Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1089 10.08.2020
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и
втори юли две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 995 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата
на И.Н.Н. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, против Заповед №
17-0769-001186 от 09.05.2017 г., издадена от началник на група в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР- Бургас, за налагане на принудителна административна мярка-
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, поради некомпетентност
на нейния издател, съществени нарушения на административнопроизводствени
правила и противоречие с материалноправни разпоредби, съставляващи отменителни
основания по чл. 146, т. 1, т. 3 и т. 4 от АПК. По същество се иска отмяна на
заповедта.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не
изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.
Ответникът не изпраща представител в съдебното
заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата. Представя
административната преписка.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения 14-дневен срок и е процесуално допустима. При разглеждането
и́ по същество, съдът намира за установено следното:
Предмет на съдебната проверка за законосъобразност е Заповед
№ 17-0769-001186 от 09.05.2017 г., издадена от началник на група в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, с която е приложена на основание чл.171, т.1,
б. „б“ от ЗДвП принудителна административна мярка- временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца. Прилагането на
мярката е мотивирано с отказ на жалбоподателя И.Н.Н., като водач на моторно
превозно средство- лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № С 85 67 ХА,
собственост на Борис Кирилов Илиев с ЕГН **********, да бъде проверен с техническо
средство за установяване употреба употребата на алкохол и неизпълнение от същия
на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му. Изцяло са възприети от административния орган констатациите на полицейските
служители при извършената проверка на Н., отразени в съставения акт за
установяване на административно нарушение бл. № 686375 от 08.05.2017г.
Съдът намира жалбата за неоснователна.
Оспорената Заповед № 17-0769-001186 от 09.05.2017 г. е
издадена от компетентен орган, оправомощен с т.1.4 на заповед № 251з-209 от
18.01.2017 г. на директора на ОДМВР- Бургас, в предвидената от закона писмена
форма.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта.
В проведеното административно производство са изяснени всички релевантни факти.
Събрани са допустимите и относими доказателства и е формиран обоснован извод за
наличие на изискуемите материалноправни предпоставки.
Заповедта е надлежно мотивирана от административния
орган. Налагането на принудителната мярка се основава на констатациите при
извършената от служители на МВР проверка, съдържащи се в както в
съобразителната част на заповедта, така и в останалите документи, налични в
преписката по издаването и́.
Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните
административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. В
конкретния случай административният орган е приел, че е налице хипотезата на
чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Според цитираната норма, за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който управлява моторно превозно средство: 1)
с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух; или 2) след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и 3) при отказ да бъде
проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване- до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от осемнадесет месеца. В случая е налице третата
от горните хипотези. От данните по делото е видно, че при управление на лек
автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № С 85 67 ХА на 08.05.2017 г. около 00.30
часа жалбоподателят Н. е отказал извършване на проверка с техническо средство
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Не е
изпълнил и предписанието за медицинско изследване. В този смисъл са и
констатациите в съставения АУАН бл. № 686375 от 08.05.2017 г. С оглед
предписаната от чл.189, ал.2 от ЗДвП презумптивна доказателствена сила на акта
за установяване на административно нарушение и при липса на доказателства,
които да поставят под съмнение съдържащите се в него констатации, съдът приема,
че релевантните обстоятелства са осъществени така, както е посочено от
административния орган. Следователно, налице са предпоставките на чл. 171, т.1,
б. „б“ от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка, поради
което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Н.Н. с ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, против Заповед № 17-0769-001186 от 09.05.2017 г., издадена
от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, за налагане на
принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: