Решение по адм. дело №895/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 118 от КСО. Образувано е по жалба на Д. С. О. от гр. Сърница против Решение № 1012-12-342#1/24.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1073-3 от 09.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработицата при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на Д. С. О. е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица и за нея не е възникнало задължение за осигуряване при посочения осигурител, и не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.

Решението е оспорено като незаконосъобразно. По същество се твърди, че решението е незаконосъобразно с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 1, т. 3 и т. 4 от АПК. Счита, че неправилно било прието, че жалбоподателят не работела в дружеството „Османджик“ ЕООД. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. М., преупълномощен от адв. Д., който поддържа жалбата. Излага становище, че е от доказателствената съвкупност се установява, че жалбата е основателна. От разпита на свидетеля се установило, че жалбоподателят е работила в дружеството. Претендира разноски.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. М.. Излага подробни съображения, че издаденото решение е законосъобразен административен акт и правилно са приложени разпоредбите на закона. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя подробни писмени бележки по съществото на спора.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Д. О. е подала заявление с вх. №ЗПОБ-602-02-0241 от 23.08.2024 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирала, че последното й трудово правоотношение с „Османджик“ ЕООД гр. Сърница е прекратено, считано от 22.08.2024 г.

Допълнително от страна на жалбоподателя в ТП на НОИ – Пазарджик били представени с вх. № 1019-12-5172 от 13.09.2024 г. и следните документи: декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС - Франция; документи за упражнявана трудова дейност във Франция 29 бр. С вх. №1019-12-5171 от 13.09.2024 г. в ТП на НОИ - Пазарджик г-жа О. е представила и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС -Германия; анкетна карта за Германия - 1 бр.; документи от работодатели в Германия - 74 броя.;

На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз, със структуриран електронен документ документи ((СЕД) U001 №1112319 и U003 №1112606 е изискано предоставяне на информация от компетентната институция на Франция за периодите от 02.04.2024 г. до 12.07.2024 г. и със (СЕД) U001CB №1112433 и U003 №1112628 е изискано предоставяне на информация от компетентната институция на Германия за времето от 13.07.2018 г. до 22.10.2019 г., от 01.03.2019 г. до 30.04.2019 г., от 01.11.2019 г. до 30.03.2021 г„ от 01.04.2021 г. до 20.08.2021 г., от 20.08.2021 г. до28.02.2024 г. и от 04.09.2023 г. до 28.2.2024 г..

Поради това с Разпореждане № 122-00-1073-1 от 18.09.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на изисканите структурирани електронни документи от Франция и Германия. Поради неполучаването на нужните документи от Германия е подадено ново искане със СЕД №1224788 и №1217164.

В ТП на НОИ - Пазарджик за Д. О. са получени структурирани електронни документи СЕД U017 №1134291 и U004 №1134289 от компетентната институция на Франция с удостоверени:

- период на осигурена заетост от 02.04.2024 г. до 14.05.2024 г.;

- период на осигурена заетост от 05.05.2024 г. до 12.07.2024 г.;

- причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“.

- брутен доход за периода от 02.04.2024 г. до 14.05.2024 г. вкл. в размер на 2797.46 евро.

- брутен доход за периода от 15.05.2024 г. до 12.07.2024 г. вкл. в размер на 3920.25 евро.

В ТП на НОИ - Пазарджик за Д. О. са получени структурирани електронни документ U017 №1372383 и U004 №1372422 от компетентната институция на Германия с удостоверени:

- период на осигурена заетост от 01.10.2018 г. до 22.10.2019 г.;

- период на осигурена заетост от 04,11.2019 г. до 31.10.2020 г.;

- период на осигурена заетост от 20.08.2021 г. до 29.02.2024 г.;

- период на не осигурена заетост от 01.03.2019 г. до 31.12.2020 г.;

- период на не осигурена заетост от 04.09.2023 г. до 29.02.2024 г.;

- период на обезщетения за безработица от 01.11.2020 г. до 19.08.2021 г.;

- причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“.

- брутен доход за периода от 01.12.2022 г. до 29.02.2024 г. вкл. в размер на 19471.50 евро.

При преценка правото на парично обезщетение е извършена проверка на данните в информационната система на НОИ, при която е установено, че г-жа О. е назначена на длъжност „фактурист“ в „Османджик“ ЕООД гр. Сърница от 18.07.2024 г. до 21.08.2024 г., поради което е изискана проверка от контролните органи на ТП на НОИ - Пазарджик в осигурителя „Османджик“ ЕООД гр. Сърница.

Установява се, че на основание чл.108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване са издадени задължителни предписания №ЗД-1-12-01872417 от 18.03.2025 г. за заличаване на подадените данни за жалбоподателя по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за социално осигуряване за периода от 18.07.2024 г. до 21.08.2024 г. В хода на съдебното производство от ответния орган са представени доказателства за влизането в сила на същите, респ. досежно изпълнението им.

Предвид събраните данни, на основание чл. 55 от Административнопроцесуалния кодекс с Разпореждане № 122-00-1073-2 от 07.05.2025 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.

С разпореждане №122-00-1073-3 от 09.05.2024 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО на Д. О. е отказано отпускането на ПОБ с мотив „съгласно установените при проверка в осигурителя „Османджик“ ЕООД гр. Сърница обстоятелства, обективирани в констативен протокол № КП-5-12-01872385/18.03.2025 г. и изпълнение на задължителни предписания № ЗД-1-12-01872417/18.03.2025 г. на контролните органи на НОИ се установи, че г-жа Д. О. не е осъществявала трудова дейност в осигурителя „Османджик“ ЕООД и за нея не е възникнало задължение за осигуряване при посочения осигурител. Г-жа О. не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване КСО) и § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. С жалба с вх. №1012-12-342 от 27.05.2025 г., г-жа О. оспорва Разпореждане №122-00-1073-3 от 09.05.2025 г. за отказ отпускане на парично обезщетение за безработица.

Във връзка с жалбата било издадено процесното решение. За да потвърди Разпореждане № 122-00-1013-3 от 06.06.2024 г. Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е приел, че ръководителят на осигуряването за безработица правилно е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица на Д. О..

По искане на жалбоподателя по делото е разпитан и свидетелят А. Р. Я., чиито показания съдът кредитира като ясни, безпротиворечиви и дадени от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото. Свидетелят Януз твърди, че познава Д. О. от Сърница, понеже и той е от там. Тя работила във фирма „Османджик“. Той също работел там от 2007 г. като шофьор. Твърди, че О. работила там миналата година (2024 г.) месец юли и август. Приемала материал. Свидетелят обаче посочва и, че не е виждал трудов договор на Д. О., не знае кой й плащал заплатата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Административен съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното:

Оспореният акт е издаден от Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. В настоящия случай процесния акт касае именно разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица. Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното решение.

Що се касае до спазване на изискванията за форма на оспорения акт и предвид гореустановените, настоящият състав намира, че процесният акт е изготвен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Т.е. не се установяват нарушения във формата на акта.

При проверка по спазване на административнопроизводствените правила и по правилното приложение на материалния закон, настоящият състав намира следното:

Потвърденото с процесното решение Разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица е издадено от длъжностно лице, чиято компетентност не се оспорва. Разпореждането е издадено след събиране на всички относими доказателства, същото е оспорено по административен ред пред надлежния административен орган, който се е произнесъл по жалбата с мотивирано решение. Предвид това не се констатират нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореното решението е издадено и в съответствие с материалноправните разпоредби. Установява се от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на 23.08.2024 г., като е декларирала, че последната й заетост е в дружество регистрирано в България – „Османджик“ ЕООД, гр. Сърница. Безспорно по делото се установи, че на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са издадени задължителни предписания № ЗД-1-12-01872417 от 18.03.2025 г. за заличаване на подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за социално осигуряване за периода от 18.07.2024 г. до 21.08.2024 г. Предписанията са изпълнени.

Потвърденият период на заетост на жалбоподателя в Германия е бил 20.08.2021 г. до 29.02.2024 г., а във Франция от 05.05.2024 г. до 12.07.2024 г. и от 02.04.2024 г. до 14.05.2024 г. Съответно последната декларирана заетост, след която е подадено заявление за обезщетение за ПОБ е било в България, до 22.08.2024 г.

Съгласно установените при проверка в осигурителя „Османджик“ ЕООД обстоятелства, обективирани в констативен протокол № КП-5-12-01872385/18.03.2025 г. и изпълнение на задължителни предписания № ЗД-1-12-01872417/18.03.2025 г. на контролните органи на НОИ се установява, че жалбоподателят не е осъществявала трудова дейност в осигурителя „Османджик“ ЕООД и за нея не е възникнало задължение за осигуряване при посочения осигурител. Предвид това, правилно е прието от органите на НОИ, че жалбоподателят към момента на подаване на заявлението за ПОБ, респ. към момента на издаване на процесните разпореждане и решение не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване КСО) и § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. Фактите установени с констативния протокол и задължителните предписания не могат да се оборят със събраните гласни доказателства – показанията на свидетеля Януз.

Съгласно чл. 54а от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ.

Съответно, в чл. 54а, ал. 3 и ал. 4 от КСО е предвидено изрично, че паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт, подадено по електронен път с квалифициран електронен подпис или с персонален идентификационен код в Националния осигурителен институт, или на хартиен носител в съответната дирекция "Бюро по труда", като паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако: 1. заявлението е подадено в тримесечен срок от тази дата; 2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.

В случая не се установяват предпоставките нито на чл. 54а, ал. 1 от КСО, нито на чл. 54а, ал. 3 и ал. 4 от КСО, с оглед факта, че последното твърдяно правоотношение с работодател в България не се счита за валидно и произвело действие.

С оглед всички гореизложени следва да се приеме, че процесният административен акт е надлежно мотивиран, издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Не се констатира оспореното решение да е издадено за цел, различна от установената със закона и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото и съобразно чл.143, ал. 3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 200 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. С. О. от гр. Сърница против Решение № 1012-12-342#1/24.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1073-3 от 09.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработицата при ТП на НОИ – Пазарджик.

ОСЪЖДА Д. С. О., [ЕГН] да заплати на Териториално поделение на НОИ – Пазарджик разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 119 във вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.