№ 187
гр. Смолян, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20235400500143 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 155/23.12.2022 г. по гр.дело № 171/2022 г.
М.ският районен съд допуска извършване на съдебна делба между
съделителите С. И. Д., И. Р. Р. и К. Р. Р., непълнолетен, действащ със
съгласието на своята майка В.Й.К., на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор 46045.501.485.1.6, находящ се в гр. М., общ. М., обл. Смолян,
по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-6/25.01.2010 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: гр. М., ул. О. № 17, вх. А, ет. 2, ап. 6, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, АПАРТАМЕНТ – в
жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой
нива на обекта: 1, с площ 63,75 кв.м., прилежащи части: 1,693% ид.ч. от общ.
ч., изба 6 – 5,76 кв.м., ниво едно, с посочени съседни самостоятелни обекти,
при квоти: за С. И. Д.- ½ ид.ч.; за И. Р. Р.- ¼ ид.ч.; за К. Р. Р.- ¼ ид.ч.
Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба
от И. Р. Р., чрез пълномощника адв.В.Т., с искане да бъде отменено като
1
нищожно и постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване правата му, и, ако делото не подлежи на
прекратяване, да бъде върнато на първоинстанционния съд за постановяване
на ново решение.
В жалбата се твърди, че в нарушение на чл.142, ал.2 ГПК,
районният съд дава ход на проведеното единствено открито заседание на
29.11.2022 г., приема за неоснователно искането за отлагане на делото,
независимо от представен от страната болничен лист, от който е видно,
според жалбоподателя, че здравословното състояние не позволява явяването
му пред съд. И. Р. се оплаква и че Районен съд-М. не е отчел и посоченото в
молбата му, че и негов процесуален представител няма възможност да се яви,
като не е установил причините, поради които този представител не се е явил -
не е изискал информация от същия за твърдяната от него невъзможност да
присъства на насроченото заседание. Жалбоподателят поддържа, че
неустановяването на тези обстоятелства води до съществено процесуално
нарушение, което е основание за отмяна на постановения съдебен акт; както и
че неспазването на задължението на съда да осигури възможностите по чл.8 и
9 ГПК нарушава правото му на защита и опорочава решението.
Жалбоподателят счита, че неуважаването на молбата му за
отлагане на това единствено заседание го е поставило в невъзможност да
защити правата си - да се запознае с доклада по чл. 146 ГПК, да направи
възражения за несъответствие с изискванията на чл. 146,ал.2 и ал.3 ГПК, да
направи доказателствени искания. Изтъква решение на ВКС в този смисъл.
Твърди, че не е извършен доклад, отговарящ на изискванията на чл. 146 ГПК,
без обаче да посочва точно в какво се състои несъответствието с изискванията
на закона.
В жалбата не се съдържат оплаквания относно допускането
на самия имот до делба, относно участниците в нея или техните квоти., т.е.,
жалбоподателят не изразява становище по решаващите за делбата въпроси,
различно от даденото от М.ския районен съд, не твърди например, че имотът
не следва да се дели, че някое от трите лица не следва да участва в делбата
или че квотите следва да бъдат други.
В съдебно заседание жалбопадателят И. Р., редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
2
Въззиваемият С. И. Д., чрез своя тогавашен пълномощник
адв.С.О., с отговор по чл.263, ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението да
бъде потвърдено, както и да му се присъдят разноските за въззивното
производство.
В съдебно заседание въззиваемият С. И. Д., редовно
призован, се явява лично и моли за потвърждаване на решението. Не се
представят доказателства за направени от него във въззивното производство
разноски.
Въззиваемият К. Р. Р., действащ със съгласието на своята
майка В.К., не е подал отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият К. Р. Р., редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се потвърди, като се
имат предвид изложените от М.ския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК.
По оплакванията в жалбата съобразява следното:
Не са допуснати твърдените в жалбата процесуални
нарушения и решението не е нищожно.
Съгласно последователната съдебна практика, нищожно е
това съдебно решение, което не дава възможност да бъде припознато като
валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на
волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав,
произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не
може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено
в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под
съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би
могъл да се извлече дори при тълкуване. Никой от тези пороци не е изтъкнат
в жалбата, нито се открива при проверка на решението.
Доколкото може да се заключи от написаното в жалбата,
подателят и, действащ чрез пълномощника адв.В.Т., счита решението за
нищожно заради твърдяното от него нарушаване на правото му на защита –
даване ход на делото и приключването му по същество, въпреки представено
3
от страната доказателство, че не може да се яви на съдебното заседание и
молба от пълномощника му, че и той е възпрепятстван да се яви. Подобно
нарушение, ако въобще съществува в случая, не представлява основание за
нищожност на решението.
Съгласно чл.142, ал.2 ГПК в редакцията му към
29.11.2022 г., когато е проведено първото и последно открито заседание пред
РС-М., на което делото е обявено за решаване, съдът отлага делото, ако
страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което
страната не може да отстрани.
И. Р. е редовно призован за онова заседание чрез своя
пълномощник адв.В.Т. на 11.10.2023 г. В самия ден на заседанието 29.11.2022
г., в 8:44 часа, се получава на ел.адрес на М.ския районен съд молба от
пълномощника на И. Р. - адв.В.Т., с която моли съда да отложи делото поради
заболяване на И. Р. „и невъзможност и на негов процесуален представител да
вземе участие в делото.“ Приложен е болничен лист, според който И. Р.
страда от „Неинфекциозен гастроентерит и колит, неуточнен“, предписан му
е домашен - стаен режим на лечение за периода от 28.11.2022 г. до 29.11.2022
г. Отбелязано е, че пациентът не е в състояние да се яви в съда на тази дата.
Предвид и ал.2 на чл.18 от Наредбата за медицинската
експертиза, правилно МРС приема, че е налице основателна причина за
неявявяне на самия И. Р.. Приема обаче че не са посочени конкретни пречки,
нито са представени доказателства за невъзможност и на процесуалния му
представител да се яви на съдебното заседание, поради което дава ход на
делото.
В молбата изобщо не е посочено защо и
пълномощникът адв.В.Т. не може да се яви, не са представени доказателства
за някаква ангажираност и др.под. При това положение не е налице
предвиденото чл.142, ал.2 ГПК условие – да не може да се яви и
пълномощникът на страната, и то поради препятствие, което страната не
може да отстрани. Въобще не става ясно по каква причина пълномощникът не
може да вземе участие, за да се направи и следващата преценка – дали е
поради неотстранимо от страната препятствие. Никъде не е предвидено
задължение за съда сам служебно да проверява причината за невъзможност за
явяване, тя следва да е посочена от страната, както и да се представят
4
доказателства за нея. В Решение № 60084 от 14.07.2021 г. на ВКС по гр. д. №
51/2021 г., I г. о., е прието, че „Като гаранция на състезателното начало, чл.
142, ал. 2 ГПК задължава съда да не разглежда делото, когато страната и
нейният представител са редовно призовани, но са възпрепятствани да се явят
по обективни причини, които страната не може да отстрани. Препятствието
може да бъде от различно естество и подлежи на доказване от страната.“ В
същия смисъл е и Решение № 189 от 20.10.2020 г. на ВКС по гр. д. №
1400/2020 г., IV г. о. и мн.др.
Показателно е и че във въззивната жалба също не се
съобщава защо пълномощникът не е бил в състояние да се яви, нито са
представени доказателства. При това положение правилно е даден ход на
делото и то е обявено за решаване
Това е така още повече и защото с отговора на исковата
молба И. Р., действащ чрез адв.В.Т., изобщо не оспорва иска за делба нито от
гледище на имота, нито на съделителите, нито на техните квоти, не възразява
срещу приемането на приложените към исковата молба документи; с отговора
не са представени никакви допълнителни доказателства, той се състои от
всичко пет изречения след обръщението.
Също така, след като получава чрез от адв.Тодоров още
на 11.10.2022 г. препис от определение № 247/29.09.2022 г., съдържащо
проекта за доклад по делото, жалбоподателят не възразява срещу него, като
възражение липсва и във въззивната жалба, доколкото тя съдържа само едно
голословно твърдение – че не е извършен доклад, отговарящ на изискванията
на чл.146 ГПК, без да се сочи в какво се състои несъответствието с тези
изисквания, както вече се отбеляза. Жалбоподателят е разполагал с
предостатъчно време да се запознае с доклада.
Както се изтъкна по-горе, в жалбата няма конкретни
оплаквания нито срещу допускане на апартамента с избата до делба, нито
срещу лицата-съделители, нито срещу квотите им. След като даже на етапа на
въззивно обжалване оплаквания в тази насока липсват, правото на защита на
И. Р. изобщо не е накърнено, дори да се приеме, че неправилно е даден ход на
делото от МРС на съдебното заседание на 29.11.2022 г. – решението относно
имота, съделителите и квотите им, като резултат от това заседание, очевидно
го задоволява, щом не иска нещо различно от приетото от М.ския районен
5
съд.
В тази връзка следва да се отчете и друго
обстоятелство: въпреки изричните указания на въззивния съд по
протоколното определение от 25.04.2023 г., получени от пълномощника
адв.В.Т., видно от призовката на л.46 от въззивното дело, и допълнително
напомнени на същия в телефонен разговор от деловодителя на съда, той не
посочи на въззивния съд защо обжалва решението, след като не възразява
срещу съделителите, техните квоти имотите, допуснати до делба, нито посочи
какво иска от съда, ако отмени обжалваното решение.
Не е допуснато нарушение на чл.8 и 9 ГПК, тъй като
М.ският районен съд е предоставил на жалбоподателя, възможността да
упражни предоставените му права, чрез неговия адвокат-пълномощник.
Несъобразяването на последния с изискванията на закона – непосочване
пречка за явяване и непредставяне на доказателства за такава, т.е.,
неполагането на дължимата грижа от адв.В.Т., е довело до разглеждане на
делото в негово отсъствие. С оглед позоваването във въззивната жалба на
чл.8 и 9 ГПК, въззивният съд счита за уместно да припомни съществуването
и на разпоредбата на чл.3, изр.първо ГПК, която разпорежда, че участващите
в съдебните производства лица и техните представители, под страх от
отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. В обобщение,
Маданският районен съд не е допуснал никакво процесуално нарушение;
напротив, би допуснал такова, ако беше отложил делото, при положение, че
не са били налице предвидените в чл.142, ал.2 ГПК условия за това.
При проверка от въззивния съд на обжалваното
решение не се откриват основания за неговата отмяна или обезсилване.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 155/23.12.2022 г. по гр.дело
№ 171/2022 г. на М.ския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
6
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, което за И.
Р. да се извърши както лично, така и чрез пълномощника му адв.В.Т..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7