№ 72
гр. Оряхово, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б.М.М€
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от Б.М.М€ Гражданско дело № 20251460100039
по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на Д. Д. П., с ЕГН:********** с
адрес: гр. София кв. „Кремиковци“ бл.4А, вх. „А”, ет.6, ап.18, чрез адв. Д. М.
М. от САК, с която е предявила против „Фератум България” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. „Александър
Малинов“ № 51, бл.0, вх.“А“, ет.9, офис 20, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н.
искове, както следва:
- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с
който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните
Д. Д. П., с ЕГН:********** и „Фератум България” ЕООД, ЕИК: ********* гр.
София, че сключеният между тях Договор за предоставяне на финансови
услуги /заеми/ от разстояние №1025039 от 31.05.2021г. е нищожен, на
основание чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК;
- в условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважен предявеният
иск за нищожност на Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от
разстояние №1025039 от 31.05.2021г. да бъде признато за установено, че
клаузата в чл.5 от Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от
разстояние №1025039 от 31.05.2021г., предвиждаща заплащане на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Ferratum
Bank” е нищожна.
Претендират се и направените в настоящия процес разноски.
Ищцата твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит
№1025039 от 31.05.2021г., сключен със „Фератум България” ЕООД, ЕИК:
********* гр. София, по силата на който се е задължила да върне главница в
размер на 300 лева в срок от два месеца, при ГПР в размер на 49,66 ℅.
Излагат се доводи, че в чл.5 от договора е предвидено, че кредитът се
1
обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank” в полза на
ответника.
Сочи се, че след като ищцата е усвоила сумата в размер на 300 лева е
установила, че освен нея й е начислена такса за обезпечение с поръчителство
– услуга, предоставена от партньор на „Фератум България” ЕООД в размер на
150 лева.
Релевира се, че договорът за потребителски кредит е недействителен,
поради това, че дължимите вноски по договора за поръчителство не са
посочени в договора за кредит, нито пък в общите условия е посочено, че
сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне
на кредит.
Твърди се, че ищцата не е подписвала нито договора за кредит, нито
договора за поръчителство, като такъв не й е представян.
Според ищцата, сключеният с ответното дружество договор за кредит е
недействителен по смисъла чл.22 от ЗПК, като противоречи на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота,
как е формиран същият.
Излагат се доводи, че допълнителното плащане на такса обезпечение е
следвало да бъде включено в ГПР, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, както и че
невключването следва да се окачестви като заблуждаваща практика съгласно
чл.68г, ал.4, във вр. чл.68д, ал.1 от ЗЗП.
Сочи се, че целият договор за потребителски кредит следва да бъде
приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за
предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора.
Счита се, че клаузата на чл.5 от Договор за потребителски кредит
№1025039 е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 от ЗЗП и
като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 от
ЗПК.
Моли се, съда да постанови решение, с което:
- да признае за установено в отношенията между страните Д. Д. П., с
ЕГН:********** и „Фератум България” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София, че
сключеният между тях Договор за потребителски кредит №1025039 от
31.05.2021г. е нищожен, на основание чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК;
- в условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважен предявеният
иск за нищожност на Договор за потребителски кредит №1025039 от
31.05.2021г. да бъде признато за установено, че клаузата в чл.5 от Договор за
потребителски кредит №1025039 от 31.05.2021г., предвиждаща заплащане на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Ferratum
Bank” е нищожна.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва предявените искове, като недопустими, неоснователни и
2
недоказани.
Ответникът признава факта за сключен Договор за потребителски
кредит №1025039 от 31.05.2021г. с ищцата, по силата на който е предоставил
на последната сумата от 300.00 лева.
Сочи се, че сумата е следвало да бъде върната за срок до 1 месеца, ведно
с дължимите лихви.
Според ответника ищцата е поела задължение по чл.5 от договора да
даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от
Мултитюб Банк /Малта/.
Твърди се, че при сключването на договора за кредит, ищцата е могла да
избере да сключи договор за гаранция с гарант /поръчител, предложен от
кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита или да посочи
поръчител, избран от нея. Именно поради това, се счита, че сключването на
договора за кредит не е обусловено от сключването на договор за гаранция.
На следващо място се излагат доводи, че предявените искове за
прогласяване на нищожността на договор за гаранция са недопустими, като
предявени срещу ненадлежна страна, доколкото този договор е сключен
между ищеца и Мултитуюд Банк, а исковете са предявени срещу Фератум
България, при положение, че по това облигационно отношение Фератум
България не е страна.
Релевира се, че не е нарушена нормата на чл.143 от ЗЗП, тъй като
дължимите от ищцата суми са описани ясно в договора за гаранция, който е
сключила, както и в предоставения й Стандартен европейски формуляр /СЕФ/.
Сочи се, че не е налице нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като
договорът за гаранция е сключен с лице, различно от кредитодателя, поради
което и разходът за гаранция, не следва да се включва в ГПР, поради факта, че
не влиза в общия разход по кредита.
Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените от ищцата искове като неоснователни и да присъди на „Фератум
България” ЕООД с ЕИК:*********, направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се
представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените
искова молба и отговор на същата.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представен по делото Договор за предоставяне на финансови
услуги /заеми/ от разстояние №1025039 от 31.05.2021г., сключен между
ответника „Фератум България“ ЕООД с ЕИК:********* от гр. София –
„заемодател“ и ищцата Д. Д. П., в качеството на „заемател“, последната е
получила сумата в размер на 300 лв. /триста лева/, като е поела задължение да
я върне на едно плащане в срок от 45 дни от датата на превеждане на сумата
на заема, съобразно чл.3.2 от Общите условия. Като падежна дата на заема е
3
посочена 15.07.2021г.. От договора се установява, че същият е сключен при
лихвен процент в размер на 41,53 % и ГПР 49,93%, като дължимата лихва за
целия период е в размер на 15,36 лв. /петнадесет лева и 36 ст./ или общо
дължимата сума по кредита е в размерна 315,36 лв. /триста и петнадесет лева
и 36 ст./.
Установява се от чл.5 на посочения Договор за предоставяне на
финансови услуги /заеми/ от разстояние №1025039 от 31.05.2021г., че
страните се съгласяват кредитът да бъде обезпечен с поръчителство,
предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на кредитора.
В чл.7 от договора, кредитополучателят е дал съгласие, предоставеният
му от кредитора „код за потвърждение“, който е електронен подпис по
смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, във взаимоотношенията му с дружеството
да има силата на негов саморъчен подпис.
В чл.2 „Дефиниции“ от приложимите към договора за кредит Общи
условия /достъпни на интернет адрес:
https://process.ferratum.bg/sites/ferratum.bg/files/2014-11-01-
gtc_ferratum_bulgaria_eood-plusloan-final.pdf/ е дадено определение на
понятието „Код за потвърждение“, а именно персонален код, предоставян на
всеки кредитополучател, който ще се използва във взаимоотношенията между
страните, в това число, но не само за сключване на Договора за потребителски
кредит и приемане и подписване на общите условия, а кодът за потвърждение
ще има силата на електронен подпис на кредитополучателя по силата на чл.13,
ал.1 от Закона за електронния документ и електронния подпис. Посочено е, че
страните заявяват изричното си съгласие да признават кода за потвърждение
на кредитополучателя за негов саморъчен подпис във взаимоотношенията му с
кредитора.
Видно от Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от
разстояние №1025039 от 31.05.2021г., сключен между ответника „Фератум
България“ ЕООД с ЕИК:********* от гр. София – „заемодател“ и ищеца Д. Д.
П., в качеството на „заемател“, същият е подписан от последната с Код за
потвърждение 3205 на 31.05.2021г..
По делото са представени, освен договора за кредит; Стандартен европейски
формуляр /СЕФ/ и Договор за гаранция /поръчителство/ от 01.06.2021г.,
сключен между Д. Д. П. и Фератум Банк p.l.c., със седалище и адрес на
управление Малта.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на експертизата, което съдът приема изцяло като
обективно, пълно и професионално изготвено след извършена проверка на
материалите по делото и след проверки във „Фератум България“ ЕООД, се
установи, че ответницата е погасила заема, като заплатените суми са както
следва: главница – 300,00 лева; договорна лихва – 15,36 лева и сума за
предоставяне на обезпечение поръчителство /гаранция/ – 128,64 лева. Общо
платената сума по кредита възлиза на 444 лв. /четиристотин четиридесет и
четири лева/.
4
Отразено е, че сумата за поръчителство с друг партньор „Фератум Банк“ не
е включена в ГПР по кредита, като при включването му ГПР ще стане 2201,94
℅.
Съдът кредитира заключението по приетата съдебно-счетоводна
експертиза като обективно и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26,
ал.1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, твърдението си, че сключеният с
„Фератум България” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София Договор за
предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние №1025039 от
31.05.2021г. е нищожен, респективно клаузата по чл.5 от договора,
предвиждаща заплащане на такса /банкова гаранция към фирма партньор/ в
случай на непредставяне на обезпечение е нищожна на твърдените основания.
В тежест на ответника е да докаже онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици.
Предявеният иск е допустим, като предявени от субект с правен
интерес. Разгледан по същество искът е основателен.
Съдът с доклада по делото прие за безспорен между страните факта, че
са били обвързани от облигационно правоотношение по Договор за
предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние №1025039 от
31.05.2021г., в който е предвидена клауза за заплащане на поръчителство
/такса банкова гаранция към фирма партньор/.
Съдът приема, че процесният Договор за предоставяне на финансови
услуги /заеми/ от разстояние №1025039 от 31.05.2021г., отговаря на
изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на
потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и
правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
От сключения между страните по делото Договор за предоставяне на
финансови услуги /заеми/ от разстояние №1025039 от 31.05.2021г., се
установява, че същият има характеристиката на договор, сключен от
разстояние по смисъла на Закон за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/. Съгласно нормата на чл.6 от ЗПФУР, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или
повече.
Страните не спорят и съдът приема, че с оглед изявлението на
заемополучателя в договора, че дава съгласието си Кодът за потвърждение,
предоставен му от кредитора, който е електронен подпис по смисъла на чл.13,
5
ал.1 от ЗЕДЕП, във взаимоотношенията му с дружеството да има силата на
негов саморъчен подпис, процесният договор за кредит е подписан от ищеца с
електронен подпис.
Съдът следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на
неравноправни клаузи в сключения с ответника Договор за предоставяне на
финансови услуги /заеми/ от разстояние №1025039 от 31.05.2021г..
С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от
законодателя в чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.11 и т.12, както и че чл.11, ал.1, т.8 и т.9а и
чл.12, ал.1, т.7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на делото.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителят за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
6
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
49,93 % е неточен и заблуждава заемополучателя /потребителя/.
Това е така, тъй като предвиденото в чл.5 от Договор за предоставяне
на финансови услуги /заеми/ от разстояние №1025039 от 31.05.2021г., условие
за предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство и дължимата
по него сума, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от
ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и
действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР
по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /49.93%/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин - чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност,
при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е
позволило на ищцата да прецени икономическите последици от сключването
на договора, поради което съдът намира, че той е недействителен, съгласно
чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.5 от Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/
от разстояние №1025039 от 31.05.2021г., получаването на кредита е
обвързано с условие за предоставяне на обезпечение, представляващо
поръчителство.
От заключението на приетата по делото, съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че в посочения в договора за потребителски кредит
ГПР от 49.93%, не е включена сумата, представляваща възнаграждение за
поръчителство. С тази сума кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея се
покриват разходи, свързани с него и същите са били известни на кредитора.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Заплащането на такса за поръчителство води до заобикаляне на нормата
на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по
потребителския кредит ще надхвърли допустимия петкратен размер на
законната лихва.
Съдът счита, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата на
чл.5 от договора, предвиждаща обезпечение, чрез сключване на договор за
поръчителство с „Ferratum Bank“.
Кредиторът разполага със задължение и с достатъчно много източници
7
на информация, да оцени предварително кредитоспособността на потребителя
(чл. 16 ЗПК) и ако оценката му е лоша, той може да откаже да предостави
кредит (чл. 18 ЗПК), вместо да сключи договор.
В случая, включването на клаузата за обезпечаване на задължението по
кредита в Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние
№1025039 от 31.05.2021г., чрез поръчителство на посочено и одобрено от
кредитора дружество, за което се дължи отделно възнаграждение противоречи
освен на закона и на добрите нрави, а също е налице и заобикаляне на закона,
каквато забрана предвижда чл.26, ал.1 от ЗЗД.
На практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността
на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията му.
Посоченото в съвкупност и поотделно обуславя извод, че клаузата на
чл.5 от договора за кредит, изискваща предоставяне на поръчителство от
кредитополучателя е сключена в условията на неравноправност по смисъла на
ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с чл. 146 ал. 1 ЗЗП, а също
и на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника „Фератум България“ ЕООД,
че няма нищо общо с третото за делото лице „Ferratum Bank“. В
действителност „Ferratum Bank“ е самостоятелно юридическо лице,
регистрирано в Малта, което предоставя услуги на територията на Република
България, въз основа на лиценз, издаден от БНБ и вписването му под №178 в
публичния регистър на БНБ, но връзката между кредитодателя и поръчителят
се установява от факта, че „Ferratum Bank“ фигурира в предварително
определения като типов по характера си договор и в електронните формуляри.
Това от своя страна показва, че двете дружества се намират в икономическа
свързаност, сочеща недобросъвестност, с оглед обективираните права и
задължения между двата сключени договора /този за потребителски кредит и
този за поръчителство/, което на практика представлява разделяне на
приходите по кредите между двете формално отделни юридически лица, с цел
да се заобиколи ЗПК и да се консумира недопустима печалба.
Възражението на ответника, че сключването на договор за
поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита, тай като
ищецът е могъл да посочи избрано от него лице за поръчител е неоснователно.
Това е така, тъй като отказът да бъде сключен договор за поръчителство, може
да доведе до отказ да бъде сключен договора за потребителски кредит от
страна на кредитора. Единствената „привилегия“, която е била предоставена
на кредитополучателя е това, че той е могъл да избере физическо или
юридическо лице, се обезсмисля от изискването, то да бъде предварително
одобрено от кредитора. Фактът, че ищецът е избрал поръчителят да бъде
предварително одобреното от кредитодателя лице и договорът за кредит да
бъде сключен при предоставено от това лице поръчителство не променя
извода, че сключване на договор за поръчителство е задължително условие за
получаване на кредита.
8
Инкорпорирането в Договор за предоставяне на финансови услуги
/заеми/ от разстояние №1025039 от 31.05.2021г. на клаузата на чл.16.2. б. “а“
от Общите условия, където е предвидено, че в случай че получи плащане от
кредитополучателя, което не е предназначено за „Фератум България“ ЕООД и
в случай, че идентифицира за кого е предназначено това плащане, следва да
преведе сумата директно на получателя, като уведоми затова
кредитополучателя, също е индиция за свързаност на „Фератум България“
ЕООД и „Ferratum Bank“. Това е така, тъй като за да бъде създадена тази
клауза, предварително е било предвидено, че средствата към
гаранта/поръчителя ще бъдат получавани от кредитора, който за да не ги
осчетоводи и за да заобиколи ЗПК, поема задължението да ги превежда на
свързаното с него лице.
В случая, съдът приема в отношенията между страните Д. Д. П., с
ЕГН:********** с адрес: гр. София кв. „Кремиковци“ бл.4А, вх. „А”, ет.6,
ап.18 и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Младост, ж.к. Младост 3, бул.
“Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано
заедно от управителите И.В.Д. и Д.В.Н., че сключеният между тях Договор за
предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние №1025039 от
31.05.2021г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради което й
предявеният установителен иск се явява основателен и доказан.
По отношение на предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД от Д. Д. П. срещу
ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* гр. София, който
да бъде разгледан, в случай, че бъде отхвърлен предявеният главен иск, съдът
намира, че същият не следва да бъде разглеждан. Това е така, тъй като не се
осъществи условието, което да наложи разглеждането на предявения в
условията на евентуалност иск, доколкото беше уважен предявеният главен
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
В случая на ищцата се дължи сумата в общ размер на 2095 лв.,
включваща държавна такса в размер на 30.00 лева, депозит за съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 250.00 лева, куриерски услуги в размер на
15.00 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.26, ал.1 от ЗЗД в отношенията между страните Д. Д. П., с ЕГН:**********
с адрес: гр. София кв. „Кремиковци“ бл.4А, вх. „А”, ет.6, ап.18 и „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
9
София, р-н Младост, ж.к. Младост 3, бул. “Александър Малинов“ № 51, бл. 0,
вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано заедно от управителите И.В.Д. и
Д.В.Н., че сключеният между тях Договор за предоставяне на финансови
услуги /заеми/ от разстояние №1025039 от 31.05.2021г. е нищожен.
ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София ул. „Александър Малинов“ № 51, вх.“А“,
ет.9, офис 20 да заплати на Д. Д. П., с ЕГН:********** с адрес: гр. София кв.
„Кремиковци“ бл.4А, вх. „А”, ет.6, ап.18, направените пред настоящата
инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 2095.00 лв. /две хиляди
деветдесет и пет лева/, представляващи заплатена държавна такса, депозит за
ССчЕ, куриерски услуги и платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
10