Определение по дело №615/2019 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 93
Дата: 4 февруари 2020 г.
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20197110700615
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л

 

гр. КЮСТЕНДИЛ, 04.02.2020 г.

 

Кюстендилският административен съд в открито съдебно заседание на четвърти февруари  две хиляди и двадесета  година в състав:

 

        

                  СЪДИЯ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ    

          

            

с участието на секретар: И. С.

и в присъствието на прокурора:             

постави за разглеждане: АдмД № 615/2019 г.

докладвано от: съдия ДЕМИРЕВСКИ

На именното повикване в 13.35  часа се явиха:

 

ДРУЖЕСТВОТО ЖАЛБОПОДАТЕЛ - редовно призовано. Представлява се от адв. Р, с пълномощно по делото, представено в днешно съдебно заседание.

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован. Представлява се от ст. експерт К. К. и мл. експерт С. Р., с пълномощни по делото, представени  в днешно съдебно заседание.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА – ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ, редовно призована,  не изпраща представител.

АДВ. Р: Уважаеми г-н съдия, с оглед редовната  процедура по призоваването на доверителя ми, не възразявам да се даде ход на делото. Но предвид обаче, че ние твърдим, че решението на областния управител представлява общ административен акт, съгласно дефиницията на чл.65 от АПК, считам, че за настоящото съдебно производство не е изпълнена процедурата на чл.181 и чл.182а от АПК, поради което моля да съобразим процедурата като такава по оспорване на общ административен акт. В подкрепа на твърдението, че се касае за общ административен акт се позовавам на определение на Върховен административен съд от 2007 година, а именно Определение  № 4345 от 03.05.2007 г., постановено по адм. дело  № 3725/2007г. Въпреки че то не касае сходна хипотеза, но от мотивите на определението може да се приеме и да се обоснове извод затова, че в настоящото производство спорът е концентриран върху оспорване на общ административен акт,  а не на индивидуален административен акт, както е прието и в становището на ответната страна, а имено Областния управител на Област Кюстендил. Ако не приемете доводите за това, че е налице общ административен акт, не възразявам да се даде ход на делото.

СТ. ЕКСПЕРТ К: Уважаеми г-н съдия, считам, че така направеното възражение, че решението е общ административен акт, е неоснователно. Налице е практика по регламента, която разглежда тези решения като индивидуални административни актове. В момента не мога да цитирам, но ако ми дадете възможност следващия път, поради което моля да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.

След съвещание и след извършване на цялостна проверка на материалите по адм. дело № 615/2019 г. по описана КнАдмС съдът прави следните изводи:  Предмет на това производство е Решение № РД-16-09 от 11.12.2019 г. на  Областния управител на Област Кюстендил,  с което на основание чл.16д, ал. 6 от Наредба № 2/15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, издадена от министъра на транспорта и съобщенията. Цитираната наредба не предвижда избор на изпълнител и сключването на договор за пряко възлагане на обществен превоз, а само определя органа, компетентен да вземе решение относно необходимостта от прилагане на спешна мярка, вида й и нейното възлагане. С това решение пряко се създават права за друг административен орган – Кмета на община Кюстендил да предприеме спешна мярка, като възложи пряко превозите по конкретно посочена линия от общинската транспортна схема. Оспорваният в това производство акт безспорно има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, съответно е налице годен предмет за съдебен контрол, но освен наличие на годен за съдебен контрол индивидуален административен акт, следва да е налице и правен интерес у конкретния жалбоподател.

   С оспорения административен акт се създават права единствено за кмета на Община Кюстендил да предприеме спешна мярка, като възложи пряко превозите по линия от републиканската транспортна схема, квота на Община Кюстендил. В този смисъл жалбоподателят няма пряк и непосредствен личен правен интерес от обжалване на административния акт, като предпоставка за допустимостта на процесуалното право на жалба. Дружеството жалбоподател не е адресат на административния акт и с него по никакъв начин не се засягат негови лични и преки интереси, което обстоятелство би обусловило допустимостта на жалбата срещу решението на областния управител.

Административният акт „засяга“ по смисъла на чл.120, ал.2 от Конституцията на РБългария граждани или юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. „Засегнати“ са онези лица, които са носители на материално-правни последици от решаването на спора, съответно, в чиято правна сфера рефлектира неблагоприятно порочния административен акт. След като заповедта не поражда непосредствени правни последици за жалбоподателя, то той не е процесуално легитимиран да я обжалва. Не е налице законов интерес, свързан с дружеството, което обжалва административния акт.

Самият характер на мярката по смисъла на §5 от Регламент /ЕО/ №1370/2007 г. на ЕП и Съвета от 23.10.2007 г. предполага, че сключването на договори  по този ред е извън обичайната практика на администрацията и цели защита на обществения интерес в областта на обществения превоз на пътници. Предпоставките, при които съдът може да се произнесе, са в този контекст.

Наличието на правен интерес по смисъла на чл.159, т.4 от АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, при това доказателствената тежест се носи от оспорващия. За наличието й съдът следи служебно.

Налице е и съдебна практика, а именно  Определение № 30/30.01.2017 г., постановено по адм. дело № 40/2017 г. по описа на Административен съд – Перник; Определение № 10612 от 06.08.2014 г., постановено по адм. дело № 6909/2014 г. по описа на Върховен административен съд; Решение № 2494 от 20.02.2014 г., постановено по адм. дело № 14439/2013 г. по описа на Върховен административен съд.  

 

Воден от горното и на основание чл. 159, т.4 от АПК Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЖАЛБАТА на ЕТ „В.А.– Г.В.“, със седалище и адрес на управление ***, чрез управителя В. С. А., срещу Решение № РД-16-09 от 11.12.2019 г. на Областния управител на Област Кюстендил.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. дело № 615/2019 г. по описа на КнАдмС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от днес за дружеството жалбоподател и ответника и в 7-дневен срок от получаване на съобщението за заинтересованата страна – Община Кюстендил.

АДВ. Р:  Уважаеми г-н съдия, моля да ми бъде издадено копие от определението.

Съдът разпорежда да се издаде копие от определението на процесуалния представител на дружеството жалбоподател.

 

 

 

 

         Протоколът се изготви в с.з.

Заседанието приключи в 14.13  ч.

 

 

 

                                                                                                             СЪДИЯ:

 

 

 

  СЕКРЕТАР: