РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Ивета Антонова
Георги Кацаров
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело №
20221100504621 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Д. С. срещу решение № 20019569/08.03.2022г.
по гр.д. № 2632/2021г. на Софийския районен съд, ГО, 174 състав, в частта, с което са
уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу него искове по реда на
чл.422 от ГПК, както следва:
- с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1736,14 лв. представляваща
незаплатена цена на потребена топлинна енергия за периода 01.07.2016г. – 30.04.2017г..;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 355,45 лв. представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на горепосочената главница и за периода 14.09.2016г. –
06.085.2019г..;
- с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 15,00 лв. представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода 21.08.2016г. – 30.04.2017г.,
както и в частта, с което са присъдени разноски по реда на чл.78 ал.1 от ГПК.
В жалбата се твърди, решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение
на материалния закон. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
ответника има качеството на потребител на топлинна енергия, което не следва от
съдържанието на представената заповед от 1982г. Счита част от вземанията погасени по
давност. Прави възражение за нищожност на клаузи от ОУ. Моли решението в обжалваната
му част да бъде отменено и исковете отхвърлени изцяло, като неоснователни. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК подава писмен отговор, в който оспорва наведените във въззивната жалба довод за
1
неправилно приложение на закона и счита, че решението като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира следното:
Решението в частта, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу Д. Д. С. искове с правно основание чл.79 ал. от
ЗЗД за сумата над 1763,14 до пълния предявен размер от 3643,40 лв. – главница за потребена
топлинна енергия за периода 01.05.2015г. – 30.04.2017г., с правно основание чл.86 ал.1 от
ЗЗД за сумата над 355,45 лв. до пълния предявен размер от 875,72 лв. – обезщетение за
забавено изпълнение на главницата за периода 14.09.216г. – 06.08.2019, с правно основание
чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата над 15,00 лв. до пълния предявен размер от 20,00 лв. – главница
за цена на услуга дялово разпределение за периода 01.7.2016г. – 30.04.2017г. и с правно
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5,67 лв. – обезщетение за забавено изпълнение
върху главницата от 20,00 лв. за периода 30.08.2016г. - -06.08.2019г., като необжалвано от
страните, е влязло в законна сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната
част.
Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с
въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:
В срока по чл.131 ГПК, както и във въззивната си жалба, ответникът изрично е
оспорил твърдението в исковата молба, че има качеството на „потребител на топлинна
енергия“.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.
42 ДР ЗЕ/отм/, действал до 17.07.2012г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с
влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДЕКВР/КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди
2
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.
По делото, като доказателство е приета заповед № РД-41-3987/28.12.1982г., видно
от която по реда на чл.98-103 от ЗТСУ /отм/ като обезщетение за отчужден имотна И. Д.а
С.а е определен недвижим имот – процесния топлоснабден *******, като същата се е
възползвала от възможността по чл.102 от ЗТСУ /отм/ и е прехвърлила правата си на
определени от нея член от семейството им съответно на роднина по права линия /ответника
- син/ т.е. въз основа на цитираната заповед ответникът се легитимира като собственик на
процесния имот. Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или
по други начини, определени в закона /чл.77 от ЗС/. Ищецът посредством цитираната
заповед установи придобиването на правото на собственост от ответника, като
загубването/разпореждането със същото следва да бъде доказано от страната, която го
твърди с оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК. Разпореждането с правото на
собственост е положителен факт и което юридическо действие е формално – нотариална
форма, при което при твърдение, че е извършено разпореждане с правото на собственост от
някой от титулярите, то това следва да бъде установено с представяне на съответния
документ в нотариална форма, като няма как по същия начин да бъде уставен обратния
факт- на неразпореждане с правото на собственост.
Следователно настоящият състав счита, че ищецът при условията на пълно и главно
доказване е установил, че за процесния период ответникът се легитимират като носител на
вещно право на собственост върху процесния имот, съставляващ абонатен № 3060665.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по реда
на чл.146 алл.1 т.3-4 от ГПК с доклада по делото, първоинстанционният съд е обявил
следните обстоятелства: за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в
количество и при цена посочени в исковата молба, съответно извършвана е услуга дялово
разпределение от третото лице помагач и чиято цена е именно посочената в исковата молба,
както и не е извършено плащане от страна на ответника, поради което и са правилно
начислени суми за обезщетение за забавено изпълнение в посочените в исковата молба
размери.
Още в отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване
на част от вземанията по давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност/ чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично
изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК е подадено на 31.08.2019г., поради което в този момент е прекъснато теченето на
погасителната давност.
В случая за определяне момента, от който следва да се счита, че е започнал да тече
давностния срок върху вземанията за процесния период е важно да се посочи и при
действието на кои ОУ са възникнали вземанията.
3
Главници за цена на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2015г. –
01.08.2016г. т.е. при ОУ от 2014г.:
В разпоредбата на чл.33 ал.2 от ОУ в сила от 12.03. 2014г. е определен падежа на
месечните задължения за заплащане на цена на потребена топлинна енергия. Настоящият
състав счита, че цитираната клауза е нищожна на основание чл.146 ал.1 предл.1 от ЗЗП,
като неравноправна – противоречаща на общия принцип за добросъвестност, установен от
нормата на чл.143 ал.1 от ЗЗП и водещ до значително неравновесие на правата и
задълженията на ищеца - търговец и тези на потребителя – купувач. Същите мотиви се
отнасят и до клаузата на чл.33 ал.1 вр. чл.32 ал.2 от ОУ – заплащане на сметки по прогнозен
дял след публикуването им в интернет страницата на търговеца. /обвързване потребителя да
притежава съответното техническо устройство и достъп до интернет/. Това е така, тъй като с
клаузата на чл.33 ал.1 от ОУ от 2014г. е установен падеж за плащане на месечните дължими
суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл.32 ал.1 от ОУ/- в 30 дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на продавача. А с клаузата на чл.33 ал.2 от ОУ
е установен падеж за изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за
доплащане, след изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30
дневен срок след публикуването на интернет страницата на продавача „Топлофикация
София“ ЕАД.
Съдът приема, че така обвързаното настъпване на падежа на задължението за
плащане, с притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя и
достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и
самата възможност за достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно
икономически положение спрямо търговеца., поради което клаузите противоречат на
императивната норма на чл. 143 ал.1 от Закона за защита на потребителите, освен това при
недобросъвестност от страна на ищеца -публикуване в интернет страницата си със забавяне
от няколко месеца – лихва няма да тече, но и следва да се приеме, че и давността не е
започвала да тече, при което може да се стигне до правния абсурд погасителната давност да
се окаже не 3 г., а повече, особено при издаване на фактури за изравнителни сметки, в които
се включват и суми за много по – стари отоплителни периоди и като последица от това, на
основание чл.146 ал.1 предл.1 от ЗЗП - са нищожни.
Предвид гореизложеното, а именно нищожност на клаузите от общите условия от
2014г определящи падежа на задълженията и заплащането на сумите за месечна потребена
топлинна енергия по прогнозен дял след публикуването ми в интернет страницата на ищеца,
то следва да приеме, че няма уговорен срок за изпълнение, поради което и съдът счита, че
момента, от който започва да тече давността за всяка месечна вноска е съобразно чл.114
ал.2 от ЗЗД т.е. от първо число на месеца, следващ този за който е потребена услугата или
задължението за м.05.2015г. става изискуемо на 01.6.2015г. и следователно се погасява по
давност на 01.06.2018г., и т.н. Следователно до датата на подаването на заявлението–
21.08.2019г. погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2015г. – 01.07.2016г.
вкл./.
Следва да се посочи, че с разпоредбите на чл.33 ал.1 вр. чл.32 ал.2 от ОУ ищецът
претендирайки вземания въз основа на фактури по изравнителни сметки /издадени минимум
с 6 м. след периода, за който се дължи/ се опитва да заобикаля закона и „продължи“ срока,
след който вземанията се погасяват по давност и който е законоустановен т.е. давността би
станала 3, 6 или 4 г., а не 3 г. , поради което и обстоятелството, че ищецът е отразил
дължимостта на процесните суми едва в издадена от него фактура на 31.07.2016г. е
ирелевантно.
Т.е. направеното възражение от ответника за погасяване по давност на сумите за
периода 01.10.2015г. – 01.07.2016г. е основателно и правилно първоинстанционният съд е
посочил, че вземанията за главници по ОУ от 2014г. са погасени по давност, респективно
4
непогасената част от вземането на цена на потребена топлоенергия и за периода 01.08.2016г.
– 30.04.2017г. е в размер на 1736,14 лв., когато действат вече ОУ от 2016г.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
За процесния период - 01.05.2016г. – 01.08.2016г. – действат Общите условия от
12.03.2014г.
С оглед изложените мотиви за нищожност на клаузите по чл.32 ал.1 и 2 вр.чл. 33
ал.1 от ОУ от 2014г. съдът приема, че ответникът не е изпаднал в забава, тъй като липсва
договорен падеж, нито надлежна отправена от ищеца до ответника по смисъла на чл.84 ал.2
от ЗЗД, поради което и исковете за обезщетение за забавено изпълнение за изцяло
неоснователни. На самостоятелно основание - същите са неоснователни и поради
погасяването им давност, както главното задължение – чл.119 от ЗЗД.
С Решение по Протокол 7/ 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с
Решение ОУ-1/ 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150 ал. 1 ЗЕ, като същите са
публикувани през м.07.2016 г. и следователно са влезли в сила м.08.2016 г.
Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71
НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа
на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Следователно клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32 ал. 1. Според чл. 32 ал. 2 след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.
1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Разпоредбата на чл.33 ал.2 предвижда, клиентите заплащат
топлинната енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят т.е. от
този момент сумите са изискуеми, съответно от този момент започва да тече и
погасителната давност върху тях. /необходимо е да се отбележи, че изискуемостта и забавата
са два различни института, поради което и релевантен при определяне началния момент, от
който започва да тече погасителна давност е не изпадането в забава, а изискуемостта на
вземането /макар и обикновено този момент да съвпада/.
Съобразно гореизложеното и предвид данните от общите фактури, съответно по реда
на чл.162 от ГПК настоящият състав счита, че правилно първоинстанционният съд е
определил размера на дължимата мораторна лихва в размер на 355, 45 лв.
Относно претендираната главница за цена на услуга дялово разпределение за
процесния период:
С договора сключван по реда на чл.139в ал.3 т.4 ЗЕ между топлофикционното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената на
услугата дялово разпределние, а в този по чл.140 ал.4 т.8 от ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ услугата дялово разпределение – само условията и начинът на
плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на
правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от закона. Поради
5
изложеното, съдът приема, че законът установява задължение на купувача на топлинна
енергия /потребителя/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение или само извършва
дяловото разпределение, както е в настоящия случай, вкл.и и без значене дали общите
условия на топлофикационното дружество установяват задължения за купувача да заплаща
на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условия
/основание/ за задължението на потребителите за заплащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата дялово разпределение да е извършена. В
настоящото производство това обстоятелство не е спорно, а и се установява от
представените писмени доказателства.
В тази връзка,доколкото се установи, че за периода 01.05.2015г. – 01.08.2016г.
главницата за ТЕ е погадсена по давност, така е и тази за заплащане на услуга дялово
разпределение, като нейния размер предвид данните по приложените известия за фактури е
в размер на 5,00 лв, а остатъкът от 15,00 лв. – за периода 01.08.2016г. – 30.04.2017г. дължим,
като ответника отговаря същата.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, решението на
първоинстанционният съд в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
Разноски
С оглед изхода на делото, отговорността за разноски в настоящото произвовдство се
разпределя според разпоредбата а чл.78 ал.3 от ГПК, поради което и въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК настоящото въззивно решение не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20019569/08.03.2022г. по гр.д. № 2632/2021г. на
Софийския районен съд, ГО, 174 състав, в частта, с което са уважени предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД с ЕИК:******* срещу Д. Д. С. с ЕГН: **********
искове по реда на чл.422 от ГПК, както следва:
- с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1736,14 лв. представляваща
незаплатена цена на потребена топлинна енергия за периода 01.07.2016г. – 30.04.2017г..;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 355,45 лв. представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на горепосочената главница и за периода 14.09.2016г. –
06.085.2019г..;
- с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 15,00 лв. представляваща цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода 21.08.2016г. – 30.04.2017г.,
както и в частта, с което Д. Д. С. с ЕГН: ********** е осъден да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД разноски по реда на чл.78 ал.1 от ГПК както следва:
в размер на 88,48 лв . – по гр.д. №2632/2021г. на Софийския районен съд, ГО, 174 състав и
65,31 лв. – по гр.д. № 48209/2019г. на Софийския районен съд, ГО, 174 състав.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част, като необжалвано, е влязло в сила.
6
ОСЪЖДА Д. Д. С. с ЕГН: ********** и с адрес:гр. София,ж.к. ********** *******
да заптлати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД на основание чл.78 ал.3 от ГПК
разноски по настоящото въззивно производство в размер на 100,00 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7