2022 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, препис
от което е твърди, но няма доказателства да е бил връчен на Д. А. Д. (а такива
според становище на въззиваемата страна и липсват). На 15.12.2022 г. била
подадена жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства
показанията на свидетеля Я., постановление на прокурор при СРП от
24.10.2022 г. за отказ за образуване на ДП, справка „Картон на водач“,
заповед № 8121к-13180/2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за
встъпване в длъжност, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, справка от Гаранционен фонд относно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „ЛТ 35“ с рег. № Св9594МК писмо-справка от
ОПП-СДВР относно прекратена регистрация на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „ЛТ 35“ с рег. № Св9594МК, справка по история на
регистрацията на цитирания автомобил, справка за собственост на товарния
автомобил, копие от материалите по пр. пр. № 45802/2022 г. по описа на СРП.
2
Съдът се довери на показанията на свидетеля Я. като информативни,
добросъвестно депозирани и обективни. Свидетелят депозира показания
относно факти и обстоятелства, които лично е възприел или в
осъществяването на които лично е участвал. Същият е бил част от екипа,
спрял за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил и показанията
му представляват източник на пряка доказателствена информация относно
мястото на извършената проверка, посоката на движение на автомобила и
получената информация от ОДЧ относно прекратената регистрация на
процесния автомобил. Показанията на свидетеля намират пълна опора в
представените по делото писмени доказателства, поради което съдът им се
довери изцяло.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния ред на чл. 283 НПК като
обективни и информативни. От представената по делото справка от
ОППСДВР е видно, че регистрацията на лек марка „Фолксваген“, модел „ЛТ
35“ с рег. № СВ9594МК е била служебно прекратена на 24.08.2022 г.,
правното основание, на което е сторено това – чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, а
именно получено съобщение от Гаранционен фонд за липса на сключена
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Липсват каквито и да било доказателства до собственика
на МПС да е изпращано съобщение, с което същият да е уведомен, че
регистрацията на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЛТ 35“ с рег. №
СВ9594МК е служебно прекратена.
Справката за собственост на посочения автомобил установява, че към
инкриминираната дата той е бил собственост на търговското дружество
„Колор глаз“ ООД.
От представените по делото заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. и
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и двете на министъра на вътрешните
работи се установява компетентността на актосъставителя и на
административнонаказващия орган.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния ред на чл. 283 НПК като
обективни и информативни.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване
на преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
3
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи
видно от т. 1.3.2 от представената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на министъра на вътрешните работи актосъставителят в качеството си на
„младши автоконтрольор“ е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП.
Действително в наказателното постановление е посочено единствено, че
същото се издава от Гергана В. Борисова "началник група към СДВР, отдел
Пътна полиция", без да е уточнено коя е групата. От представения по делото
акт за встъпване в длъжност обаче се установява, че считано от 29.10.2019 г.
Гергана В. Борисова е встъпила в длъжността началника на група
„Административнонаказателна дейност“ към отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, поради което и същата на основание т. 3. 10 от заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е била компетентна
към 05.10.2022 г. да издаде обжалваното наказателно постановление.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП предвижда кумулативното налагане
на наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 6 до 12 месеца и „глоба“ от 200 до 500 лв. на водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съгласно чл. 140, ал. 1
от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
В настоящия казус категорично беше установено, че на
инкриминираната дата 05.09.2022 г. жалбоподателят е управлявал МПС /лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЛТ 35“ с рег. № СВ9594МК /, чиято
регистрация е била служебно прекратена на 01.02.2022 г. на основание чл.
143, ал. 10 от ЗДвП, с което от обективна страна е осъществил състава на
вмененото му нарушение. В посочената хипотеза на служебно прекратяване
на регистрацията обаче възниква и задължение за органите на ОПП-СДВР да
уведомят собственика на МПС за това. По делото не беше доказано, че
органите са изпълнили това свое задължение и са уведомили собственика за
служебно прекратената регистрация, още по-малко са налице данни, че
водачът на това МПС, който не е собственик – жалбоподателят Д. Д. е узнал
за това обстоятелство. Ето защо съдът намира, че деянието на жалбоподателя
Д. А. Д. е несъставомерно от субективна страна – липсват данни същият да е
бил наясно, че регистрацията на управлявания от него автомобил е
прекратена. Същият не е бил и длъжен да знае това, тъй като дори и да е бил
длъжен да провери датата на изтичане на валидността на застраховката
„Гражданска отговорност“ за автомобила, то той няма как да е наясно дали и
кога Гаранционен фонд ще уведоми ОПП СДВР за липсата на сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и кога тази регистрация ще бъде прекратена, а отделно не е
имал и възможност да провери това. В този смисъл е и разрешението,
възприето от ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, изразено в ТП №
4
2/05.04.2023 г. Видно от мотивите към цитираното Тълкувателно
постановление знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за
субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до
отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на
узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е
длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно
средство и с породените от нея правни последици. Ето защо не се наказва с
предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач,
който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен
собственикът на моторното превозно средство като в идентичен смисъл е и
диспозитивът на ТП № 2/05.04.2023 г. по ТР № 3/2022 г. на ОСС от НК на
ВКС и ОСС на ВАС, което е задължително за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за
всички органи, които издават административни актове. Както беше посочено
по делото не беше доказано собственикът да е уведомен за служебно
прекратената регистрация на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЛТ
35“ с рег. № СВ9594МК, а още по-малко жалбоподателят Божков е имал
знанието към 05.09.2022 г., че управляваният от него автомобил е с
прекратена регистрация. Предвид това съдът намира, че деянието не е
извършено виновно – умишлено или непредпазливо, поради което и
наказателното постановление следва да се отмени поради субективна
несъставомерност на инкриминираното поведение на жалбоподателя.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, но
Такива са претендирани в размер на 1600,00 лева, които съдът намира за
прекомерни предвид фактическата и правна сложност на делото. Поради
липса на възражение от представител на въззиваемата страна в горния смисъл
обаче, същите следва да бъдат присъдени в пълен размер.
Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от
ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-022927/10.11.2022 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на
Д. А. Д., ЕГН: ********** са наложени следните административни наказания:
„глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Д. А. Д., ЕГН: **********, сумата от
1600,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
5
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6