МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 61, постановена на 09.04.2015г.
по НОХД № 212/2015г. по описа на Районен съд – Стара Загора
Районна прокуратура – Стара Загора е внесла
обвинителен акт срещу И.И.К. за това, че на 29.03.2014г. в гр. Стара Загора е
управлявал моторно превозно средство - л.а. марка: Опел, модел: Корса с рег. № Е
1773 КК без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство в
едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателно
постановление № 5853 / 18.12.2012г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР, гр. Бургас, влязло в сила на 12.04.2013г., за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление - престъпление
по чл. 343в, ал. 2, вр. с ал. 1 .
В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия И.И.К.. Според нея от събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че от обективна и субективна
страна К. е извършил вмененото му престъпление така, както същото е описано в
обвинителния акт. Представителят на обвинението предлага да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което на основание чл. 66,
ал. 1 НК да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият И.И.К. не се признава за виновен. Твърди,
че показанията на полицейските служители, извършили проверката - свидетелите Х.И.
и Ж.И. са противоречиви и от тях не може да се установи по един безспорен и
категоричен начин, че е извършил престъплението, за което е привлечен към
наказателна отговорност. К. счита, че извършеното от него деяние не е
съставомерно. Моли съда да го признае за невинен. Обяснява, че от от 2012г. не
управлява МПС поради обстоятелството, че е станал участник в ПТП.
В последната си дума подсъдимият заявява, че не е
управлявал автомобила и не е извършил инкриминираното деяние.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните,
прие за установена следната фактическа обстановка:
ПО ФАКТИТЕ:
Подсъдимият И.И.К., с ЕГН **********
е роден на ***г***. Постоянният му адрес е в гр. Пазарджик, бул. Княгиня Мария
Луиза № 61. Българин е. Български гражданин. Женен. Със средно образование. Управител
на „Лоялти лизинг” ЕАД, гр.Пазарджик. Осъждан е както
следва:
Със споразумение от 24.07.2009г. по НОХД № 1297/2009г.
по описа на Районен съд – Стара Загора, за престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр.
с ал. 1 НК, извършено на 05.03.2008г. му е наложено наказание глоба в размер на
2000 лв. От писмо с изх. № Вхк-33878#1 от
13.01.2015г. на ТД на НАП, гр. Пловдив е видно, че глобата е платена на
10.03.2014г.
С наказателно постановление № 5853 / 18.12.2012г. на
Началник група в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР, гр.Бургас, влязло в сила на
12.04.2013г., на подсъдимия К. е наложено административно наказание за
управление на МПС - без да е правоспособен водач.
На 29.03.2014г. подсъдимият К. управлявал л.а. марка:
Опел, модел: Корса, с рег. № Е 1773 КК. Заедно със свидетеля Р.С.С., който към
този момент бил негов служител, отишъл в МОЛ – Галерия в гр. Стара Загора по
работа. К. *** Аспарух, непосредствено пред МОЛ – Галерия, в нарушение на пътен
знак В-27 /„забранени са престоят и паркирането“/. След това той и свидетелят С.
влезли в търговския център.
Не след дълго К. констатирал, че в автомобила са
останали документи, които са му необходими и слязъл да ги вземе.
В този момент, до лекия автомобил били свидетелите Х.Г.И.
и Ж.В.И. – мл.автоконтрольори в сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора. Първият
съставил АУАН № 14-812/29.03.2014г. на подсъдимия К. за това, че е паркирал в
нарушение на пътен знак В-27, не носи СУМПС и контролен талон към него и СУМПС на
К. е с изтекъл срок на валидност /справка във Второ РУП – Стара Загора/.
Единствените възражения на нарушителя при съставянето
на акта касаят не неговото собствено поведение, а това на водача на друг
автомобил, който бил паркирал непосредствено до него.
След приключване на проверката подсъдимият К. се
качил в автомобила и потеглил в посока изток.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена най-вече въз основа на показанията на свидетеля Х.Г.И. -
мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора, който е съставил
АУАН № 14-812/29.03.2014г.
По делото няма данни свидетелят И. да е заинтересован
по какъвто и да е начин от изхода на делото, а и неговите показания не бяха
опровергани от останалите доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
Нещо повече, те се подкрепят изцяло и от съставения от него АУАН.
Свидетелят категорично заяви, че на инкриминираната
дата – 29.03.2014г. управляваният от подсъдимия К. лек автомобил марка: Опел,
модел: Корса, с рег. № Е 1773 КК бил паркиран в гр. Стара Загора на ул. Хан
Аспарух, пред МОЛ-Галерия в нарушение на пътен знак В-27. Това станало причина
за извършване на процесната проверка и съставяне на АУАН.
Действително свидетелят И. не присъствал в момента,
когато подсъдимият К. е паркирал лекия автомобил. Същевременно обаче К. бил
единственият, който дошъл при автомобила, отключил го и след приключване на
проверката потеглил с него в посока изток.
Това станало причина АУАН да бъде съставен именно на И.И.К..
Последният не направил възражение, че друг е управлявал и паркирал автомобила и
затова този въпрос не бил изследван от проверяващите мл.автоконтрольори.
След прочитане на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал.
1, т. 2, пр. 2 НПК на показанията на свидетеля Х.Г.И., дадени в хода на
досъдебното производство, последният категорично заяви, че поддържа изцяло
записаното в съставения от него АУАН, че автомобилът е бил паркиран, когато е
започнала проверката. Същевременно обясни, че не знае защо при разпита му пред
разследващите органи е записано, че автомобилът е бил спрян за проверка.
В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи,
че протоколите за разпит на двамата полицейски служители - Х.И. и Ж.И.,
извършени в хода на досъдебното производство са огледални. Това от една страна,
буди съмнение във връзка с тяхната достоверност, а от друга, обяснява защо свидетелят
И. твърди, че записаното в протокола не отговаря на действително случилото се,
а свидетелката И., че не си спомня конкретния случай дори след прочитането им.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Ж.В.И.,
тъй като същата заяви, че не си спомня процесната проверка, която е извършила заедно
с колегата си Х.И..
Съдът не кредитира и показанията на свидетеля Р.С.С..
От една страна, отчете обстоятелството, че към инкриминираната дата същият е
работил за подсъдимия и се е намирал освен в служебни, и в приятелски отношения
с него. От друга страна, С. не е присъствал при извършване на проверката от
стана на полицейските служители и не може да каже как е протекла тя. В
проведената между него и свидетеля И. очна ставка се установи, че двамата никога
не са се виждали преди датата на съдебното заседание.
Действително С. заявява, че когато слязъл, за да види
защо К. се е забавил, видял, че автомобилът е на мястото, където го оставили и
подсъдимият бил там.
Съдът намира, че е възможно след приключване на полицейската
проверка К. да е потеглил в посока изток, а впоследствие да се е върнал, за да
вземе свидетеля С.. Ето защо, не следва да се счита, че има противоречие между
показанията на двамата свидетели, поставени в очна ставка.
Дори и да се приеме, че свидетелят С. е управлявал процесния
автомобил до МОЛ – Галерия, гр. Стара Загора и го е паркирал в нарушение на
пътен знак В-27, то не може да се пренебрегне безспорно установения факт, че
след приключване на проверката К. се е качил в автомобила и е потеглил в посока
изток.
Съдът намира за несъстоятелни възраженията на
подсъдимия, че от 2012г. не управлява превозни средства поради това, че е
станал участник в ПТП. От приложената по делото справка за нарушител/водач от
27.02.2015г. се установява, че е наказван няколкократно за извършени нарушения
на ЗДвП през 2012г. и през 2014г.
Впоследствие е издадено и наказателно постановление №
14-1228-000812/29.05.2014г. от свидетеля И.Д.М. – Началник група в Сектор ПП
при ОД на МВР – Стара Загора, което обаче не е връчено на К., тъй като
наказващият орган констатирал извършването на престъпление и изпратил
преписката на разследващите органи за образуване на досъдебно производство. В
този смисъл са и показанията на свидетеля М., които съдът кредитира, тъй като
се подкрепят от писмените доказателства по делото.
Във връзка с предходното нарушение на подсъдимия К.
на ЗДвП са представени наказателно постановление № 5853/12 от 18.12.2012г. на
Началник група сектор ПП при ОД на МВР – Бургас и АУАН № 5853/14.12.2012г.
Във връзка с личността на подсъдимия И.И.К., ЕГН **********
са събрани следните доказателства: справка за нарушител/водач от 29.10.2014г.;
справки за съдимост с рег. № 4202 от 25.11.2014г., с рег. № 871/12.03.2015г. и с
рег. № 1239 от 07.04.2015г., всички по описа на Районен съд – Стара Загора;
декларация за материално и семейно положение и имотно състояние от
21.11.2014г.; писмо УРИ: 122800-5224-27 от 27.01.2015г. на Сектор ПП при ОД на
МВР – Стара Загора, ведно с приложената към него справка за нарушител/водач от
27.02.2015г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият И.И.К.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
От обективна страна, на 29.03.2014г. в гр. Стара Загора
подсъдимият е управлявал моторно превозно средство - л.а. марка: Опел, модел:
Корса с рег. № Е 1773 КК без съответно свидетелство за управление на моторно
превозно средство в едногодишен срок от наказването му по административен ред с
наказателно постановление № 5853 / 18.12.2012г. на Началник група в Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР, гр. Бургас, влязло в сила на 12.04.2013г., за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление.
Субект на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК може
да бъде само този, който в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление извърши такова деяние.
В конкретния случай, с наказателно постановление № 5853
/ 18.12.2012г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР, гр. Бургас,
влязло в сила на 12.04.2013г. подсъдимият К. е наказан за това, че управлява
ППС без да е правоспособен водач.
Предвид легалната дефиниция на § 1, т. 2, б.
"ж" от ДР на ЗБЛД, документите с изтекъл срок на валидност
са нередовни документи. Поради това като не е притежавал валидно СУМПС за
категорията МПС, което е управлявал, следва да се приеме, че К. е нарушил чл. 150а, ал.
1 ЗДвП и следователно в едногодишен срок от наказването му по
административен ред е извършил е друго такова деяние – управлява МПС без
съответно свидетелство за управление.
От субективна страна деянието е извършено виновно при
условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, а именно, че управлява МПС без съответното свидетелство за
управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред и
въпреки това, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си го е
извършил.
Неоснователни са възраженията на подсъдимия,
направени в подаденото от него възражение досежно приложението на чл. 343в, ал.
1 НК, тъй като спрямо К. не е повдигнато такова обвинение. Действително е
налице препратка към разпоредбата на чл. 343в, ал. 1, но тя следва от текста на
ал. 2 и касае единствено и само размера на наказанието, което следва да се
наложи на съответния деец.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на наказанието, съдът
се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, а също и с неговите цели – постигане на генерална и специална
превенция.
За престъплението по чл. 343в, ал. 2, вр. с ал. 1 НК
законодателят предвижда наказание лишаване от свобода до две години.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия И.И.К.
съдът прие, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства.
От една страна, като смекчаващо вината обстоятелство,
отчете добрите характеристични данни за подсъдимия.
От друга страна, като отегчаващо вината обстоятелство
отчете обремененото му съдебно минало, но същевременно взе предвид и факта, че
на 10.03.2014г. К. е заплатил сумата от 2 000 лева, представляваща глоба,
наложена му по НОХД № 1297/2012г. на Районен съд – Стара Загора.
Водим от горното, съдът определи на подсъдимият
наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Същевременно, след преценка на предпоставките на чл.
66, ал. 1 НК, съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание
лишаване от свобода за срок от три години. От една страна, към момента на
извършаване на деянието К. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер, а от друга, наложеното му наказание е за срок до три години.
Освен това, с оглед постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на подсъдимия не се налага същата ефективно да го изтърпи.
В случая, неприложима е разпоредбата на чл. 343г НК,
тъй като тя препраща единствено към чл. 343в, ал. 1 НК, не и към ал. 2.
С оглед предишното осъждане на подсъдимия К., съдът
намери, че спрямо него е неприложима разпоредбата на чл. 78а НК. Действително
наложеното му наказание глоба по НОХД №1297/2009г. на Районен съд – Стара
Загора е платено, но не е изтекъл предвидения от законодателя срок от
извършеното плащане на 10.03.2014г., за да се приеме, че е реабилитиран по
право.
Доколкото в хода на наказателното производство не са
направени съдебни и деловодни разноски, съдът не присъди такива.
С оглед на изложеното съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: